Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.03.2012 21:34 - Д Ъ Р В О Т О
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 3680 Коментари: 6 Гласове:
16


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

                                                            Д Ъ Р  В  О  Т  О

 

    Днес видях нещо много тъжно, което ме върна много далеч, в детството ми:

   Имаше една поляна с огромен орех в Калофер, където ние, децата си играехме. На ореха гледахме като на част от нас. Той бе огромен, бих казал много огромен. Не защото ние бяхме малки. Това бе гигант, покриващ поне половин декар! През есента от него хората събираха чували с орехи, но след това идваше време и ние да си хапнем от плодчетата му. Гигантската му корона не можеше да бъде обрулена с прътове. Необрулените плодчета след сланата започваха да падат сами.

   Ние се катерехме по ореха, като най-високо изкачващите се получаваха и най-висок ранг измежду децата. Аз бях страхотна катерица до едно мое падане – без последствия! – от бор и след това престанах с катеренето.  

    Орехи в района имаше много. Най-много бяха около р. Тунджа в посока на Казанлък. Там имаше орехови гори, които някога са били на хората, но после са били одържавени. А след това ги изсякоха, натовариха на влака, с машини извадиха и корените им. От корените се правят прикладите на Калашниците в оръжейните заводи по Казанлъшко.

   Трагичен момнет в живота ми бе един ден, когато отивахме на поляната с ореха за да си играем, но ореха го нямаше. Отсекли го бяха. Дънерът му бе метър и половина – гигант. На мястото на отрязването излизаха сокове, изпращани от корена към короната му, които наподобяваха сива боза. Корените  бяха още живи и изпрашаха храна за короната на ореха. Като животно с отрязана глава, чието сърце още работи и изтича кръвта му.

    Напуснахме това място за игра завинаги. После разбрахме и кои са отсякли ореха. Мястото определили за склад на материали и съоръжения за строежа на радиотранслационния комплекс на вр. Ботев. От гарата докарваха тук материалите, после верижни трактори с ремаркета пътуваха за вр. Ботев с тях. Тогава път нямаше.

  Днес видях нещо подобно. За да достигна вилата си преминавам през дерето на рекичката Косана. Тя е със стръмни брегове, които са били залесени предимно с акация, но са порастнали и други дървета. Тези дървета, които крепят пътя от сприрка „Разклона за с. Герман” към старата Пречиствателна станция отдавна са обект на кражби от циганите от гетото над т. н. Регентски вили. До сега те сечаха дърветата с брадви на около метър от земята. От тази зима обаче те прилагат веме нови технологии: режат ги с моторни резачки и то през деня, изобщо не се крият. Режат дори брезите, които само пушат и не горят.

    Денят днес бе тъпъл до обед, всичко бе изсъхнало. Но не и мястото на отрязването на дърветата. Живите корени изпращаха нагоре живителни сокове към короните им, защото топлината събужда отново за живот дърветата след зимния им сън.  Соковете изтичаха по остатъка от дънера. Както кръвта на пострадал при инцидент или убит човек, чието сърце още работи...

    Подобен процес има при лозите, когато те се режат през пролетта. Сокове изтичат през местата на рязането докато те зарастнат /калусилат/ и лозарите казват, че лозата се изплачва за няколки дни след резитбата. Това е ествествен процес, но да видиш убито дърво е много тъжно. „Непреродени в дух на светлина” - цигани от гетото изсичат дърветата и никой не се и опитва да им наруши правата. Описах няколко такива места с изпосечени дървета от цигани в предишни постинги, а на тези, които искат да видят как умират дървета, как изтичат живителнте им сокове в земята както кръв на учит човек или животно, нека посетят Западня парк. Да тръгнат от централния му вход в посока на кв. Факултето. С наближаване на тамошното гето ще видят самия ужас...

   Заглавието на това мое тъжно писание взех от стихотворение на Дела Рай. То се казва

 

                                     Д Ъ Р В О Т О

 

                         Дървото беше старо, уморено...

                         В хралупите му зрееше тъга.

                         Разлистило последното зелено,

                         дървото устреми се към смъртта.

 

                         От тялото му, мощно като хала,

                         отсякоха греди за слънчев дом.

                         Гнездата си потърсиха начало.

                         А птиците изпяха сетен стон.

 

                         Дървото засънува свойта младост,

                         клонаците и чудния си ръст.

                         Очите му затвориха се с радост.

                         А някой изкова от него кръст.

 

   Това стихотворение преди година ми върна ужасния спомен от детството ми с отсечения орех. Днес това сториха циганите от гетото, за които ще публикувам постинг. Но възмущението ми срещу безумията им в областта на замърсяването на реките и сечта на дърветата покрай пътища и по парковете така напира в мен, че го изпреварвам...




Гласувай:
16



1. mt46 - Разбирам те, Коста...
25.03.2012 22:23
И дърветата живеят... И умират...
А с циганията няма оправия...
цитирай
2. sande - А някой изкова от него кръст.
26.03.2012 10:25
Соковете на отрязяното дърво изтичат чрез мощните му корени, впити дълбоко в земята?

Чия земя?

Нашата. Българската.

Чии сокове?

На земята. Българската.

И какво ни остава на нас хората?

Да си направим кръст от дървото, отрязаното.

Колко е права поетесата Дела Раи, както и поета Велин Георгиев!

БЕЛЯЗАНО ДЪРВО



Право-право дърво.
Белязано.
И ще стане какво.
Незабелязано
ще се люшне за миг.
И ще падне върху змийски език,
клъвнал ягода.


Право-право е то.
Без право.


Гледам бора смутен.
Белязан.
Мястото му след ден
ще е празно.


Само право дърво не се скрива.
И остава какво.
Кривото.


Велин Георгиев
цитирай
3. mitkaloto - Дърветата рядко умират прави. П...
26.03.2012 12:26
Дърветата рядко умират прави.Поздрави!
цитирай
4. planinitenabulgaria - На Sande
26.03.2012 20:27
Дела Раи има още едно подобно стихотворение, "Блаженна простота", Вазов - "Хрупат козиците". Дано да се появи и "Цигани мале парковете изсичат и никой им нищо не казва..."
цитирай
5. анонимен - Илиан Сашов Тодоров
27.03.2012 00:57
Уникално усещане изразено в думи, излизащи дълбоко от автора.
Перфектния текст, към който винаги съм се стремял. Едно преживяване, което на пръв поглед изглежда неангажиращо - но колко дълбоко е то.

ГОЛЯМО БРАВО !!!
цитирай
6. tota - Поздрави, Коста!
27.03.2012 07:14
Върна ми хубав спомен от детството. И ние, децата, имахме свое дърво - чинар. Много често сбирките ни бяха там. Чинарът все още е на пост на своето място. Колко ли деца след нас също му казват нашето дърво?
За да се пазят дърветата трябва да има и обич към всичко заобикалящо ни. Какво би било, ако ги нямаше дърветата? Цветята? Ами птичките? Винаги си казвам: Щом те са тук, това означава, че все още въздухът може да се диша?
Хубав, светъл ден!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12182255
Постинги: 4544
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031