Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.11.2011 15:37 - СЪРБИЯ СЛЕД КРАЯ НА ПЕСЕНТА
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 4320 Коментари: 3 Гласове:
10

Последна промяна: 17.11.2011 09:55

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

                                       СЪРБИЯ  СЛЕД  КРАЯ  НА  ПЕСЕНТА

                      /Прилики и разлики между нашия и сръбския комунизми/

 

     Преди години гледайки от билата  планините по границата между между нас и Сърбия си пожелах един ден да мога да посещавам  свободно и техните планини. Господ чу молбата ми и това лято бях там 6 пъти. Най-голямата планинска красота при тях е паркът Стара планина, както те наричат частта на нашия Балкан придаден след Ньойския договор към Тройното кралство. По тази тема съм писал. Най-високият им връх е Миджур, половината от който е в Бълария. В името на истината този връх е бил така поделен между България и Сърбия и преди Ньойския договор. От другата страна на планината обаче, зад селата Стакевци, Чупрене, Мартиново, Копиловци, Дива Слатина и Дълги дел каква красота има може да прецени само този, който се е потопил в нея. Аз поместих в блока си около 1000 снимки от там. Този път обаче темата ми ще бъде друга:

   Посещавайки някое място, то остава в главата ми като моментална снимка и го помня доста сълго време. Когато напиша нещо за него, написанато се стрмя да наподобява на нея, доколкото възможностите ви разрешават това. Аз съм човек, който ходи и гледа, говори с другите хора. Има нещо в мен, което предразполага към доверие спрямо мен хората  /и жените между 40 и 55/ и често тези, които срещам ми разказват разни истории, макар да не ме познават изобщо. Все още имам добра памет и записвам доста от разказаното.

    За двата анклава, северната Крайна с централен град Пирот и южната Крайна с централен град Босилеград писах. Излъчването на хората там и настроението не е по-различно от районите, населени със сърби, които посетих. Хората са бедни и угрижени. След юговойните, които не донесоха нищо добро за хората, а само омраза и вражди между различните етноси и религии, ударите на НАТО ги „оправиха” съвсем. Разрушена им е била инфраструктурата, особено тази на юг около Косово, нанесени са щети на производствени предприятия, комуникации, имало е и доста убити. В градовете има паметници на загиналите при натовските удари, така пише на тях. Но надписите са по-скоро служебни отколкото емоционални.

    Според мен вината за всичките проблеми на Югославия идва от сърбите. Те се чувстваха най-велики, за тях трябваше да работят останалите, а те – по кафаниите и далаверите. Тези номера вървят до някъде, като за тях помагаше и диктатурата на Тито, която се явяваваше стабилизиращ фактор за мира в страната въпреки етническата несправедливост. Всички знаем, че Югославия бе една изкуствена държава, родена в лабораторите на дебелогъзите еврогеьове с далечния прпицел да се избиват хората в тази федерация един друг, но да не станат отново такива работи, като убийството на австрийския престолонаследник от Гаврило Принчип, което световната мафия ползва за да предизвика Първата световна война. Това бе един нов малък Съветски съюз с друго име, но създаден не еднолчно от Маркс, а в лабораториите на световната мафия. Но пък Запада плаща търде дълго и много за това, че Сърбия не бе към соцблока на Сталин, кредити им дава, които изгуби, помага им. Титовият опит днес прилагат гърците, които ограбваха заради базите в страната им САЩ и СССР едновременно, а сега почти срутиха валутата на ЕС в резулата на празитирането си към него. Как в тая измислена, фалшива държава ще живеят задружно турци, помаци, албанци, хървати, словенци, черногорци и кави ли не? Огромната държава Югославия направиха при това неутрална, та да служи като буфер в района, да не й казват желязна завеса. Югоръковдителите се провъзгласиха за комунитсти,но само един факт ще изтъкна, който показва що за комунист бе Тито. След провала на заверата на Сталин гръцките комунисти да вземат властта в Гърция и той да нацвъка военни бази на Средиземното море, голяма част от тях избягаха в Сърбия. Тито ги изкла за отрицателно време. Избягалите в Бълария гръцки комунсти продължиха към голямата страна и преди няколко години след амнистията наследниците им се завърнаха в Гърция.

    Избухването обаче на конфликти в Югославия стана възможно, когато пределът на търпимост от страна на онеправданите от сърбите етноси се премина. Хърватите в югофедерацията, словенците - те не са по-долно качество от сърбите. Черногорците пък са мързеливи както гърците. Ако не ги хранят и не им прислужват албанците там, те направо са си загинали. Босна и Херцеговина, Воеводина, Косово, Санджак - те пък бяха превърнати в райони, където освен селскостопанска продукция, с която те заливаха цялата страна, нищо друго не се произвеждаше. Имаше обаче заводи и в Хърватия, от където бе Тито и в Словения, където е доста студено за да произвеждат чушки и домати. В тази югомозайка участваха и българите в Крайните, придадени към Тройното кралство и след това подарени към Сърбия. Там положението е още по-отчайващо поради бедността, резултат на лошата инфраструктура и липсата на грижи за тези райони. „Измахнати, посърнали, бедняците, от нужди, тежък труд. По урвите, чукарите, скалаците, живот прекарват лют”, това е най-точно да се каже за останалите българи в двата анклава. Те напускат тези места, като в районите им не се заселват сърби на тяхно място. Прекрасните планински обезселващи се райони  остават на разположение на сърбите, които ползат природните им боатства:  гори, водно богатство с възможности за добив на електроенергия, и май това е всико. Но пък това превръща тези райони в резервати и рай за туристите. През Калотина те се оказват по-близо до София отколокото ако се премине Петрохан и се достигне до тях. Само в едно изречение споменавам и други красиви сръбски планини, Дуктска, Сува и Власина.

    Това, което различава Сърбия  от България днес са различните им комунизми, които са ги опустошили икономически и духовно в различна степен. Нашият комунизъм бе по-жесток, по съветски тертип. Взеха на хората средствата за производство, земята, къщите. Да изглежда по-творчески колективните ни хозяйства нарекоха текезесета. После ги аправиха АПК и накрая ДЗС. След което ги прекараха през ликвидация. В планинските райони взеха на хората имотите без да правят текезесета, това нарекоха одържавяване. Сега говорим за глобализация, тогава говорехме за масовизация. Хората бяха пропъдени насила в града с двете си работни ръчички, които предлагаха за евтиния труд, чрез който се строяха заводи предимно за обслужване на войската и по т. н. ширпотреба за стоки за народа. Интелигенцията – тя е реакционна маса, за нея интерниране по селата или Белене, Скравена, Слънев бряг /до Ловеч/ и др. Въпреки това обаче, нещата вървяха някак по инерция. Хората от селата отидоха в градовете с трудовите си навици, трудеха се, можеха да строят, да копаят по мини  т.н. В началото имаше достатъчно хора и по селата. Рестрикции по преселването задрържаха процеса на разруха по селата и раздуването на градовете. Телени мрежи по границите пък пречеха да се обезсели страната.

    Последствията от това бяха ужасни. Хората се преселиха по градовете, размножиха се там и следващото поколетние загуби връзка със средата, от която произлиза. То вече не притежаваше умения да се занимава с животни, ниви и градини, нямаше и трудови навици. А базата по селата – навеси, хамбари, обори и др. изчезна под ударите на мургави бригади, усвояващи суровини за скрап и лични нужди. До това доведе съветската колективизация. Така я е планирал Карл Маркс, хората да се превърнат от надстройката в  боклуци, да се карат и избиват сами и да не застрашават ценностите на Запада.

    В Сърбия обаче бе различно. Когато Сталин поиска от Тито да направи това, което той е направил в голямата страна, където живият най-щастлиите хора на земята, Тито му отказа. Отказа не само да вземе на хората земята и горите, но и предприятията им, където те извършваха на дребно стопански дейности. Неутралната му позиция му осигури големи заеми, с които той направи заводи, доста и по-модерни от нашите, които дублираха богатия съветски опит. Много неща произвеждаха в Югославия - камиони, автобуси, леки коли, трактори. Заводът в Крагуевац, който натовци разрушиха и циганинът бать Сали / Валетин Захариев, приятел на друг циганин, Иван Костов / купи за скрап произвиждаше дори оръдия. В Словения произвеждаха бяла техника, да не пропусна и производството им в севрната Крайна, където в Пирот имаха огромен завод за всякакви автомобилни гуми, от велосипеди до комбайни. И презервативи правеха там по ширпотреба от разрязани на части вътрешни велогуми, които наричаха куробранки. За товарнте автомобли имаха три завода – ФАП, ТАМ и ДАЙС, имаха и завод за леки автомобили Юго и Застава в Крагуевац. Макар заводите да се преустановили дейността си след юговойната още се произвеждат по цехове резервни части за тези автомбили. И по пътищата на Сърбия и днес пътуват камиони на по 50 и повече години. Възрастен сърбин от Пирот ми издекламира стихотворение, което са казвали във фабриката за ластици /автомобилни гуми/ в Пирот:

                              

                                                     Кой сака да клеца,

                                                     без да има деца,

                                                     као Тито на Йованка,

                                                     да си купи куробранка,

                                                     марка „Партизанка”!

  

   Тези куробранки представлявали 1/16 част от сразаната вътрешна гума за велсипед. Човекът ми издекламира и две стихотворения как Тито прекарал Хрущо, който дошъл да му се моли да се присъедини към соцблока, но Тито го изиграл и му се подиграл. Вместо да го послуша, му изпял една песен да умреш от майтап, ще питам за оригинала й други хора.

   За да осигурят и на най-бедните хора поминък, титовските комунисти не пипнаха малките стопнанства, които и до днес ги има по планинските им и бедни места и поради която причина те не се обзселиха поне до сега. Но такъв процес вече тече и при тях. Хората са можели за нужите на бизнеса с безлихвен кредит си да си купят камион или пък трактор, кола Юго или Застава. Още едно предмиство имаше сръбският комунизъм. Хората можеха да напускат страната, да работят по възстановяването на Запада след войната и да вложат спечеленото за разширяване или подобряване на бизнеса в страната си.

     Тито имаше и силна войска, която при спорове дрънкаше оръжие срещу нас и бяха доста по-силни. По границите на наши 4 застави отговаряха техни 10. От нашата страна на границат всичко бе изоставено и буренясало, по заставите офицерите пиеха като за световно, от другата страна пътеките бяха почистени, оформени от машини, заставите им светеха.

    Тито си имаше и тайна полиция, която наричаха УДБА или УШБА. Целта на тази полиция обаче не е била да наплаши хората, за да ги държи в подчинение, а да следи дали някой иска да се отдели от югофедерацията или е против режима на Тито. Това престъпление е било най-страшното и за него прошка не е имало. Имало е политически затвори, в които се е влизало само за виц срещу Йосипа /Тито/,но лагери като нашите – не.

    Със смъртта на Тито нещата се разсмърдяха, неминуемият разпад на федерацията се заформи. Затърсиха нови методи на управлението й чрез ротации на биринджиръководителите, като започнат да тургат представители и на останалите държави във федерацията. Сърбите обаче продължиха с  претенциите си над другите етноси, защото вече се научиха да не работят. Първи срещу това се надигнаха мюсюлманите, техните помаци. Словения се отцепи много лесно, защото там сърби не се бяха разселили. Сърбия обаче има етническо присъствие в Хърватия и Босна и Херцеговна и войната пламна. В тези две държави има доста сърби, на които при разселването им в тези държави са дадени по 300 дка земя. Това е линия на експанзия на посръбчването и изтласкването на другите етноси още от времето на сръбските крале. Грандоманията на сърбите и нежеланието на мюсюлманите да имат каквото и да било общо с тях бе довела обстановката като пред взрив и той изухна. Малко преди да избухне този взрив сърбите прибраха в Сърбия всички оръжия на Хърватия, на Босна и Херцеговина и започнаха терор и геноцид срещу тях. Обявиха цялата Славония, където има нефт и е част от Хърватия за сръбска, също и Босна и Херцеговна. Загубиха всичко, но заради зверствата си в Жепа, Сребреница и Сараево понесоха първия удар на НАТО. Ако не беше този удар сърбите щяха да изколят предварително разоръжените мюсюлмани, защото тогавашният им режим /на Милошевич/ бе шовинистичен. След жепа и Сребернца иваше ред на Сараево, който бе в смъртна хватка от войскте на Ратко Младич. Избиването на всички мъже и момчета в Сребреница и Жепа и  скриването на труповете им по изоставените мини от джелатите на Младич и Караджич наложи намесата на НАТО.

    Юговойната и погрешната линия на въвеждане спрямо нея от дебелогъзите еврогеьове на т. н. Югоембарго доведе до бум на престъпността в целия Балкански полуостров. Много мутри в България от това направиха първите си милиони, появи се и класа в Сърбия „ембаргов милионер”. Единствените, които играеха по държавному в този престъпен бизнес бяха гърците. Те се оформиха като първият доставчик на сърбите на петролни продукти на специални цени. Да паразитират към всеки и да проституират с международното положение,няма по-велики от гърците в тази област. Аз съм свидетел на трафика през границата със Сърбия и озаглавих пътеписа си от онова време „Напреко на контрабандните пътеки.” Контрабдата се осъществяваше тогава от граничните ни офицери и излезлите вече от какавидите мутри. А по Бреговско – само от циганите.

   На сърбите обаче проблемите станаха още по-тежки. В Косово, където етническите албанци са 90% и не понасят сърбите заради шовинизма им,  мързела и самочувствието им, напрежението ескалира. Милошевич им отне автономността, след това и отиде да дава кураж на съвсем не обезкуражените там сръбски мутри. Видяхме ги по телевизията. Дебелаци – същински лайновози като нашите днес, ходят и скандират срещу албанците, Милошевич обещава да ги пази. А те рекетират тези, които се трудят и ги хранят. По-нататък е известно какво стана. Милошевич натовари  албанците на влакове и ги изхвърли в Македония, пренебрегна препоръките на НАТО и те го треснаха. Сръбската провинция Косово никога няма да бъде вече сръбска. Остана им половин град, Митровица, но косовци напират на север, където има още райони с почти 100% албанско население. Последва разпадът на това, което се наричаше РСЦГ / Република Сърбия и Черна гора/  Те нямат никаква полза да са заедно и се разделиха. Но от Сърбия предстои да се отделят още Воеводина и Санджак. Воеводина е част от Унгария - обширни плодородни полета, населени с унгарски цигани и главен град Нови сад. За разлика от другите цигани обаче тези работят на полето и произвеждат селскостопнска продукция върху земите, които не са им били отнети. Но искат отделяне от Сърбия за да се присъединят отново към Унгария, но дебелогъзите еврогеьове не знаят как да постъпят и задържат процесите за сега. Вероятно ще ги направят със статут като Косово. Втора такава област, но доста по-малка е Санджак.Там живеят мюсюлмани, които ненавиждат сърбите.

   Една чужда част обаче ще остане в Сърбия, това са двата наши анклава, северната и южната Крайни, защото Бълария има достатъчно проблеми на сегшаната си територия, за да иска да присъедини нови. Затова няма и да си ги поиска, макар те да са нейни по същество и по смисъла на Ньойския договор след разпада на Тройното кралство.

   Какво произвежда Сърбия днес? Почти нищо в областта на промишлеността, но пък много селскостопански стоки. Селското сопанство е поминък на голяма част от сърбите, предимно на бедните хора и те без него са загубени. Натискът върху пазара от тази изобилна селскостопанска продукиця води до по-ниските й цени. Тази селскостпонска продукция при това е екологична, защото бедните хора не ползват химически торове и препарати, а естествен оборски тор и храна за животнте от природата. Не от рибено брашно за кокошките и прасетата и добавки на смляни кости към сеното на кравите. Законите на ЕС обаче не допускат тези стоки в страни от ЕС. Добре, че нашите граничари и митничари не се заяждат,  това помага за реализацията на сръбските стоки, които превъзхождат нашите и боклуците от Европа с изтекъл срък.

    Природата в Сърбия изглежда много по-добре от нашата. Нивите навсякъде са оформени, заградени, наподобяват на килим. Земята се работи навсякъде, защото не е отнемана от хората и връщана на боклучивите им внуци, родени, израстнали  и закърняли като физика в панелите за които интерес представлява само въпросът, на каква цена тя може да се продаде. Много по-запеазени са и горите. Още едно нещо има характерно за Сърбия - самите хора казват, че там не се краде. И аз съм на това мнение, защото твърдя, че разпознавм крадците. Всичките, които видях имаха излъчване на честни, вярващи хора. Човек в планината срещнах, събираше сухи дърва. Каза, че до село Йана при тях е дошъл съмнителен човек, който прехвърля периодично границата и осъществява срещи с негови авери от Чупрене. Обадихме се казва на полицията, но те не го закачиха. Да знаете, каза човекът, че тоя наш гост, който се водел че живее в Ниш реди нещо с вашите хора. Нищо не работел, по цял ден стоял в къщата си. Има големи мафиоти и в Сърбия, разбира се, като Йоца Амстердама, но страната им  не мафиотска като България. Тук е ясно, че почти всеки на отговорен пост е  към някоя мафия или лоби, или пък е отцепил се от покровителите си разбойник на свободна професия като Догана. Кой може да има доверие у нас в съда, след като там върнаха Пенгезов, символ на корупцията в съдебната система, а той веднага пое делата на Пъпката. Парите, вложил за да го завърнат в съда той ще възстанови многократно само с едно „пъпчиво” дело от висотата на съдебния си стол. В Сърбия мафиоти убиха министър-председателя, но си подписаха смъртната присъда. Сърбите са против мафията и знаят за бать Бойко, че хванал Йоца и го екстрадирал в Сърбия. Затова той бил днес близък с Таджич.

    Този текст ще напиша с друг шрифт, защото е много важен:

   Най-голямата разлика между Сърбия и България сега е тази, че сърбите нямат цигански проблем. Те са се справили с него веднаж и завинаги, така казват, но аз имам резерви. Защото с отпадането на ограничението по свободата на придвижването нашите цигани с евпопските карти мамето им ще по..бнат. Какви джипове с наши цигани пресичат при Калотина, при Олтоманци, какъв бизвес имат бизнес имат кюстендилските цигани по Босилеградско, та са го напълнили, ще се чуе. Наши цигани през границата им крадат животните. Сърбите казват, че при тях нямало цигански проблем, защото всичко там си има собственици. Какво ще търси, казват те, един циганин на нивата ми. Първо, казват те, той няма да смее да отиде до нея. Второ, ако се обадя в полицията и дойдат и го попитат какво прави там или пък ако е откраднал нещо, с него е свършено. Затова си стоят където са по местоживеене, поработват за да не умрат от глад, но за крадене и дума не може да става. Говорих с тях за това, че в България цигани изпокрадоха желязото на хората от огради, изтривалки, шахти, стари коли, а те не вярват. Казват, нямате ли си полиция да ги оправи. И посочват техните планини от скрап по улиците и пред дворовете, като стари камиони, селскстопански машини, арматурно желязо, крадци за тази стока няма. Попитах ги имат ли пунктове за вторични суровини, имали. Ама без цигани. На никакъв пазар не може да се види циганин продавач на стока, не ги допускат въобще по пазарите. И гробищата са им разделени. Имат си християнски гробища, имат си и цигански гробища. Макар и едни и другите да са с еднакви имена и кръстове, гробищата им са различни. Така не допускат цигани да им крадат гробовете. Попитах има ли и при тях този феномен, да се крадат икони и камбани. Отговорът бе, че няма.Така, както си нямат сръбски Баталова воденица, Нов път, Надежда, Шекермахала или Столипиново, Факултети и села, превзети от цигани и с изгонени от тях сърби. Защото там хората имат полиция, вярват в нея, търсят я, вярват и на съда. Циганите дори и не се опитват да крадат. И в Турция е така. Където държавата я яхне мафията по схемата мутри - съдии, пръкват се ромлидери, зашестват по нея ромбригади като ескадрони. Спомням си една статия на Тренчев, в която той казва, че след 2025 г. от София до Повдив ще може да се пътува вече само с охрана.

     Като контрапункт на това положение с циганите в Сърбия ще посоча какво стана тук:

      Колективизацията на земята и масовизацията доведоха до безотговорност, лъжи и оформяне на ново статукво, при което на върха заставаха най-големите простаци, наглеци, крадци - приматите. Откъсването на хората от средата им, където те са се родили, възпитали и са научили трудовите си умения и натъпкването им в панели доведе до промени, които са необратими и които могат да доведат до срутването на държавата - тя да се разпадне и обезлюди, на територията й да останат само престъпниците. Кражбите, простотията, циганизацията, измамата на всички нива, омразата между хората - не всичките тези каечства непременно, макар да има още много други, а само някое от тях, биха могли да доведат до срутването ни като държава и народ. Тези недъзи са последсвтвие от промените след Деветото, но те все още остават неосъзнати. Един пример само: Всички знаят, че най-опасното нещо за бъдещето на страната са циганите, но те живеят от помощите за децата си и така държавата става причина за могъщи техни популации, макар да е ясно, че тези прелести за тях са вече непосилни за бюджета на страната, за общините и за хората.

    Сърбия днес, това е нещо като модел на България каква би била ако нямаше колективизация по съветски образец. Селата нямаше да са обезлюдени, земята щеше да се обработва, по планините щеше да има животни.

   Това обаче, което струи от всякъде в Сърбия е ужасяващата беднотия в селските райони, където бях и грижите в погледите на хората. Това лято бе ужасна суша, три месеца без дъжд и голяма жега. Хората прибираха оскъдната си реколта и си правеха сметка, че това няма да е достатъчно за зимата за тях и за животните. Надяваха се на роднините си пенсонери по градовете, които нямали таван за пенсиите и живеели сравнително добре. Защото доходите им били твърди, едиколко си динара на месец на определена дата. А на село – кой каквото си изкара. Младите хора обаче са започнали да напускат и там селото и да търсят по-добър живот по страната и да емигрират. От република Сръбска обаче, която е в Босна и Херцеговина в Сърбия идват да търсят работа и казват, че от беднотия там просто хората умират.

  Питах сърбите, иска ли им се да влезат в ЕС. Казаха, за това трабва да има референдум. Но ако ще влизаме за да ни командват от там – не щем!

   Наши иманяри са разпертушинили гробища и оброчни кръстове по Сърбия до степен, при която казвам на хората, че не съм иманяр и те пак не ми вярват. От България, казват те, идват тук да търсят злато. Копаят навсякъде, оставят всичко така и се прибират в България. Показаха ми голям каменен оброчен кръст до село Славиня. Подкопан, бутнат и пречупен. Това са го направли бугари, казват те. На други сърби изчезнали животните, които пасяли в граничня район. Това са го направили крадливите бугари, казат те. И макар и в малка степен, те подозират и мен като потенциален иманяр или крадец на добитък. А аз се замислям: От външните граници на ЕС излизат разбойници и ограбат съседна държава! Циганите от Чупрене и Бековица ли ще определят имиджа / на турски език суратя/ на ЕС? Няма ли от ЕС, където ценностите са други да реагират на това явление и да ни отстранят от съюза им, където са ни прели по стратегически причини, а не заради принадлежността ни към тяхната ценностна система?

    Навсякъде сърбите и етническите българи ми оказваха ннимание при пътуванията ми там. Един сърбин се оплака, че младите днес не искат да работят, а да живеят добре без да се трудят. Попаднах на къщата му в неделя. Беше сутринта, бащата работи, синът дошъл от градо и си сипва рикийца от една бутилка. Не може да стане от мястото си, само ме прикани да си сипем по рикия.

   Друг една сръбкиня се оплака, че зет й се оказал калпазанин. Поработвал тук, поработвал там, напускал работа и търсел друга с повече пари. Всичко, което имали, той го изпукал. Сега имали сили да гледат само кокошки, за да не умре дъщеря им и детето й от глад. Видях го тоя екземпляр. Кара офроут защото е ловец. Млад, с корем, с татуировки навсякъде. Предният ден майката и дъщерята ме канят да ми направят кафе, защото съм чужденец, тоя, представящ се за курецкаогредо пита къде съм видял елени или прасета и се сърди, че идвам от страна, където халвата е евтина, а не им нося един калъп. Тамошен чалга сапиенс.

   С трети сърбин избягнах конфликт, запазвайки компетентно мълчание. Минава една подобна на буре мутра с NIVA, явно ловец и пита къде има елени по Балкана. Видях, но не бих казал при никакви обстоятелства. Казах, че съм видял само дардонки от елени, но баяти. Той пък каза, че в Сърбия още има комунисти и те мразят българските продажници на Европа и Америка и че ще прати граничен полицай да провери какво търся по границата и да ме препратят в затвора в Белград. Идиот някакъв, шовинист и комунист. Беше тъмно вече, но в тъмнината преместих колата на километри по-нагоре и я скрих в една гора, да не ми направи мутрата някаква беля по нея и да не мога да се прибера.

    Това бе единственият сърбин, който преднамерено се държа лошо с мен. Всички останали се държаха с мен приятелски.

    Затварям първата глава за Сърбия. По-следващите лета ще има още три.

    

 

  

  

    




Гласувай:
10



1. bojo12345 - Много спомени предизвика твоя материал.
16.11.2011 20:52
Като малък помня около Хасково имаше повече от 29 кошари за овце-може би най-малките да са били с по 100-150 бр.В околните села нямаше къка без една или няколко крави.Като ходехме на риба по реката на която е яз.Тракиец, по селата край нея се отглеждаха много биволи.Дане говорим за кози ,кокошки и прасета...
На пазара идваха жени и в малки купички във вода плуваше домашно масло,имаше и пресно сирене,яйца, пилета ,агнета в изобилие.
Всичко това бе остатък от преди създаването на ТКЗС.
Построиха се големи кравеферми,свинекомплекси и птицекомбинати,но на
пазара изчезна домашното и екологична селскостопанска стока.
Демокрацията унищожи и ТКЗС -та,ищо годе механизираните ферми и комплекси.
Дано политиците си дадат сметка ,че не са на прав път.
цитирай
2. sande - Браво. Знаменито. Всичко е точно.
16.11.2011 21:30
Според мен вината за всичките проблеми на Югославия идва от сърбите. Те се чувстваха най-велики, за тях трябваше да работят останалите, а те – по кафаниите и далаверите. Тези номера вървят до някъде, като за тях помагаше и диктатурата на Тито, която се явяваваше стабилизиращ фактор за мира в страната въпреки етническата несправедливост. Всички знаем, че Югославия бе една изкуствена държава, родена в лабораторите на дебелогъзите еврогеьове с далечния прпицел да се избиват хората в тази федерация един друг, но да не станат отново такива работи, като убийството на австрийския престолонаследник от Гаврило Принчип, което световната мафия ползва за да предизвика Първата световна война. Това бе един нов малък Съветски съюз с друго име, но създаден не еднолчно от Маркс, а в лабораториите на световната мафия. Но пък Запада плаща търде дълго и много за това, че Сърбия не бе към соцблока на Сталин, кредити им дава, които изгуби, помага им. Титовият опит днес прилагат гърците, които ограбваха заради базите в страната им САЩ и СССР едновременно, а сега почти срутиха валутата на ЕС в резулата на празитирането си към него. Как в тая измислена, фалшива държава ще живеят задружно турци, помаци, албанци, хървати, словенци, черногорци и кави ли не? Огромната държава Югославия направиха при това неутрална, та да служи като буфер в района, да не й казват желязна завеса. Югоръковдителите се провъзгласиха за комунитсти,но само един факт ще изтъкна, който показва що за комунист бе Тито. След провала на заверата на Сталин гръцките комунисти да вземат властта в Гърция и той да нацвъка военни бази на Средиземното море, голяма част от тях избягаха в Сърбия. Тито ги изкла за отрицателно време. Избягалите в Бълария гръцки комунсти продължиха към голямата страна и преди няколко години след амнистията наследниците им се завърнаха в Гърция.
цитирай
3. sande - Връло интересантно.
16.11.2011 21:36
Пътеписа е интересен, обективен, с интересни анализи, успоредици и сравнения с България. Широка панорама е представил авторът. Личи познаването на ситуацията в Сърбия, както и развитието на Югославия, по-точно разпадането.
Следва само да се допълни,че разпадането на този конгломерат от народности и етнически групи стана както по вътрешни причини, така и със силното участие на външни фактори - ЦРУ на първо место и натовските централи/ Вижда се и един от резултатите - огромна военна база на САЩ в Косово и Натовска - в Сараево - "Бутмир"/. Създадена, насърчена и подпомогната бе вътрешната опозиция. Специално в Сърбия режимът на Милошевич бе много силен и даже опитни дипломати и специалисти по Югославия не вярваха, че така сравнително лесно Слободан Милошевич бе съборен и изхвърлен на бунището.
Сърбия плати сметката и престъпленията си към България - остана без Косово и земите от другата страна на Дрина /Р Сръбска Загуби Чарна Гора, Адриатика. Унизена бе. Натовски ракети падаха в центъра на Белград.
За сръбския комунизъм авторът е много точен - Тито не леквидира селското стопанство и това ги спаси. И сега, независимо от проблемите, селското стопанство ги спасява. Има за ядене.

За циганите, сигурността и обществения ред авторът е много точен. Там се владее положението.
Има от какво да се поучим. И не е необходимо да се перчиме или да обиждаме на сърбоманщина, каквито случаи имаше и с мен - "Бунтът на сърбите".

Поздравления за ценния постинг!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12185476
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031