ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТИ ОТ С. ТОПЛИ ДОЛ

     Бившето българско село в полите на Западния Балкан, Топли дол,  днес принадлежи към т. н.  Западни покрайнини на Сърбия поради позорния Ньойски договор и анексирането му от Сърбия след разпадането на Тройното кралство, включващо Сърбия, Хърватия и Словения. Нито едно правителство на България не се ангажира с този проблем на сънародниците ни там, незаконно присъединени към държавата Сърбия. Бяха ни отнети райони с компактно българско население, което бе подложено на сърбизация и което днес почти се е стопило. За какво ползват сърбите богатите на природни ресурси Западни покрайнини ще отразя в друго писание. Всички, запознати с казуса знаят, че „приватизирането” на тези покрайнини от Сърбия след разпадането на Кралство Сърбия, Хърватия и Словения е незаконно. Има обаче някакво негласно споразумение между Великите сили по този въпрос и то се спазва, както се спазва негласното споразумение СССР да си изтегли ракетите от Куба, но американците да оставят Кастровците да си разиграват коня там докато самите кубинци не ги свалят от него.

    Публикувах в блога си снимки от селото Топли дол. Някога то е било с население над 800 души и е било богато село. Преди влизането в селото на едно плато са били нивите му, където се е раждало всичко. Овцете са били към 10000,кравите и воловете – към 2000, почти толкова са били и конете. Пътят към първото населено място в посока Сърбия, гр.Темска е бил тесен и опасен, преминаващ по скалисти места и през дълбока кал, но воловете са се справяли с товара в каруците. Днес този път е разширен и асфалтиран, но пак е доста тесен и опасен. Само че вече почти няма кой да пътува по него. Църквата в селото е заключена и се отваря само когато почине някой. Селото вече няма кметство, защото е под 50 души. Сградите са с оригинална архитектура.Долният етаж е каменен зид, широк до половин метър, нагоре стените на къщата са плетени и мазани с глина. Други пък са от два реда дъски, като между тях е натъпкана слама. Това,което излъчва селото е мизерия, идват ми наум думите на Вазов за шопите от скалаците покрай Искъра: Глад и нужди вам са гости чести – нищета във пазвите на рая! Тук, далеч от всички, под планината е останал духът на някакво време, отдавна отминало и вече забравено: хората-животните,непрекъснато заедно в труд от тъмно до тъмно, нито един ден за почивка. Медицинска помощ, образование, някакви културни институции, какво е това,биха попитали хората. Естествено „развитие” на селото ли е бил този път или контролиран процес на сърбизация, целящ обезлюдяване на тези територии от етническите бълари, мисля, че е ясно.Училището е доста голямо със сграда, строена от истински майстори. В блога си публикавах една снимка от каменнаата му основа, да видят хората какви майстори е имало някога.

     Селото е разположено в широк дол, съставен от две големи реки, Топлидлска и Темщица и една по-малка, покрай която преминава римски път от селото в посока към вр. Миджур и вероятно с разклонение към седловината с римския път между върховете Мартинова Чука и Голямата Чука.Надморката височина на селото определям към 750 м.н.в. Долът е с двойна защита срещу ветрове и спускащият се от Балкана студен въздух. Това е място за село, за живеене, но си мисля, че за да проникнат до него хората и да се заселят тук им е помогнал римския път от гр. Темска към този дол, иначе отвесните скали по долината на р. Темщица щяха да са непроходими. Двойната защита на селото се осъщесвяла от релефа на Балкана тук. От вр.Миджур се спуска едно могъщо разклонение, наречено Бабин Зуб, което спуска в източна посока още едно разклнение, достигащо селото. Тези две долини са водосборна зона на двете реки, които споменах и които се събират в селото. По-голямата е р.Топлидолска,която тече по монолитни червени скали, скачайки по които е изваяла в тях различни фигури и дупки. По левия приток на река Топлидолска в горното й течение под вр. Миджур има доста водопади с малко вода, но пък много красиви. Десният приток на реката по едно време става непроходим и навлиза в теснини, завършващи чак на вр. Вражата Глава.

     Какви маршрути могат да бъдат предприети от селото?

     Красив маршрут, но доста тежък за един ден е този към вр. Миджур. Пътеката започва от селото до училището, изкачва се на рида, който разделя реките Топлидолска и Темщица и извежда на рида, спускащ се от вр. Миджур. Денивелацията до върха е поне 1300 м. Връщането от върха става по разработената и най-популярна в Сърбия пътека до скалите Бабин Зуб. Туристическият комплекс остава около 300 м.по-долу. Бабините Зуби са доста интересни. При слизането от Миджур се вижда само 1/3 от тях,трябва да се пообиколят. Заслужва си. От тях до с. Топли дол има още 12 км. по шосе, правено по време на соца в Югославия, после подържано от Горското. И то е красиво. Шосето започва от изворите на р. Темщица и после все покрай нея достига селото.

     Друг изключително красив маршрут е този по долината на р.Топлидолска. Път преминава все покрай нея и достига лъка, която е проходима само на ляво. По нея има две реки, едната с чудно красиви скали и водопади, другата – с минаващ покрай нея римски път с широчина само  едим метър. Водопадите и полянките са чудно хубави, а реката Топлидолска има преобладаващо монолитно скално корито с красиви вирове и водопади. Това е чуден маршрут за разходка, като отиването и връщането става по същия път.

      Най-красивият според мен маршрут е този в посока на вр. Вражата Глава. Той се изкачва по един могъщ алпийски рид, разделящ селата Топли дол и Дойкинци. Ридът е толкова висок,  че съперничи на вр. Вражата глава. Ридът е покрит със смърчова гора, а под нея има гъсти букови гори. Скали също не липсват.Те са отвесни вериги, единични, някои от тях с порастнали брези по цепнатините им и върху тях. А какъв взор има към Муджур и съседните му върхове, към долината на Топли дол. Пътят се изкачва над буковата гора и навлиза в тъмната смърчова гора, където смърчовете са с диаметър по един метър и високи по 30 м. Пътят достига превал, който води за с. Дойкинци, като завива горе към алпийската част, продължава по билото и се спуска до с. Дойкинци. Тук има говедарник, където хората се оплакват, че бугари им крадат животните и не пускат кравите на хубавите поляни под Вражата глава, за да не изчезнат. Това е място с изключитена кросота от към България и от тук. От тук се виждат Трите Чуки, Копрен, под тях е дълбоката долина на Дойкинската река с римския път покрай нея. По рида със смърчовете вие пътят за с. Дойкинци, който се изкачва още по-високо от превала под вр. Вражата глава. На запад се вижда Миджур и веригата му, която скрива Острите Чуки.

    Времето се разваля. До тук съм вървял 18 км, а върхът /Вражата Глава/ е доста по-високо, но ще проведа собствено разследване за крадените животни, защото имам предположение кои ги крадат и къде ги водят. Тръгвам към върха, намирам пътечки между хвойната, ползвани, със следи от копита. Не трябва да има такива пътеки, защото тук освен прасета и сърни други животни няма. Пътеката завива в дясно, а на мен ми става ясно. По време на югоембаргото маршрутът ми по Осоговската планина премина перпендикулярно на пътеките на контрабандистите, ще публикувам записките си. Имам опит в тази област. Пътечката  подсича един Безименен връх между който и връх Трите Чуки минава седловина с римски път и има два изоставени поста. От тук възможностите са няколко: надолу към Копиловци или Мартиново през наша територия или по сръбска територия по поляните под Трите Чуки и Копрен до седловината Кацакамък, където също има опции: към с. Дива Слатина или по билото на планината до вр. Сребрен и от там директно по долината на Берковката река в Берковица но може да се слезе в Бързия или в Гинци или в Комщица или в Губеш или в Годеч. Къде става конски пазар, къде се търсят коне за теглене на цигански каруци няма да кажа, но съм убеден, че този вид престъпност, крадене предимно на коне е с участие на „български граждани” е не е възможно те да нямат покровители и каналджии. Аз ли трябва да знам по-добре кои пътеки по планината трябва да бъдат завардени и крадците и каналджиите им хванати или тези, които трабва да пресичат износа на престъпноста на  „български граждани” в чужбина?

    Не достигнах до любимата ми седловина при Трите Чуки, защото времето стана лошо. Върнах се на Вражата глава, защото ми е любимо място. Каквото търсех, мисля, че намерих. Вече имам още по-сигурна версия за изчезнатите животни на бедните ни сънародници от Западните покрайнини. На върха /Вражата глава/ се опитах се да намеря българска мрежа – няма.Но и в Мартиново няма,само до кръчмата ако се опреш в стълба се хваща Виваком. Вместо да развият мрежи тук нашите мобилни просититути, които да ползват и сърбите, а не да грабят клентите си чрез договори, те са оставили терен сърбите да си развиват комуникаците и нашите граждани да ги ползват. Докато се обърна в посокота, по която ще се придвижвам падна много гъста мъгла. Сам убеждавам себе си, няма да се отклоня от рида, който трябва да ме върне на седловината при говедарника, но безпокойството ми се усилва все повече. И извднаж се успокоих, защото попаднах на мой  репер. Върху един мравуняк при изкачването оставих бисквита и сега попаднах точно там. Всичките ми съмнения се изпариха, поех спокойно надолу. Заваля и дъжд, но за кратко. Мъглата се вдигна, но до някъде, оставяйки връх Миджур под похлупак. Още 18 км, свечерява се, но вече съм при базата си - колата,в която има всичко за след тежкия ден. И съм доволен: стана ми ясно кой изчезва животните на хората и посоката, в която ги отвеждат.

      Този маршрут може да се измине с помощта на джип като се направи база под вр. Вражата Глава.От него могат да е предприемат разходки към с. Дойкинци по високия рид или към долината с римския път, към щедьоврите на Западния Балкан - Трите Чуки, Копрен и Кацакамък, а на другия ден в посока към вр. Миджур по централното било. Няма как да се слезе при Куклите над Чипровци, които са в наша територия, защото това ще бъде пресичане на граница без контрол, което е наказуемо от закона.Който не важи за конекрадците...