„ТОВА НЕ СА ХОРА ЗА ДА СА ЛОВЦИ!”
Наложи ми се да поостана в къщи, защото жена ми имаше проблеми със здравето. Днес можах да излеза и имитирах отвързано куче. Исках да направя снимки на трите най-северни махали на Желен – Черен камък, Стръмни дол и Добров Требеш, но „покрих” района само на две от тях. Срещнах обаче човек, който гледа животни там и той се оплака от ловците. Пристигали на тумби и стреляли по всички видве животни - диви, домащни, по кучета и птици. Идвали от някъде тези хора с джиповете си , тръгвали с пушките си по планината и гледали за каквото и да било животно, само и само да се изгърмят по него. Ако са ловци, казва той, щеще да има с тях кучета свинари, които откриват прасета, пилещари, а те казва ходят само с пушките си. Това не са хора, каза той, за да са ловци. Попитах за застреляни коне, крави или по-дребни животни, човекът каза, че няма такива още разстреляни, защото били със стопаните си на паша. Но му изчезнали кучетата. Изчезнал му и един голям меден бакър /медник/, на който топлел през зимата водата за пиене на животните, за да не се простудят. Които не обичат животните, каза той, не са хора. Тук, каза той от векове ние сме гледали животни и сме живяли от тях. Първо ние ги нахранваме, после ти ни дават храна на нас. Ако ги няма тях в планината, няма да ни има и нас. А тези гледат на животните като цел, по която да стрелят. Това не са хора, каза той, това са изроди, а и нищо не можеш да им кажеш, защото ще те гръмнат.
Днес бе събота и срещнах такава група. Млади дебелаци със снайпери ходеха по пътя. Явно пътеките в страни от него са им стръмни. Казаха ми, здрасти копеле, видя ли някъде прасета? Веднага им казах, че съм събудил стадо свини по-нагоре, в което имаше и малки прасенца на ивици и което тръгна по дясната от двете Трескавски реки. Натам няма път и си е направо непроходмо,а отклонението на тази река е доста далеч за да си довлекат до там дебелите задници. Обясних им точно как се стига до там и им казах, че поради малките прасенца стадото трябва да е легнало съвсем близо до пътя. Така представих работата, като да чака някой да отиде и да го гръмне цялото. Хванаха се. Копелетата лъжат. Щом съм копеле и аз, така им се пада. Алма им матерна, както ругаел Стоиков докторите на науките, същото си казах и аз за тези ловци.
Вървя надолу и търся джиповете им, няма ги. Исках да ги снимам. Имаше странични пътища, вероятно ги бяха оставили в някой от тях, но е възможно да са със шофьори. Вървя и си мисля:
Имахме в махала Буковец една позната жена, на която мъжа почина, но тя не можеше да се раздели с кравите и продължи да гледа една от тях. Бяхме при нея в момент, когато тя получи инсулт. В минутите, в които идваше в съзнание тя казаше: Кравата трябва да се издои,иначе ще получи мастит и ше умре. Жената умираше, но си отиваше с грижата за единственото животно, което й бе останало. Аз издоих кравата. Обадихме са на децата й, те дойдоха. Бабата се оправи, но не можеше да работи нищо повече. Кравата продадоха на безценица, но на човек, който ще я гледа.
А тези тръгнали да стрелят по животните. Разбойник от Курило с прякор Курилеца застреля конете на хората по Балкана над Софийските села, пуснати на свобода през зимния сезон, за да не ги хранят стопаните им и отнесе на фирма „Браво” месото им. Други мутри от луксозноя ловен дом на Бобоков в резервата Чупрене са се качвали с офроутите си чак до сръбската граница и са стреляли по конете на сърбите.
И каква държава ще бъдем ние, питам се, като в нея вече не живеят хора, а изроди. При това – опасни. Хората правят държавата, а не изродите, които я окрадоха и дадоха могъщи популации. Престанат ли да се възпроизвеждат хората, ще изчезне държавата...
Беше в миналите времена -авджийско -балъкчийска - моабетчийска организация.
Те нямаха снайпери.Ловуваха с чифтета и след лов пиеха питиета!
Това е някакъв башибозук, от който засега отърване не виждам.
Би трябвало да има контрол, строг, ежедневен, да се обръща внимание на сигналите, но къде е тази държава? Няма я.
Е ВИНАГИ ЩЕ СЕ НАМЕРЯТ И ХОРА, КОЙТО НЕ ГИ ОБИЧАТ ТАКИВА КАТО НЕЯ..СПОМНЯМ СИ ТЕЗИ ДНИ ГЛЕДАХ ФИЛМ ЗА ДОСТОЕВСКИ..
ПОКОРЯВА МИЛИОНИ ПО СВЕТА, НО ЕДНА ВИСША ПОРОДА ГО ГЛЕДА С НАСМЕШКА, ПОДИГРАВКА..
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
СПОМНЯМ СИ ЗА ВЕЛИКАТА ПИАФ..КОЛКО СЪЖАЛЕНИЕ И ПРИСМЕХ ОТ ВИСОКО НАДАРЕНИТЕ...НИЩО СЕРИОЗНО ОТ КЛАСИКАТА СЪР
НО КОГАТО ПЕЕШЕ ВСИЧКИ В ЗАЛАТА ЗАТАЯВАЛИ ДЪХ..ТАКА СА ГОЛЕМИТЕ..
ПРОСТИЧКИТЕ НЕЩА В ЖИВОТА НА ТЯХ СЕ ДАВА НАЙ-ГОЛЯМА СИЛА
ТОВА НЕ ГО КАЗВАМ АЗ..А СЛАВА СЕВРЮКОВА
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
21.11.2011 14:11