Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.10.2011 23:01 - ПО ИЗВОРИТЕ НА РЕКА ТИМОК - 2
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 3488 Коментари: 1 Гласове:
6



                             Постингът посвещавам на Г/жа Пролет с пожелание да посети тези красоти.

                                   Туристическият комплекс Бабин Зуб предоставя необходмите възможности.

  

                                        ПО  ИЗВОРИТЕ  НА  РЕКА  ТИМОК – 2

 

   Вече описах изворната област на първата от реките Тимок – Голема река.Тя обхваща ридът Бабин Зуб, централното било на балкана от вр. Миджур до третия връх след Шилестата цука и ридът от същия този връх, който разделя Голема река от река Алдинска. Вторият приток на Тимок -  река Алдинкска има почти същата водосборна зона по площ, но планината тук е по-ниска, акумулира по-малко вода и тази река отстъпва по дебит на първата. Но пък долината й не отстъпва по красота на Голема река. Водосборната зона на река Алдинска е между рида, който разделя реките Алдинска и Голема, след това централното било от третият връх по него след Шилестата чука, през Светиниколския проход, после през върховете Хайдушки и Орлов камък. Ридът, започващ от вр. Орлов камък е другата граница на тази водосборна зона, но той е доста сух. Тази площ е доста голяма.  Макар тук планината да е доста по-ниска от тази под вр. Миджур,  пейзажът в тази част на Балкана е още по-подчертано алпийски. Наоколо има смърчове, морени, скали,  ридове, по чиито била никаква растителност не може да се изправи поради бурите, дори хвойната. Смърчовете покзват най-добре къде са тежки метеорологичните условия в Балкана.

   В долината на река Алдинска има четири селца, като най-голямато е с. Равно Буче. От другата страна на Балкана под върховете Копрен ние имаме местност със същото име, Равно Буче.  Другите три селца – Яна, Габровница /сега прекръстено на Алдинска река за да не звучи на български/ и Татрашница са си махали. От село / вече обезлюдена махала!/ Татрашница пътека повежда по склонвете на рида, започващ от вр. Орлов камък, като пресича една  тясна, ненаселена долина и отива към голямото село Алдинац. Високо в планината има едно малко селце Репушница, до което нямах време да стигна и да потърся продължението на римския път от с. Стакевци, който тръгва от сградите на ТКЗС-то нагоре към вр. Голеш.

   Маршрути, които могат да се предприемат по долината на тази река са следните:

    Първи маршруг е по римския път от с. Равно Буче за с. Чупрене. През райски красиви места той върти с лек наклон и се изкачва на седловината Светиниколски проход /превал/. Попадайки на място, което ще упознавам с две възможни посоки, аз винаги тръгвам първо наляво и от тази посока ще опиша възможните преходи от превала. На метри зад прохода има българки пост, вече разрушен. Тук има и  стара голяма гранична пирамида. Нашата гранична пътека е тотално заебана и невъзможна за ползване, докато сръбската още може да се ползва. Тя извежда през чудно хубави поляни до едно високо място под вр. Хайдушки камък, където трабва да се спре. Виждат се трите върха, от които започват сктовете към резервата Чупрене. И върховете и скатовете са направо черни от смърчовите гори. Три върха в градация наподобяват Турлата над с. Солища в Родопите, като третият връх е възлов. От него започва ридът, разделящ двете реки, Алдинска и Голема. Вижда се и ридът Бабин Зуб, подобен на този над х. Ивн Вазов в Рила.

     Оставя се сръбската пътека и се започва нелеко изкачване по наклона. Преминава се покрай няколко „камъка”, така наричат тук скалите, а не чуки и доста трудно поради хвойната се достига вр. Хайдушки камък. Той е като наблюдателен пункт, като вижка на граничарите. От тук се виждат много планини в Северна България, Белоградчик, Шилестата чука, целият рид Бабин Зуб. Долу остават селата Чупрене и Стакевци. И към двете планината се спуска страховито, но към Стакевци е по-страшно.Все едно си на вр. Марагидик и гледаш скалните игли под него към Острец. От тук може трудно да се премине през смърчовата гора по билото на Балкана, което завива на 90 грасуса. След около 2 км. то достига вр. Орлов камък. Да се ходи по хвойната вече не е възможно. Гората е до половината на пътя, после се разрежда и билото става голо, по покрито с доста хвойна. Достига се до нова красота, връх Орлов Камък. Върхът е щуро алпийски, състои се от пет коти както Копрен. На мястото, където билото отново след завой от 90 градуса поема правилната си посока към Дунав има стара голяма гранична пирамида. От тук изгледът кам долината на река Алдинска е най-красив. Вижда се и последният алпйски връх на Балкана в посока към Дунава, вр. Голеш. Той така се обдухва от бурите, че по него по-високо растение от тревата няма. Бурите ще го обръснат. Този връх пуска рид, разделящ селата Стакевци и Крачимир у нас, а в Сърбия – селата Алдинац и Репушница.

    Слизането от върха е добре да стане по някоя морена, която достига сръбската гранична пътека, идваща от Светиниколския проход.

     Вторият възможен преход е от Светиниколския проход в дясно. И там има граничарски път на сърбите, който минава зад Трите турли. От третата се отделя ридаът, който споменах, разделящ реките Алдинска и Голема. От северната страна ридът е с морени и редки смърчови гори, по които може да се слезе на река Голема. Върхът е много красив и обгледен! От него билото започва да се изкачва. Има останки от пътека на сръбските граничари по безлесните им скатове, но тя вече е затревена и  с гнезда хвойна. Ако се върви горе по рида е много трудно заради смърчовите гори и хвойните между тях, където дърветата са по-редки. Има и скали за заобикаляне. Много труден маршрут е този. Преминава се един висок връх, извисен доста над третия, след това се вижда кол с табела, която насочва към х. Горски рай. Тръгвайки по нея гарантирам, че ще има разбудени свинета. Последният връх за днес е Шилестата чука. Шилестата чука хората наричат три върха тук, на аз смягам, че Шилестата чука е първият алпийски връх след Козия превал, където Балканът навлиза с една чупка над Сърбия. Според мен той е и най-висок.

    Слизането може да стане /от всякъде!/ в посока на долината на река Голема, може да се извърви и обратно пътят до Светиниколския проход.

    Тези маршрути посочвам само като направления. Който отиде нека първо се запознае с планината, за която казвам, че е много дива и тогава да предприеме нещо. Веднаж гледах в зоологическата градина как постъпи една маймуна, на която гледачите й дадоха кайсии. Маймуната извади костилката на най-голямата, пъхна си я в дупето и като видя, че преминава свободно, спокойно изяде останалите с костилките. Този метод на преценка на действията преоръчвам на туристите за тази част на планината, независимо на наша територия ли се подвизават или на сръбска. Височината й не е както наРила и Пирин, но опастностите са по-големи. Аз посочвам дестинации, но разстоянията и денивлациите са големи, а силите на хората, на туристите, на жените или децата са различни. Преходи тук могат да стават само при хубаво време.

    Друг преход, който може да се осъществи от с. Равно буче е като се отиде първо в с. Алдинска река. От това село има път, минаващ покрай изоставена застава на гранчарите в посока към Светиниколския проход, който се слива с римския път. От селото има пътека, останала от граничарите в посока директно към вр. Орлов камък, но тя е завладяна на места от шипки. Може обаче по избрани участъци от морени, каквито тук има много, да се достигне пътеката на граничарите от Светиниколския проход и от нея пак по морени – директно на вр. Орлов камък, а след това -  към Хайдушкия.

    Пътека от с. Алдинска река повежд през гори и деретини към разположеното високо в планината с. Репушница, но за него не остана време. Така и въпросът пред мен - римският път, който започва от ТКЗС-то в с. Стакевци и пресича билото от ляво на вр. Голеш, в Репушница ли се спуска или в Алдинац, остана без отговор.

   През пролетта ще отида на специален тур с код „Вежен” и ще намеря един ден да потърся и този път.

    В този район осъществих доста контакти със сърби и български туристи и ще опиша разговорите си с тях когато направя писание за сръбския и българския модел на комунизмите им. Има голяма разлика между тях. Ще поместя и снимки от този район.А една част вече поместих в постинга ми ОТ ОРЛОВ ДО ХАЙДУШКИ КАМЪК.




Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kasnaprolet9999 - Благодаря, но имам чувството, че ...
22.10.2011 23:47
Благодаря, но имам чувството, че дори и с метлата, ще се загубя в тези гори тилиллейски:))))) Все пак продължавам да те агитирам да слагаш снимки между описанията за по-голяма яснота. Да бъде като шарена черга-пътепис със снимки.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12186864
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031