ЦЕНТРАЛНА Ж. П. ГАРА СОФИЯ СЕ Е РАЗМИНАЛА С ТОРПЕДОТО
По времето на царо, когато на власт бяха юпитата, прикрити зад него и обучени да крадат на едро, е имало план да се събори Централната гара и да се построи нова в близост да летището. Инициатор на тази идея е бил тогавашният транспортен министър, Малкият Мук, както го нарече служитеят на БДЖ, с когото обсъждахме дереджето на БДЖ. Човекът твърдеше, че от БДЖ се е крало от 1989 г. до сега, но вече от железниците просто вече нямало какво да се краде. Той каза, че вината за разпада в БДЖ е имала пик по времето на Краус, но и че при Малкия Мук кражбите, маскирани като схеми за източване също са били ужасяващи. Някои от тях до долкова, че номерата на Малкия Мук просто не минали - тези, които трябвало да участват в схемите му направо се уплашили пред търсенето им на отговорност и не го подкрепили.
Един такъв грабеж, за радост провален от царския министър на финансите, бил стоеж в съкратени срокове на нова Централна гара в района на Гара Искър. Там са предвиждали приближените на Малкия Мук да направят нова гара от европейски тип, с всички екстри и лъчове от нея до старите регионални гари: Подуяне, Север и другите.Теренът там бил много удобен за такъв строеж и е било предвидено да се направи покрита гара тип проходна с 20 коловоза и четири директни околовръстни коловоза, а също и открита площ за изчакващите влакове. Малкият Мук уведомил западни фирми, които евентуално ще участват в търговете в различните етапи на стпоителството Било е съгласувано и петно за строежа с главния архитект на София. Старата Централна ж. п. гара София с нейните грозотии и недомислици, според Малкя Мук, била предвидена да се премахне изцяло, като ж.п. лините се преместят по нови трасета. На мястото на нея главният архитект пък имал идея да се разшири централната зона на София с административни сгради, билдинги, молове и други мутрешки играчки и инвестиции.
В Европа ж. п. гарите и летищата били близо, така трябвало да стане и тук. Топла връзка с подземен транспорт трябвало да се построи между летището и гарата. А с какъв транспорт ще се пътува от София до Гара Искър и дума не ставоло и че неудобството да пътуват хората до там щяло да откаже много хора от влака. Аз, който живея почти до гарата и толкова много ползвам влак пак съм извадил късмет.
Проектът не минал обаче въпреки мълчаливото одобрение на царо, като не се знаело дали идеята не е била и негова заради тогавашния министър на финанстите. Необходими са били страшно много пари за този строеж и той не го е одобрил. Разходите щяли да започнат още от проучвателите, коит ще се избират от комисии на Малкия Мук, от проектантите, които също щяли да са чужденци, защото Министерството на траспорта разтурило Транспроект. И те се избират с комисии с председател малкия Мук, после ще има търг за строителството и т. н. А има ли комисия – има и комисионни, каза човекът. А за да се вземе кредит от западните банки за строеж, те какви комисионни дават за да е от тях кредита! Отделно ще се спечели и от скрапа на тази огромна сграда и при кого ще отидат печалбите, то само това, каза човекът е достатъчен мотив за да се бутне гарата. А тези дето бутат сгради колко пари дават за да получат поръчката!
Служителят от БДЖ каза, че от 1975 г, когато гарата е била открита по нея почти нищо не е било модернизирано с изключение на площада, от който проект Софиянски станал милионер. Подръжката била само ако нещо се повреди. Мошеници от фирма Бат Пел мърляли, вместо да чистят. Подлезите били свърталище на наркомани и скривалища за крадци. Вместо нова гара на гъза на географията, от строителството на която Малкия Мук щял да стане по-богат от Милен Велчев, много по-разумно е, каза човекът да се възстанови тази според замисъла й, да се построи от източната й страна недостроения още хотел и да се подържа.
Но това изключва контакти със строителите, от които се вземат комисионни, с банките, от които ще се ползват кредити. И няма да има скрап. Гарата имала две подстанции, на 6 и на 20 кV, милиони тонове релси и друг тип желязо за скрап и хиляди тонове цетни метали. Електросъоръженията били правени по съветски технологии с мед, както и всички кабели за затоляне на вагони и др.
Такава яма, така добре замислена, но министърът на финансите тогава притъкувал Малкия Мук. Щял е да се нагуши така, както и от БТК. Въртяха го, местиха го, но БТК все оставаше в неговия ресор за продажба. И той ги продаде. На всички е известно че месеци след продажбата БТК бе препподадена на четворно по-висока цена, но и до днес не става ясно кой прибра разликата. Сигурно този, който щеше да прибере и дивидентите от разрушението на старата централна гара и строежа на новата.
Това се предотврати заради тогавашния министър на финансите, който отказал да подпише за този обект, каза човекът, но грабежите, които се извършиха бяха толкова много, че поставиха на колене БДЖ. И едва ли някога влакът отново ще се изправи на крака, каза той, защото откраднатото е толкова много, че не може да се възстанови.
А стачките – те до нищо не можели да доведат. Виновните за сегашното състояние на влака се радват на откраднатото и са недосегаеми. Единственият пострадал бил Краус, за когото се е знаело, че здраво е крал и във влака и в Общината и е платил част от откраднатото за откупуването на сина си.
