Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.02.2012 18:34 - Р Е К Л А М А
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 998 Коментари: 2 Гласове:
7



                                                  Р   Е   К   Л   А   М   А

 

    Във връзка с годишнини на двама велики руснаци – Святослав Рихтер и Шостакович се появиха филми за тях. Филмът за Святослав Рихтер е направен от Бруно Монсежан, който е изключителен професионалист при работа с такива видни музиканти. Напомням, че той направи филм и за Глен Гулд и Жаклин Дюпре.

    Филмът за Шостакович пък е направен от някакви самодейци, които са сглобили излъчваното за него по разните съветски телевизии, кинопрегледи, от любителски филмчета. В тази несъвършенност на филма обаче се вплита могъщия образ на този творец, прозрял чрез творчеството си историята на страната си, трагедията й, чрез звуци изрисувал платна като на Микеланжело.

    Святослав Рихтер – този голям артист е бил през целия си живот жертва на системата. Убиват баща му, защото е германец, значи враг на СССР, но решили да убият и майката, защото е била жена на етнически германец, та и родила от него. Жената едвам успяла да избяга с кораб, по който е било стреляно и тя е ранена. Рихтер остава сам в страната, където живеят най-щастливите хора на света, каквито днес са в Северна Корея. Талантът му баче го спасява. Но като човек той остава през целия си живот подтиснат и нещастен. На него Прокофиев посвещава две от Клавирните си сонати. Пътувайки с влакове, камиони и др. превозни средства, но не и на самолет, защото се страхува да лети, Рихтер изнася концерти в целия СССР. Много по-късно след настояване на Давид Ойстрах и др. го пускат да отиде на Запад. Пътува чак до САЩ с кораб.

    Филмът е интересен и с друго – с историческите снимки. Дават геният на злото, Сталин, показват го и като умрял, защото Рихтер трябвало да свири на погребението му. Приказ! Показват и най-масовият убиец на света, Берия, и други биринджибабаити от онова време.

   Рихтер е тъжен по време на разговорите. Последното му изречение е:

   Не нравлю себя! /Не харесвам себи си!/.

Този филм е доста продължителен и е записан на два диска. „Святослав Рихтер – първа част” и „Святослав Рихтер – втора част”.

 

     Вторият филм за Шостакович е още по трагичен. Първият въпрос, който си задава човек е, как са живяли тези велики хора в тази планета на маймунте, от къде са имали вдъхновение да създадат толкова велики творби? Аз си падам по творчеството на Шостакович и през 2006 г. по случай 100 години от рождението ме написах как разбирам музиката му и значението й за мен. Доста се потрудих. Постингът е в блога ми. Филмът започва с едно предаване по радиото, където споменават нещо за него, но след като първо са изхимнословили Сталин и другите биринджии от поритбюрото. После във филма има включени различни епизоди от живота на Шостакович, при които се появават други подобни на него велики творци. Има и изпълнения на негови творби, при които се показва някоя негова снимка и звучи произведението. Филмът е наречен „Алтовая соната”. Това е последното произведение на Шостакович, камерно. Смело казвам, че по-велика соната за Виола от тази няма.

  Аз съм писал доста за Шостакович, сега ще спомена само това. Той умира по времето на Брежнев, който го ненавижда. В деня след смъртта на Шостакович двете най-важни съветски газети Правда и Известия поместват един и същи текст на вътрешните си страници:

    „Вчера скончался Дмитрий Дмитриевич Шостакович.”

    В „Правда” нет известия, в „Известия” нет правда, казваха руснаците, но на тази дата едно изречение в тях е било вярно.

 

     Третият филм, който исам да рекламрам е „Обичам музиката” за живота на Алексис Вайсенберг. Той идва в България да представи този филм. Филмът е доста труден за разбиране, защото всичко казано от Вайсенберг е премъдрост, а са необходими и широки познания в музиката, за да бъде той доразбран.  

   Неволно човек прави сравнение между живота на този велик и свободен човек, Вайсенберг, и живота на друг велик човек, Рихтер, жертва на системата.

   Моите вкусове се промениха. В последно време харесвам американски филма, в които докато минават надписите утепват няколко души, а после докато почнат филмите още няколко ги изхвърчават през прозорците. Но тези три филма колкото и да се променям, все ще ги харесвам.

   А който си ги намери, те поне ще го развълнуват. А може да станат и причина за по-голям интерес към музиката.

  Един турист без музиката – той никакав турист не е.

  Един музикант без туризЪма – той никакав музикант не е.

 



Гласувай:
7
0



1. sande - Поздрави, Коста!
20.02.2012 17:35
Написал си поема. Поема за великите музиканти.
цитирай
2. анонимен - Хм, рекламата е "три в едно",
20.02.2012 23:39
а бяхте обещал отделен "плакат" за Вайсенберг.
Имах щастието да слушам Рихтер "на живо". Върнахте ме много години назад.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 7249443
Постинги: 3115
Коментари: 8282
Гласове: 15273
Архив
Календар
«  Май, 2020  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031