Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.12.2011 00:30 - ТУЙ КУЧЕ ГОСПОД ГО ПАЗИ!
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 2046 Коментари: 3 Гласове:
14


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

                                          ТУЙ  КУЧЕ  ГОСПОД  ГО  ПАЗИ!

 

    Във вилната ни зона преди четири години се появи едно безстопанствено куче, което някой кръсти Ушко. Кучето се оказа женско, но се утвърди с това име. Такова артистично куче рядко се среща. Към всеки човек намира правилния подход, сприятелява се, а след това отива специално при него или ако го сещне някъде му оказва внимание. И както си  бе безстопанствено, изведнаж се оказа, че кучето навсякъде е добре дошло. Всеки го храни, то го весели с номерата си, но така и не си избра стопанин. За неговата артистична душа да стои на едно място, да пази двора, да лае по хора – това нещо просто няма как де стане. Ходи на гости по хората, всички се скъсват да му предлагат най-вкусното, което имат, ако преяде, остава да спи при тях. После отива при други хора.

    Кучето ме е причислило към добрите си приятели и когато минава покрай вилата ни винаги се отбива при мен, изправя се, прегръща ме и си държи едната буза допряна до мен. Щом го погаля слиза на земята и си продължава по пътя или играта с другите кучета. По кучето се познава кога през пролетта са дошли едни възрастни хора, които то много обича. Те го хранят всека сутрин с топла попара от литър мляко и един хляб и то се справя. Но след няколко дни такова ядене кучето заприличва на табуретка и ние разбираме, че хората с попарата са дошли вече на вилата си.

   Кучето е универсално – спи по дворове, под навеси, но и в къщите на хората, независимо дали е поканено или не. То навсякде се чувства много удобно, все едно всичко във вилната зона е негово. Когато някой тръгва с колата ако е отворена напр. задната врата скача в колата и не ще да излиза. Трябва да го примаят с храна.

   Първият номер, който ни извъртя Ушко беше, когато тайно от нас влязъл в спалнята ни и се скрил под леглото на жена ми, за да спи там. Поред нощ ме буди жена ми и казва, че в къщата има животно. Ставам аз – пълна тишина. Ослушвам се дълго и ми се струва, че от към тавана идва звук на язовец. Язовецът е подземно животно, а звукът идва от тавана. Жена ми  изплашена, иска да разбера какво има на тавана. Качвам се горе, но внимателно, защото язовецът е доста едър, няма нищо. Язовец на тавана, все едно свиня качена на дърво. Слязох долу, легнах си пак, но усещам, че в стаята има животно, а чувам и дишане. По едно време чух и звуци идващи изпод леглото на жена ми, а тя си изкара акъла. Станах, светнах всички лампи, за да е светло и под леглото, а там – Ушко. Спи по гръб, клати си лапичките и говори нещо от време на време. Събудих го и реших да го изкарам навън, но той се скри в ъгъла под леглото и иска да продлъжи да спи там. Да го извадя от ъгъла – няма как. Отрязох едно парче месо от хладилника, подмамих го и го изведох. След този случай всеки път проверявах, когато си тръгваме, да не е влязъл Ушко пак, но веднаж успя да ни заблуди. Идваме си след два дни и при отварянето на вратата Ушко изхвърча като тапа от шампанско от къщата и отиде да пишка. В къщата такива работи не бе правил, макар да бяха изминали два дни. Личеше си обаче къде бе спал, на моето легло.

   След този случай къщата се претърсваше основно при тръгване и този номер не се повтори. До днес. Когато бях там да си прибирам виното и си взех от гаража празни бутили. Веднага 5-6 кучета дойдоха да видят ще има ли нещо за ядене, между тях и Ушко. При излизане от гаража погледнах за наличие на останали кучета в него – нямаше, по-точно, не видях.  Погледнах специално, защото не знам дали скоро ще влизам в гаража.

   Налях аз виното, но една капачака не се затяга и не се затяга. Имах резервни капачки – и те не щат. Да нося виното не добре затворено – не върви, а в гаража – капачки много. Върнах се да си взема една. Отключвам вратата, от гаража излиза Ушко.

   И си казвам: нищо случайно няма на този свят. Ако не беше станал този номер с капачката, това щеше да е краят на Ушко. Шеше да си умре в гаража без вода и без храна. Аз там през зимата не влизам, а и на вилата ходя много рядко. Какъв стрес би било за мен да влеза в гаража и да намеря в него Ушко заключен от мен и умрял мъченически. Връщането ми за капачката го спаси.И през ума ми мина мисълта:

     Туй куче Господ го пази!

 




Гласувай:
14
0



1. sande - Поздравления за интересния разказ, в който няма нищо измислено.
10.12.2011 10:19
Много добре е разказано всичко: простичко, естествено, с отличен усет към странното, чудновато, но безспорно даровито куче. Напомня ми на моята "Кабулска принцеса", за която разказах преди време.

Наистина туй куче Господ го пази. А дали не пази по някакъв начин и стопаните?
А дали самото това куче Ушко не е този пазач? Ангелът-пазител.

Чудни са чудесата ти, Господи!
цитирай
2. yotovava - Нищо случайно няма на този свят.
10.12.2011 15:23
Така е.

Валя
цитирай
3. goby3 - :)
10.12.2011 22:40
Напълни ми душата!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 6914437
Постинги: 2953
Коментари: 7727
Гласове: 14739
Архив
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930