Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.02.2012 14:37 - ПЕТКО МОДЕРНИЯТ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 2675 Коментари: 4 Гласове:
10


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

                                             Днес, 28.02, поетът Марин Тачков има рожден ден.

                                        Спомените  си от Лескова махала посвещавам на него.

 

                                                          ПЕТКО МОДЕРНИЯТ

                                                                /сюжет за разказ/

  

    Този човек е живял в Лескова махала. Тази махала е една от най-високите по Балкана, като къщите й са разположени между 1200 и 1300 м. н. в. Разположена е под централното било на Балкана между селата Огоя и Осеновлак. Само още три махали в Балкана има почти на такава височина – една махала на Осенвлак, една на Бов и една на Губислав.

   Къщите в Лескова махала са разположени в три долчинки, чиито рекички извират малко по-нагоре или пък са на края на буковата гора, където изпод бука блика извор. Една от махалите е разположена на най-обгледното място - срещу вр. Мургаш, но то е и най-ветровито и най-трудно за живеене. Лескова махала е била доста голяма. Тя е в близост до огромни пасища, за мен най-красивите по Балкана. Тук познавах доста хора, от които днес остава жива само една жена, преместила се в Горна Баня при децата си.

   Първата среща с това вълшебство стана през 1979 г. когато за първи път със съпругата ми изминахме прехода Ком-Емине. После изминах този преход още два пъти, но вълнението ми по билото от х. Тръстеная до прохода Витиня винаги е било най-голямо. А центърът на красотата на прехода Ком-Емине за мен е тук, на билото на Балкана, където е розположена Лескова махала. Писал съм за тази красота доста пъти, сега ще се спра на един по-специален човек от тук, Петко, с прякор Модерния. Докато се срещна с него той почина..

    Къщата на този човек бе образец на строителното изкуство. При първия случай отидох специално да разгледам къщата му. Тя бе отключена, макар да бе вече необитаема. Тогава нямаше ромбригади да отнасят имуществото на хората за отпадъци. Имало е стара къща, малка, до която Петко е долепил новата. Изградена е върху наклонен терен с цел през зимата на животните в долния етаж да бъде топло. Камъните на зида на долния етаж са иззидани декоративно. Има една голяма врата, която да се ползва от едрите животни и една малка, от която той е влизал да ги обслужва. Касите на вратите към животните бяха с декоративни елементи, а по вратите имаше много красоти от дърворезба и ковано желязо.

  Етажът нагоре бе паянтов, изпълнен с греди със специални дърводелски сглобки, между тах – двоен плет, като пространството между тях бе изпълнено със слама, леко напръскана с кравешки тор, за да се уплътни. Върху плета отвън и отвътре имаще дебела замазка от глина, а върху нея - тънка мазилка от вар и пясък и най-отгоре - варова замазка. Дървената част на прозорците бе по-красиво оформена от тази в Копривщица и Жеравна. Дървото бе патинясало, мазилката и плочите на покрева бяха като измита с препарат. По същия начин бяха направени и стрехите. Челните дъски бяха с изрязани по тях формички в долния им край и квадратни отвори по тях по определен план. На предната челна дъска бяха един тип, на страничните – други. От задната част на къщата, която не се вижда въобще също имаше декоративно офрормени челни дъски.

     На южната страна на къщата имаше страхотен дървен балкон, като между долните му две подпори минаваха говедата за обора си. Заради този балкон Петко бе направил входната врата на обора декоративна. Парапетите на балкона бяха от дъски с орнаменти по тях, различни за трите му страни. Как не е станал този човек дърворезбар, който да украсява църкви!

    Къщата бе покрита с каменни плочи /тикли/, които хората са вадили от край време от връх Увеса, съвсем на близо. Плочите обаче не бяха в свободен размер, а обработени от каменари до еднакви размери като големи квадрати, както и нестандартни първи плочи, от които водата трабва да се стича долу, а не по стрехите. Такъв покрив имаше и над балкона. Дъски с орнаменти под гредите на стрехите скриваха тежките каменни плочи.

   За да носи къщата такъв тежък покрив при строежа се предвижда специална носеща конструкция за него. След преминаване на зимата покривът с плочи се проверява задължително за теч, защото ако се намокри носещата му част ще се срути и ще затрупа с тежестта си цялата къща. За да се запазва топлината в стаята таванът се прави от два реда дъски, като между гредите се поставят сламенни валци. Това е слама, която е разпръсната по земята, напръскана е с разведен оборски тор и после навита и поставяна между дъските. Кравият тор е намирал приложение на много места някога.

    Вътре къщата на Петко Модерния бе също връх. Влизаше се от задната й част, където земята достига почти етажа за живеене. Първото помещение бе с камината, която през зимата е горяла денонощно: вода за къпане на бебетата, за приготвяне на храна на хората и животните. От напречни железа по камината висяха вериги с куки за закачане на съдове по тях, предимно медници. Малко помещение имаше до отопляемото помещение със скринове за брашно и др. храна, а под него имаше мазе, което отнемаше част от обора на кравите. Това мазе бе склад за храна, иззидан от всички страни с каменен зид, не мишка, а и мравка не може да влезе в него.

   Двете стаи обаче бях връх на красотата и фантазията. В тях имаше печки, маси, шкафове, легла. Нямаше долапи.Стените бяха боядисани в няколко цвята. Голямата стая, за Петко и жена му, имаше врата към балкона и три прозореца, които бяха обковани с дърворезба. Тавънът бе също с дъски, наподобяващи сачак, но и те с с дървени елементи за украса, минали през ръцете на Петко. Всичко е правил с ренде, трион, пила, лепил е с туткал. Вратите вероятно са били поръчани в някое село при майстор, мащото тук няма как да се направят без инсрументи. А вероятно и голяма част от украсата на къщата Петко е докарал с каруците си от селата в ниското. Щом е докарал и вар до тук!

   Малко по-скромна бе украсата в детската стая, защото тя бе само с два прозореца, но подчертавам – обърнати на юг. И там имаше печка, гардеоб, маса, места за газени лампи, щкаф с огледало.

   Тези две стаи бяха боядисани вътрешно с постни бои от няколко цвята, които се преливаха един в друг. Спомням си син цвят имаше, кафяв, розов.

   Това, което прави впечатление бяха идеално правите ъгли и хоризонтиранията на под, таван и др, което е най-трудно за постигание при строителството.

   Плевнята.овчарник на Петко беше вече паднала, но хората казваха, че по красиво изградена плевня в селото нямало. Овците били като сресани и подстригани с прическа и топкап вълна на края на опашките, а кравите – като току що изкъпани. Този тип къщи падат при изгниване на подпорите на покрива, който е ужасно тежък и смачква всичко под себе си без да се плъзне плоча от него в страни.

   Свинарникът обаче и кокошкарникът на Петко си стояха. Кокошкарникът бе изграден с камъни и покрит с тежки плочи, за да не може да влезе вътре лисица, белка или пор, вратата-прозорец бе от тежки талпи, но имаше и втора вътрешна плътна врата. Поне 4 квадратни метра бе кокошкарникът на Петко. Зидът бе така уплътнен към плочите, че мишка не може да премине.

   Свинарникът бе също от камък, покрит с плочи, в него имаше място поне за

 4 свини, малък свинарник имаше са вниня-майка. По пода бяха наредени през интервал дебели талпи, в предната част имаше хранилки. Навсякъде, където има крави хората са гледали свини, защото остава много храна – суроватка, развалено мляко, негодно за ядене от хората месо и др.

  Беше останала и чешмата, която Петко бе изградил и захранил от извор на метри над къщата си.

   Местоположението на къщата е също на много красиво място. То е до гората, но има място за градина / не мога да си предсатавя какво са садили в нея/ и овощна градина от ябълки и сливи, която е терасирана. От къщата започва леко наклонена огромна ливада, наподобяваща улей между две букови гори и отвежда на огромните пасища по билото на планината.

   Петко Модерният е бил разпознаван от далеч преди да слезе в някое село. Товарната му кола /волската/ е било боядисана и украсена, но също и воловете му. Леката му кола /конската каруца/  децата също познавали от далеч и идвали да видят украсата по нея и по конете му.

   Петко е имал двама сина, които са се изучили, като единият станал хирург в поликлиниката в Своге. Не стъпил повече в Лескова махала въобще. Родителите остаряли и умряли едновременно. Останала красивата къща, която обаче се нуждаела от подръжка. Хората от селото отишли в Своге при сина на Петко и му казали, като не идва и не пъдържа къщата, да я продаде на някой, който ще я запази. Той казал, че бащин имат не се продава.

   И къщата падна. Срути се под тежестта на покрива както кулите близнаци.Всичко, с което тя е била строена от Петко бе набутано и намачкано в обора на кравите. Декоративно оформените плочи се бяха натрошили.

   Един шедьовър, венец на живота на един човек си отиде малко след него.

   Тази къща подбуди у мен желание да направя и аз нещо подобно и през 1993 г. желанието ми се изрази в дела.

   А тук, съвсем наблизо над къщата на Петко, на връх Увеса, над останките на стар унищожен от турците манастир поставих кръст на Свети Иван Рилски, който ми изряза Сашко Хайтов и минипараклис от метал, който ми направи друг мой приятел, Додов.

  Свързан съм по някакъв начин с това място. Посещавал съм го много пъти, може би вече имат 100, водил съм много хора там, но има и нещо необяснимо: това село най-често се явява в сънищата ми. Понякога в реални очертания, понякога – красиво до степен, от която лудвам с дни и понякога – изкривено.

   Красивите ливади, неотсечените тогава букови гори, изоставените къщи с катинари по вратите и паднали снени – това не мога да забравя.

    Днешната съдба на Лескова махала е друга. Хижата – някогашното училище го взеха мутри и направиха едродивечово животновъдно стопанство „Чукава”. Сега тук се правят незаконно ътища за джипове, мутри демонсткрират по тях и по ливадите новите си играчки – джипове, офроути и  др. По поляната, където сядахме да гледаме планината в посака към София гилзите са повече от тревичките.

   Най-близо като изходен ппункт за посещение на Лесква махала е с. Осеновлак. Има стар път от Осеновлак към Лескова махала, който минава покрай Оброка – местност с древен кръст. И там поставих метален минипараклис, но в страни от кръста на най-обгледното място към вр. Козница. Има и туристическа пътека към вр. Увеса. Тя минава покрай останките от древен манастир и се изкачва на върха, където е кръстът на Свети Иван Рилски.

 



Гласувай:
10



1. mt46 - Благодаря,
28.02.2012 22:00
приятелю Коста!...
Поздрави и лека вечер!
цитирай
2. bven - Честит е Марин с такъв поздрав за рождения ден и
28.02.2012 22:33
такъв личен ден за рожден!
На здраве и хубава вечер!
цитирай
3. sande - Поздрави, Коста за интересния разказ!
29.02.2012 09:15
Честит Рожден Ден на Поета Марин Тачков!

Здраве и творчески пътешествия и на двамата!
цитирай
4. alexs - Аз сега научавам за рождения ден на ...
05.03.2012 13:04
Аз сега научавам за рождения ден на Поета Марин Тачков! Пропуснах да му честитя на деня ами ми е приятел и във фейса! Да е жив и здрав! И много творчески върхове!
А за разказа тъжна история подбни случаи до болка познати а тия ром бригади истинска напаст от която и аз лично пострадах. Отдалечихме се от красивата природа натъпкахме се в панелки!
Поздрави и хубав ден !
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12186728
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031