Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.11.2011 22:06 - АНКЛАВЪТ БОСИЛЕГРАД
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 3244 Коментари: 1 Гласове:
8



     АНКЛАВЪТ  БОСИЛЕГРАД – ОТКЪСНАТАТА  ЖИВА ПЛЪТ ОТ БЪЛГАРИЯ

 

   Вече писах за анклава с централен град Пирот. Сърбите го наричат северната Крайна. Тази територия е над 3000 кв. км. Описах какви са естествените му връзки с останалите населени места. На юг обаче има още една Крайна с централен град Босилеград, Южната. Тя е с площ под 3000 кв. км. Тези територии са били български и са били населени с компактно българско население. Причините да бъдат те към България се коренят в тяхното географско разположение. За северната Крайна го описах. За южната положението е повече от ясно. Тероторията около Босилеград от запад е заградена от планини, високи до 2000 м.н.в. Само едно второстепенно шосе прехвърля Дукатската планина и по него се осъществява връзката на Босилеградско със Сърбия. Проходът, минаващ под връх Бясна кобила е с около 200 м. по-висок от прохода Петрохан и през зимата става непроходим. Тогава анклавът се превръща в резерват за хора. Който може, оцелява.

    При освобождаването на България от турците през 1878 г. и определяне на границите на страната този факт - да могат да се сношават хората в страната икономически през цялата година без проблеми е бил отчетен. Границата със Сърбия и с оставащата в Османската империя Македония е прекарана по вододелни била на планини, осигурявайки по този начин възможност на хората от планинските и полупланински места достъп до градовете, където те са извършвали бартер, търговия, набавяне на необходими средства за живот през зимата за хората и животните им. Поради тази причина границата между България и Сърбия  е преминавала далеч на запад от Босилеград, като е следвала водоелното било на планината Дукатска и е завивала към с. Бобешино, където пък поема по вододелните била на Осоговската, Малешевската, Влахината и Огражден планина, та чак до долината на река Струмешница. Първата световна война обаче разбърква света така, че той е принуден да започне след четвърт век нова война, но и тя не успява да премахне окончателно несправедливостите, нанесена на Европа чрез т.н. Версайски договор. Тогава победителите във войната - добрите, откъсват териториите на малките страни ведно с компактното им население в тях, взели участие във войната на страната на лошите - Австро-Унгария и Германия. Унгария губи най-много, 70% от териториите си. Спрямо България постъпката е страшно подла. За да „гарантират” сигурността на Тройното кралство / Сърбия, Хърватия и Словения/ границата се премества временно, като към това Кралство се придават два анклава -  Пиротския и Босилеградския. Пиротския все пак дава някаква възможност на хората да пътуват към страната по третокласни пътища, за да не останат те в първобитно-общинен строй. При Босилеградския анклав тази възможност няма как да се осъществи. Към Босилеград текат три реки – Бранкова, Драговищица и Божичка, които образуват водосборен район, пдобен на полукръг. Този полукръг от високи до 2000 м.н.в. била затваря абсолютно Босилеградския район през зимата. Някога връзките са били по пътища покрай реките към Кюстендил или по второстепенни пътища през Милевската планина през прохода при село Извор към град Земен. Границата след Ньойския договор отрязва абсолютно пътя на тези хора към Родината им, а другите връзки със Сърбия са практически невъзможни до построяването на път през прохода под вр. Бясна Кобила. Какво остава на тези хора, затворени в анклава като в резерват? Да доживеят тук последните си дни или да избягат в България, изоставяйки поминъка и имотите си? Дали педерасите от Англия и Франция - архитектите на Версайския договор не са знаели за това? Знаели са, но вероятно са се стремили точно към него, да обезбългарят този район и така да престанат амбиците на България да си го върне след години. Нали са бил съюзници със сърбите!

      На 27.11. 1919 година Ньойският договор е подписан, България го „сключва” с победителите от войната. Преместват границата. Строят се т.н. постове по двете страни на границата с Тройното кралство, които са така здраво направени по билото на Балкана, че стоят до днес. Появява се ново понятие, Наказателна граница. На хората е казано, че наистина роднините се разделят за сега от двете страни на границата, но това ще е временно. На практика целта на войната на Сърбия срещу нас след Освобождението ни с цел  отнемане на наши територии чак до София, завършила с катастрофа за тях, сега бе постигната  в някаква степен с помощта на тия политпроститути, които заложиха бомбата за войната, избухнала през 1939 г. Бяха отнети наши територии с българско население и хората в тях бяха подложени на сърбизиране.

    През изминалите години имаше няколко възможности да се поправи несправедливостта от Версайския договор, но нито великите сили, нито ние или пък сърбите направихме опит за това. Последната възможност бе при Югоразпада. Защо след като нашите територии са придадени към Тройното кралство, те бяха оставени на сърбите? А нашите държавници си затраяха, първия затраял си бе геят Филип Димитров. Сега имаме нова такава възможност с евентуалното присъединяване на Сърбия към ЕС. Но няма да се получа пак, защото и сръбските и нашите държавници и дебелогъзите еврогеьове подмятат актуализирани пениси, че като сме влезнели в ЕС въпросът щял да се реши. Ама няма да се реши! Това са към 6 000 кв. км. наши територии, обезбългарени,  а и сърбите не са се засилили да ги заселват, а само да ползват природните им ресурси – гори, води, руди и др. Да се живее там е трудно.

   Мисля, че отваряето на границите, което сега се извършва ще допринесе до усложнения в отношенията между България и Сърбия по вина на циганите ако не се предприемат мерки срещу действията им. Наши цигани сега крадат сръбски животни през границата от изворната област на река Тимок, възползвайки се от оттеглянето на сръбските граничари, недостатъчните наши гранични полицаи и липсата на навици на сръбските говедари да се пазят срещу кражби. От външната граница на ЕС излизат по дела джамбази! Ще гръмне тази бомба като се усетят сърбите и това може да стане съвсем скоро. В Трънско има друга тактика, защото там границата се преминава много лесно. Визирам Трънската Банкя, село Долно Невля, тези стигат, но има още много такива. Затова Трън е бъкан с цигани. Какво правят, за да живеят те добре без да работят не знам, но трябва да има нещо нередно. В Босилеградско пък е пълно с цигански коли от Кюстендил. Интерсно какво търсят те сред тази беднотия и грижи, налегнали останалите там наши сънродници? Трябва да има нещо. В Сърбия цигански проблем няма, те са се справили с него абсолютно. Поради това хората там са неподготвени за тази опастност и може да се получи обтягане на отношенията поради тази причина  и да се стигне дори до там, че заради циганите няма и нас да ни пускат,  въпреки че сме с „европски карти”, защото и ние сме български граждани като тях, а техните права ги съблюдават и от Америка и от Европа, а след събитията в Катуница и от Турция.

      Тази тема ще продължа когато опиша разликата между нашия и сръбския социализъм. Има такава разлика. Макар да минаха доста години от разпада на социализЪма в България и на югоразпада заради сърбите във федерацията им, разликата продължава да се забелязва все още с просто око...




Гласувай:
8



1. shtaparov - Парадоксите на историята
13.11.2011 22:00
Когато напишем истинската си история ще излезе,че сърбите напразно са хабили сили,време и
енергия да сърбизират стотици хиляди Българи,понеже ще се окаже,че самите сърби дори са били само едно от стотиците древно- Български племена,което се е временно от-Българило!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12185356
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031