На Волен Сидеров:

                             П О У Ч И Т Е Л Н О     З А       П О Л И Т И Ц И Т Е

    Умните политици не винаги са такива и спрямо жените. От парламентарни игри те остават неуки в тази област и специално за тях сега ще поместя част от една статия в авторитетен американски вестник:

    Когато човек реши да тръгне с още една жена, възможностите обикновено са две. Водещ американски професор указва, че зрелият човек не трябва да тръгва с мома на каквато и възраст да е тя, а ако ще тръгва с жена, тя трябва да е между 40 и 55. Възможностите пред човека са обикновено две:

     При първата от тях жената има момиченце.

     Този модел крие експлозивни опастности, защото момиченцата ревнуват майките си. Когато момиченцето разбере за връзката, започва да се сърди, да не иска да яде, да не си пише домашните, да дразни околните в дома си. Ако не се отстрани „източикът на напрежение”, момиченцето измисля още усложнения. Казва на таткото, който не може да не знае за връзката. Но пък си трае, защото е доволен: освен той и друг някой оценява жена му, оказва й внимание, купува й подаръци, води я на планина и чалготеки. Така тя има още една подкрепа в живота и се чувства по-сигурна. Ако таткото не неправи нищо по въпроса, което точно така става, момиченцето отива при майката на татко си и споделя с нея проблемите си. Таква обида – снахата да не дооценява най-великото момче на света - нейното, тя не може да понесе. И става, каквато става. Влита свекървата в дома им като F-16 и ги скондапцва всичките. Тя се разпорежда по казуса, алтернативи не се приемат! А момиченцето – довлно!

     Та – ако жената има момиценце – лошо...

      При втората възможност жената има момченце.

      Този модел крие опастности от последващи усложнения. Момченцата обичат майките си повече от всичко на света и като разберат, че и друг им обича майката, заобичват го и те. Носят му подаръци, поздравяват го, запознават се с неговите деца и стават приятелчета. Дори с майка му установяват контакт и я поздравяват на 8-и март. И чичкото не ги оставя без внимание, нали е дете на тази точно майка, която той е избрал. В училището такова възторжено от радостта на майка му момченце пише съчинения на тази тема, похвалва се на съучениците си. Радостта е пълна. А бащата на момченцето – доволен. Може ли човек, грижовен към съпругата му да й стори зло? Ще я заведе на чака-рака или на китайски, на балетна постановка, ще я раздвижи. Няма да й вади зъб!

    Това става обаче само при едно условие: докато майката на момченцето е доволна от мъжа, с когого има връзка. Ако те се скарат обаче, отношенията на момченцето към него стават с обратен знак и то му търси отговорност. Отива в дома му при неговата майка и се застъпва за своята, опитва се да погоди номера на този лош чичко в работата му. Ако е по-голямо момченцето се явява дори по телевизията за да говори против този чичко, иска да го вади от парламентарната му група, да го изключва от партията в която членува. Щом отказва повече да му обича майката – това заслужава - вън от парламента! А момченцето – доволно!

   Та, ако жената има момченце – пак лошо.

    Истината сигурно е някъде по средата но къде, не дочетох статията....