Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.12.2011 13:21 - КЪДЕТО БЕ НАМЕРЕНА ПОДКОВАТА...
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 4913 Коментари: 4 Гласове:
21

Последна промяна: 23.04.2012 12:46

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

                                      КЪДЕТО БЕ НАМЕРЕНА ПОДКОВАТА...

 

    За Коледа подарих на една високо уважавана от мен госпожа за да й носи късмет подкова, която намерих в понора Орлова бара - райско кътче от планините на България. Сега ще опиша това място и как се достига  до него с пожелание към госпожата през м. май да го посети. Тогава тревата по дъното на понора още не е порастнала и цъфтят стотици видове цветя. Бързат, за да дадат семена преди тревата да ги е покрила и те да заспят до следващата пролет.

    Понорът Орлова бара е един от четирите Големи понора в Балкана между Петрохан и река Искър. В този район понорите са към 3000, колкото са островите в Гърция. Понори има и от другата страна на Петрохан, има ги и в района на Чепеларе и Триград, но тези са най-великите. Казвам го с пълното убеждение, че това е така.

    Понор планина е южната половина на Балкана от прохода Петрохан до Искърския пролом. Този район обичам много и съм описал подробно. Северната половина се казва Козница. Козница е стръмна, скалиста, страшна. Била е обитавана по непристъпните си чукари от кози преди ловците да се сдобият със снайрпеови ловни карабини. Който е поглеждал от Тодорините кукли към долината на с. Заножене знае за страховитите скали, спускащи се чак до долината на р. Батуня. Природата там наподобява умален модел на Северния Джендем. Понор е съвсем различна планина. Ако при Козница от платото на планината започват скалисти остри върхове, то при Понора от платото започват....дупки. Не точно дупки, а огромни пропадания, заобиколени от всякъде с меки хребети, покрити с букова гора или огромни пасища. Едни от тези пропадания представляват дълги слепи долини, в които тече река, достигаща преграждащи я скала или голям рид със скалист отвор, в който водата й влиза. Поради това, че долините не продължават, а са преградени, тук ги наричат слепи. Красотата на тези понори е вълшебна, но тя остава почти непозната за хората. Позната е  само на туристите.

    Срастването на двете успоредни  и така различни части на планината в този участък уподобих на сиамски близнаци и така нарекох писанието си за тях. Написах го с много любов, защото имам отношение към него. В момента пред очите ми минават картини от река Мандренска, която се влива в Орловата бара и настръхвам от красотата й. От скалистата част на планината и от понорите имам поместени в блога си стотици снимки.

    Големите понори са четири. Достъпът до тях е най-лек от прохода Петрохан, като колата се оставя над първия понор, наречен Перачката бара. Този понор е най-малък, но това не важи за красотата му. Следващият понор – Орловата бара, известен още под името Воденичната бара е най-голям по площ. Този понор се състои от две части и наподобява бял дроб. Гръклянът на този бял дроб е ридът Орлова чука, който разделя „дробовете” на две. В десния лоб тече една доста голяма река, която достига предназначената за нея дупка и навлиза в нея. Тази вода изтича от карстов извор при с. Бракьовци. Над тази дупка - в Родопите те се наричат харлоги -  има малък рид. На най-високата му точка на пътеката намерих подковата, която подарих на госпожата. След рида има още една голяма дупка, в която навлиза водата на реката от другия лоб на „дроба”. Тази дупка не бива де се приближава, защото за разлика от другите дупки по понорите тя не е скалиста, а земна и може да се случи нещо лошо с пожелалият да я разгледа или снима от близо - ведно със земната маса в дупката  да изчезне и той.

   Реката, вливаща се в дупката се състои от две реки, които се вливат непосредствено преди нея. Лявата е по-голяма и на нея е имало воденица за мелене на фураж – предимно магарешки тръни за да могат да ги ядат овцете при лош сезон за тревата. Тази река идва чак от билото на Козница и се нарича Мандренска. Дясната река извира от самото дъно на понора, тече бавно и се вие като змия. Дъното на този лоб е различно от това на първия, което все пак  наподобява долина. Тук дъното на понора наподобява стадион, в сравение с който Маракана е като една шушка.

    Между двата лоба има рид, който аз уподобявам на гръклян. Ридът е с изявен скалист връх, наричан Орлова чука. Вероятно от него са дебнели лешояди за умряло животно, когато този райски кът е бил пълен със стока.

  Тези неща съм ги описвал, но ще кажа само, че следващата бара - Студената - наподобява на долина с голяма река, която влиза в естествена каменна решетка под преграждащия я рид. А между Орловата и Студената бара има едно триъгълно пасище, по площ може би колкото цялата планина Плана. Представлява един огромен триъгълник с опряна на билото на планината хипотенуза.

   Посещенето на Орловата бара се извършва по следния начин:

   Колата се оставя при овчарника над Перачката бара. По шосе върху водохващането се достига първият лоб на Орловата бара и се слиза в него. От дясно идва реката, но не се върви покрай нея. Има изоставени соцпътища за прибиране на сеното от ливадите, които могат да се ползват. Достига се мястото, където тази река „пропада” в планината. Преминава се едно ридче над мястото, където е предназначената за реката дупка на което намерих подковата. От него може да се слезе при следващото място на „пропадане”, където водата на реката от другия лоб изчезва в недрата на планината. Това място е много коварно, защото тревата расте върху наносна пръст! След това се върви покрай дясната река и по дъното на понора се достига земна преграда, разделяща Орловата и Студената бара. Преградата в участъка е съвсем тънка и нежна в сравнение с другите прегради между понорите. Към Орловата бара преградата е заоблена, а към Студената бара е стръмна.По преградата между тези два отвора – величавите понори Орлова и Студена бара – се върви в ляво и се достига до водохващането, което представлява път. Ако се ползва пътя над водохващането  при колата се достига най-малко след два часа сериозно ходене. А какви гледки се разкриват! Ако има достатъчно време може да се отиде в дясно до преградата мужду Орловата и Студената бара, от където да се разгледа и Студената бара. Нейната долина е най-дълга в сравнение с другите понори. Вижда се и каменната решетка, където водата й "пропада". Изворната й област е букова гора, която не е сечена и в която има пътеки на животните. И за мен. През нея се отива до билото на Козница. Лошото е, че тази гора е лесно достижима от автомобили и мутросекачите могат да й видят сметката.

    От преградата между Орловата и Студената бара започва страхотен преход към върховете Тодорини кукли, но този преход е продължителен по време и тежък.

   Аз имам силна зрителна памет и в момента пред очите ми оживяват цветята при последното ми посещение там миналото лято, когато реших да направя подарък на голямата ми дъщеря - разходка сред тази красота след като тя преживя тежка операция.  Тогава намерих подковата, която сега с любов подарих.

   Напомням, че тези места могат да се посещават за първи път от туристи само при хубаво време. Понор означава губилище. Тук на 24. май преди доста години поради лошо време се изгубиха и замръзнаха туристи. Паметник в местността Червената локва сега напомня за тях. Няма ли видимост в района на понорите, те не могат да се посещават от незапознатите с тази материя - дупки вместо върхове.

   Написаното посвещавам на така уважаваната от мен госпожа с пожелание през първите хубави дни на м. май да посети тази красота и да я претвори в творчеството си както тя умее.

         29.12.2011 г.

         Коста

 



Гласувай:
21
0



1. mt46 - Поздрав, Планинарю!
29.12.2011 13:39
Благороден жест и подарък си направил...
цитирай
2. wonder - Благодаря, Коста! И за подков...
29.12.2011 14:26
Благодаря, Коста!
И за подковата, и за разказа.
Май месец, живот и здраве да е, с теб и една щура компания от 20 луди глави, идваме ако ни водиш. :)))
Подковата..., понора... цветята! - Напълни ми душата, Човеко! :)))
цитирай
3. bven - Подкова за подарък - това и цар не го прави всеки ден!:)))
29.12.2011 16:34
Много щастие и благоденствие на цялото ти семейство, Коста!
Любов и светлина!:)))
цитирай
4. vahisht - Здравейте!
30.12.2011 10:20
Припомнихте ми онази трагедия която се разигра на 24 срещу 25 май 1991година.
Тогава с малка група бяхме в района на "Козя стена"...Бурята започна в ноща на 23 срещу 24 и продължи през целия следващ ден. На "Дерменка " научихме за нещастието сполетяло наши колеги планинари-тогава загинаха седем души в района на Тодорини кукли в месноста "Червената локва"
Поздрави за хубавия пътепис!
Знаеш надявам се, че който подарява подкова ще е дарен двойно със щастие!
Весели празници, Коста!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5698384
Постинги: 2588
Коментари: 6240
Гласове: 13469
Архив
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031