РАЗМИСЛИ СЛЕД ЕДНО ВЪРХОВО ИЗПЪЛНЕНИЕ
По прогарама MEZZO понякога излъчват запис на Реквиема на Моцарт под диригентството на Карл Бьом. Записът е направен с Виенската филхармония, с извесетен виенски хор, привлечен е и тенорът Петер Шрайер. Ще допълня, че Петер Шрайер работеше с Карл Рихтер /най-добрият в света интерпретатор на Бах!/ до смъртта му и оставиха най-значителните записи на творби от Бах.
Кои ли по света оркестри, хорове и диригенти не са се пробвали да изпълняват тази безсмъртна творба на Моцарт? Успех са имали малцина от тях, защото в процеса на работа е ставало ясно с какво са се захванали. Уж просто, звучи прекрасно, а така трудно е да се направи. Трябват суперпевци-солисти, а духачите пък трябва да са перфектни, иначе Tuba mirum няма да им излезе. Останал е и запис на Караян с тази творба, но той не е нищо особено. Неприятното излъчване на човека Карян, иначе голям диригент, доразваля впечатлението от творбата. Преди 1989 г. от СССР се внасяха разни записи, много от тах крадени. Тях наричаме днес пиратски. В такъв случай вместо за състав и диригент на плочата пишеше : Исполняет орекстр. Два таква върхови записи имам на операта Дон Джовани и на Реквиема. Само по гласовете предполагам кои са солистите.
Записът на Карл Бьом с Реквиема на Моцарт е доста стар. Жените в хора не са със съвременни прически, а излъчването на артистите говори, че са от предното поколение. Петер Шрайер, който страда от диабет изглежда още добре. Такова съвъренство при изпълнението на тази творба не съм срещал и затова препоръчвам този запис на хората, които обичат музиката. Заслужава си да се „качи” в записващото видео и да се прехвърли на постянен носител.
Реквиемът е последнана творба на Моцарт. Поръчва му да я напише и му заплаща един богат австриец, Валзег фон Щупах. Тъй като Моцарт умира без да завърши творбата си, тя е довършена от ученика му Зюсмайер. В къщата на Моцарт има факсимиле от двата почерка по портитурата. Херр Валзег обаче плаща, прибира партитурата и я скрива. Познатите на Моцарт мислят творбата за изтубена. За три години той успява да я препише и я дава да се изпълни като негова творба. Артистите веднага са го изобличили. Това изчезване на безценния ръкопис за три години дава повод да се говорят небивалици за Реквиема и за последните дни на Моцарт. Не обвинявам Валзег. Платил си човекът за поръчката, запазил е творбата, но опитът му да остане безсмъртен чрез обстоятелството, че е неин автор малко се е променил. Докосвойки се до Моцарт, макар и по този начин, той остава в исторята на музиката като реален образ. Ами ако бе унищожил тази творба? Без нея всичките щяхме да сме днес по-бедни. Нека го споменават хората, опазил е съкровище, чиято стйност той не е могъл да оцени. А Моцарт? От него са останали само няколко неприличищи си един с друг портрети, не е ясно и къде е гробът му. Но пък е останала светлината, която някои от нас усещат.
Тази светлина е отразил с таланта си най-пълно Брамс с великата си творба, която нарича Немски реквием. Той написва произведението по текстове от Стария завет, но идеята му е съвсем различна от католическия канон. Реквиемът му не е за починал човек, а за всички живи, да ги подтикне да вървят по Божия път. Това е най-великият Реквием след този на Моцарт. Поводът за написването му е смъртта на неговата майка, а той е още твърде млад, когато написва най-значителното си произведение.
Реквиеми са създали и други автори. По време на чумата Верди загубва цялно си семейство. Тогава и той пише Реквием. Музиката в произведенето му наподобява доста на опера, въпреки дълбоко драматургичните си моменти. Верди е бил много добър човек, религиозен и след тази загуба е бил на крачка от смъртта. Спасява го жена, певицата Стрепони, изпълнителка в негови опери, която се омъжва за него.
Друг Реквем е написал Берлиоз, но той е доста различен. Съставът е огромен, звуковата маса – непоносимо силна. Става да се изпълнява на стадион, където днес звучат Ах банана, ах банана и Доку доку. Не е лош Реквиемът, той е харсван от по-младите хора, както напр. Концертите на Лист. Като се поразвият още малко обаче търсещите в музиката, много неща започват да им не достигат. Поводът за създаването на този Реквием е раздялата на Берлиоз с любимата му, за която той се жени, английската актриса Хентриета Симпъсн. Те и двамата – откачени, между такива брак не върви. Единят трябва да е нормален и да разбира другия, иначе ще се изколят вместо да продължат да бъдат творци. Примери такива – много!
