Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.02.2012 17:02 - ОПИТ ЗА ИЗВИНЕНИЕ КЪМ ФЕРЕНЦ ЛИСТ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 4252 Коментари: 9 Гласове:
9

Последна промяна: 04.02.2012 17:04

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

                                                                                                  На Г/жа Helios с пожелание

                                               повече място да отделя за музиката в блога си:    

                                        

                                   ОПИТ  ЗА  ИЗВИНЕНИЕ КЪМ  ЛИСТ  ФЕРЕНЦ

 

      Въведение:

      В настоящото ми писание имах за цел единствено да напиша какво представлява за мен музиката на Лист. Мислех да бъде по-кратко, но не стана: той присъства в периферията на живота и интересите ми вече десетки години. А имам и повод да го напиша: през изминалата година чествахме 200 години от рождението му. Поради това промених идеята си: вместо да пиша само какво е Лист за мен, стана така, че му изготвих „плакат”. Както на някои други композитори, защото обичам музиката. Заслужава си Човекът!

 

      Музиката присъства в моя живот повече от 60 години. Още преди да започна да свиря на цигулка аз обичах да слушам музика и знаех за Вивалди, Бах, Моцарт. През целия си живот аз не прекъснах да черпя от този живителен извор - музиката, и да се интересувам от нея. Открих себе си в музиката, но не престанах да се интерересувам от нови и нови автори и произведения. Запознал съм се се с много произведения и трудове за великите композитори. Посочвам няколко фундаментални от тях: Алберт Швайцер за Бах, Карл Хайрингер за Брамс, Алфред Айнщайн и Херман Аберт за Моцарт. Много ценя като музикален писател Ромен Ролан.  Изградил съм си принципи за хубавата музика, които считам за непоклатими и съм готов да ги отстоявам. Имам си любим композитор – Брамс. Не защото той е най-велик, а защото музиката му отговаря на моите разбирания за истинска музика. Изпълняват ли някое произведение на Брамс, аз преустановявам работата ако е възможно и изслушвам цялото произведение. Помня случаи от преди десетки години когато неочаквано в колата или някъде другаде е прозвучвавало произведение на Брамс, кое е било то и къде е прозвучало.  Най-велик композитор на всички времена считам Бах, защото според мен той е преводач на Божието слово на езика на музиката. Гениален композитор определям само един – Моцарт. Останалите са много велики. Моите богове в музиката са Бах, тримата виенски класици, романтиците Шуберт, Шуман,Брамс и техните съвременници Мусоргски и Чайковски, а също и съвременните композитори, които вече се превърнаха в класици – Прокофиев, Барток, Шостакович.

    Музиката на тези автори  ми служи като критерий за сравнение с музиката на другите автори. Подобно се получи и с някои изпълнители, които ценя особено високо: Ойстрах, Ростропович, Вайсенберг. Аз посочвам само няколко автори и изпълнители, но толкова литература за музиката и толкова произведения на различните по стилове и епохи композитори съм упознал, че едва ли това са сторили музикантите, за които това е професия. Те са добри в тяхната си област, но пък аз свързвам музикалните произведения с други подобни от различен жанр – напр. соната със симфония – както и с произведения на други композитори, които са били еталон, който по-следващите автори са се стремили да достигнат или надминат. Давам и пример, първият Струнен квартет на Брамс. Че той прилича на Бетховен, Шуберт и Шуман - това личи, но че Брамс ползва всички велики достижения на музиката в творчеството си още от времето на Бах, това е по-трудно различимо. Доста труд трябва, за да се разбере това. Само един композитор след Брамс твори по този начин, това е Шостакович.

    В това мое кредо на ценностите ми в областта на музиката никога не съм поставял Лист – един от видните романтици - на високи позиции като композитор, макар да съм слушал много от това, което той е композирал - клавирни произведения на първо място, но и симфонични, концерти, оратории и меси. Композитор, който не е работил върху камерната музика – не е написал струнен квартет или поне соната – аз не поставям на особено високо място. Канторът Цезар Франк е намерил време за камерна музика и е оставил два щедьовъра – Сонатата за цигулка и Квинтета, Лист обаче - не. Операта и камерната музика остават извън интересите му. Винаги съм слушал произведенията му с предубеждения, че те като музика не са ценни. Слушал съм внимателно и двете му симфонии, които представляват обединени няколко програмни симфоничини поеми. Безспорно Лист е голям симфоник. Произвидинята му са програмни, монотематични, той добре ползва богатството на хармониите, така характерно за епохата на романтизма, също е и страхотен оркестратор, подобно на Равел. На мен обаче нещо в тези произведения ми липсва. Слушал съм ги с интерес, но не ме грабват. Чуя ли симфония на Моцарт, на Бетховен, на Брамс, на Шуман, на Шостакович – изслушам я до края и тя поглъща цялото ми внимание. Чуя ли симфония или симфонична поема от Лист, заслушвам се... и до там. Лист обаче има своето значение за развитието на музикалната култура на Европа и в това отношение той заслужава уважение и благодарност за стореното от него от всички музиканти и обичащите музиката като мен. Ако бях пианист не бих се засрамил да целуна гипсовите слепки от ръцете му във Ваймар или другаде, защото той за пианистите е направил едва ли не повече от всички – с произведенията си, които присъстват в развитието на пианистите още от музикалните училища докато достигнат висше майсторство, със силния си дух, завладяващ по-младите музиканти, с метода на изява на пианиста, които въвежда -  да се изнасят рецитали само с пиано и да се свири наизуст. Има си заслуги човекът и аз сега ще се опитам да му направя „плакат”, като ще отразя образа му така, както той е проектиран в мен. За подробностите на произведенията си има музиколози, за мен е важен Духът им. Миналата година трябваше да сторя това, на годишнината му, но тя бе наситена с туристически изяви и оставих музиката за зимата.

    Лист е роден в Унгария през 1811 г., но не е съвсем унгарец. Посветен е в католическата вяра, която изповяддва през целия си живот и още от малък в трудни за него моменти мисли да става монах.  Баща му има немска кръв, майка му е австрийка, пак германка значи, но от Източната /немска/ държава, Osterreich. Баща му е музикант-любител, но е обичал музиката и е посещавал концерти в имението на граф Естерхази в гр. Айзенах. Той е свирил прилично на пиано и виолончело. Не е ясно участвал  ли е бащата като челист в оркестъра, макар така да се твърди. По това време Хайдн вече е бил починал.

   Лист обича музиката и започва да учи пиано при баща си. Седемгодишен той вече свири добре и дава признаци на музикално надарено дете. По това време се опитва и да композира. Дарбите му са оценени от по-заможни познати на семейството и те го изпращат да учи във Виена. Там той става ученик по пиано на Карл Черни, който е единственият ученик на Бетховен, взема уроци и при Антонио Салиери по композиция. Във Виена Лист бива похвален от напълно глухия вече Бетховен, което го стимулира през целия му живот. Десетки години по-късно Лист помага да се построи паметник на Бетховен в Бон.

   След две години във Виена цялото семейство на Лист се премества в Париж. Не приемат Лист в консерваторията, защото не е французин, но Лист има добри учители и напредва бързо. Започва да изнася и концерти и то не само в Париж, но и в Англия и Швейцария. Тези концерти преуморили детето /Лист/. Бащата се разболява през този период от тиф и умира. Лист вика при себе си майка си, която се била върнала в Австрия.

    Макар още твърде малък Лист е трябвало да изнася концерти и да дава уроци в Париж, за да има от какво да живеят. Влюбване в една от ученичките му и скандал стават причина той да се откаже да дава уроци и се скрива за една година от всички, като през това време чете известни поети и писатели. Лист обича поезията, картините и природата и ги пресъздава в доста свои произведения, ще се спра и на тях.

   Светъл лъч в този момент е запознаването на Лист с Берлиоз. Лист присъства на премиерата на неговата програмна симфония „Фантастична”, която рисува връзката на Берлиоз с английската актриса Симпсън. Тази симфония оказва голямо влияние върху възгледите на Лист за музиката и похватите на композиране на призведенията му голяма част от които са програмни. Програмна симфония в историята на музиката обаче вече е създадена - Пасторалната от Бетховен, а предстои да се създаде и велика програмна пиеса, Картини от една изложба от Мусоргски. И Менделсон, съвременник на Лист пише програмни произведения.

   Друга важна среща за Лист е била тази с Николо Паганини. В моите представи Паганини е поставил съвременните основи на цигулковата техника, това са му заслугите, но почти всичко, напасано от него ми наподобява чалга.  Да е изсвилил големият музикант Ойстрах едно произведение от Паганини? И на Паганини ще му изготвя един „плакат” като този на Лист, той изчаква реда си. Лист забелязва, че Паганини манипулира тълпата. По-късно Лист прави клавирни транскрипции на негови известни творби. След Лист това прави Брамс и после Рахманинов. Има нещо общо в личностите обаче на Паганини и на Лист. Паганини – като положил основите на съвременното цигулково изкуство, Лист - на съвременните пианисти.

    Третият важен момент в кариерата на Лист е срещата му с Шопен. Те се сприятеляват и Лист изпълнява произведенията на Шопен. Шопен е слабичък, болнноват и не може да свири по-силно от мецофорте, изморява се, докато Лист скъсва дори струни на пианото по време на свиренето. Шопен посвещава на Лист първите си 12 етюда опус 10. Как ли е свирил Лист напр. Големия му революционен етюд или някоя Балада? Лист запознава Шопен с Жорж Санд, която пушела цигари, носела панталони, била разведена, осъществявала интимни контакти с по няколко мъжа, пийвала си,била ловец защото можела да обяздва. Освен това пишела и романи - тъпи, като самата нея. Но и нещо зловещо е направила тя, изгорила е писмата на Шопен, в които той  пише за работата си върху произведенията, които той твори и за самите тях. Така  Жорж Санд е прикрила някой страни от своя живот след смъртта му, но пък е оставила скрит замисъла на Шопен върху произведенията му. Шантониерска история от 19-и век. Как не е имало тогава силикон да й турнат в устните. Едно отклонение:

    Гледах френски филм по раман на Жорж Санд, но не го догледах. Главните герои бяха една дърта графиня и един млад красив прислужник. Поразени от хормонален удар, те се обладаха в градината. След това брантийката му обясни, че ако такова нещо се случи, прислужникът трябва вече да се обръща към господарката си с малкото й име, а не с мадам и фамилията й.   

    Годината 1834 е доста важна за Лист. Той се запознава с графиня Мари д Агу и вероятно се е представил доста по-добре  от по-възрастния й с 20 години от нея съпруг. Мари д Агу обаче не е имала интереси към музиката. Поради скандалът влюбените се местят в Швейцария, където графинята ражда за 4 години три породени деца. Такъв репродуктивен успех след няколко години постига единствено Шуман. Лист работи в Консерваторията на Женева, но започва и да пише за музиката. На петата година от брака им Лист и графинята вече са се избили и тя се връща в Париж, но не сама, както е отпътувала, а придружена от три броя деца. Лист обаче има други проблеми по това време– дава концерти и събира пари за паметник на Бетховен в Бон - композиторът, който той боготвори.

   Подобно на Жорж Санд, Мари д Агу също пише романи по ширпотреба. Вероятно още по-тъпи от тези на Жорж Санд, защото не ги издават.

   От 1840 г. Лист се изявава като пианист по цяла Европа. Той достига до Източна Русия, но изнася концерти и рецитали също и в Дания, Белгия, Норвегия, Италия. Изнася и само рецитали, давайки пример за поколението пианисти след него. Показва, че може да се свири и без да е включена в програмата симфония или нещо друго, в изявата участва само един пианист! Реицитал!  В Русия концертира три пъти, но две от посещенията му са доста сериозни за него. При едно от тях той обидил имеператора Николай І и се наложило да се прибере набързо, защото е можело да му се случи нещо лошо. По това време Русия за пореден път е окупирала Полша, поради което Шопен напуска родината си. Лист се изказва в Русия против окупацията й, а рециталите му посещава и руския император Николай І. Сигурно и тогава е имало служби и са му казали. Като политически ход към днещна дата това е все едно чужденец да попита Путин в Русия кой гръмна Политковская. При друго посещение в Русия Лист се запознава с една принцеса от полски произход, Каролина Витгенщайн, съпруга на генерал. Между тях възниква голяма любов. Графинята обаче била интелигентна, разбирала и от музика. Тя оценява Лист, разбира музиката му и му дава наставления да се занимава с нея по-сериозно – да спре да свири пред публика, голяма част от коато са неуки, търсещи чалгата и той да трябва да се прави на палячо, за да го харесат, а да започне предимно да композира. Проницателна към маестрото жена. Тя променя творческите му усилия и става причина той да се издигне на нови, по-високи нива като творец, защото я е послушал. Повлиян от турските сериали по всички канали казвам за принцесата: Евалла!

    През целия си живот Лист е бил преследван от красиви жени и от такива, търсещи да придобият слава покрай него. По хотелите са му налитали проститутки, за да вдигнат популярността и цената си, като се е налагало охраната на хотела да ги гони. Лист е бил моногамен за разлика от Вагнер и е имал връзка само с жени, които е обичал и с които би могъл да живее заедно. Лист – моногамен, произведенията му – монотематични. Едва ли има някаква връзка, но и двете твърдения са верни.

    Лист печели слава на най-добрият пианист в света. Единственият му съвременник, който е имал техника като неговата е бил Сигзмунд Талберг. Разликата: Лист е бил музикант, Талберг – пианист с голяма техника. Да се сравняват двамата е все едно да се сравняват Кондю и Бах на базата на това, на кого концертите са по-посетени. По салоните Талберг подлудявал с трилера си слушателите, защото наподобявал на електрически звънец. Днес чалгапевиците подлудяват зрителите... с устните си. Простащината има изисквания, но който я култивира и после манипулира може да печели от нея много. Давам и пример:

   Балетът на Болшой театър имал изява в София и събрал 200 души публика. Глория пяла и играла кючек в зала 1 на НДК и събрала 4000 души.

   Годината 1848 къщо е доста важна за Лист. Херцогинята от Ваймар Мария Повловна го кани да живее и работи там. Във Ваймар още е жив споменът за Гьоте и Шилер. Лист приема. С него пристига и принцеса Каролина от Русия . Тук приеманават 13-те най-силни години от живота на Лист. Той развива огромна дейност – поставя в театъра 43 нови опери, голяма част за първи път, изявава се като диригент и поставя на сцената произведения на  творци от цяла Европа. Организира и фестивал „Музикални седмици”  и пропагандира оперите на Вагнер и на други съвременни творци. Дирижира всичките симфонии на Бетховен и ги транскрибира за пиано. За да е по-убедителен когато обяснява на оркестъра какво иска, той свири партитурата на пиано. Тук Лист пише Симфоничните си поеми, Унгарските рапсодии, Тпансцеденталните етюди, Симфониите си Фауст и Данте, и най-великото си произведение, Сонатата в си минор. Това е единственото негово произведение, което безрезервно харесвам. Само това произведение от огромното клавирно творчество на Лист бе в репертоара на Вайсенберг.

    Във Ваймар Лист има и трудности обаче. Тук не приемат обстоятелството, че той живее с чужда жена. А тя е католичка и не й се дава развод. Напомням, че тук задължават Гьоте да се ожени за приятелката си, с която живее без брак и от която има дете, защото е щял да бъде обявен за неморален.

    Лист се бори и срещу т. н. Лайпцигска школа, в която са Менделсон, Шуман, Брамс. Тук вмъквам мое мнение - той никак не е бил прав да води тази борба и това е било сериозна негова грешка, защото той просто не може да се мери с тях. А в неговата школа, която той счита за прогресивна, на бъдещето, са още Берлиоз, Вагнер по-късно и Брукнер. На този спор ще се спра по-късно.

    Упрекът от двора на ваймарския гросхерцог, че Лист и Каролина живеят незаконно, защото император Николай І така и не дава на Каролина развод става причина те да напуснат Ваймар. Преместват се в Рим, където изчакват от папата разрешение за развод на Каролина, която е католичика, но от там не го получават. Годините на напрежение дават своето отражение и те се разделят. Лист вече не е същият. Умират две от децата му, той приема сан абат.След осем години в Рим Лист започва да живее периодично във Ваймар, Рим и Будапеща. В Унгария той развива отново голяма музикална дейност, като спомага там да се основе консерватория. По времето на Лист Унгария и Австрия се обединяват в една държава. Лист обучава много музиканти, като неговите ученици по Европа са към 400. Между тях е Ханс фон Бюлов, първият диригент на Берлинската филхармония, един от най-сериозните музиканти на своето време, пианист и диригент. Той поучава дори Чайковски и Чайковски се съгласява с него. Лист помага и на по-младите композитори . Сметана, Монюшко, Григ, Албеинис, Лист им дава рамо в кариерата им. Помага и на унгарските музикални дейци, които се утвърждават в родината си. Лист, който винаги се е чувствал унгарец на стари години се опитва да компенсира отсъствието от страната си, като унгарците му се отбрагодаряват щедро. Той – гражданин на Европа – едвам говори унгарски език, но се чувства унгарец и бърза да направи нещо и за тяхната музикална култура, защото времето му изтича. Цяла Унгария го чества, но Лист е тъжен, защото в Германия го е изместил Вагнер. Горкият. Той винаги се е мислел за по-велик от Шуман, така както Телеман от Бах.      

    Дъщерята на Лист, Козима, съпруга на Ханс фон Бюлов, след интимен извънбрачен контакт с Вагнер прихваща и ражда дъщеря Изолда, после напуска мъжа си и заживява с Вагнер. Вагнер прави такива забежки често. Той осъществява интимни контакти преди това с поетесата Везендонк, която е омъжена, скандализирайки кръга им от познати. Везендонк пише стихотворения, Вагнер пише песни по текста им, но положението става неудържимо и изгонват Вагнер. Доста по-оправна трябва да е била с мъжете поетесата, защото при тази връзка не се достигнало до прихващане както при връзката с простата  Козима. Изгонен, Вагнер пише опера - храм на любовта, Тристан и Изолда и я посвещава на Везендонк. А тя се хвали със стаята, където той й е „гостувал”.

    Козима ражда  още един син на Вагнер, Зигфрид. Вагнер му посвещава „Зигфрид идилия”. Лист понася това много тежко: дъщеря му оставила добрия човек и музикант Ханс фон Бюлов, държи се жестоко с баща си. Вагнер, който е негов връстник го е изиграл. А Козима има само един бог – Вагнер, докато по-възрастният с две години от него, Лист за млодоженците е старецът. Козима е била изключително проста жена, но Вагнер си я е харесвал. Както Моцарт неговата Констанца. Останалото написано от Констанца и от Козима не коментирам поради уважение към съпрузите им, но в писанието ми за Шостакович поместих извадка от един дневник, говореща за тая, дето я е писала. Козима обаче имала организационни качества и водела делата в музикалния театър на Вагнер в Байройт. Вагнер има наследници наши съвременници и те са по линията на приплод от Козима. При едно посещение на Лист в Байройт, където периодично има Вагнерови фестивали с негови опери и където се сбират всичките музикални сноби на Европа, Лист се простудява и умира там през 1886 г. Докато Лист е боледувал Козима забранява всякакъв достъп на неговите ученици и почитатели до него. Чак след като умрял го показала. И как не. Има такъв велик мъж, най-великият на света...

    Унгария губи много от смъртта на този велик музикант. В консерваторията в Будапеща няма подготвени музиканти, такива идват предимно от Австрия, с която Унгария се е обединила. Те нямат досег с унгарската култура и музика и тя започва да запада. Остава само музиката на циганите, които в Унгария са били винаги много и вместо да работят са предпочитали да свирят. По унгарската пуста, където по цяло лято щъкали цигански катуни се е свирело и са се мягали гюбеци. Тази циганска музика хората в Европа са приемали за унгарска и това продължава до времето, когато Унгария отново ражда голяма личност в музиката, Бела Барток. Лист ходи по света, но пише и унгарска музика. Бела Барток си стои в Унгария, но събира музика от танци на различни страни на Европа. Между тях има и български танци с характерния им неравноделен ритъм.

 

    С какво обаче Лист остава в културната история на човечеството:

    Вече казах, че той е неуморен пропагандатор на музиката. Израстнал и възпитан в Европа, той се оформя като един от най-ярките романтици на своето време. За огромната му по машаби дейност във Ваймар вече казах, но това е само една малка част от това, което той е направил. Лист е имал и самочувствие. За годините си в Германия той казва, че е там за да напомни на германиците за музиката им, която те са здабравили – за Бах, за Бетховен, за Моцарт и Шуберт. За да направи по-популярни симфониите на Бетховен, Лист ги транскрибира за пиано и ги свири на свои рецитали. Това е огромен труд. Една от целите на Лист когато прави транскрипции на произведения от чужди автори е да ги направи по-достъпни и с това по-познати за по-широк кръг слушатели. Лист прави транскрипции не само на симфонични произведения , но и на органни. Той преработва шест Прелюдии и фуги на орган от Бах и негови хорали за пиано и прави това с изключително майсторство. Така тези произведения могат да прозвучавот вече и в зала, където няма орган. Любимата ми транскпирция на Лист от творба на Бах е Прелюд и фуга в ла-минор. По-късно такива транскрипцци правят Таузиг, Бузони и Зилоти. При транскриблирането на произведенията на Бах Лист се стреми да запази величието на музиката, докато при други транскрипции той има и определена пианистична цел – да бъде транскрипцията същевременно и етюд за повишаване на клавирното майсторство. В транскрипциите на Лист на органни произведения пианото имитира педала на органа, нещо, което по-късно го има в последните клавирни пиеси на Брамс.

    За да популяризира и други автори и творби Лист пише парафрази. Тези пиеси според мен са салонни и са предназначени за най-непросветената част от публиката, чалгарите. Кръгът е доста широк: той ползва музика от автори като Моцарт, Вебер, Росини, Белини, Майербер, Гуно, Вагнер, Верди и др. Върху музика от техни произведения – опери обекновено - той създава доста трудни и добре звучащи клавирни пиеси, но без особена музикална стойност. Салонни. Припомням две от тях: из операта Риголето, за която взема музиката от един вокален квартет или фантазията върху операта Дон Джовани.

    Сериозна е била работата на Лист над транскрибирането на симфониите на Бетховен, на Фантастичната симфония на Берлиоз и негови увертюри, но има и транскрипции на увертюри от опери на Вебер, Вагнер и др.

    Лист транскрибира и доста песни на Шуберт. Подобни творби – песни без думи – пише Менделсон, съвременник на Лист.

     За пианистите заслугите на Лист са неоспорими. Карл Филип Емануел Бах има труд за обучението по пиано, Карл Черни има хиляда етюда, написани за пианистите с цел да развиват сръчността си, към тях принадлежи и Лист. Неговите произведения звучат красиво и развиват ръцете на пианистите. Относно музикалните им достоинства обаче – те не са нищо особено. Ще спомена някои от клавирните творби на Лист:

    Първите от тях са дванадесетте Трансцедентални етюда. Те са програмни произведения, всеки от тях има някакво име. Избразяват пейзажи, фантастични сцени, имат определена пианистична цел – наблегнато е на октави, на акорди, на гами и т.н. Подбни етюди пише и Шопен, но като музика те са недостижими.

     Още едни етюди пише за пиано Лист, който е вдъхновен от съвършенството на Паганини като цигулар. Той издава сборник, наречен Големи етюди по Паганини. Кой не е слушал Кампанелата във версията за пиано на Лист?

   Други етюди са популярните „Горско шулолене” и „Танц на джуджетата”.

   Доста значително място в клавирното творчество на Лист заема цикълът  „Години на странстване”. Лист, обичащ поезията, картините на художниците и природните, изобразява чрез музика тези свои пътувания в три сборника.

   Тези клавирни творби на Лист са най-висшето му достижение като музика - програмни, монотематични, звучащи оркестрово, с богата хармония. Разделени са в три сборника – сюити, години. Първата година е посветена на Швейцария, втората и третата – на Италия. Цикълът Години на странстване съдържа 26 програмни пиеси, при които музиката е преди всичко. В първия цикъл има 12 пиеси, от кито ще посоча Женевските Камбани, Буря, Параклисът на Вилхелм Тел. Във втория цикъл има 7 пиеси. В него са Трите сонета по Петрарка и Сонатата-фантазия „След прочитаното на Данте”.

   Третият цикъл е доста тъжен. В него има пиеса Траурун марш. През целия си живот Лист вплита в творчеството си темата за смъртта, но тя вече е близо...

   Най-значителното произведение на Лист според мен е Сонатата му в си минор и сега ще се спра на нея. Тоналността й е архаична, В същата тоналност са писани произведенията на Цезар Франк, Високата меса на Бах. Лист е бил вярващ католик.

    Сонатата е монотоматична, като повечето произведения на Лист. Въпреки това обаче тя е сложна  в нея има четири отделни части – Експозиция, Разработка, Реприза и Кода.

    Сонатат има две теми, в си минор и в си мажор. В разработката има едно Анданате и едно Скерцо - мефистофелска фуга.

     Аз, понеже не съм музикант, откривайки себе си в музиката казвам: този автор или това произведение е писано за мен! Ето, че е и Лист е създал за мен едно произведение. За да прогледна в него обаче ми помогна Вайсенберг, който тук на един рецитал свири тази Соната, Третата соната на Шопен и Прелюд, ария и финал на Франк, и трите произведения в си минор.

    Други произведения, което е писал Лист и ги свирят предмно ученици са неговите Унгарски рапсодии. Те са около 20. В СМУ „Л. Пипков” съм ги слушал до втръсване и после отново. Напомнят ми за нещо циганско, а всичко свързано с циганите го недолюбвам.

    Лист е голям симфоник владеещ до съвършенство оркестрацията и хармониите. Той създава формата симфонична поема. Тези произведения са програмни, монотематични. Когато човек е още малък се заслушва с интерес при тяхно изпълнение и има защо. Цитирам някои от тези поеми: Торквато Тасо, Прелюдии, Мазепа. Има нещо в тях, което увлича...младите хора. По-напредналите в музиката не слушат тези пиеси.

   Същото важи и за програмните му симфонии, „Фауст” и „Данте”. Фаустсимфонията е тричастна и в нея Лист изобразява три образа от произведението на Гьоте: Фауст, Гретхен и Мефистофел. Стремежите на Фауст, съмненията му, те намират отражение в една възходяща тема, която в третата част Мефистофел ще изкриви. Гретхен пък е едни чиста, спокойна, крсива душа. Третата част – Мефистофел е пародия на двете първи части. Всичко да изкриви дяволът „огледално” или „рачешки” да обърне. Към симфонията има добавен и финал с хор на по-късетнетап.

    Като оркестрация, като идея, симфонията е страхотна. Но да кажа че ми харесва – не мога.

    Същото важи и за втората му двучастна симфония Данте, към която има и заключителен хор. Тя не е така значителна както Фаустсимфонията.

     Лист създава и два концерта за пиано. За студентите те са отлично поле за изява, но нито един голям пианист не ги включва в репертоара си. Първият е в тоналността на Петия Бетховенов концерт и е по-популярен. Концертите на Лист са монотематични, но имат по няколко части, които се преливат и се изпълняват без прекъсване. Такъв е Първият концерт на Прокофиев. Те са любими на младите пианисти, които още не могат да ги изпълняват и не са „прогледнали” в музиката.

   Лист е написал едно произведение за пиано и оркестър, Танц на смъртта. От всички произведения, писани от него, това е тай-празно от към музика и най запълнено с празен шум. Интересното е, че то се изпълнява, но този, който го изпълнява не помислюва ли какво хората ще си помислят за него. И за диригента...

   Лист създава четири меси, които не се изпълняват, а също и стотина песни и романси. В тази голяма конкуренция на пазара на песни – Бетховен, Щуберт, Шуман, Брамс, Рихард Щраус, Мусоргски – така и никаква песенка от Лист не прозвучава в ефира.

   Оглеждайки се – вече предимно назад, виждам, че и Лист е дал отражение върху изграждането на принципите ми за ценности в музиката, които както казах считам за непоклатими. Така стана, че покрай професията на съпругата ми се наслушах на произведения на Лист, но съвсем малко от тях отсях: Сонатата му в си-минор, транскрипците му на Прилюдии и фуга за орган от Бах и донякъде пиесите му от трите години на странстване. Много от произведенията му като музика не оценявам високо. Тези, които трябва да му благодарят най-много за делото му са пианистите. Лист присъства в обучението им доста години и за да напреднат с развитието на пианистичния си апарат той много им помага.

    Лист е бил много неспокойна личност. От него е бликала такава енертия, че след кратко време, прекарано с него другите музиканти се чувствали изтощени или лудвали. Останала е статия от Шуман по този въпрос. Среща го Лист /мисля, че в Лайпциг/ похвалва се за нещо, което е написал, Шуман пък носи партитура. Показва я на Лист, който характеризира музиката му като много „лайпцигска”, което означава селска, тъпа. Шуман и без това едвам е подържал душевното си равновесия, само този снаряд с енергия му е липсвал. Втори такъв удар Шуман получава от Вагнер, когато го среща с партитулата на неудачната си опера Геновева. Вагнер веднага вижда слабостите й.

    Голямо самочувствие е имал Лист. Шуман му посвещава своята Фантазия в до мажор, слад смъртта на Шуман пък Лист посвещава на Шуман Сонатата си в си минор. Но да кажеш на Шуман, този поет, музикален пропок, най-обаятелната личност на романтизма, човек с висш разум, че пише селска, тъпа музика – това е безгранично нахалство.

   Ако някой прочете това мое писание, препоръчвам му за финал да чуе две велики произведения:

    Фантазията в до мажор на Шуман и

    Сонатата в си минор на Лист.

    И двете се много далеч от канона, но се велики произведения. Заслужава си.

        

   

 



Гласувай:
9



1. mt46 - Поздрав за статията, Коста!
04.02.2012 18:26
Пишеш интересно, нестандартно, а не сухо, наукообразно... Би могъл да бъдеш чудесен преподавател по музика...
Лека вечер!
цитирай
2. bojo12345 - Научих много нови неща за гениалния пианист и
04.02.2012 21:12
композитор Лист. Живял е в епоха на много известни - гениални като него - музиканти.
Интересно си описал отношенията им! Откакто света съществува, отношенията са все едни и същи, дори и тези извести личности не са направили изключение!
Приятни почивни дни!
цитирай
3. анонимен - Интересно писание.
05.02.2012 00:49
Този стил ми напомня някого.
цитирай
4. planinitenabulgaria - Господин Анонимен,
05.02.2012 19:58
Този "някого" със сигурност не е имагинерна личност.
Коста
цитирай
5. анонимен - Хммм... Интересна тема.
05.02.2012 22:32
Този "някого" със сигурност не е имагинерна личност.
Коста
Това пространство ми се струва имагинерно, затова и "личностите" тук, присъстващи дори с двете, или с трите си имена ми изглеждат имагинерни.
Няма нищо чудно, ако една личност присъства с един, или с няколко ника.
Това, което ми изглежда реално, е стилът. Вероятно нещо в начина Ви на изразяване, или в тематиката ми напомня с нещо друг потребител. Възможно е да греша.
Бояна Михайлова (нямам блог тук)
цитирай
6. planinitenabulgaria - За "някогото":
05.02.2012 22:41
Г/жо Михайлова,
Ако отворите "плакатите" на Шостакович, на Шуман, на Мусоргски и др. в по-предните ми писания в блога, всички въпросителни ще отпаднат. Аз съм просветен любител-музикант, защото обичам музиката. Замислил съм и "плакат" на Вайсенберг, ще се появи скоро.
Коста
цитирай
7. helios - Ти си велика душа, музикалний просветителю!
05.02.2012 23:01
Благодаря за посвещението и за интересния постинг!
Ференц Лист , "духовният баща"на унгарската музикална класика, обаятелен композитор, един от най-великите пианисти- виртуози, знаменит диригент, забележителен музикален педагог.
Изслушах препоръчаните произведения и ги намирам за неповторими .
Колкото до моя блог, тя е дълга иширока,)) но ще се постарая да направя нещо по въпроса, обещавам!
Поздрави, Коста. Пиши, чета те с удоволствие,приятелю!:)
цитирай
8. анонимен - Ще ми бъде интересен "плакатът".
05.02.2012 23:10
Както и любовта Ви и особения усет към растенията.
Б.Михайлова
цитирай
9. iglikamarta410312 - Обичам да чета " просветени любители-музиканти"!
27.12.2016 21:57
С удоволствие откривам, че вие сте моя сродна душа. Аз също съм страстен любител на класическата музика и се интересувам от всичко, свързано с композиторите и творбите им. Обичам да чета анализи на музикалните произведения. Към авторите, посочени от Вас, бих добавила феноменалния труд на Чичерин за Моцарт. Пристрастията ми са почти същите като вашите. Обичам много Брамс и Шуман, но композиторът, който е способен да ме разплаче, е Чайковски. A колкото до Лист, абсолютно споделям Вашето мнение - никога не съм го харесвала като композитор. Той ми е скучен, липсва му онази дълбочина и разтърстващ драматизъм, характерни за истински великите творци.

Този "плакат", който сте написали, е чудесен. Освен че е стилът му е много приятен и комуникативен, той има едновременно и образователен, и по-задълбочено аналитичен характер. Може ли на шега да приемем, че сте създател на един нов жанр в музикалната критика - жанра "плакат"?

Ще се радвам да прочета и другите Ваши "плакати".
Иглика

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12181435
Постинги: 4544
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031