ОГРАБВАНЕТО НА ГОРИТЕ – ПО НОВА СХЕМА, НА ДРЕБНО!
Крадците винаги са преди закона. Това те правят в стремежа си да са недосегаеми от него в момента на извършване на престъплението. Някога имаше едно Министерство на бедствията, чиито министър съгласно квотния принцип тогава, 8 – 5 – 3, бе придаден към Догана ведно с министъра на земеделието и горите. Министърка на бедствията бе една туркиня, Анал Етем, но може и да не помня точно името й. По нейно време ставаха страхотни кражби по линията на министерството й, а ако имаше бедствия, тя бе обикновено в Италия, до където фъркаше за да си направи прическа или за буюкрахат след работата си. Мерките за предотвратяване на бедствията, изработени в Министерството й бяха целенасочени и не само че не предотвратяваха бедствията, но и ги задълбочаваха. По нейно време процъфтя бизнесът с изсичането на тополи за дървен материал. Те стават за кечки за кибрит, за зъби, за еднократни палети.Тези глупави тополи все покрай реките растат, а коритата трябва да се почистват. И аналката оправи тополите тотално. „Почистването” на речните корита се сведе до това, да се изсекат тополите и да се „прочистят” от тях долините на реките.
Да се прочисти долина на река, това е непосилно. С това понятие се проституираше, проституира се и сега. Реките носят почва, пясък, боклуци, коритата се надигат и нищо не може да спре този процес. Но пък послужи като повод на министърката за изсичането на тополите в Софийските села, през които от Балкана слизат реки. Къде отидоха тези дървета, кой прибра парите за тях, Анал Етем знае. Доганът – със сигурност, но и двамата няма кой да ги попита. Главният прокурор чете книги или пък ги превежда, такива са му интересите. За министърката професор Вучков казваше, че тя краде с всичките с телесни отверстия, не споменавайки най-съществения й, гьотът. Мисля си, по-голям крадец на едро от нея бе Милен Велчев, но по наглост тая гьоТсуратка едва ли е по-долу от него.
Махнаха крадлата и какво? Спряха кражбите? Не! Те продължават. Давам пример с прочистването на пътищата от паднали дървета през тази зима. Това сега е страхотно печеливш бизнес в планината, където често съм гост. Падне някое дърво и трябва да се премахне с помощта на моторна резачка, защото е много голямо. Случва се. Но какво става?
Дава се сигнал, тръгва бригадата. В бригадата – само крадеци и пияници. С нея непременно пътува камион с техника, голям, високопроходим с канати /канатите служат да крепят товара от дърва на платформата на трупчийката/. Дървото се премахва от пътя, но се оказва, че има още стотици „застрашаващи” пътя дървета и те също се изсичат. Вековни буки, дъбове и др. дървета, най-големите, които крепят срещу бури по-слабите от тях дървета в гората се изсичат под предлог, че са опасни. Тези дървета се оказват все над пътя и като се отсичат се увеличава опастността от свличане на ската върху пътя и предизвикване на беди, ужасяващи като съпоставка с тази от падналото дърво. При оглед на пътя по-навътре в планинта се установява, че има и други такива дървета и става каквато става. Ако някой не вярва, нека се поразходи пеща от с. Батулия до с. Буковец. Камионът се оказва недостатъчен и мафиоти доизвозват после „гювеча” от гората с по-малки автомобили, обикновенно УАЗ-ки. Косата му ще настръхне от сторените пакости на гората. По ската под пътя не се сече, защото аварийците нямат със себе си ОНЕЖЕЦ за извличане на трупите. Преди Батулия по шосето също има нанесени много щети от подръжниците на пътя. Посадените през времето на социализЪма орехи по сипеите над пътя или акации, които местните хора и не помислят да крадат са посечени освен ако до тях няма достъп за говедото с моторната резачка. Дано да мине втора комисия за да огледа тези щети и да разпореди засаждане на нови дръвчета веднага. Само не знам има ли останал у нас и един разсадник на акации. Разсадницте минаха през ликвидация, площите им купиха мутри и ги закриха. Чакат да им се вдигне цената или да затрябват за нещо – за път, за минивец или нещо такова и да започнат да рекетират с цената общината, държавата, който им падне. Само един разсадник знам с дръвчета, този на гара Желен. Виждат се смръчлета по лехите му. Най-тъпото дърво.
Сеченето на гората в по-малки мащаби също има ново развитие: то премина към циганските предприемачи. И без това само цигани сечаха, те сега станаха и организаторите на сечта. Шосетата към планината бъкат от скъпи коли с добре облечени цигани, които са на тези предприемачи: от Видин, Монтана, Враца и София окраг. Те си изваждат разрешителните, те си откарват фургони, работници, техника. Ако не дават разрешителни за някъде, гората вземала че пламвала и после давали разрешително за разчистването й. Те продават и „метровиците” по складовете. През тази зима усилена сеч пада под Мургаш, като му проникват от запад. Там много е сечено, но и много гори има останали. Хората казват, че от Горското там не ходят. Какво се сече, колко, колко е площта за сеч, само в нея ли се сече, гола сеч ли е разрешена ила само за маркирани дървета – това никой не знае. За същото нещо вече писах над с. Подгумер. А че шашмата тече с пълна сила привеждам следния пример:
Спира до разклонението от главния път към Батулия една циганска кола и от нея се издиплят два цигана от пред и още щест от зад, седнали едни върху други. И ме питат, видял ли съм конете им. Веднага „зацепих” и ги попитах над Огоя ли секат или над Ябланица. Едновременно дойдоха отговори от два цигана, които казаха и двете места, значи лъжат. Бяха много изискани, за да от секачите. А този въпрос явно изискваше парола, чакаха друг мафиот. И помислиха, че това съм аз.
Сече се ужасно, секат селяните под гората за себе си, секат мутри, които направиха заменки и горите станаха техни, големите акули секат на едро. От всякъде от гората идва шум на моторни резачки, никой не се вижда. Следва трясък от скършването при падането на вековото дърво. Тогава може да се види къде пада то.
А държавата, която е обственик на това, за което никой друг няма документ, а горските стражи, а катаджите долу по пътищата? Такова животно няма. Те затова има престъпници, на всички нива!
Пред очите ми са буковите гори под Издремец, които изчезнаха, на отделните китки гори между Ябланица и Мургаш, предимно от дрян, които също изчезнаха. През пролетта тези дръвчета цъфтяха първи, през есента от селото се караха и биеха кой да събира плодовете им за рикийца. Там е царството на ивичестия минзухар и на двите кокичета. Ще отида тази пролет там като започнат да цъфтят кокичетата, но съм сигурен че няма да ги има и тях: те растат само под короната на дърветата. Няма ли ги дърветата, ще са изчезнали и те...
13.02.2012 10:06
Поздравявам те за страстта, енергията и позицията ти. Нека и глухите чуят какво става около нас. Ако не друго - ще има един свидетел на безумния грабеж на горите. Беззащитните...
Пак ще припомня за Горския дух на великия българин Николай Хайтову от едноименния разказ, който продължава да кънти над вековните кории и скатове:
"Хора а а а а а а, не кърдисвйте гората! Лошо ще ви стигне!"
13.02.2012 19:11
И дето Вуте беше задал въпроса си на Нане, след 3-тата ракия на аванта...
В крайна сметка, като резултат от консумираните неформални връзки из селото, спинът стигаше и до горския, а коментарът на Нане беше: "Мамка му на горския, дето ми взема "наджачето" (брадва с къса дръжка за нелегална сеч, удобна за криене под дрехите)=
Та и аз, така - надам се на маите и на 2012-та, та дано човешкият род си плати с вересиите за всичките сторени злини!
14.02.2012 21:07