Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.10.2011 11:25 - ПО ИЗВОРИТЕ НА РЕКА ТИМОК - ЧАСТ I
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 1725 Коментари: 1 Гласове:
11


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

                    ПО  ИЗВОРИТЕ  НА  РЕКА  ТИМОК - ЧАСТ I

 

     Излизам от Северната Крайна на Сърбия с център Пирот и достигам мястото, където се сливат реките Нишава и Височица. Те и двете извират от вр. Ком. Сърбите обаче са нарекли тази дивна река Темщица поради обстоятелството, че всичката вода на река Височица след Завойския язовир се отклонява към ВЕЦ Пирот. Пътят продължава покрай река Темщица, идваща от с.Топли дол и достига село Темска. До тук теснини няма, скалните страхотии покрай реката започват малко по-нагоре в посока на с. Топли дол, където съдържащите мед монолитни скали сe сменят с карст. Приказно красво е!

    Пътят пресича скатовете на рида Бабин Зуб, спускащ се от вр. Миджур. Природата наподобява тази между Тетевен и Троян, когато се пътува през Рибарица и с. Шипково. Скалите са карстови, а карстът се шегува по невероятен начин. Посетилите Четирите големи понора, които съм описал в блога си в писание, което нарекох Сиамските близнаци или път спускалите се в дълбините на Губешките или Гинцките понори разбират за каква природа става въпрос. Тук над пещери с карстови извори до пътя има матастир Свети Онуфрий, който се достига пеша. Няма манастир на грозно място, ето още едно доказателство.

   При град Кална пътят се отклонява и тръгва по брега на реката Тимок. Този път се подържа, защото по него туристите достигат най- високия връх в Сърбия, Миджур, а  също и туристическия, хотелски и отлично оборудван скицентър Бабин Зуб. Лифтовете,  пистите, сградите – всичко е  направено добре и се подържа. В момента се извършва разширение на комплекса и той ще притежава 5000 легла, за да посрещне нуждите на скиорите през зимата, на турситите през лятото и да се ползва като отмарница, това значи място за почивка. Браво на сърбите!

    Долината на Тимок в началото е широка. В нея има село, Въртовац, с голямо землище.Малко след него обаче започват теснини. От тук нагоре поминъкът на хората е бил животновъдство, животът – тясно свързан с планината. Която днес са напуснали. Този ройон е бил и преди Ньойския договор сръбски, вече съм в Сърбия. Пътят в тснината достига разклон, дсният път на който води за село Църни връх. Това е планинско селце в уширение на река Тимок, притснато между рид, спускащ се от Миджур отпред и от рид, спускащ се от Шилестата чука отзад. Избирам си място за база – колата на сянка, в страни от пътя, до извор или река. Табелка указва, че до туристическия комплекс Бабин Зуб има още 15 км. По вътрешния си високомер  „отчитам”, че съм на около 900 м.н.в, а централното било на Балкана изглежда колкото Резньовете и Черни връх от халите.

     Малко над селото има разклонение за резервата Бяла река, така тук наричат река Тимок в алпийската й част. Някога -  пътека за животните за извеждането им на летни пасища по Миджур, днес – път за колите, опазващи резервата, а може би и за ловци бракониери, но токива не срещнах, пътеката е разширена и проходима за джипове. За камиони не става. Предполагам, че разширението е направено от граничните им войски, които имат изоставен днес пост много високо под връх Козия превал. Тази пътека е била връзката между селата около Църни връх и нашето село Горни Лом. Преходът е толкова красив, че не усещам умора, като единствено се стремя да се включа в светлото време и да не замръкна в тази първична красота, сред която човешки крак, стъпил през това лято може би бе само моят. В дясно се вижда великанът – рид, започащ от Миджур с обръснатите си от бурите била. Струва ми се, че по тях хвойна няма, защото вятърът унищожава дори и нея през зимата. Въпреки височината, смърчови гори по отклонението от Миджур няма. Букът се издига на много голяма височина там, където има гънки и не могат да го прекършат ветровете. На едно място се е завъртял смерч, натръшкал е и е навил на масур по земята вековните дървета.

    Ридът, спускащ се от вр. Шилестата чука към тази долина е скалист или от типа моренен. По него има смърчове, някои израстнали в самата морена, други - по цепнатините на скалите. Абсолютна първична природа, която хората са изоставили като не са посекли горите извън допустимите норми. Може би причината да се опазят те е тази, че липсва път за камиони. Ако са секли дрвета, те са превозвани от съвсем малки камиони и нищо чудно това да е спасило големите буки.

    Пътят продължава до изоставена застава на изключително красиво място. Може бе заради достъп до вода, той е продължен до приток на р. Тимок и там свършва. От тук нагоре обаче планината е гола, като вече има и доста хвойни по изоставените пасища. Те може и да не се прегазват, а само да се заобиколят. Пътеките нагоре, вече едвам различими са останали от животните и от граничарите може би. От Миджур съм виждал обходните маршрути на сръбските граничари, които миваваха под върха и отиваха в посока към Светиниколския превал и към Мартиновата чука, а после под Трите чуки, под Копрените и слизаха на превала Кацакамък. Днес те са така обрасли,  че може да ги различи само човек, който знае от къде те преминаваха.

       По долината към превала гори няма, те са от двете й страни. Върви се трудно, защото стръмнината е значителна и се стъпва върху мека, а на места и по доста висока трева. Веригата заоблени върхове с алпийски пасища, започаща от Миджур от тук се вижда колко голяма и колко висока е. Веригата със стръмни скалисти скатове от другага страна от тук се вижда, че не е толкова страшна, преодолима е по морените. Показва се по-нисък страничен връх от тези по билото, на който има интересна скала, ето го и Козият превал след него. В ляво е Шилестата чука, в дясно има един предвръх към Миджур. На Миджур от към Бабин Зуб са се изкачили поне 50 туристи и разглеждат наоколо. Тази година Миджур не влиза в плановете ми. Следващата ще го посетя, като ще си направя базата много високо: Или долу до комплекса или горе на Бабин Зуб ако са оправили пътя до там. Този път се ползва за подръжка на скилифтовете и сигурно ще го оправят и него.

    Завивам към Шилестата чука, тя като да ме придърпа към нея. Стръмнината е значителна, но се ходи предимно по камъни, защото скатът е моренен. Увивни растения като къпини и др. много пречат на ходенето. Трябва преди да се стъпи да се пипа с крак, иначе може да се пропадне в междина между камъни, което е опасно. От Чуката започва полумракът в съмръчовия резерват Чупрене, който завършва чак долу при селата Горни Лом и Репляна у нас, а при сърбите – почти веднага. При тях започват наклонени ливади и стръмни скатове с трева, редки смърчове и морени. А аз съм раздвоен:

    Да продължа към Миджур и после след комплекса Бабин Зуб по асфалтовия път до базата си? Това означава да стигна по тъмно до колата си. Абортирвам се от тази идея. Замислям втори вариант, но съм се отпуснал сред тази красота като дроб. Как да я оставиш  и да продължиш, на върха си! Да продължа в посока към Светиниколския проход /превал/  и по някой от скатовете да се спусна на пътя, по който се качих? Има такава възможност, но времето много напредна и предпочетох трета. Останах на Шилестата чука половин час, разглеждах красотата на Балкана към нас и Сърбия и реших да се върна по същия път спокойно. Дори да замръкна няма да се изгубя. Но към плановете ми в обозримо бъдеще предвиждам преход от Козия превал към Миджур и туристиеския комплекс, както и в обратната посока към Светиниколския превал и с. Равно Буче, което е под него.

Амин!   

 




Гласувай:
11
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. zvezdichka - Toва наистина
20.10.2011 13:11
е радостна новина: "Абсолютна първична природа, която хората са изоставили като не са посекли горите извън допустимите норми. Може би причината да се опазят те е тази, че липсва път за камиони. Ако са секли дрвета, те са превозвани от съвсем малки камиони и нищо чудно това да е спасило големите буки."

И много интересно разказваш, само, ако имаше прикрепени снимки към разказа ти щеше да се види тази красота, която описваш. И явно имаш много добри познания относно релефа, че ми е чудно ползваш ли някаква литература, когато пишеш пътеписите си или всичко ти е главата и картата? И как така добре се ориентираш в дадена обстановка? Също ми иде наум да те попитам дали се случва да се изгубиш понякога, обикаляйки диви и непроходими места?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 4913180
Постинги: 2305
Коментари: 5195
Гласове: 12464
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031