Тази поредица от снимки обхваща район между Босилеград и Кюстендил. В аванс ще кажа, че туристи, непознаващи планините Милевска, Слишовска и Руй и районът между градовете Трън, Брезник, Земен и Кюстендил не са видяли доста от красотата на България. Тя продължава и в анклава Босилеград.



                  Паметникът на Левски в Босилеград.



                                                      Улица в Босилеград



                                                         Къща в Босилеград



                     Църквата в 90% обезселеното българско село Извор.



                                                       Църквата в село Извор



                                    Предверието на църквата в с. Извор.



Гробовете на свещениците към църквата. Порцелановите
портрети с български имена са изчезнати от паметника.



                  Колона на църквата на с. Извор.



        Полюлей от ковано желязо в църквата на с. Извор



                                            В църквата на село Извор



По колко ли изядени прасета и цистерни бира
се падат на един от тези двамата?
Този тип мъже туристите наричат лайновози.
Характерното за тях е, че много папкат и веднага след това
ги "подгонва Шаро".



  На събора в с. Извор. Яде се като за световно, а музиката е поне 150 децибела.



Тази етническа българка добре си е похапвала по съборите.
Настоящая свинкя...



                           Улица в село Извор



                                 Къща в село Извор



                     В двора на църквата на село Извор, където става събора.



                                                        Събор в село Извор



    Изоставен автомобил на някой беден човечец пред падащата му вече къща...



Тук земята не е била текезесирана и хората имат привички да я обработват.



Гората си превзема требеша. Требеш се нарича разчистеното място за къща и ниви.



                                     Изоставена къща в село Извор



                             На гости в село Извор



                                    Изоставена  къща в село Извор



                     Двестагодишна къща на етнически българи от село Извор.



   Горе са живяли хората, долу - добитъка. Преди да пресекат живителните връзка на този район с Родината му.



                   Останки от компактното някога българско население в анклава.



Къща на етнически българи от с. Извор. Имам добро чувство за ориентация, но ако по тази къща трябва да позная в с. Топли дол ли съм или в с. Извор, ще се объркам.



Старият път през Милевската планина от Босилеград за Кюстендил. Той е обслужвал селата в планинския район между Босилеград и Земен. Преди 90 години е прекъснат на втория километър след село Извор.



Зад тази борова горичка е България. Най-близкото село в България е с. Горни Кортен



                         Ненужна вече обществена сграда в с. Извор



Тази жена е преживяла трагедията в анклава, но не е помисляла да го напуска.
Тук се е родила, тук е живяла, тук иска да умре, в родното си село Извор.



Под това зарево останаха 3 000 кв. км. българска територия с компактно българско население. Виновните за това са английските дипломати, сръбските шовинисти и българските нихилисти. Идеято идва от Версайския договор, по силата на който воюващите на страната на добрите в първата световна война - Англия и Франция, получиха териториални придобивки за сметка на тези, които воюваха за лошите, най-вече Германия. А за хората в тези територии, за тях никой не мислеше...

И у нас има доста подобни изоставени къщи...

Промените ги правят хора за хората. Дали е редно или не - остава да почакаме и да видим. Много хубави неща ни показа за това българско село, Коста. Благодаря ти.

...

Много жалко,скръб и разруха...

Вероятно църквата е изографисана от Станислав Доспевски- Самоковската школа. В наше село (малко по на юг, в Кюстендилско), при изображенията са ползвани същите похвати. Дано, скоро да успея да напиша нещо по въпроса. Ще го публикувам и тук. Поздрав за статията!