С посвещение на Г/жа Бвен и пожелание
да осъществи този преход през пролетта:
КРАСИВ РОДОПСКИ МАРШРУТ ЗА ПЛОВДИВЧАНКА
Пловдив е изходен център за посещения на Родопите. Автобуси от автогара Юг могат да изкачат туристите чак до с. Лилково или Ситово, до Бяла черква или Студенец, до Лъки, до Девин, до Смолян, Кърджали и др. места. Отново с автобуси от Пловдив туристите могат да достигнат градове с местни автогари, като Асеновград, където да се прехвърлят на автобуси с местно значение, напр. от Асеновград за с. Три могили. Така се пътуваше някога, днес се ползват предимно автомобили. Те предоставят доста предимства, но и с автобусите бе добре, защото бяха много, а също и камионите, които за родопските туристи са нещо съвсем познато.
Един прекрасен родопски маршрут може да се осъществи от Пловдив, който да обхване исторически места, природни забележителности, светилища, резервати. За този маршрут са необходими една вдъхновена госпожа, два мъжа с нея и автомобил. Съставът може да бъде разширен, но туристите в него трябва да са с по-широси интереси. Маршрутът е четиридневен и е необходимо да се проучи добре, защото в него празен момент просто няма.
Ден първи:
С автомобила от Пловдив първата спирка е посещение на почти ремонтирания вече Кукленски манастир. За него трябва да се прочете. Втората спирка е село Мулдава. Тук наблизо е параклисът Свети 40 извора, чиято вода днес е каптирана за Асеновград, защото тази от Сливовдолското падало не достига. Наблизо има и красив микроязовир със същото име. Не много близо горе в планината от другага страна на пътя се вижда манастирът Света Петка, който за жалост частично изгоря. Посещението му отнема 2 – 3 часа.
Продължава се до с. Орешец, където също има нещо интересно. Има една скала в центъра на селото. Твърди се, че по подобие на наказанията, които налагал Ахмед ага Тъмрашлията, тук също по скалата пускали да се пребият или осакатят крадци, изнасилвачи и др. престъпници. Доста е страшна скалата.
От това село пътят има отклонение за село Добростан, от където произлизаше някогашния първи секретар на Смолянски окръг Димитър Димитров. Той направи този дар на съселяните си и на туристите - комплекса, носещ името на местността, Марциганица. Тук се нощува, колите се оставят на пракинга за гости. Идва време за разходка. В ляво от пътя към хижата има пропастни пещери и обширни поляни, които достигат до един ужас от бели скали. Като златното руно на аргонавтите да е било укривано и пазено тук. Красиво е и от другата страна на пътя, красиво и интересно е навсякъде. Мутрите застрояват вече най-красивите места, но проблемът с водата тук е много сериозен.
Ден втори:
Качват се автомобилите и се поемва към махала Врата. Спира се на превала, защото от него се вижда Балканът. Опитното око на планинара може да различи всичко по Централен Балкан, ако в момента има видимост.Продължава се в посока на с. Чотрово /Чоторова махала/. На най-високото място при превала се завива в дясно и колата се оставя на мястото за паркиране под светилището Беланташ. Днес там има и чешма, построена по настояване на Николай Хайтов пред разните първи секретари на БКП, чиито източник /майка/ се намира чак след прохода Инкая.
Светилището няма да описвам. Твърди се, че кладенците са били направени с формата на звездното небе от преди 8000 години. От тук се поглежда към Кръстовръх, към долината под махала Чоторова, към Скалата /Инкая/, към вр. Кокез /Сини връх/, към вр. Къзкая, Караджакая и Кръстовръх. Долу, много долу е село Мостово/Еркюпрю/. Скалата, на която е направено тава тракийско светилище е монолитна. Желязна стълба днес улеснява изкачването по нея. Отбелязвам, че ридът със светилището има нещо като премка, която в едната посока се преминава сравнително лесно, но при връщане е много опасна, защото се слиза по скален ръб.
Следващата спирка е проходът Инкая. Това означава камък, който прави сянка. Там има скала. Проходът е наричат още Арпагидик, защото там са почивали конете, хранили са ги с овес и разпръснатият овес е покълвал. Този проход е възлов. През него преминава древен път, различим и ползван до днес на определни места, свързващ Тополово със Смолян. Описвал съм го в блога си. Мястото е истрическо.
Остават още два обекта за този ден и първият е връх Кокез, наречен днес Сини връх. Той е най-високият в района. За познаващите планината в този дял погледът към долините, чиито реки се събират в река Арда носи голяма радост. Вижда се Кърджалийския Балкан – вр. Чилякая, Трионите, Зъберите, вр. Яловарника. Страхотевица! А цветята и билките тук са много. Кокез значи билка.
Последният участък за днес е вр.Къзкая /Момин камък, но е извесетен и с името Амджиккая/. Колата се оставя на каптирания извор на река Сушица. Това е един разцепен скален връх, малко извисяващ се над рида – един от най-дивните в Родопа! – по който преминава древния път. Тук преобладават жълтите минзухари. От едната страна на рида извират реките, които текат в р. Арда, от другата – притоците на река Сушица.
Ден трети:
Колата се оставя пак на изворите на р. Сушица. По римския път без отклоняване от него заради мечките се достига разклонението към Кръстовата гора. От това разклонение се вижда издупчената от пещери като швейцарско сирене скала Караджакая. Достига се комплексът, който за голямо съжаление на тези, които го познаваха в оригинал е орезилен с излишните 12 параклиса и новата църква, наподобяваща на ресторант.Налива се вода от аязмото, разглежда се стария параклис и се отива на Кръста. Пътека от Кръста през буковата гора се спуска в с. Мостово. Там чака колата и отвежда препълнените с емоции туристи до х. Марциганица.
Ден четвърти.
Тръгва се към резервата Червената стена. Над скалите се обхожда всичко, защото е много красиво. Намира се пътеката за спускане, която води до сухото дере Клувията и отвежда в Бачковския манастир. Ако се попадне на цветето силивряк, в никакъв случай да не се къса! За четирите изпълнени с красота дни се благодари пред Чудотворната икона.
Автомобилът вече е пристигнал на пракинга пред манастира и чака да отпътува за Пловдив...
“ВУЛГАРИ” ОТ ВОЛГА или гото-славяни &qu...
Вестник Минаха Години
Хубава вечер, Коста!
