СЕЛО  СТАКЕВЦИ  -  НАКЪДЕ  СЛЕД  ЕРАТА  НА  АГЕНТ  ГОЦЕ?

 

      Едно населено място – село Стакевци излиза с положитен актив от ерата на главата на октопода в България, Параванката. В този район на България хората са по убеждение комунисти. Възможно е това да е била първата причина Гоцето да избере този район да ловува из него. Изтъквам, че съвсем наблизо е родното село на педераса Лиииилов, село Граничак. Селото Граничак едва ли някой го знае, но е добре да научи, че от него започват Белоградчишките скали, а краят им е в село Фалковец. Където в двора на една къща човекът си има скала-яйце, голяма колкото една къща. Едва ли преди да стане президент Гоцето изобщо е идвал в този отдалечен от Сирищник район, но когато дошъл по ловен повод тук е счел, че този район е отличен за ловуване и започва да го посещава много често. Старата ловна хижа е била преустроена на ловна резиденция за него. Тя не отстъпва на тази в махала Търсавите, правена лично за Правешката Тиква. Сегашните гюмета, оборудвани лукс-категория и площи, по които се засяват или разпръскват кореноплодни за примамка на свините, където са хранилките за сърните, пътищата за ловните джипове – всичко това е било направено за Гоцето, наричан тук Гошо Ловеца. За да се построят тези неща са били разкрити работни места, за подържането им – също. Тук има оградени с дървени огради места, в които живеят диви свини, хранени от служители към стопанството. Дойде Гоцето, ареше си една, сигурно по-охранена и си я гръмне. Какъв празник става вечерта! Когато наближавам такова заграждение със свини, една част се скриват зад дърво, в храсти или в дървената им кочина, а други идват до оградата при мен и си искат ядене. Аз извън ограденото място – планини от кочани с царевица, приготвена за тях. Живущите при свободни условия свини не са тлъсти, но тези имат сланинка. Взимам аз няколко кочана, оронвам царевицата и им я хвърлям вътре. И укрилите се свини идват, устройват ми представление. Провират си дългите муцуни през дъските, някои от тях със страховити зъби на страни, остри като ножове. На зъбите на една забих ябълка.

     Няколокото десетки постоянни работни места за Гоцето в ловната му резиденция, временните за викачи, прогонвачи и насочвачи с кучетата си, това е било добре дошло за това село, останало без никакъв поминък след ликвидрането на ТКЗС-то. За да достига до тук Гоцето без проблеми бе ремонтиран и добре подържан пътят от разклона за Белоградчик до с. Стакевци. Това е една 15 км. отсечка без нито една дупка. Този прекрасен път също е придобивка за хората от селото. Друго нещо, което селото направи е, че не допусна да се засели в него нито един циганин, макар районът тук да бъка от цигани. Дано да не отстъпи и новият кмет на циганския напън да се разселят и тук, защото циганите ще умрат това красиво село, както сториха това със съседното село Чупрене. В Стакевци да ти е приятно да останеш в центъра му, където има малък универсален и много приятен маазин с едно красиво момиче, а в Чупрене ако останеш в центъра при часовниковата кула пощуряваш. От всякъде приждат цигани, сбират се и като се сберат идват други цигани със суперколи, а местните ромлидери ги посрещат.Може би местните получават от тях задачите си и голяма част от тях се разотиват. А какво нещо остава и закесва в градинката до кулата с часовника? В Стакевци такова нещо няма. Но се оплакват, че по стария път между Стакевци и Чупрене преминавали цигани в опит да крадат от имотите на стакевчани.

   Макар и в по-малка степен, подържаше се и пътят от селото до резиденцията, а също и третостепенните пътища за ловните джипове на дружинката на Гоцето. Местните курви обаче не са били облагодетелствани  от посещенията на Гоцето, защото той всеки път си докарвал кучки от София.

   Вероятно пак по линията на Гоцето Стакевци е получило по-голям бюджет за Общината и то изглежда доста по-добре от съседните. Втората вероятност е, че тук няма цигани да мъкнат боклуци, за да извличат от тях суровини за Отпадъци и да разхърлят ненужното из селото или в реката.

    Това лято съм включил селото в трстическата си програма, ще видя дали нещо се е промнило. А сега ще опиша маршрути за туристите, защото долината на селото е върхова по красота за Светиниколската плаина.За нея имам писание, върху което доста се постарах, но мисля да снимам и поместя в него и скалните групи, от които само една е популярна, тази при Белограчик. А те са няколко десетки...

      Ще напомня накратко за местоположението на селото и ще предложа няколко красиви турове от него из прекрасната Светиниколска планина.

     Селото е в долина между два много високи и красиви рида. Източният се отделя от вр. Хайдушки камък и продължава чак до разклона на пътя за Белоградчик. По него има села с хора, които казват, че били турлаци. Столицата на турлаците е с. Върбово. Там районът е карстов. Другият рид е главното било на планината и започващо от него разклонение, по чиято дължина са разположени групите скали, нарични Белоградчишки. Кристалночистата река Стакевска се провира между скалите им.

    От селото може да се предприемат следните маршрути:

1. Към вр. Голеш:

      Тръгва се от изоставената сграда на ТКЗС-то и покрай рекичката по римски път се достига до билото на Балкана. Този римски път е отвеждал някога до с. Алдинци в Сърбия. В началото има път за джипове, но след това става трудно, защото са правени дърварски пътища и за гранчарите. Добре е да се изостави обрастналият с подраст римски път и да се върви по животинските пътеки в буковата гора. На билото има обгледен връх – Голеш, последният висок връх на Балкана, а най- последният е Връшка чука. В западна посока от него може да се достигне до отклонението на рида, разделящ селата Крачимир и Граничак. До Крачимир има коларски път, от него до Стакевци – шосе.

    Ако се тръгне на изток е доста трудно. Билото се изкачва на вр. Орлов камък, после се минава през много гъста гора до Хайдушки камък и се слиза на Светиниколския превал на друг римски път. Той отвежда до разклонене, което е свързвало някога селата Стакевци и Чупрене. Този маршрут е над 10 часов.

1. Маршрут за рзходка:

     От с. Стакевци се отива до с. Чупрене и обратно. Пресича се Стакевският /Чупренският/ превал. Много е красиво да се погледне към Чуките, които наподобяват родопските Турли.

      3. Маршрут за разходка:

      Достига се водопада преди резденцията, но да се пита, защото водопадът е под пътя и не се вижда. От там има прелестни преходи към планината по пътищата за мутроджиповете. Има една водосборна поляна с изоставени почивни домове, една от най-прекрасните местности, които съм виждал по Балкана.

1. Маршрут с помощта на кола, която се оставя в с. Праужда:

     От селото се отива на превала към слелата по р. Салашка. В ляво от превала има римски път, които извежда до останки от крепости. Пак в ляво, но по-ниско има път за с. Граничак, който минава покрай десетина скални групи. В дясно от превала има пътека за Белоградчищките скали. От никъде другаде мощта и страхотиите на тези скали не се виждат така добре. Превалът се намира точно на обратната страна на мястото, от където скалите се виждат от Белоградчик. Както една красива жена от където и да я погледнеш все е инересна, така и тези скали са интересни дори долу от пътя, който минава под тях. За този преход един ден не стига. Всяко кътче е единствено и изисква внимание. Две еднакви скали няма.

    Аз навсякъде си имам любими кътчета. В този район любимо място ми е да седна на обгледната скала на вр. Хайдушки камък, от която се вижда всичко по долините на реките Чупренска и Стакевска. А също и да остана за малко в с. Репляна. Да познаваш района тук и да поспреш специално за да го огледаш – това е дар Божий.

    Животът има приоритети. За мен съществена е красотата на планините на България, която искам да направя достояние на повече хора. За жителите на Стакевци пък ще е добре този помнък, който им осигуряваше кукловодът на мафията да продължи. Едва ли тези хора знаят какъв селски хитрец и политпроститут, че и маша на Путин в България бе този пореден президент – боклук. Сега хората го подозират, че дърпа конците в Перник, за да излъжат за мотивите на убийството на момичето и така да прикрят тези, с които той „работи” там.  

    Ако някой обаче не знае, че Белограчишките скали са част от Светиниколската планина, ако не е бил на Светиниколския проход, на резервата Чупрене, на Хайдушкия камък – нека прочете писанието ми за тази планина, което писах преди две години и да посети този красив район. Ако пък стори това със сигурност следващата година ще се качи отново по тези места, но изотзад, от към Сърбия. Там също е много красиво, макар природата да се различава.

   Към тези, които ще посетят района на Чупрене и Белоградчик  с коли имам  една препоръка:

    Колата да не се оставя на случайно място, защото български граждани ще снемат от нея суровини за Отпадъци. И вместо наслаждение пред природата, ще имате разходи, ядове и провал на програмата.

    

 

"За жителите на Стакевци пък ще е добре този помнък, който им осигуряваше кукловодът на мафията да продължи. Едва ли тези хора знаят какъв селски хитрец и политпроститут, че и маша на Путин в България бе този пореден президент – боклук. Сега хората го подозират, че дърпа конците в Перник, за да излъжат за мотивите на убийството на момичето и така да прикрят тези, с които той „работи” там. Когато чуя или прочета, че някой ловува някъде... присвива ме под лъжичката, Коста! Никой не остава неподгонен по тази Земя, даже и животните..."

Хареса ми обаче разказът ти, любовта към българското и Природата, която те води към прекрасните кътчета... Божия благодат имаме, вярно е!
И аз съм забелязала, че мина ли границата на България - от другата страна, независимо коя - планините изглеждат различно, имат хубост, но не е като тук, в малката ни Родина! Говоря само за граничната територия...

Желая ти хубава седмица, Коста :):):)

Радвам се ,че си бил и по моя край!!!
Твоето РОДОЛЮБИЕ..просълзява приятелю...
Благодаря,че те има!!!