Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.02.2012 17:08 - В ПАМЕТ НА КОНСТАНТИН КАНЕВ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 2078 Коментари: 4 Гласове:
11


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

                                                На вниманието на проф. Михаил Неделчев:

                                       

                                   ДУШАТА  НА  СРЕДНИТЕ  РОДОПИ

 

     На 26. февруари т. г. ако бе жив Константин Канев щеше да навърши 95 години. Този човек стана символ не само на родното си село, Момчиловци, Смолянско, но и на целите Средни Родопи. Животът си той посвети на хората от родния си край, описвайки трудния им живот като животновъди, дюлгери и занаятчии, обичаите им, бита, етнографията, промените след Освобождението, войните в началото на 20-и век, налагането на несправедливи граници от Великите сили и преселението на хората поради тази причина, както и възникването на нови села след присъединяването на райони с българско население към Турция. Цитирам имената на две села, Проглед и Манастир. Канев описва борбата на хората в населените си места да имат своя църква, а също и последствията от налагането на мохамеданска вяра в голяма част от селата в този район по време на турското иго..

     С този човек ме запозна Николай Хайов. Преди да се запозная с К. Канев, Хайтов ми подари, както той каза една „библия” за с. Момчиловци. Нищо не каза за автора. Той знаеше, че краеведческа литература за Родопите аз чета с кеф. Хайтов бе много умен човек, който не грешеше в преценките си. Книгата прочетох с огромен интерес и по нея разбрах, че написалият я е от духовната сфера. Описаното в книгата си бяха билейски картини, но в по-скромни размери. Имам едно специфично качество, което ми помага когато чета някои авори да възприемам написаното от тях в определена музикална тоналост. Цялото „Минало на село Момчиловци-Смолянско” е в си минор - архаична тоналност, която не ме подведе и разбрах,  че автора е поп. Доста си писахме с К. Канев за книгата му, а междувременно той започна да идва в редакцията на сп. „Родопи”, където главният редактор Н. Хайтов за първи път публикуваше прекрасните му разкази. Всичките те са загатнати в монументалния му труд, „Миналото на с. Момчиловци”, но в отделните разкази богатството на образите и духовния им мир е още по-драматичен, трагичен, възвишен, вълнуващ, наситен. Познавач на човешката душа беше К. Канев!

    Разказите на К. Канев бяха издадени в книга, която той нарече „Родопски сазания”. Книгата излезе, но в сп. „Родопи” се появяваха нови и нови негови разкази и излезе нейно второ издание с име „Юдина ела”. И то се изчерпа веднага. По това време К. Канев започна да работи върху родовите корени на всички хора от селото си и това отнемаше много от времото му, но продължи да пише и разкази. На пишущата си машина, с два пръста. Пишел е по цели нощи по думите на съпругата му. Защото К. Катев имаше и личво стопанство от две крави и др. дребни животни. И хайтов пишеше с два пръста на пищущата си машина, но много бързо и без да гледа в кладиотурати й. А от „Миналото... „ покълваха нови издънки се оформяха в разкази от типа на „Дядо Йоцо гледа” , след което последва признанието за К. Канев, когото удостоиха със звание писател. Излезе и трето разширено издание на книгата му с разказите, отново с име „Родопски сказания”. За съжаление то поне за сега е последното.

    Извън тази дейност К. Канев уреди и музей на селото, който функционира до днес. Експонатите събра и подреди той. Табелката при влизне в селото – символът му - също е негова идея – жена засажда борче.

     Дворът на К. Канев някога е бил от двете страни на селската рекичка, но след Деветото се прави парцелиране и притежаваното извън закона е било отнемано. Мостът на селото и пътят са строени върху негов имот. Върнаха му само малка площ, където той направи после обор, плевня над него и над плевнята – малко жилище. Върху наклонен терен, по който може да се слиза само по стълби.

     Преди да продължа за К. Канев искам да кажа следното: Константин Канев нямаше да бъде Константин Канев ако не беше Николай Хайтов!

     К. Канев – изключително скромен, божий човек бе написал ”Миналото...” но да му го прегледа някой , да го рецензира, да се издаде – това бе немислимо. С тази задача се зае Н. Хайтов. Тежестта на борбата изнесе той, но обидите от тоговашния феодал на Смолянски окръг, помакът Величко Караджов, приятел на Правешката Тиква и на един комунистически професор, Страшимир Димитров не бяха спестени на автора. Предполагам, цялото ДС на Смолян е чело и препрочитало тази книга. Колко пъти е бил привикван Канев в покоите на местния феодал да го натяга да промени нещо в книгата си след консулации с професора! А при срещи с професора пък е бил обиждан, че не е историк да пише такива работи и че трябва да съгласува написаното с историци, защото няма нужното образование. Може би е пропуснал Канев нещо важно, най-важното нещо, че досеа велики хора по Ахъчелеби като Правешката Тиква и Помака не е имало. Направо са смазали човека тия говеда и Канев се е отказал да издава книгата си. Ако това не бе станало, нямаше сета да има и разказите, които се появиха след нея. Но Хайтов не е от тези, които се предават. Постигнат е компромис: отпадат около 300 стр. от „Миналото...”, остават 700, но книгата се издава. Тази история на определен родопски регион е най-знчителната. По обем тя надминава други две много значителни краеведчески книги, на Васил Дечев – Миналото на Чепеларе и на полк. Ангел Вълчев – Тъмраш, но те имат други качества. Ще цитирам един израз на Васил Дечев, запомнил го от учителя си още по турското иго: „Ще дойде време, когато разбойниците ще слезнат от горите, ще влезнат н канцеларите и с калем в ръка ще започват да ограбват хората!” Няма да споменавам за банкери, застрахователи и др, защото тогава тези понятия не са били известни.

      За Родпите има много краеведчески книги и на посещаващите тази прекрасна планина препоръчвам да поппрочитат по нещо преди да извършат посещенията си натам. Излезе една много силна книга, Време разделно, на Атон Дончев, но там са събрани легенди и са ползвани имена на местности. Само специалист по Родопите може да възприеме тази книга в дълбочина, останалите – като драма.

   Николай Хайтов и Константин Канев, това са двама велики творци, те бяха мои съвременници и приятели, с които се познавах десетки години. Първият бе прехванал духът на времето преди него, движението на човешките маси, съдбата им, стремежите им, макар да има и разкази за определени герои. Много мощ им в тврбите на Николай. Той ми приличаше на Хендел, визирам ораторията му Месия. В нея става въпрос за Исус Христос, но за него няма предвидена дори ария. Основното е движенето на човешките маси, едно батално платно. Духовникът пък К. Канев ми прилича на Бах. Който и разказ да вземем от неговите - визирам Кучешка глава - той прилича на едно скромно поточе с течаща бавно и тихо вода в него, но с огромна дълбочина – духовният живот на човека, представен от духовник. Това малцина го могат.

   Доста пъти съм се виждал с този човек. Първата ни среща бе на една Черешова задушница преди много, много години, когато закъсняхме с минути и службата бе започнала. Човек на мястото си, как води службата този човек. После ни показа църквата, строена от негови роднини, музея. По време на едно екскурзионо летуване оранизирах посещение /пеша/ от хижа Хайдушки поляни до селото му и обратно, за да видят хората този човек и какво е направил за хората си. Жив спомен за мен остава една от срещите ми с него на превала над селото, където пътят слиза по долината на приток на р. Малка Арда към с. Виево. Канев бе този ден в отличо настроение и свири дълго на кавал и гайда. Използвахме курса за да прегледа той параклисите горе на превала, зад който започват помашките села. Показваше ми проходите, по които са минавали овцете на път за зимните паши, но и аз го шашнах, като се оказа че ги познавам всичките и дори върховете над тях и селата зад тях. Переликският дял е възлюбен от мен туристически район.

   Ако К. Канев при запушването на жлъчите му пътища имаше достъп до елитна болница в София, може би още щеше да бъде жив.

   На нивото на К. Канев бяха неговата съпруга – прекрасна, природно инелигентно жена, божие създание и снахата на малкия му син, преподаваелка по немски ееик в Смолян. Съпругата му почина преди две години. Архивите на К. Канев са при снахата, а между тях е и една папка с мои писма, които пишех след появата на негов разказ в сп. „Родопи” и на други теми. Тогава нямаше интернет, но пък от ДС следяха който преценяваха, че не пише правилно. Думата „ правилно” произлиза от Правец.

    От тук надолу сезирам проф. Михаил Неделчев, почитател на К. Канев:

    Има наколко неща, които трябва да се довършат за да се популяризира допълнително  делото на този човек. Първото от тях е да се качат в интернет всичките му разкази от последното издание на книгата му Родопски сказания. Има качени няколко, но това е сторено по субективната преценка на този, който е преценил, че са най-вълнуващи или по друг критерий. Всчките му разкази са хубави. Да прецениш, кой от тях е по-добър е все едно да прецениш, напр. кой хорал на Бах е по-добър. Просто не става.

   Друго нещо, кото трябва да се направи е да се преиздаде книгата с  разказите му. Вместо да се прави реклама напр. на звездната двойка Валери Божинов и Курволета Лозанова в просташките предаваня по всички телевизии, може да се направи канал за култура, но задължително с раздел Музика в него, защто там нещата са най-зле. Пазарни търговци-проститути пипнаха Класик ФМ Радио и Филхармонията и ще ги скапят, защото от култура не се печили. Печели се от чалга и реклами и просташки игри. И предаване по телевизията за култура няма, има за спорт и политика, където явяват в ефира неразумни и уроди, а проститутки поучават майките как да си гледат децата.

    Третото, което трябва да се направи е да се преиздаде „Миналото...” в първоначалния му замисъл, както го е мислел К. Канев. Тези 300 страници, които са му орязали като рекет срещу това, да му издадат книгата, също трябва да видят бял свят. Заради Нова земя на Вазов комунистите го бяха отрекли по едно време и ако тогава Вазов бе жив, щяха да ко скондапцат. Това е дума на К. Канев. Ръкописът без съкращенията си стои, пазен от снахата. Канев го ценят доста хора в литературните среди. Трябва да си ръзмърдат те големите бузи, които си разплескват върху столовете в редкциите или пред компютрите си  и да се погрижат да сторят нещо за него.

 

   Канев, като божий служител е погребан  в двора на църквата, строена от роднините му. При влизане в двора й гробът му е от ляво пред входа й. Поклон пред паметта на този велик човек. Да напише „Миналото „ той бе вдъхновен от делото на друг велик негов земляк, Всил Дечев, а за да достигне то до нас, заслугата е на друг велик родопчанин, Николай Хайтов. На много хора Хайтов помогна с каквото можа, я един промил от неговия дух е в мен.

    Би било доста тъжно за цялостната ни кулура, ако тази годишнина бъде отбелязана само в блога на един турист и любител-краевед.

    Аз нарекох К. Канев „Душата на Средните Родопи” след като прочетох „Миналото...”, той не възрази. Така озаглавих и настоящото ми писание в памет на този велик българин.

   Поклон пред делото Му!

     

 



Гласувай:
11
0



1. kasnaprolet9999 - Много интересен постинг си напр...
25.02.2012 17:36
Много интересен постинг си направил за него, направо ме трогна. Личните ти впечатления внасят много колорит в твоя разказ. Аз също ще отбележа утре в блога си неговата 95 годишнина. Този скромен човек и велик българин заслужава много повече, защото е изнамерил, съхранил и описал историята на Родопите по неповторим начин, като за това доста е изстрадал както разбирам от твоя разказ, няма ненаказано добро.
цитирай
2. mt46 - Поздрав
25.02.2012 17:54
за постинга, Коста!
Поклон пред паметта на Родолюбеца!...
цитирай
3. stela50 - Поздрави за постинга ...
26.02.2012 17:35
Прочетох с вълнение за този Велик Родолюбец ,
събрал и съхранил ценни сведения
за историята на Родопите с цената на много
страдания и препятствия.
Поклон пред делото му!
цитирай
4. sande - Голям българин! Голям човек!
26.02.2012 21:34
Голам родолюбец, талантлив писател!

Поклон!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 6016120
Постинги: 2651
Коментари: 6397
Гласове: 13737
Архив
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31