ПАРТИЗАНСКИТЕ СЕЛА ВОЙНЕГОВЦИ И ЛОКОРСКО
– НА КОЛЕНЕ ПРЕД ЦИГАНСКАТА ПРЕСТЪПНОСТ
Тези две села се намират в южните скатове на Голема планина - източният дял на Софийска планина. Природата над тях е прелестна. Над с. Войнеговци се извисява връх Драгуната – красавец с китка от три цера /планински дъба/ на темето му, а над с. Локорско се извисява един безименен двоен връх. Южната му половина е гориста, а северната е гола и обгледна. Туристът, познаващ гънките на Балкана, застанал на този гол връх може да различи петте рида, които се събират във връх Мургаш и продължението им само в един рид, който заслизва към прохода Витиня. Преди социализЪма да текезесира и одържави земите и горите тук, този благодатен район е давал на София голяма част от месото, сиренето, вълната, сапуна и какво ли не. Центърът на това място на планината, създадено от Господ за животновъди е бил днешното село Ябланица. Затова от Ябланица до Софийското поле има останали 20 вървища и пътеки, а след Деветото бе построен и път, за ловците. Днес туристът, застанал на обгледния гол връх вижда само останки от къщите на тези планинци, живяли при неимоверно трудни условия. Виждайки тези хора по Пролома, Вазов написва знаменитото си стихотворение „Планинци”. Нарича ги измахнати, посърнали, бедняците...
Когато човек обаче посети тези къщи, втриса го, както се изразява Константин Канев. Къщите са разбити и ограбени от цигани-скрападжии. Това е мода от няколко години, но грабежите в други форми започнаха още след 1989 г. Те не спират до днес и резултатът от това бездържавие бе прогонването на хората от домовете им в планината. Описвал съм следния случай на брутален грабеж, но ще го опиша отново. По времето на Караиван, от разказа на Н. Хайтов „Козият рог” такава жестокост не е имало.
В махала над Ябланица има две къщи, но доста отдалечени една от друга, в които живееха две баби. Едната баба гледа кози, а на отсрещния рид бабата гледа крави. Тази с козите е отдавна вдовица, а на тази с кравите мъжът й починал наскоро. Двадесет крави останали на ръцете й, но тя обича животните си и не може да се раздели с тях. Една сутрин бабата с козите вижда, че бабата с кравите не излиза и едвам изчакала да мине нощта, отива да види какво се е случило. Намерила бабата с кравите вързана за една подпораа в обора, от кравите останали само глави, крака, от бременните крави – извадените от утробата им недоносени телета. Бабата трепери в несвяст, цялата опикана, замръзваща. Отвързала я другата баба, запалила печка, преоблякла я, премръзналата баба само плаче и трепери. Дошли по нощите крадци с покрита кола. Вързали бабата, избрали си няколко крави и ги заклали и нарязали. После дошла по-голяма кола и заклали и прибрали всичките крави. Бабата полудяла след този случай, слязла при децата си и повече не се качила на това ужасно място. Бабата с козите разказа за този случай. Предполага се, че месото е отишло в Кремиковци във фирмата БРАВО.
Връщам се на темата за Войнеговци и Локорсоко. Най-известният партизан от Войнеговци е Венче. И други загинали партизани има от Войнеговци. Това, което е чудно обаче е, че паметникът на Венче, който е от камък, но пък е обграден с масивно ковано желязо, в което дори пеолъчките са отляти, не е обеджелезен. А е съвсем до пътя горе на билото на Софийска планина, достижим за всякаква джелезоизваждаща техника.
В Локорско най-известният партизан е Димитър Тошков, но тук убитите партизани са повече отколкото във Войнеговци. Заради неговото скривалище, чието съществуване се поставя под съмнение бе направена партизанска пътека по едната долина на р. Локорска – приказно красива местност! – а от билото пробиха път до него за джипове. По него спускаха баба Цола, Правешката Тиква и др. най-първи. Малко преди да се навлезе в дъбовата гора над скривалището какъв изглед към Драгуната се разкрива! От юли концентрацията на къпини тук е най-голяма.
За да има пртизани по горите причината е била, че хората тогава са живяли в близост до горите и от тях партизаните са се снабдяали с храна. През деня идват жандармеристи при хората и ги предупреждават, че който даде храна на партизаните, ще го гръмнат. Вечер идват при хората партизани и казват, че ако не им дадат храна ще ги гръмнат. Били са едни години, когато цяло поколение е било излъгано от Гошо Тарабата, а злото е нацръкано по-отдавно, още през 1917 г, когато Западна Европа внедрява в Русия разработения от Карл Маркс вирус на комунизма.
Локорският Балкан е по-удобен за обитаване от Войнеговския, защото е по-нисък и има повече водоизточници. Красотата на този Балкан започва веднага след селото. Удобен проход – най-ниският от всички – е свързвал Ябланица с Локорско. От този проход извират две реки, едната на север и другата на юг и пътят следва долините им. Волски каруци със стока на селяните – месо, луканки, млечни произведения и товари на коне когато се влоши времето, това е бил трафикът по пътя до падането на снега. Вторият голям път от Ябланица за София, запазил до днес името си Вървището е бил през Бухово. От Голема планина Локорският Балкан ми е любимото място.
Тук ще добавя, че гънката на север между ридовете, започващи от върховете Драгуната и Локорски съперничи по красота на тази с водопада Видимско пръскало.
След Деветото тези две села благодарение на партизаните бяха доста привилегировани. Роднините на партизаните станаха фактори. Убитият от ловните дружини партизан Димитър Тошков е имал трима братя, които станаха генерали във войската и полицията. Веднаж по време на туризъм ги срещнахме в планината, крадяха дърва с един приспособен за това автобус Чавдарка. Аз си правя майтап, че водих туристи да им покажа скривалището на партизана Димитър Тошков, те ми казват, ние сме братята му. Получи се смешно и шибано едновременно. Двете села възприеха различа политика на допускане на външни хора /виладжии/ в районите около тях. Локорчани не допуснаха там виладжии въобще. Във Вйнеговци направиха точно обратното. Що строежи се направиха над Войнеговци, що труд и материали отидоха. Днес те всичките са обезскрапени от циганите и голяма част от тях са изоставени, защото процесът на изваждане на скрап от тях ги е разрушил. Хората в тези райони считат войнеговци като по-добри по душа от локорчани и посочват, че в Локорско дори немали черква.
По времето на МК Кремиковци за тези села бе добре. Работеха хората от селата там, имаха добри заплати, направиха къщи. Най-много от Кремиковци изкяриха синовете на тамошния полицай Ждролю - Дамбовците, които купиха почти цялото село, планината, рудника, разкривката, нивите. Опитаха да ги гепнат, но парите са голяма сила. След дамбовците – бивши барети, новите феодали на Кремковци стават внуците на Ждролю. След закриването на МК Кремиковци обаче за тези села стана лошо. Хората се преместват по София, автобусите намаляха много, защото няма пътници за тях, започна процес на обезлюдаване и западане, който се развива много бързо. Хората се разбягват от селата покрай София, местейки се у градо, по селата остават временно обитавани къщи и мутропалати на феодалите и близките им, които се охраняват. А временно обитаваната къща е обект на разработка на обирджиите-скрападжии. Във Войнеговци почти всички къщи са бедни с изключене на четири мутропалата - единия при влизане в селото в дясно, другият при свършването на селото пак в дясно. Всяка от тези две къщи – те са най-големите - сигурно струва колкото всичките останали къщи на селото. В Локорско хубавите къщи са повечеко, там няма чак такова разграничаване богати – бедни. Къщите там са от соцтип и построени доста отдавна. Само една от тях има, която ми харесва, последната къща в дясно след свършването на селото в посока към Балкана. Мутра ли я е строила или човек не знам, но е направена красиво.
Днес бившите партизани треперят за имотите си - родните им къщи - пред удари от ромбригади. В Локорско има доста къщи „на сгода” – в края на селото, непостоянно обитавани, масивни, обзаведени. Всичите са строени по времето на Правешката Тиква от силните тогава на деня по старите технологии, т. н. тежки къщи с тухли и много бетон, без топлоизолации. Значи в къщите има джици за изтегляне от стените, бойлери от алпака, джелезни външни стълби и т.н. В Требич имат такъв лаф:
Не дай Боже,
1.Да те бие фашист /много са злобни/,
2. Да ти работи комсомолец /вместо работа сто бели ще направи/ или
3. Да те тъкува пенсионер /докато се стигне по същество, ще стане утре/.
И за да са по-убедителни добавят: Едното само стига и си свършен!
Като отида някога пак в Требич в кръчмата им а да чуя нещо ново ще им актуализирам страхотиите с още една:
Не дай Баже цигани да вземат суровините от къщата ти за скрап докато те нема в нея!
До 2007 г. при служебните ми пътувания из този район, чието електрозахранване съблюдавах, често ползвах старото шосе от Войнеговци до Локорско. То скъсява разстоянието между селата 3 пъти. Страхотно съм привързан към този район, но не само към него. Къщите в края на селата бяха обитавани, градинките – подържани, нивите – разорани в някаква степен. Сега са спряни почти всички автубуси от Локорско, един пътува до с. Мрамор, маршрутките – само дето не са се разпаднали. Реших да измина пеша трите км. между селата по стария път, защото от Войнеговци има повече коли. Това, което видях ме ужаси. В Локорско едни младежи на около 25 заобиколили някакво барбекю извън кръчмата, пияни, изпотени, брадясали, мазни, чалгата им сигурно я чуват безплатно чак в Кремиковци и Войнеговци. Като видях тези нещастници, не виждащи нкаква перспектива пред себи си, умрях от мъка. Такави картинки обаче има вече навсякъде. По гаровите кръчми местата за пиянищата не достигат привечер и сутрин, когато „избиват” с бира и отвориха по още една. Имаше един пчелар в края на селото, човекът починал.Къщата му – претатаршена, както тук казват. От двете страни на пътя – пустош! Градините изоставени, дърветата подивяли, тръни навсякъде, нивите – вече келемясали. И битови боклуци! А срещу мен идват леки автомобили с цигани в тях, но задницата на леките автомобите почти опира в пътя и по неравностите стърже в него. Автомобилите – изкаляни и по покрива. От дясно от планината слизат черни пътища през ливадите, от тях идват автомобилите. Срещнах и цигани-разузнавачки, но по време на разузнаването и понапазарили. Два черно облечени цигана с „униформи” – якета с качулки, а качулките така вързани, макар да е топло, че е виждат само очите им. Носеха цветни сезалови чанти, вече пълни. Завиха в страни от пътя нагоре към планината където има единични вили за не се срещнем. Ясно. Целите се набелязват, делото се планира и ще стане както е описано в една съветска песен: Банда шла на дело, дело сдостоялось, а потом вошли на ресторан. Грабежите от вилите над Войнеговци слизат все по-ниско, вече обхващат крайните къщи на Локорско и Войнеговци и с изселването на хората от тези села в по-значителна степен, което вече започва, що суровини ще има за усвояване? Джиците ще се отскубнат от стените и ще отидат в пункта за цветни метали в Курило, оградите и ламаринените покриви - пак там или другаде? Страх тресе бившиге партизани за имотите им. Те всичките са богати, живеят по София, но тук имат хубави къщи и опастнотта да дайдат един ден и да ги намерят разграбени съществува.
Интересно, няма ли министър Цветанов агенти тук, които да му докладват, че престъпността слиза от вилните зони в планината и навлиза вече по селата? Защо няма тук от време на време по един полицейски патрул, като слизат циганските коли на този път с багажници, опиращи до пътя, да ги проверят.
Локорско за разлика от Войнеовци има доста пълноводна река, докато във Войнеговци реката е временна. Хората от селото изхвърлят боклуци в реката и тя през пролетта ги отнася в р. Лесновска, но тази година, когато почти не валя, коритото на реката е истински боклучарник. А до самата долина на реката има къщи. Автомобли гуми, стари хладилници, пластмасови съдове, стъкла, строителни отпъдъци. Като видях това си спомних за една свиня в кочината си, която се бе изакала в каменното корито, в което стопанинът сипва храната й. Той знаеше за този неин номер и сипа храната върху него с обяаснението, че ако го изчисти, тя ще направи същото и нема нужда да се хаби. Свинска й работа...
Но опсатността, която се задава над тези села тежи във въздуха. Виждайки концентрацията на блуждаещи покрай селата им цигани хората са угрижени. Градините и нивичките си те са изоставили, защото се крадат, но на ред идва това, за което са отделяли от необходимото за живот, за да имат покрив над главите си и елементарно стопанство напр. за няклко кокошки, навес за дърва. Интересно, бать Бойко дали знае какви бели нанасят на страната тези скрапоналети, та не ги забранява, или пък за тях знам само аз. Ако външни врагове нападнат страната, тя ще се противопостави с войска, за да ги прогони. Но защо нищо не прави държавата, когато рушителите са в нея и сторват това необезпокоявани. Не ги вижда никой или пък това е сценарий, протичащ вече 22 години?
С напредване на възрастта усещам че поумнявам и вече предлагам акъли на готово, ето един:
Сталин, Ким Чен Ир и др. са имали т. н. Вътрешни войски. Където не е имало ред, под това се разбира несъгласни със Сталин и Ким Чен Ир, изпращали подразделения от тези войски да ги оправят. Такова подразделение за специални поръчки е имал Чапаев. Показвали му едно село, което не било съгласно с червените, той отивал с конницата си до селото, насочвали пушките си към него, а Анна Пулемьотчицата - картечницата си и го почвали. И след два три такива рейда, селото започвало да иска да става червено. Защо сега не се създадат отново Вътрешни войски в България, тях ги имаше до 1962 г. със задача да се справят с гнездата, от които трътва престъпността. Ако това стане, хората пак ще започнат да си садят градинките, да си гледат лозята, работоспособните още ще се върнат по селата и вместо хдап тежат на пазара, ще произвеждат. Това е една перспектива.
И други акъли мога да дам, но впърсът е кой ще ме чуе и послуша. Когато един умен каже на един глупав в любимото ми Софийско село нещо, а той не го изпълни, хората коментират разговора така: Късмет в гъзо му вкарва, он си бега от късмето...
