ДЪБОВАТА ГОРА ОТ ПЛАНИНАТА, СЪРНИТЕ И КОСТЕНУРКИТЕ - ИЗЧЕЗВАТ....
През зимата навлизам в цикъл на активни еднодневни преходи в близост до София. Планината ме зарежда със сили и вдъхновение, но и много ме натъжава. Унищожава се гората от дървената мафия, изтребват се дивите животни от бракониери. Краде се от природната среда и за следващите поколения. Възможностите на планината да акумулира водни запаси намалява. Ужасно е за човек като мен, който така обича природата да види как простаци отсичат едно вековно дърво, изпод което блика изворче или как натръшкават цяла вековна гора с дъбови дървета по на 500 години или буки по на 250 години, от които мутрите вадят до 20 куб. м. „еднометровици” и ги отправят към складовете около София. В Катинската гора е било вероятно така ужасно, когато джелатите на Сталин са застрелвали полските офицери.
Какви ли не ужасии съм виждал по планината.Веднаж покрай мен мина джип, от който върху снега изтичаше кръв. Видях сред дърветата убити и нарязани на части коне от мафиоти, „взели” от тях месото им. Беше много ужасно. Пред мен, защото не ме видяха, мафиоти от Курило застреляха кон и след като видяха,че приближавам, няколко души го издърпаха в страни от пътеката и го покриха с брезент, който пулсираше от умиращия под него кон. Но ако се обадя или дам повод да разберат, че съм ги видял, може и да последвам набързо коня.
При друг случай ловци бяха убили много голяма сърна, която лежеше на страни и бе извила главата си почти до гръбнака си. Идвах от към задната й част, тя все едно ме гледаше с извъртяна към мен глава. В началото не видях кръвта, а само двете бели петна на дупето и не разбирах защо не побягва. Кучетата още не бяха я намерили. Била е улучено другаде и бе умряла тук. Това видях между поляната Тътрива и връх Чукава. Там една зима за малко не ме гръмнаха, защото се оказах между стадо сърни и заради мен нямаше как да стрелят по тях.
Като голяма трагедия възприех отсичането на една извита бука над пътя от Губислав за Дупни връх, под която имаще изворче и пейка. Буката бе отрязана, пейката - почупена, изворчето – пресъхнало. Векове хората на път от едното село за другото тук са спирали за почивка и водопой на животните. Нечия просташка ръка бе отрязала буката...
Темата пак се разшири, но започвам с дъбовата гора. Тя расте по сухата част на планината на сравнително малка височина. Планинският дъб е по-дребен от полския, но когато е единичен и сам трябва да се бори с бурите, става доста голям. Ако дъбовите дървета са малко на брой, те се групират така, че в периферията растат най-ниските дървета, а в центъра – големите. Така мощта на вятъра се намалява, защото въздушните струи се насочват нагоре. Най-големият враг на дъбовата гора е свойството на дървесината й. Тя става за скъпи мебели и за горене. Дъбовото дърво отделя най-много топлина от единица обем дървесина, защото дървесината й е с много въглерод в молекулите й. След като дървото изгори остава богата жар, която тлее още доста време. Това прави дъбовото дърво най-търсено за огрев, съответно най-скъпо на пазара и предпочитано за сеч по планините. Не само мутродърварите секат дъбовите гори. Самите планинци в близост до горите секат селективно дъба и само ако този тип дърво вече е изсечено, те започват да секат друго. Второто по предпочитание за огрев дърво е букът, а на последно място е борът. Борът запушва кумините и тръбите със сажди, не топли добре, а смърчът дори не го и секат.
Дъбът се сече и с друга цел, да се правят от него дървени въглища. Твърди се, че изпечен с дървени въглища цър-пър е по-вкусен се усвоява по-добре от органзмите на мутрите, а отделените от тях фекалии след изяждането на тези пържоли били в пъти по-малко в сравнение с тези след изяждане на конвенционално изпечени пържоли в ел. печка.
Не само отсичането на дъбовата гора е престъпен спрямо природата акт. За да се достигне до нея се пробива с булдозери път в планината, който после се превръща в ерозийна рана в снагата й. Или пък се ползва от бракониерите за доизсичаве на цялата гора. Мутросекачите като изсекат суровината от гората търсят площ за продажба на дървата и купуват напр. плодородна земя до някое шосе, цитирам Околовръстното. Насипват нивата със скали или шлака и след като продадат дървата изчезват. Хумусът е погребан! Или плащат подкуп в Общината да им дадат петно, после булдозери унищожават там дърветата, разчиствайки им площ.
А какво става с дъбовата гора, на която са изсечени дърветата? Тя обраства веднага с къпини, после идват храстите и накрая – подраста. Никакво животно не може да навлезе в този гъсталак освен дивите прасета. Поне за два човешки живота гората е загубена.Ако няма нова човешка намеса в следващте 200 години, природата ще се възстанови сама.
Втората тема на днешното ми писание са сърните. Имаше ги някога много. Имаше и благородни елени, големи колкото магарета. По Софийския Балкан да не срещнеш сърна преди двадесетина години по време на излет бе рядкост. Те тогава и не се плашеха от хората както сега, дори обратното. Покрай мен веднаж минаха две големи и грозни сърни, целите изпотени от преследване вероятно, не ми обърнаха внимание, но аз се притесних от срещата с тези едри животни. Да се видят сърнички, подскачащи грациозно с метри по време на бяг бе живата украса на планината. Днес тези животни са най-желани за отстрел. Планината се напълни с бракониери, които отиват там, за да стрелят. Стрелят по всичко, което преминава покрай тях или хвърчи. На вратата на ловните хижи са си заковали надписи: „Тук се пие до зори!”. А на връщане от планината напълват джиповете си с дъбови дърва, нарязани според габаритете на ловния им джип. Като няма „ударено” прасе, с дърва за огрев ще се избие бензина.
Бях в Сърбия, където попаднах на местни мутроловци. Първият им въпрос, виждайки ме в планината бе, видял ли съм елени. Излъгвах ги успешно, разбира се, но и те търсят сърни и елени както нашите ловци. Като се замисля, по-красиво животно от тях по планините ни няма. Спомням се веднаж как слизах към Студената бара и в малкото останала букова гора попаднах на сърна с две бебенца. Уж малки, бягат и замятат, но пък бяха бързи като стрели. Следваха майката на метър след нея.
Под вр. Ком веднаж до мен на пътя слезе сърна и започна да ми крещи нещо. Не схванах казуса веднага, но като се огледах видях, че от другата страна на пътя е сърненцето й. Тя искаше да ми отклони вниманието от него, жертвайки себе си ако трябва. Така разгадах поведението й.
Тези срещи със сърни в планината стават все по-рядо. Техниката, която ловците ползват днес – АТВ-та, снайпрови пушки и др. прелести постепенно ще доведат до унищожаването на този прекрасен дивеч. Ако ловците нарушат равновесието, вълците ще доунищожат сърните. После ще загинат и те.
В другите страни е разрешено само през определен период на годината да се стреля по сърните и прасетата, но само по мъжките, за да не намалява популацията им. У нас можеш да забраниш на ловец да стреля по животни и да не сече дърва за дома си толкоз, колкото да му забраниш да пие.
Друг застрашен от унищожаване вид са костенурките. Този животински вид живее до сто и повече години. Обитава гори и полупустинни местности. През зимата спи зимен сън. Костенурката се размножава чрез яйца и поклението й е застрашено по много линии. Яйцата на костенурките са вкусна храна за птиците и змиите. Ако се излюпят все пак яйцата, костенурчетата са с меки къщички и могат да бъдат изядени от лисици, птици, смокове, диви котки и още много животни. Много е малка вероятността костенурчето да оцелее през първата си година. Ако това все пак се случи, то трябва да е събрало тлъстинки за зимата, да си намери място да зимува, а то е още глупаво. Мястото може да е неподходящо и то да замръзне.
Костенурките бяха разпространени навсякъде по ниските планини и полупланинските места, където има по-мека трева или плодове от типа на двите ягоди. Те с удоволствие ядат и паднали от дърветата плодове.
Кстенурката е толкова мило животно, че преизвиква умиление у човека, когато я види и той не я закача. Аз веднаж помислих костенурка за камък и стъпих върху нея. Къщичката й е достатъчно здрава, но тя изпъшка като човек и ме стресна. Взех я, огледах я, нищо й няма. Почаках я да тръгне и чак тогва се успокоих, че не съм й сторил нищо. Миловидността и беззащитността на това съвършенство обаче не върви пред циганите. В резултат на могъщите цигански популации - те получават пари само за това, че раждат много деца - те ползват за храна костенурки, което скоро ще доведе до изчезване на този беззащитен животниски вид. В момента костенурки останаха само в района на Балкана в най-източата му част, където селата са 100% турски и между долината на Струма и с. Катунци. Или там хората не ядат костненурки или още не са дошли цигани в този район. В Източни Родопи обаче положението с този животински вид е катастрофално. Като най-голям унщожител на костенурктите по Източни Родопи се посочва циганският квартал на Кърджали. Но и регоналните унищожители на костенурки из този край вече са много. Някога ги имаше към крепостта Устра, сега не виждам нито една. И как ще ги има, като в с. Устрен по къщите на отишлите през 1989 г. на екскурзия в Турция турци днес живеят цигани и доизглозгват оставеното от тях като джелезо,бакър, джици и др. Във всичките села по Източни Родопи, в които съм бил, хората се оплакват, че преминаващи цигани изяждат костенурките. И животни им крадяли от селата, покрай които те отседнали за постоянно, та хората се принудили да ги прогонят, но не станало по-добре. На един овчар от с. Чуково бяха откраднали 6 шилета преди Гергьовден, а той разчитал на тези пари да купи фураж. Качвали се циганите на колите си като ги подгонвали от катуна им до някое сели и отивали по изоставени махали, където отсядали, доунищожавали останалото по къщите и градините. След тях костенурка повече не можело да се види.
Технологята на изяждането им вече я описах:
Фаща се костенурката, отнася се в катуна или в мястото на самонастаняване, отсича се едно дърво с което се пали огън, костенурката се удря в един голям камък или скала за да се счупи къщичката й и се заколва. Става на супа.
Но и едно друго обстоятелство допринесе за унищожаването на този вид. Преди доста години някакъв жълт вестник писа, че черният касис причинявал рак, а ако се пие кръв от костенурка, раково болният оздравявал. Черният касис хората го изкорениха от градините си. Тръгна бизнес с костенурките да ги фащат по горите и да ги продават на раково болни, за да им пият кръвта. В нещо такова набедиха цар Киро, но съдът разби тази заблуда като намери собственичката на костенурките в двора му в един друг град и изчисти името на цар Киро. С отношение към този животниски вид като това на съдебните ни проститути скоро той ще премине в Червената книга.
Чувал съм, че държавата не правела нищо да запази костенурките. А как да ги запази? Живеят някъде костенурки, идват цигани, които имат права на свободно придвижване. Ако някоя екоорганизация напомни на циганите, че не трябва да ядят костенурки, ако има закон, който да забранява яденото им и той специално се напомни на циганите, какво ще им се случи на костенурките сред циганския катун, питам аз.
И си отговарям сам:
Каквото на дъбовата гора,
Каквото на сърните....
За проблема с костенурките ти писах преди няколко дни!
За гладния циганин спирачки няма.
Няма защото Държавата не желае да сложи бариери!!!
.
