Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.10.2011 12:10 - ОТНОВО В ДОБРОВ ТРЕБЕШ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 1963 Коментари: 0 Гласове:
8



                                              ОТНОВО  В  ДОБРОВ  ТРЕБЕШ 

 

       Има места по планините, където чувствам особено излъчване и които не забравям. Минава много време, през което аз съм зает или ходя другаде, но мястото остава закодирано у мен и ме влече към него отново и отново, докато отида. Но и това не е достатъчно. След време отивам отново и макар да го познавам, вълнението от посещението пак е много силно. Плана е за мен такова място. Амбарица – също, Западната Стара планина, Източни Родопи, още много. Същото важи и за светилищата, които посещавам по Източни Родопи. Едно от нях, Илкая, до с. Воденичарско ми въздейства най-силно. Най-близкият ми до София район, който ме привлича особено силно и който посещавам през зимата е Искърският пролом. Да ходя понякога там е за мен радост, въпреки че обходих и описах около 2000 кв.км. от този район между точките Курило – Мургаш – Лютиброд – Ком.

    Осбено силно е влечението ми към резервата Трескавец. Махала в него е била избрана някога за лятна почивка от Дядо Вазов. Посвърших градинските работи, взех един влак и към Бов. Влакът обаче спря на Своге и остана там. Друг влак преди него пътувайки счупил линиите. Слязох в Своге и реших: Ще се изкача на старата „магистрала” - пътят, обслужващ източния бряг на Искърския пролом до построяването на пътя долу покрай реката и ж.п. линията. Той минва тук горе над свогенския квартал Дреновец, идвайки от с. Желен. Аз съм описвал този път. Той започва от спирка Пролет, минава през селата Лакатник, Бов, Желен, Лесков дол, Редина, Батулия, Голата глава и се изкачва по билото на Софийска планина, като има разклонения за всичките села под нея от Гниляне до Желява. Качих се до с. Желен и поех към Бов. Мястото познавам както от Лъвов до Орлов мост.

    Желен официално има 3 махали, но към селото има още десетки малки махалички. След Освобожденито трудоваци разширяват пътищата, които са свързвали тези села и днес останките от тези пътища са чудни туристически маршрути. Тези пътища са строени от мислещи хора, защото избягват големи денивелации и са построени на слънчеви места. Целта им не е била да преминат хората директно по тях, а да са в максимална близост до селата в планината. Село Желен има голямо землище, подобно на това на село Бов. Дели ги реката Трескавец. Две неща са характерни за с. Желен – свлачищата му и подменената букова гора с борова. Това е направено и над Бов, но в по-малка степен.

   От с. Желен за с. Бов по тази „магистрала” последната махала за Желен се казва Добров Требеш. Името си носи от човекът Добри, дошъл тук преди 200 години, „разтребил” мястото за да го приспособи за живеене и заселил се тук с животните си. Мястото е вероятно както в рая. Представлява билна заравненост с прекрасен изглед, а по югозападния й скат са къщите. Те са еднотипни – каменна основа с паянтова част над нея от греди и колове, така поставени, че да се крепят и държат здраво. От горе ги натискат каменните плочи, които при някои къщи са заменени с керемиди /цигли/. Тук всичките къщи са си оригинални. Те са във вида, когато са били строени, като се търди, че първата от тях е строена преди 200 години. При разраствне на махалата са се строили нови, но и те по същия начин. Майсторите са владели тези похвати, а материалите са били същите. Това е причината днес това кътче да е уникално, това е един архитектурен резерват. В него къщите са сравнително запазени, но някои от тях вече са с повредени покриви. Така са построени и плевните и клозетите и свинарниците, оборите и кокошкарниците. Лошото е, че до тук няма път за автомобили, а само за високопроходими джипове.

     Това място се вижда от отсрещния бряг на р. Трескавец на път за махала Данговци, където е Вазовато къща. Самата къща от тук не се вижда, а трите дъба под нея, наподобяващи издути от вятър платна на кораб. Съжалявам, че този прекрасен кът не е запазен като архитектурен резерват, какъвто е напр. с. Долен и др.

    Покрай къщите има много плодни дървета, които още раждат. Ябълките бяха провиснали до земята от плод с дребни много сладки ябълки. И други плодни  дървета има, но бяха преминали. Градините и нивите са изоставени. За изоставените ниви тук хората казват: Някога сичкото туй съ Ореше. Имахме си волове, всичко си произвеждааме.

    Селото има две жителки, които са сестри. Едната е ненормална и я гледа сестра й, която е посветила живота си на нея. След като остават без никакви средства те двете се местят тук, като здравата сестра гледа овце и малка градина, от което живеят. Ужасно трудно е, но за друго пари нямат.Тези сестри видях преди десетина години, бяха на около 50. Ненормалната сестра така се притесни, като видя човек, че се разтрепера като лист. Сега, навлизайки в селото отново след десетина години си помислих, дали тези сестри са тук, дали са още живи. От далеч съзрях женски образ на слънчево място и се запътих към него. В такъв случай спазвам поведение да не стресна човек с появата си и го предупреждамвам още отдалеч, че някой идва към него. Доближих се, видях как жената се разтрепери и се опита да ми каже нещо, но от устата й излизаха само звуци. Тя цялата трепереше и показваше една къща, където пушеше камина. Вместо на патерици се крепеше на два кола. Бързо се махнах и с мрачни мисли влязох в дерето, по което върви изоставен вече път. Трудоваци са правили баражи срещу ерозията в края на 19- век, които не са мръднали.

     Времето напредна и реших да бързам, защото до къщата на Вазов разстоянието е доста. Оставих пътя и по животинска пътека тръгнах право надолу към р. Трескавец. Мислех след като я преска да намеря друга подобна пряка пътека до Къщата но...Пред мен - мечо лайно! Мечката яла зелени къпини, които не успяла да преработи и ги изсрала заесно с люспите от ябълките, с които се е хралила, с дръжките и семките. Изходището, с форма на голяма питка  бе поне 4 кг, обем непосилен дори за най-едрата ни депутатка на всички времена, ако случайно тя е минала от тук предния ден. Не се вдигаше пара от него и това ме успокои частично, но се притесних много, чак главата ми се изпоти.  Преди две години попаднах на мечка над с. Оплетня, надявям се сега да не срещна някоя пак. Една ми стига, още я помня как предупредително изрева. Слязох на големия път, който бе на стотина метра под мен и всякаква мисъл да минавам отново през гората изчезна от главата ми. В този район преди години имаше много чакали, после изчезаха. Сега се е появила мечка. Ако е женска, тя ще презимува някъде и ще изчезне от тук, търсейки места с храна, но ако е мечок, ще си остане тук и някой ще пострада, ако му навлезе в района. Разбира се, ако не го усетят ловците.

    Изкачих се по пътя до мястото на стария меден рудник и – направо към село Бов. Никаква Вазова къща, там вече не живеят хора. В с. Хамбардере приземните етажи на къщите си бяха харесали яковете, където се криеха срищу студ и пек. Звам ли какво ще излезе от подземието на някоя изоставена къща тук?

    Влаковете бяха тръгнали, прибрах се и реших:

    Докато не стане студено и мечкате не заспи – в този район ако дойда пак ще ползвам само пътищата!

    Хората напуснаха планината и дивите животни се завърнаха в нея.

 

   

    




Гласувай:
8
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5915225
Постинги: 2618
Коментари: 6326
Гласове: 13636
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031