ФАЛШИВ ТАЛАНТ СБИРА СНОБИТЕ В НДК
В Америка и Англия има професия продуценти. Това са хора, които търсят таланти сред естрадните изпълнители. Те им помагат да станат известни След това ако имат талант и ако успеят да се утвърдят, получават от тях след години някакви дивиденти. Възможно е дори да се сработят така с някоя група, че да станат после техни мениджъри и да организират изявите им по света. Някои състави имат талант и поради него стават популярни и печелят добре. Повечето състави и изпълнители обаче са един раздут балон, пълен с въздух благодарение на рекламите на продуцентите им. Преди десетина години този бизнес бе доста успешен в Америка, но после западна.
За жалост този метод започна да се прилага и в сериозното изкуство, но там подалите се на него със сигурност завършват кариерата си с провал. Много труд, а в някои случаи и талант отиват на вятъра поради вкусовете на масовата публика. Днес парите са определящи, защото сме във времето на пазарната икономика. Давам пример с две изяви в НДК от близкто минало, които бяха коментирани от цигуларя Йосиф Радионов по Радио ФМ-класик. Глория пяла в НДК и събрала 3 или 4 хиляди души, колкото бил капацитетът на сградата. По същото време гостувал и балетът на Большой театър, който имал изява в друга зала, но събрал 200 души публика. Йоско трябваше да коментира двете изяви. Той има дар слово, но се възмути. Как, запита той, Вие ще сравнявате Глория, която играла кючек в НДК с балерините на Большой театър, които са едни от най-добрите в света? Въпросът към него обаче беше не в този аспект, а какво е бъдещето на сериозното изкуство, към което работи и той в годините на пазарната икономика, след като то не носи печалба.
Жертва на тази система стана цигуларката Ванеса Меи. За запознатите с това изкуство винаги е било ясно, че тя макар да е в някаква степен виртуоз не е никакъв музикант. Тя свири разни глупости предимно в триоли. Кой е написал тези безсмислици не мога и да предполагам, но снобите лудеят по нея. Разчупвала била шаблона, била модерен изпълнител. Коментариите са на тези, чиято любима песен вероятно е „Ах, банана, ах, банана, кат го фана и ми стана!” Изглеждала страхотно, обличала се страхотно, свирела на електрически цигулка, не на разни стари инструменти на сто години. Но да изпълни сериозна пиеса – тя не се и опитвала. Тя просто няма акъл за такова нещо, а там трябва и то много. За да напредне още в професията си тя за ратко време вземаше уроци от Васко Василев, който е концертмайстор в Лондонската филхармония. Резултатът от тези уроци бе, че Васко се „сработи” с майката на Ванеса – пианистка с тайландски призход и между двамата пламна такова силно привличане, за която пречка не се оказа дори напредналата възраст на майкта. С помощта на Васко тя си уреди концерт в зала България. Световната скръб - това бе изпълненето на Императорския концерт на Бетховен. Тя просто не може да свири! Но пък веднага в стоята на артиста след концерта те издемонстрирали пред оркестрантите колко много се обичат. Лошото е не, че Васко не помогна на Ванеса, а че майка й го развали като музикант. От тази връзка насам Васко се прави на палячо и си провали кариерата на сериозен музикант. Явиха го наскоро в жури за оценка на чалгаджийки, където би трябвало да се срамува да присъства.
Ванеса свири с разни състави по света, които са известни и тя се ешва с тях след предварително проведена реклама за изявата й. Свири на електрическа цигулка, облечена е красиво, има сексуално излъчване, усмихната е. Навсякъде за нея правят скъпи рокли, това е включено в договора й за изявата. Тя притежава изключителна красота, но изкуството й – не. Постановката да се свири на класическа цигулка и на електрическа е много различна, както между истинския роял и синтезатора. Тези мениджъри превърнаха Ванеса в образ без съдържание и ми е страшно мъчно за това момиче. Знаеше ли то, че си е въздух под налягане – дано да е било така – или пък го заблудиха, че е нещо, не знам, но доста широка публика, неразбираща музиката и подведена от рекламата я счита за голяма артистка. Сравняват я с Найджъл Кенеди, който също „разчупвал шаблона”. Ще напиша и за него нещо ако дойде пак.
За музикнтте е ясно, че Ванеса не може да изпълни никаква серозна творба.Поради това за нея правеха разни транскрипции на произведения, кото са много популярни, като тя с цигулката си изпълява мелодията. Транскрипците са направени ужасно безвкусно и непрофесонално. Какво пречи да й се направи транскрипция и за България по така популярната песен на Кондю „Докудоку, Докудоду, Докудоко, Докудоку” и да се изпълни в Сливен. Върху този текст на вокала Ванеса ще свири мелодята, чалгарите от квартал Надежда ще изпоприпаднат от кеф. Ако й се плати ще разклати красивото си дупенце и там.
За да бъда ясен, разделям чалгарите от чалгаджите. Чалгаджите са по-висшите, те творят чалгата и я представят на чалгарите, потребителите на чалга.
Някои от транскрипциите за Ванеса са направени по сериозна музика, която е популярна за автора си. По този начин транскрибитора свързва изпълнителката-менте с някой голям автор. Так е сторено с транскрипцията на известния Турски марш от безсмъртната Клавирна соната на Моцарт в ламажор К 331. Неизвестен транскрибтор е преработил сонатата за камерен състав, в който цигулковата партия ще се изпълнява от Ванеса Меи. Красивата тайландка ще поднесе на хората изкуството на Моцарт? За мен това е гавра с произведението на Моцарт и ще кажа защо:
Тази негова соната е така популярна сред Клаврините му сонати както Апасионата за Бетховен. Тя е една от петте му сонати, нарчани Парижки. Моцарт е на 22 години и се изявава в Париж заедно със сестра си и майки си, майка му обаче внезапно умира. Моцарт пише на баща си, че е жива. Първата от петте му сонати в ла – минор говори за състоянето му в момента. Това е едно от най-драматичните произведения в огромното му творчество въобще. Втората от тези сонати е Сонатата в ла мажор с Турския марш. Тази соната е автопротрет на Моцарт, нарисуван от него с музика. Първата част е тема с вариации. Темата е танцова, с френски произход. Прекрасната тема, която се провежда в шест вариации е една от най-популярните на Моцарт. Тя звучи по градския транспорт от половината мобилни телефони .
Втората част на сонатата е менует, така е писал сонатите си татко Хайдн, както Моцарт го нарича. Но пак е изключение – тоналността се запазва същата, както в първата част. Третата част е с Турския марш, по-точно, еничарски. Да се пише по „еничарски” маниер по това време е било широко разпространено и Моцарт включва еничарски теми в третата част на цигулковия си Концерт в ла мажор, К 219, композиран още в Залцбург. Моцарт пише и цяла „еничарска” опера, „Отвличане от сарая”, К 384. Третата част на Клавирната му сонатата не започва в основната тоналност, а в ла минор, пак изключение. Тя представлява платно, на което със звуци Моцарт е изобразил маршируващи еничари. Чуват се стъпките им, свирят зурни / подобие на кларинет/, чуват се барабани и тъпани. Има кулминация преди финала, когато пианистът ако е майстор разсвирва зурните едновременно с ударите на тъпаните, после влизат в диалог. Гениално! – и това е малко да се каже за тази соната. Маршът спира. Завесата се дърпа, както във финала на оперите на Моцарт или пък в края на балет? Защото първата част е по танцова тема, втората е Менует – отново танц, а третата наподобява финала на фантастична балетна сцена. Танцуват /маршируват/ изроди. И при нея завесата се затваря...
Транскрибитор е посегнал на това произведение, защото е популярно. Ванеса ще изпълни нещо, което музикално необразованите й слушатели познават и ще оценят със заплащане на висока цена на билета за концерта й. Повеля на пазара...
Натъжих се преди месеци, когато след едно прекрасно произведение видях, че е приложен клип към него с транскрипция на този марш за цигулка в съпровод на камерен състав. На електрическата цигулка бе Ванеса Меи, която свиреше грозно, немузикално, фалшиво, клатеше темпата. След прекрасната творба, на която в момента не помня заглавието, този клип ме натъжи заради самата Ванеса и заради това, че мястото му не е там. Музика обаче не забравям. Тогава си казах: Ако авторът на това произведение познаваше клавирните сонати на Моцарт, щеше да включи оригинално изпълнене на част от тях, щом в момента се е чувствал „моцартовски”. А Парижките сонати, между които е и тази с марша с номера по К/ьохел/ 310, 330, 331, 332 и 333 предоставят богата палитра за усилване на въздействето на представяната нова творба или книгорожба.
Псувните на Българите – уникален непрехо...
Свещените съсъди и одежди
Привет, Коста!
Класиката си остава вечна и непреходна.
Но както се казва-за всеки влак си има пътници.
Усмихваха се и казеаха:,,Може да нема глас ,али има стаз"(фигура,тяло):))
И те си я лансираха,стана звезда ..и така и с Ванеса Мей.Не можем да и отречем техниката, с която,,жонглира " с цигулката:)))Има си и ,,стаз"..:)))
Поздрави!!
