Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.02.2012 22:43 - ТЕЖКИ ЗИМИ ИМАШЕ И ПРЕДИ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 1660 Коментари: 3 Гласове:
11


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

                                       ТЕЖКИ  ЗИМИ  ИМАШЕ  И  ПРЕДИ

 

    Днес жена ми и дъщеря ми ме удържаха в къщи при подготвена програма къде да се подвизавам. Много студено било. Предадох се, за да не кажат, че съвсем не ги слушам. Те така и не се научиха да не ме мерят по техния аршин. Закален дъм достатъчно на студ, имам опит в планината и трето, при трудни условия съм разумен. Аз ходя леко облечен, като се стремя да се пазя вятъра да не преминава през дрехите ми. А че е студено – студено е. Шишето с водата ми замръзна за 5 часа при последната разходка. За близките ми обаче облеклото на добре облечения човек през зимата трябва да наподобява на дюшече, а на туриста – на истиски дюшек. Имах за целия ден работа, която свърших. Измислих и решение за подсилване на една стреха на гаража ми с допълнителна метална конструкция, защото при много дебел стяг се навежда леко. Но нали си мисля за природата, която ме влече така, че съм зависим от нея, припомних си няколко тежки зими.

    Зимите, които помня откакто съм се родил до около 1955 год. бяха много страшни. Живеехме в една вила на края на гр. Колофер. Снегът бе толкова дебел, че оградите се засипваха и в двора влизаха всякакви животни – сърни, зайци, лисици, вълци. При съседите обезумели от глад вълци се качваха по покрива на овчата кошара, а хората ги пъдеха по цели нощи, защото пак се връщаха. Снегът бе висок над метър и където бе навят не можеше да се направи пъртина за преминаване и имаше тунелчета. Старите хора казваха, че зимата е нормална ако земята замръзне поне на 40 см. дълбочина и навали над  един метър сняг. И че предишните години зимите са били по-люти. Тунджа замръзваше така, че напречното сечение на леда представляваше един полукръг с дупка за водата в средата. Баща ми казваше, че така е било винаги, но в Северна България, от където е той е било много по-студено. Затоплянето започна да става след 1956 година.

     Нови две жестоки зими имаше през 1962/63 и 1963/64 г. Аз бях войник в Карнобат. Времето бе нормално, но един ноември стана изведнаж много студено и после заваля дъжд. Където се допираха капките замръзваха на секундата и пред очите ни покривът на болницата в Карнобат се счупи. Счипиха се под тежестта на леда електропроводите, дърветата. Които не се счупиха бяха като обледенени. Най-високата темпратура в топлия град Карнобат до м. април бе  -17 градуса. Ние, войниците изправяхме стълбове, като пълнехме дупките с лед и сняг и скачахме отгоре. Сутрин бягахме в суда. Но най-страшно бе едно зимно учение, когато в този студ прехвърлихме Балкана и отидохме в Делиормана. Такива ужасии от студ и сняг никога повече не видях. Машина БАТ правеше път в снега през планината, но като се прехвърлихме в Северна България снегът бе по-висок от нас и имаше ужасен вятър. Спяхме в оборите при кравите, допряни до тях, защо те ни топлеха. Отделиш ли се от кравата за минута, замръзваш. Но пък кравите ставаха да пикаят и поради това се обръщаха на 180 радуса. Хората казаха, че няма да ни сгазят, но ние ставахме, защото като си ляга отново кравата ако легне върху нас. Все едно Искра Фидосова да обърка леглото си и да легне върху спящ човек.

    Колоната ни минаваше през разни села, които бяха абсолютно затворени. Пристигайки в селата, хората – всичките турци! – се раздвижваха, отваряха прозорци и викаха: гел борда, буйрунус, но ние с гаубиците и личното оръжие, готвим се за бой. Казваха ни, че ако се наложи, ще се бием с Гърция и трябва да сме готови. Да си пият турците сами по къщите. А по пътя или по точно покрай пътя: едни камиони наклонени, други преобърнати, каруци без конете. И вятър. Който не е виждал как духа вятър в Делиормана не знае какво страшно нещо е той. Духне, вдигне сняг, нищо не се вижда. И както пред теб няма сняг – станала една планина от сняг. Аз бях шофьор и бях добре. Но тези горе при снарядите?

    Още веднаж прехвърлихме Балкана и на следващия ден ни включиха да оправяме щети от студа в Карнобат.

    Това бяха зими. Имах и ключов момент в живота си, когато бе възможно и да не се върна от Пирин. Хвана ме в края на 1972 г. неподготвен зима на новопостроения заслон Тевното езеро. Приготвих се за измъкване: направих си дървени снегоходки с набити пирони да не се пързалят и се смъкнах по рида Мозговица до х.Попина лъка. Това бе най-тежкото ми пътуване в живота, издържах и оцелях. Господ ми помогна!

   Никоя зима не съм се предавал пред студа, тази – също. Като турист ползвам пътищата от автомобилите на бракониерите секачи и ловци и се озовавам на невероятни места.

   Утре не мога да бъда спрян повече! Зависим съм от планината както наркомана от хероин.

   И други зависимости имам: напр. не мога продължително време да не слушам музика. Както по планините – ходя по теми, така в музиката – слушам по теми. И се спомних една много смешна комбинация от думи, отнасяща се до мен- музикален планинец. Смешна е, но за мен върви. Ако тя се прецизира и в нея се включат още няколко от хобитата ми, доста сложна дума за произнасяне ще се получи...

    Ако в студа утре сработи фотоапаратът ми ще е супер, както казват децата от Музикалното училище.

  

 



Гласувай:
11
0



1. mt46 - Здравей, Коста!
08.02.2012 23:22
Значи и преди е имало тежки зими - но не е имало такива бедствия...
А този цитат е върхът -
"... Спяхме в оборите при кравите, допряни до тях, защо те ни топлеха. Отделиш ли се от кравата за минута, замръзваш. Но пък кравите ставаха да пикаят и поради това се обръщаха на 180 радуса. Хората казаха, че няма да ни сгазят, но ние ставахме, защото като си ляга отново кравата ако легне върху нас. Все едно Искра Фидосова да обърка леглото си и да легне върху спящ човек..."
Хубав постинг си написал! Лека нощ!
цитирай
2. bojo12345 - Спомних си зимата на 1973т.
09.02.2012 07:58
След института служих в ШЗО- то във Враца.Изкараха ни кашишкия батальон на занятие на Ботева поляна.Окопахме се в земята на около 80 см.и с войнишките
нлатнища направихме покрив над така готовите палатки за едно отдиление.Такива землянки или палатки били правени на фронта.Нали ни готвеха за запасни офицери-трябнаше да сме запознати с реална бойна обстановка!Но през вечерта заваля сняг,кото ни затрупа,над 2 метра.Целия личен състав го върнаха пеш до школата -проправяли са си път с войнишките лопатки!Мен и още две момчета ни оставиха да охраняваме напуснатия лагер,колите бяха затрупани и не можеха да мръднат.Отидохме до бликката сая (овчарник) и там при овцете и чобаните си прекарахме чудесно.Ние имахме много храна те пиене, не само пресно млеко.
Падна едно голямо вардене..На третия ден кучетата се разлаяха -отдалеч осетиха големия БАТ, който идваше да проправи път!
Като деца винаги се радвахме ,когато имаше голям сняг,като този през 1953- тогава баща ми така направи,че ката го изрина снегът, за да отвори пътека на двара ми направи пързалка за малкия казак с който се пързалях.
Колкото по голям и по продължително се задържи снега по - голяма радост ще е за децата .Поздраев за хубавия разказ!
цитирай
3. sande - Поздрави, Коста, за интересния коментар!
09.02.2012 14:43
Спомням си и аз такива зими, но бяхме забравили за тях.

А това сега си е направо бедствие.А и хората се оказват кекави, неподготвени, направо аджамии.

Властта - и тя се радва на себе си и се възхищава предимно на себе си. И не вижда по-далеч от носа си."Как да му влезеш в положението, като той самия не може да си влезе в положението!" - казваше Йордан Радичков.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 7249196
Постинги: 3115
Коментари: 8282
Гласове: 15273
Архив
Календар
«  Май, 2020  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031