РАЗРУШИТЕЛНИ ЗА СТРАНАТА ПОСЛЕДИЦИ ОТ КОНЦЕСИИ.....

     Ще поместя след малко постинг със снимки за разрушеното водоснабдяване на село Кътина, Софийско. От векове Кътинската река е давала вода за пиене на хората и животните в селото. Някога водоснабдяването на селото е било примитивно, но по времето на икономческия възход на България през годините 1932/1938 г. се строи модерно водоснабдително съоръжение. Строежът е станал след преломната 1934 г. когато партиите са били забранени, партийните мошеници – окошарени и България отново тръгва напред. С пари на Община Кътина се оборудва зона за водоулавяне /саваци/, пътища за водата в тях, шахти за задържане на големите предмети като паднали клони и преливници, които да не разрешават да постъпва във водоподаващото съоръжение по-голямо количество вода от необходимото. Прави се и утайник. Водоподаващото съоръжение има възможност да регулира водоподаването. Там има дежурен. Изходящата вода постъпва в шахти, където се „гаси” налягането, след това се разделя така, че да постъпва към селото по няколко водопровода, като по този начин се гарантира водоподаването във високите и в ниски квартали на селото. За изработването на това жизнено важно за живота на хората скъпо съоръжение труд е полагал всеки от селото, а майстори специалисти по проект са построили прецизната част на системата.

    Кътинската река се състои от три големи притока, спускащи се от фантастично красивата природа на Мала планина. Тя е с достатъчнж голям дебит да осигури вода за питейни нужди и поливане на градините на хората. Подобно водоснабдяване от местни водоизточници имаха почти всички Софийски села. Не е съвсем рухнало още съоръжението на с. Локорско, но е „тръгнАло”. Ликвидирано изцяло е това на с. Сеславци заради урановите рудници, на с.Кремиковци заради МК Кремиковци, на с. Нови хан пък бе закрито заради радиоактивното гробище. Други села имаха тип водоснабдяване, съобразено с даденостите им. Напр. с. Волуяк имаше помпи, които изкачваха подземна вода във водонапорни кули. Костинбродски ромбригади оправиха съоръжението – що бакър и джелезо имаше в него!

    Местните водоизточници даваха на хората по селата безплатно 10 млн. куб. м. вода годишно. Не съвсем безплатно, защото имаше по един-двама души персонал за подържане на водоподаващите съоръжения.

    Така беше,но водните концесионери измислиха как този природен дар на хората, 10 млн. куб. м. вода годишно на цени сега около 10 млн. лв, дар от природата, да им го отнемат и да ги накарат да го плащат на тях. И измислиха програмата „Вкарване по селата на язовирска вода” . Разшириха водопроводната мрежа, направиха помени станции, защото селата са на високо и спряха местните им водоизточници. Тези полезни съоръжения, давали живот на хората дълги години останаха без персонал и охрана и станаха обект на разрушаване и разграбване от ромбигадите. И как не, толкоз джелезо има по един водопровод.

    Чрез снимки ще покажа съдбата на старото водоснабдяване на с. Кътина. Който е със слаби нерви да не отваря постинга, който ще поместя след този. За да омекотя ужасните картини ще ги редувам с пейзажи от долината на реката.

    Обърнете внимание на последната снимка:

    Те така Софийска вода подържа мрежата си за язовирска вода. Тече не само по улиците в Кътина, тече дори в мутрокварталите като Бояна и Симеоново. Но парадоксът остава:

    При 70% загуби на питейна вода – заплати по 69000 лв. на месец на концесионерите и право да теглят от фирмата пари за лични нужди в България колкото счетат, че са им потребни. Десетократното повишение на цената на водата откакто са тук концесонерите едвам стига за заплатите им, искат непрестанно нови повишения от ДКЕВР, а инвестиции в мрежите – какво е това инвестиции, вероятно ще попитат те. И никой не им търси отговорност.

     Трябва да има нещо...