Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.01.2012 21:38 - ДВЕ ПОДКАНИ КЪМ ПРОФЕСИОНАЛЕН ФОТОГРАФ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 1417 Коментари: 1 Гласове:
8


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

                                                           ДВЕ  ПОДКАНИ

 

        1. За заснемане на колекция от снимки на природни красоти  в Западните покрайнини от професионален фотограф:

 

    Само който е посетил като турист Западните покрайнини знае какви красоти има там. Пропускам Погановския манастир, защото е достатъчно извесетен. По местоположение той наподобява любимия на Дядо Вазов Черепишкия манастир. Аз не мога да преценя кой от двата манастrра е сред по-красива местност. И двата ги имам в блога си поместени в много снимки. Но пък ждрелото на р. Ерма, където е разположен Погановсският манастирът – това е една скалиста приказка. Тя започва още у нас при с. Ломница. Местността в България е известна като Ждрелото на река  Ерма при град Трън. Това ждрело обаче продължава по течението на р. Ерма до вливането й в река Нишава. Да отиде някой с фотографско око и професонална техника по цялото ждрело на реката и да публикава колекция от снимки на тези карстови красоти – това е първата ми подкана за фотоизява в Сърбия. Дано предложенето ми в този постинг попадне на подходящ човек. Постингът ми се посещава рядко, но туристи, любители краеведи и еколози ако не сторват това пропускат идеи и маршрути, за които няма кой друг да ги уведоми. По много от местата, които посещавам сращам само диви животни.  Никакъв човек. Добре е, че Господ ме пази от тях.

   Втората ми подкана е да се посети и снима от професионален фотограф                     язовира Власинско езеро. След публикуване на снимките може да се направи допитване този язовир ли е по-красив или Баташкият. Мисля, гласувалите ще бъдат точно по равно, но ако те са нечетен брой, единият язовир ще спечели. Подобни матералите ще подканят хората да посетят тези красоти.

    Третата ми подкана към професонален фотограф е да посети Завойския язовир.Снимките е добре да започнат от моста над язовира и да обхванат цялата му дължина от около 15 км. И там какви красоти има! В блога ми само съм загатнал за тях.

   Четвъртата ми подкана е да бъдат заснети от професионален фотограф долините на няколко реки, които извират от Западна Стара планина. Любимата ми река е Дойкинската, за чиято долина твърдя, че в България такава красива няма! Изписвам го още веднаж: Такава красива долина на река в България няма! Мога да давам мнения на тази тема, защото красотите на приридата, съхранени в главата ми са много повече от тези при един нормален човек. То са меандри, водоскоци, скали с всякакви форми с различен  червенокафяв цвят, единични скали и камъни, паднали от някъде, дооформени от водата, римски път покрай реката. В най-високата част на долината на реката има толкова диви гори, че да се влезе в тях трябва доста смелост. Аз пресякох тази гора но след това, което видах в нея ме тресна шобето и на връщане я заобиколих. От нея в България идват прасетата и вълците по Чипровско. А над горите в изворния басеин на р. Дойкинска какво следва: скалните венци и алпийската растителност от страната на Копрен, която не се вижда от България. От към България са скалите, наричани Кукли, тук е съвсем различно. Такава красота не съм виждал другаде. В главата  ми в момента нахлуват спомените от изминалото лято и от вълнение ми настръхва окосмяването не само по главата – това означава, че по Западните покрайнини ще отида отново!!! Мога да преценявам по отношение на красоти, защото съм ходил мноооого и по всякакви.

    Други долини на реки, които си заслужават да бъдат снимани са тези на река Йелова, Тимок и Алдинска. И трите долини са много красиви, макар Дойкинската да ги бие всичките. Дойкинската река извира от другата страна на Копрените, която днес е в Сърбия. Непосетилите тези места просто не знаят за какво става въпрос. Реката Йелова пък извира от седловината Кацакамък и от долната си част има страхотна панорама към веригата на Копрен. Долината на р. Тимок също  е красива и си заслужава да бъде поместена в някоя реклама за посещение на този край. Тя се състои от две притока, като единият идва чак от връх Вражата Глава, а другият - от седловината между селата Мартиново и Топли дол. Лявата от тези две реки има два притока със скалисти долини, състояща се от изгладени скали и водопади, покрай които преминават останки от римски пътища. А ваяните от водата червеникави камъни са с големина колкото една стая, дори колкото малка къща и са с разнобразни форми. Човек, възприемчив към красотота като мен се сакълдисва и вместо нагоре, към върховете, обикаля тези красоти, не може да се откъсне от тях и времето все му не стига, макар преходите да са с продължителност от светло до светло и да не ти остава грам сили когато се прибираш да спиш на импровизирания „лагер”.

   А долината на р. Алдинска? Тя извира от гънка между върховете Хайдушки камък и седловината Светиниколски проход. Два прелестни рида образуват приказната й долина. Тя няма скали както всички останали по коритото си, които описах, но пък има друга красота, чрез която не им отстъпва.

    Една туристическа реклама на този район със снимки от районите, които посочих ще насочи наши туристи към него. Там живеят българи, насилствено присъединени към Тройното кралство през 1919 г. по силата на Ньойския диктат, а днес незаконно оставени към Сърбия. Защото нямаме държава!!! Да посещаваме нашите роднини там е благородно дело от наша страна и подкрепа за тях срещу гнета, налаган им в чуждата страна.

 

     2. Вместо резерват – сечище!

     Една от най-красивите долини на реки, извиращи от вр. Мургаш е тази на р. Елешница. Тези, които определят кои части от планините на България стават за резервати или не са идвали тук или са страшно тъпи към възприемане на красотата. Името Елешница тук носят две реки, извиращи от Мургаш от общо седемте реки, водещи началото си от него. Писал съм вече, само Ботев връх бие в това отношение Мургаш с неговите 12 реки. Става въпрос за тази Елешница, която се влива в Ябланишката река при с. Бакьово, махала Сирман. Другата река Елешница минава покрай Елешническия женски манастир над с. Йорданкино / днес отново с. Елешница/, който е бил превзет през 1943 г. от отряда на Тодор Живков „Чавдар”.

    Реката, чиято долина трябва да бъде според мен резерват не извира високо от Мургаш, както трите съседни на нея реки – Борзат, Еловица и Непрътка. Тя извира от доста широка водосборна площ под него, която включва наклонени ливади, гори, скали. Които са били там, знаят за какво пиша. Само по Северния Джендем има такива красоти.

     Да се разгледа цялата долина на реката за един ден е трудно, но става, ако се тръгне от махала Сирман и се нощува на х. Мургаш. При махала Сирман има мост, под който р. Елешница се провира и се влива в р. Ябланишка. Покрай реката върви почвен път. В ляво остава рид с изоставени вече махали, много красив. В дясно е Голема планина. Първата река, която идва от дясно е тази, която извира между ридовете Драгуната и Локорски. Широката долина на р. Елешница постепенно се стестява и местността тук се нарича Зли дол. В дясно от към София идва стар път за каруци, по който някога са преминавали волските коруци със стока за София. Той върви по брега на река с прелестна долина, без име. Тук се намира най-ниският превал на Софийската планина, свързваш селата Локорско и района на Ябланица. Някога това е бил много оживен път за волски каруци и натоварени коне.

     Следващата река идва от ляво, заобикаляйки доста остър връх, наричан Козия. По десния й бряг има изоставен вече път, който се губи в гората под подраста върху него.  

     Нова река следва от дясно, тази, извираща от Кремиковската седловина. Пътеката за коне е била изоставена, но може да се ползва още от туристите. Сега е построено шосе от с. Кремиковци до с. Ябланица, дълго около 20 км. Местността долу се нарича Елешница, имаше и хижа със същото име, но бе обезскрапена и се срути.

     Нова река от дясно, доста голяма с път за коне край нея се спуска от седловината над с. Сеславци. Тази мрачна долина има три реки, покрай всяка от която има различни красиви групи цветя. От тук са взети кокичетата за всички градини по селата. И за гробищата в тях. Кокичетата са дребни и така наситено-бели, че по-бял цвят не съм виждал.

    Една от най-големите реки, вливащи се в р. Елешница идва вече от ляво. Покрай нея преминава Вървището, древен път за каруци от с. Ябланица за с. Бухово. Нова река от ляво – връх на красотата – слиза от рида с Ябланишки махали. Горе на билото на рида има най-голямата концентрация на ивичести минзухари, които съм помествал в блога си. Тези две реки от ляво се делят от рид, който завършва с два конусовидни тревисти върхове-наблюдателници. По-лесно е да се опише какво не се вижда от тях.

    Остана още една голяма река, която се влива в Елешница от дясно. Тя е толкова голяма, че има и име, Рачница. Покрай нея започва път, продължение на Вървището, който е слизал в с. Бухово. Трасето му е запазено и се ползва от мутроловците.

    Притоците на р. Елешница свършиха. Следва широка долина с вирове, поляни, гористи скатове. Тук има през пролетта много челадинки, които образуват полукръгове по ливадите. По широката долина преминава път по левия бряг на реката срещу течението, който преминава в пътека. Пътеката преминава през гори, покрай минипръскала и от теснина извежда в широк водосборен басеин. Десетки малки ручейчета слизат от ливадите, от горите, от скалите. А скалите? Те са зелени през пролетта, после стават жълти, след това – сиви. Има път от с. Ябланица, който заобикаля цялата тази долина. Любимата ми почивка е да седна на една обгледна скала над долината, от която да разглеждам възможно по-голяма част от нея.

    Таз долина бе част от резервата за дивеч преди Десетото. Тук след изгонването на домашните животни заради ловното стопанство на Петорката / Правешката Тиква, Ангел Балевски-Педераса и още три хайвана/ развъдиха якове. Те не бяха от типа тибетски, а сиви, с козина, спускаща се от корема им до земята. Бяха малко по-едри от кравите и воловете. Като полупитомни животни, страняха от хората и се криеха зад храсттите. Имаше и благородни елени, големи колкото магарета. Рогата на мъжките бяха толкова големи, че не знам как преминаваха през гората. Всичко избиха бракониерите тук след Десетото. Ловната резденция на политбюро в местността Търсава днес е собственост на вдовицата на Илия Павлов. Преди няколко години мутри от Курило застреляха и конете на хората и предадоха месото им в кремиковската фирма БРАВО. Днес в тази райска долина гората се сече от мутродърварите като за световно. За тази цел пътят от с. Сес.лавци до долината на р. Елешница бе разширен, после пресякоха с него планината към Ябланица и почнаха горите, които хората, за да не унищожават жизнената си среда никога не бяха секли. Това райско кътче, вместо да бъде резерват го обърнаха на сечище.

    И защо да не го обърнат. Освен аз и още някой, може би, да не би да го знае друг? Тук съм виждал вълци, като веднаж те бяха три, но туристи  - само веднаж и то един брой. Един човек бе тръгнал от Ябланица за Локорско и знаеше точно къде се намира. Запомних го.

    Спасението на тази красота и възстановяване на унищоженията има само едно решение – долината на реката да се обяви за резерват. И да се пази от екополиция, защото тук разбойниците са необезпокоявани. Следващият ми постиг ще бъде на такава тема. Този красив, възлюбен от мен турестически район за зимните ми преходи днес е обект на екоразруха от мутродърварите и мутроловците. Устиха, че нямаме държава и се развъртяха яко тук. Цигани пък отнесоха мостчетата от релси, защото стават за Отпадъци. Ужас. Грабежът не подмина и този, така див участък от планината.

     Тази долина е една от любимите ми и съм водил приятели, с които сме я пресичали от с. Ябланица за софийските села поне по 20 маршрута. Всичките те са неповторими, но съм ги съобразявал с възможностите на хората, които са били с мен.

 

    Дано някой влиятелен човек от този край прочете постинга ми и предприеме стъпки в правилната посока: Да се върне статута на долината на р. Елешница, която бе ловен резерват на политбюро отново на резерват, това е пътят да се запази красотата на този приказен кът.

    Ще дъпълня към него още една долина. От вр. Голата глава извира една река без име, но аз съм я нарекъл Обратната. Тя тече в началото в посока 180 градуса спрямо естествената посока на реките, после се обръща и приема тяхната посока. Тази долина е много широка и се състои от пет малки долини, всяка с непресъхваща река. Влива се на 4-и км. след Батулия и има при мястото на водослива малка вилна зона. Днес обезджелезена и обезджичена. Ограбена и тя...

 



Гласувай:
8
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mt46 - На много места си бил, Коста -
18.01.2012 22:14
но не може да огрееш навсякъде... Който може и е съпричастен към българското и природното - да помага!...
Лека вечер и нощ!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 6741397
Постинги: 2883
Коментари: 7382
Гласове: 14498
Архив
Календар
«  Август, 2019  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031