ПОКЛОН  ПРЕД  НАШИЯ  КРЪСТИТЕЛ!

 

         Аз съм роден в Калофер и в кръвта си и в чипа си в мозъка си нося част от него. Най-хубавото място за игра на децата в града бе Ботевата градина. В почивните дни тя бе заключена, но ние като маймунки прескачахме оградата и пак си играехме там. Нищо лошо обаче на сторвахме на градинки, пейки, на сградата. Такова нещо никой не смееше и да си помисли и никой не възразяваше срещу нас.

     А сутрините през лятото? Или пък през ранната есен, когато въздухът е студен и прозрачен? От прозореза ми се виждаха огряни от слънцето Юмрука /вр. Ботев/, снежната преспа под него и най-високия водопад в Бълария, Пръскалото. Само когато животът свърши тази триада мож да бъде изтрита от главата или сърцето, не знам къде се съхранява. Това, че съм от града на Ботев ме подтикна да упозная Калоферския Балкан и по-късно Врачанския Балкан, където той е убит. Поетът е искал да даде пример на сънародниците си със своята саможертва как да извоюват свободата си. „Умрял поет за майката родина”, както казва Вазов.

     Днес ми се наложи при ужасно време да посетя по работа едно село на 8 км. от Бяла Слатина. Автобус ме остави на 3 км. от селото, които в дъжда изминах пеша. Липсата на транспорт ме принуди да измина после още 8 км. в дъжда и студа до автогарата на Бяла Слатина. Чувствах се като тези, които днес хващат кръста във водата, почти толкова се измокрих и аз. Но вероятно така е трябвало да се случи. Преминах с влака покрай първото лобно място на ботеви четници при гара Оплетня. После – под Рашов дол. Над мен бе Челопек и скатовете на планината, по които се се спуснали останалите четници след смъртта на Ботев на поляната Йолковица. Видях и паметника на Околчица, а после гънката с карстовя извор Крушовица, където четниците по нощите са ходили за вода, след като са били отблъснати от извора Избата. Просле пресякох местността, през която четниците са се прехвърлили от Веслец на Врачнската планина.

    Това, че се измокрих и мръзнах доста време е за мен нещо обичайно, то на секунда не помрачи радостта ми пред срещата с тези исторически места. Горд съм, че съм ги псещавал и ги познавам и пожелавам това и на други.

    По случай годишнината от рождението на съгражданина ми помествам едно стихотворение от Вазав, писано вероятно в Черепишкия манастир след посещение на поета на връх Вола и поляната Йолковица под него.

 

 

 

"Той не умира"

 

 

Тоз, който падне в бой за свобода,

той не умира...

Хр. Ботев

 

 

 

 

На Волът, сред пустинния Балкан,

 

огласян някога от диви орди,

 

седях в глогините, де в кръв облян,

 

паднал певецът горди;

 

 

 

там, де плеснал коварният куршум

 

в челото вдъхновено и високо,

 

угаснал огън благороден, светъл ум,

 

заспал юнак дълбоко.

 

 

 

Аз мислено го виждах на тоз връх,

 

прострян и тръпен... и от устни бледни

 

да сфана исках сетния му дъх,

 

да чуя стон последни.

 

 

 

Балканът ням: ни жалба, ни привет!

 

И никой знак - че тука е светиня,

 

че тук умрял герой, умрял поет

 

за майката робиня.

 

 

 

Привлечени от ненадеен гост,

 

балкански ме овчари окръжили -

 

аз слушам с трепет разказа и прост

 

зарад героя мили.

 

 

 

- Тук паднал беше, господине, той!

 

- Умря клетника! - Ех, умря за нази...

 

- А там в скалака бе последний бой.

 

- Умря! Видях го ази.

 

 

 

"Умря!" "Умря!" - се таз вървеше реч

 

наоколо, а някакво си лира

 

изпращаше на мене отдалеч

 

друг вик: "Той не умира!"

 

 

 

Благодаря ти, Приятелю! За всичко, за всичко ти благодаря!

Аз се моля Ботеву
в сърцето и в душата си...

Само трябва да си зададем един въпрос :
НИЕ достойни ли сме за неговия живот и саможертва?!
Поклон!
Благодаря, Коста.

събрал в едно две любими за мен....
Калоферския Балкан и неговия титан.....
Чест Ви прави публикацията!
Благодаря!
Поздрави!

Дълбок поклон пред ПАМЕТТА на ВЕЛИКИЯ БЪЛГАРИН!!!
За съжаление ,днешните управници четат заветите му,
както дявола чете евангелието!
Вярвам,оптимист съм-един ден България да бъде такава за която Ботев е мечтал!
Поздрави!