Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.10.2011 10:52 - ПО ДОЛИНАТА НА РЕКА ДОЙКИНСКА
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 2308 Коментари: 4 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

                  ПО  ДОЛИНАТА  НА  РЕКА  ДОЙКИНСКА /В  СЪРБИЯ/

 

   В един от постингите ми описах границите на България преди позорния за нас Ньойски договор. Първата голяма Крайна, откъсната от България обхваща район между ридът Бабин Зуб, спускащ се от вр. Миджур до Власинското езеро. Той обхваща поне 3000 кв. км. площ, предимно южните скатове на Западния Балкан и предпланини към него. В тази Крайна влизат градовете Димитровград и Пирот,а също и Влашката планина, към която принадлежи ждрелото на р. Ерма. Районът е изключително красив. Горещо препоръчвам на хората и туристите да го посетят и упознаят. „Европските” карти, които вече имаме и желанието на Сърбия да влезе в ЕС ни дават тази възможност. Основните икономически връзки на тази присъединена незаконно към Сърбия Крайна с България не са били с населените места в Северна България отвъд Балкана - Чипровци, Копиловци, Дива Слатина, Говежда и Дълги дел, а хората със стоките си са достигали Софийското поле. Селата от една малка част от този район -  Сенокос, Криводол, Смиловци, Радейна и др. са извършвали икономическите си сношения в Годеч, който е бил доста голям център по онова време. Тези четири села сега са откъснати поради „ньойската” граница от родината си, а географски пък са откъснати от Димитровград и представляват един беден анклав, който се обезлюдява поради това, че е тотално изоставен. Останали са малко хора, но водното и горското му богатство са значителни.

    Село Дойкинци се намира на края на тясна долина на река, започваща от върховете Копрен – Вражата Глава По тази долина е минавал най-широкият, а може би и най-важният римски път, свързващ долината на р. Огоста с долината на р. Височица и след нея на Нишава, която води и към Рим. Реката, минаваща през с. Дойкинци е доста голяма, а красотата й е бисер. Тя идва под ъгъл 90 градуса спрямо една друга река, Йеловската, която извира  от местността Кацакамък. Туристите, не поситили тези места по Западния Балкан у нас прсто не знаят какво са пропуснали. Двете реки се събират в карстов район, прекрасно място за почивен комплекс. И тук красотата е била разхвърляна без мяра. Характерното за този район е обстояелството, че червените, съдържащи мед скали на Балкана, достигащи равнината преминават в карстови с чудни образувания по тях: пещери, от които извира вода, остри ръхове, високи стени.

     Преди с. Дойкинци има още едно село, Бряг, с много ниви и градини покрай реката. Селото е мъничко, но всичко около него е разработено. Градините са оградени с временна ограда, почвени пътища лъкатушат между тях. В посока на с. Дойкинци долината става все по-тясна. Мястото на селото му показва, че тук основният поминък е бил животновъдството по Балкана, а в предишното село поминъкът е идвал от земеделие и от животновъдство.

   Когато бях в село Бряг се замслих как ли би изглеждала България, ако не бе извършено текезесиране на обработваемите земи и одържавяване на необработваемите. Може би както в това село, където живеят наши сънародници. Но това е бедно планинско село, докато ние имаме села в плодородни долини и равнини. А и друго нещо подозирам тук. Районът е съзнателно изоставен от сърбите с цел обезлюдяването му, което е елемент от сърбизацията на тези български теротирии. Привечер всичките хора бяха по нивите или градините. Само който е сакат или няма сили да се придвижи до нивите беше в селото. Каруците бяха запрегнати с крави, волове вече няма. Един човек  теглеше каруцата си с малък трактор, като я бе приспособил да се закача към него. Дядо водеше впряг от крави, като дърпаше впряга за да помогне доколкото може при изкачването на стръмнината до селото. Зад каруцата немощна баба буташе със сетни сили задната каната на каруцата. И тя да помогне на кравите да изтеглят каруцата, а тя - вече взела-дала. Грижи и беднотия, това беше излъчването на хората.Три месеца не бил валял дъжд тук ,само който е поливал от реката имаше продукция. Тук не имало отнемане на земята на хората, поради което собствениците са останали да си я обработват, но млади хора почти не се виждаха. Стари хора, стари къщи, бедни дворове – нищета! Така възприех селото...

    От горния край на следващото село, Дойкинци, започва римският път за с. Копиловци, който прехвърля Балкана. След селото този път става само за джипове. Римляните правят пътищата си близо до реката, от която вземат камъни за него, но този минава доста високо поради релефа на долината на реката. Пътят е разширен с две ленти в страни от оригиналното платно, за да могат да се придвиждат по него камиони.  Около 4 км. след селото се върви в гора, но на места се вижда левият бряг на реката, от който започва планина, по-висока от Мургаш. Това е единият рид, който слиза от Копрен – Вражата Глава. Другият се спуска пак от там,като  зад него остава с. Топли дол. Двата рида образуват огромен триъгълник с център едно селце Гостуша,под катета на който се намира язовира Завойско езеро с обем 700 млн.куб.м.вода.  При всяко разклонение на долината, от която идва малка рекичка има пътища до сечища, почти всичките изоставени. На 6-и км.след селото планината започва да разкриава кросотата си. Там има широка поляна с чешма и изоставени къшли /агъли, летни постройки за животните/. Красотата е привлякла тук хора да си строят вили. В страни от тази поляна има махали на с. Дойкивци, като някои къщи още се обитават. Прави впечатление, че новите къщи в етап на строеж, нямащи и ограда, имат около тях строителни материали като сачак, дъски, водопповодни тръби и др. макар хората да ги няма. У нас ако такова нещо бъде забелязано от „разузнавачките” на ромовете, материалите ще бъдат изчезнати още при първовото свечеряване,за да не ги „прибЕре” друг. Как не е по-близо до границата тоя гювеч, да прескочат нашите цигани и да изчезнат на хората материалите,след което да ги препродадат или откарат в отпадъци. Тук не само,че не се пазят от крадци хората, а и през ум не им минава, че някой ще мине с камион или кола и ще изчезне това, което те са купели и докарали за строежа. Както турците по Източни Родопи, които си гледат градинки, разделени само с една бразда, но никой не краде от съседа си.

    От дясно на долината планината е стръмна, с тъмни гори, но от ляво тя е заоблена,  висока, както нашата над Златица и Пирдоп. От няколко гънки слизат бистри поточета. А реката: Тя тече по едни червени монолитни скали, скачайки по десетки водопадчета,а може би и стотици. На места водата е оформила скалите така, че не можеш да не спраш и да се възхитиш на тази красота. Има вирчета с форма на сърце, на бъбреци, доста големи вирове, дълбоки метри, като се вижда всичко по дъното им, има и няколко високи водопада. Навсякъде скалите са червени, на места - тъмночервени, дъното на реката е доста широко и почти плоско.

    Този път не е бил ползван от граничните им войски, защото завършва пред ужасно стръмно място, а от дърводобивниците до сечищата им. Покрай пътя има вертикални скали, прорязани от реката, високи десетки метри. Изглеждат като боядисани с кафявочервена боя.

    Долината на реката става все по-тясна, римският път вече е в оригинал, защото тук камиони не могат да минат. Релефът става страшен. От двете страни долината става опасна. Последни напъни на римския път и той достига масиви от смърчова гора, която не само не е била сечена, но едва ли тук е идвал скоро човек. Тук е водосборна зона,като от ляво и от дясно идват две по-големи рекичики, а между тях има доста поточета. Тук никога няма да остане без вода, значи има условия да се крият животни в тъмната гора. От тази дивотия към България тръгват вълците. Тук е пълно и с прасета. По вертикала до наклонените поляни под Трите Чуки не е повече от 200 м. От скривалището си тук хищниците излизат на лов.

    При водосборната зона на тези две рекички в ляво продлъжава римският път по две трасета,които се събират по-горе, след което изчезва под горския тор. Билото на рида,който идва от към Трите чуки е без гора, като хвойната не е много гъста, има и пасажи от морени. Типичен алпийски пейзаж. Излиза се на местността Говедарника, до която се излиза и от с.Топли дол. От тук започва шосе,което се изкачва на високия рид, навлиза в смърчовата гора и по огромния рид, който се виждаше от поляната с чешмата на 6-и км. започва да се спуска ккъм с.Дойкинци. Има много преки пътища за слизане от билото на римския път, но това не може да стене през смърчовата гора, защото има скалист бряг над реката. Това шосе отстъпва по красота на шосето от с.Топли дол към Говедалрника, но пък е много обгледно. От Говедарника до с.Дойкинци шосето е дълго 18 км. В момента там не се сече,няма камиони и то се изминава пеша.

    Тази тясна долина,предлагаща изгледи само от няколко места не е така обгледна както долината над с. Топли дол, но пък реката й е най-красивата от всичките долини на Западния Балкан в Сърбия. Това ще се види от снимките, които ще поместя в блога си.

    Разкошна база за излети по река Дойкинска е поляната на 6-и км. след селото, от която могат да се предприемат излети в различни посоки. Недостатък на тази база е само това, че е доста ниско. Но да сеп„ остане тук е вдъхновение. Първият ден на този преход ми се случи по пълнолуние и връщането ми бе по шосе. Аз ака си „разтегнах” деня, че се прибрах по тъмно. Беше приказка.По нощите по римски път обратно към базата. А в гората свини се разправят за нещо и квичат като мотори бе аспух...




Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

1. diso - Снимки?! Давай снимки! Дано, ...
13.10.2011 12:02
Снимки?! Давай снимки!
Дано, като ги приемат в Евросъюза, този район да стане по-достъпен и по-отворен!
цитирай
2. анонимен - da snimki...
17.10.2011 05:57
Da davai sniki ,i oshte neshto,poobikoli i iz BG povechko i tam shte skivash ,oshte po zle po zle ot tyah ,tam e neprohodimo,a pri nas razbit asfalt i sushtata muka selska muka choveshka.I shte kulnesh i shte se chudish dali ne se se si rodil po GRESHKA.
цитирай
3. анонимен - Blagodarya...
17.10.2011 09:33
Blagodarya ti che publikuva comentara mi.Blagodarya ti za chudesnite snimki za chudesnite razkazi,budi zdrav i s oshe mnogo takiva postingi da ni radvash ochite i dushata.
цитирай
4. zvezdichka - Освен красивите
18.10.2011 18:56
снимки разказваш много подробно и интересно. А да те питам теб страх ли те е от диви животни, защото в края споменаваш за дивите прасета? И как процедираш евентуално при среща с тях?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12183283
Постинги: 4544
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031