БАБИН ЗУБ – СКИЦЕНТЪР ПРЕЗ ЗИМАТА,
ТУРИСТИЧЕСКИ ЦЕНТЪР ПРЕЗ ЛЯТОТО
Аз вече писах за този прекрасен кът на Сърбия, отдалечен на два км. по въздушна линия от България. Сега ще го опиша по-подробно.
Ридът Бабин Зуб, наречен така заради характерния връх Бабин Зуб започва от вр. Вежен. Той е петият връх след Вежен, като само един преди него е под 2000 м.н.в. Скалите по върха Бабин Зуб, висок между 1700 и 1800 м.н.в. наподобяват долна челюст с останали по нея почупени зъби. Те са във форма на подкова, по-точно на челюст, по която най-запазени са останали кучешките зъби.В тази „долна челюст” има и „език” - едни заравнени хълмчета, които формират най-високата част на върха. Хотелският, туристическият и скицентърът са на около 300 м. под върха. От там започва лифт с тройни седалки, който през зимата изкачва туристите до върха. От върха започват две писти, които са отлично подържани, като да се затревяват и поливат изкуствено през лятото, защото не се вижда никъде пръст по тях. Те са така направени, че са орентирани на север. Стръмни са колкото тази на Стената до Алеко. Има и по-малки и по-равни писти, които се обслужват от скивлекове. В момента се разширява шосето до хижата, което ще бъде готово до зимния сезон, но трасето през село Ц/ъ/рни връх остава стръмно и тясно. Ще трябва да се събарят къщи. Разширява се и легловата база, която ще достигне 5000 места. Не знам точно какви са цените там за нощуване, за храна, за лифтове и писти, но ми казаха, че са два поти по-ниски от тези в Пампорово. Места могат да се резервират в хотелите или хижите по интернет.
Този скицентър ще се окаже скоро сериозна конкуренция на Пампорово, защото от центъра на София до паркинга му разстоянието е 150 км, а до Пампорово, където почти всички собственици са откровени мутри - над 200 км. По-ниските цени и по-късото разстояние до комплекса Бабин Зуб скоро ще пренасочат скиорите. Не мога да посоча точни цифри, защото не проявих интерес.
Интересът ми е насочен в друга посока, към летния туризъм и сега ще посоча големите възможности, които този туристически център предлата.
Самият рид Бабин Зуб, както вече посочих е едно могъщо отклонение от вр. Миджур и по площ вероятно е поне колкото Витоша. Това е третото огромно отклонение от Балкана в южна посока. Първото е Мазалат,второто,малко по-малко е Дюса /Равнец/ над Карлово. Докато първите две тръгват като отклонение от централното било на Балкана и после се разклоняват, пускайки нови високи разклонения, успоредни на централното било, това отклонение пуска само едно допълнително странично отклонение. Ридът, започващ от Миджур на юг е толкова широк и висок, че площта му е съразмерна с другите две отклонения, които посочих, Дюса и Мазалат. От едната му страна извира река Тимок, а от другата – две реки, Темщица и Топлидолска. В посока към с. Топли дол ридът пуска единственото си разклонение, което разделя реките Топлидолска и Темщица. Какви маршрути през лятото могат да се предприемат от туристическия център Бабин Зуб?
Първият маршрут е от туристическия център в посока към вр.Миджур. Първият връх по рида за Миджур е Бабин Зуб, който трябва да се обходи от всякъде. Той е бисер! ”Зъбите” е добре да се огледат от вън и от към „езика”. Разработена пътека води към вр. Миджур, премин вайки по още четири алпийски върха преди него. Изгледът е фантастичен. На изток вече сеп показват заоблените върхове над селата Мартиново-Топли дол, но на запад е още по-красиво, защото се вижда гърбът на резервата Чупрене. Набирайки все по-голяма височина пътеката достига вр. Миджур, от където „окото волно прегради не намира”,като Вазов казва в сихотворението си „На Ком”. А този връх е със 150 м. по-висок от Ком. На изток се виждат всички съседни върхове по билото – заоблените върхове над селата Мартиново-Топли дол, Вражата глава, Трите Чуки, Копрен, Ком. Вижда се и подобната на купа сено Витоша и високата Рила. На запад се виждат трите остри върха над резервата Чупрене, един от които е наречен Шилестата чука. След тях следва Светиниколския проход, а след него билото между върховете Хайдушки и Орлов камък затваря хоризонта към последния алпийски връх на Балкана, Голеш. Сърбия е цялата в планини, от които най-високата и остра е Сува планина след р. Нишава, но и към нас е така.Виждат се Белоградчишките скали, които са част от Светиниколската планина, Широка планина, Язова планина.
В зависмост от времето, с което разполага туристът и силите, с които празполага, по билото могат да се предприемат турове в двете му посоки. На изток спокойно може да се достигне до седловината между Мартиновата и Голямата чука, където се намират останките на български пост. Само много силни туристи могат да достигнат седловината при Трите чуки и да се върнат в рамките на деня.
На запад е още по-вълнуващо. Спускането след Миджур е по-значително, като след още един „мек” връх се достига Козия превал. От него става доста трудно, защото е много стръмно, върви се по камъни, покрити с къпини и храсти. След този връх следват още два, също толкова високи и остри, като от самото било към нас започват смърчови гори. След тези три върха следват още два постепенно снижаващи се и се достига Светиниколския проход. Повече не може да се измине за един ден. Предишният преход бе като по гърба на кон, но този е провиране през гори и ходене по скали, доста по-тежък е.
Друг преход от туристическия център може да се предприеме към доста интересното с. Топли дол. Ако в България нямаше текезесиране, сигурно така щяха да изглеждат много от нашите села. Районът е много красив, а селото е отдалечено на 12 км. От вр.Бабин Зуб. Денивелацията е 1000 м. от връх Бабин Зуб, но да не се забравя, че от базата до върха има още 300 м. изкачване.
Друг интересн преход може да се извърши по резервата Голема река, изворната област на р. Тимок. След Миджур се слиза на Козия превал, после по долината на реката и от нея се осъществява връщане на пътеката, която започва от туристическия център. Всичките тези преходи са тежки, изминават се за по десетина часа. Посочвам ги само като направления, като идеи за посещения в този край и запознавене с него. А долините-шедьоври от двете страни на Бабин Зуб, че и съседните ще опиша отделно.
Това, че Бабин Зуб не е в България няма никакво значение. Границата се минава свободно, трябва да си платил обаче рекета, наречен Зелена карта. Само да не се попадне на задръстване заради проверка на някой автомобил, който митничарите претърсват по сигнал. На практика не се осъществява никакъв контрол. По билото на планината, което се явава граница между България и Сърбия също се ходи свободно. На такава височина граничен полицай не се качва, но и да се качи, престъплеия не се извършват. Предръзсъдъците, че си в чужда държава, че си на границата на две държави трябва да се преодолеят. Това бяха комунистически пениси, които апаратчиците подмятаха пред хората, за да ги държат в страх навсякъде и във всеки момент. Не бива този факт, че си между две държави, да нарушава възприятията за красотата, която тук по планината Бог е разпилял без мяра...
