Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.01.2012 13:54 - ПОГЛЕД НАЗАД
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 1784 Коментари: 4 Гласове:
12


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

                                                        ПОГЛЕД  НАЗАД

 

       Все по-често обръщам поглед назад – може би наистина съм станал много „голям”....

      Сега са най-студените дни за тази зима. Имах ден за планината и студът не можеше да ме спре. Посетих резервата Трескавец, където имам приятел, едно огромно куче Мечо. Името напълно му подхожда. Занесох му храна, защото ако не му предложа нещо обидата му ще е голяма.

      От гара Бов ме подбра вятър, но не му обърнах внимание. Минавайки през различни пластове на атмосферата нагоре времето се промени няколко пъти. При езерата Тръстеная стана много студено, но нямаше вятър. Аз издържам на студ, не усещах нищо. Храня аз приятелчето си Мечо, но до мен се изви вихрушка, която понесе нагоре и снега. Снегът бе паднал при отрицаелни температури и наподобяваше на посипано брашно. Гледам аз тази красота и се каня да я снимам, но Мечо иска да яде и ме блъска. Вихрушката обаче дойде при нас и за минута ръцете ми, докато чупех хляба за него измръзнаха. Изтърсих хляба долу и поставих ръкавици, за първи път през тази зима. Тръгнах да се прибирам тичайки, за да се махна от вихрушката. Тя спря, но излезе силен вятър и студът стана страшен. Нито се изплаших, нито се почувствах застрашен, затичах се надолу за да си възстановя температурня баланс.

    И се замислих, тичайки:

    През 1979 г. със съпругата ми се изкачвахме от заслон Ботев за вр.Ботев. Падна мъгла и излезе вятър. Ние бяхме горе до наблюдателницата, но нищо не се виждаше. Минаваме покрай кръстове на замръзнали планинари на метри от сградата. Времето обаче сега бе лятно, топло, но така мъгливо и ветровито, че не се виждаше нищо. А и гръмотевици падаха. Намирайки се на метри от входа на сградата не я виждахме, но там се бе скрил поради бурята козел и по неговия звън се ориентирахме. Такъв е Балканът навсякъде. Това е и обяснението защо тримата скиори не са успели да достигнат вр. Ботив след като са били на няколко стотици метри от него – вятърът ги е издухал в Северния Джендем. Паметник на Малкия Юмрук напомня за тях.

    Мен ме подбра силен вятър през лятото на Балкана при температура 15-20 градуса. Вятърът бе толква силен, че легнах на земята да не ме издуха от вр. Жълтец. За десетина минути вятърът премина и продължих по пътя си. Десетина минути такъв вятър през зимата обаче ще са решаващи за туристи по билото на Балкана.

    Тичайки надолу си спомних и за два смешни епизода. При първият от тях изплаших едни пишмантуристи:

     Слизам аз от Локорския връх през гората. Чувам в долината на река Локорска гласове. Устремявам се натам и виждам туристи. Бяха 2-3 човека и 10-15 жени. Подсвирнах им аз от гората, но сред тях настана суматоха. Разбързаха се те надолу, а между тях имаше и дебелани. Разбрах, че ги обезпокоих – там е страшна дивотия - и не скъсявах дистанцията между нас. Пристигнах на уширението на реката, където вече достигат коли и те се спряха там. Бяха се панирали от страх. Помислили, че разбойници слизат от гората, подават си знак чрез подсвиркване да ги заградят и че ще ги нападнат. Успокоих ги. Те проявиха интерес към тази част на Софийския Балкан, защото им харесвала. Отпратих ги към блога ми където всчко е описано. После анонимни ми благодариха за описанието на тази част на планината, предполагам, че са те. Поспроятелихме се, но за гдето ги изплаших продължаваха да ме гледат мръсно. Една се заяде, че пантлонът ми е изкалян и ще отворя работа на жена ми да го пере. За да й спадна напрежението отговорих, че в къщи пера аз, както всички мъже.

    Получи се смешно. Взех ме за горски раазбойник,  от който те побягнаха. А то не било така.

    Още един смешен спомен нахлу в главата ми докато се измъквах от студа:

    Свалям аз подпорите на декоративния римски мост, който направих на вилата си, а към мен бавно идват две сладурани на квадрат. Майка на около 45 години, дъщеря на около 22. Спират, обръщат се към мен с обръщението „Майсторе”. Приех обръщението. А те, сладураните, решили да купуват една къща над нашата вила. Майката – камерна певица - се развела с мъжа си – германец, върнала се в България и дошла да си купува имот. Но каза, че къщата имала цепнатна и пита колко ще струва – аз да кажа като майстор – за да се запълни цепнатината. Заговорихме се. Дъщерята била художник, но тъпите германци не се интересували от културни стоки, нейните картини.

    Попитах я какви песни има в репертоара си. Първата песен, която каза бе  „Смъртта и момичето”. Попитах я, познава ли знаменития квартет на Шуберт, където той ползва тази тема в скръбната част. Не познавала този кварет. Попитах я, знае ли за Фантазията „Странникът”, пак по тема от песен на Шуберт или за квинтетът „Пъстървата”? Знаеше за тях. Пеела също и песни от Шуман и Брамс. Тогава я попитах пяла ли е цикъла на Шуман „Любовта и животът на жената” и след този въпрос последва контравъпрос от нейна страна. „Ама Вие майстор ли сте?”

     Оставих работата, поканих ги да се запознаем, щом ще купуват къща до мен. Двете сладурани обаче се скараха и само където не се вчепкаха една в друга. Направих им кафе, те споделиха болката си: искат да купят къщата над мен, но някой да ги консултира колко ще струва поправката на една цепнатина. Искали самотна къща, да може момичето да рисува, а майката – да пее. И да има по една стая за приятелите им и на двете, които се познавали и били все заедно. Казах им, че са попаднали където трябва, консултации за строежи давам на ниво.

     Разгледах къщата – самият ужас. Върху висок каменен зид има плоча и отгоре още два етажа с плоча между тях. Колони – никакви. Единият ъгъл на къщата се бе отцепил и бе с отклонение поне 20 см. Казах им, че са ми много симпатични, но на туй нещо малко му трябва и ще се срути. Да търсят къща, проектирана от строителни инженери, устойчива на земетръс.

    После идваха още няколко пъти тези сладурани да търсят къща в този район, защото го харесали и всеки път идваха при мен на приказки. Аз спирах работата си и им оказвах внимание. Съжалявам, че се заселиха тякъде друаде. Мостът обаче ми напомня за тях. Едва ли не се сбиха, след минута отново се прегърнаха. А сцепената къща купи един изрод...

       Бягайки от студа тези мисли ме споходиха, но междувременно студеният пласт въздух се смени с топъл и вече го давах спокойно. Само където лошото време „изяде” половин час от разходката ми...

 

 



Гласувай:
12
0



1. kasnaprolet9999 - Ти голямо премеждие си имал, по това ...
31.01.2012 14:07
Ти голямо премеждие си имал, по това време що щеш там, а не си седиш на топло мм...Даде ми една дебела книга и рече зимъска като задуха да седиш на топло и да четеш. Аз те послушах и вече съм напред с материала, а ти какви ги вършиш :)))
цитирай
2. bojo12345 - Може да се съжалява за пропуснатата възможност да имаш добри...
31.01.2012 16:38
Съседи.Преди много години в Хасково - 1941 година,когато моите родители си купили къща с двор,не са взели до лелите ми ли братята на майками ,а са взели такава до която имахме добри съседи-живеехме като истински роднини.
Ако аз бях гладен - майками даваше и на децата с кооито играех на двора -филийка намазана с олио ,червен пипер и сол( циганска баница) и по доматче от градината.Така беше когато играехме и по другите съсъдски дворове...
Коста ,годините може и да бяха бедни ,но хората още бяха благародни-СОЦА и днешната " Демокрация " довърши онова ДОБРОТО от старите времена....
цитирай
3. bven - Все хубави спомени, Коста :)
31.01.2012 18:15
Важното е да има спомени и кой да ги чете.
Хубава вечер и стой на топло!:)))
цитирай
4. sande - Поздрави, Коста!
01.02.2012 09:56
Харесаха ми "германките". Жалко, че не си ги посъветвал че цепнатините не е проблем да се запълнят.

Ама и ти си един майстор-певец- пътешественик, сладкодумен разказвач ...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5641084
Постинги: 2565
Коментари: 6162
Гласове: 13405
Архив
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930