Билото е близо,напред!



               Стъпаловидно разположени скали по вр.Хайдушки камък.



                  Връх по билото на  Балкана.А как изглежда от тук към долината?



               Скала от вр.Хайдушки камък



                  Скала от връх Хайдушки камък.



Не е тракийско култово светилище.Това е една от скалите по върха Хайдушки камък.



Разрушени,размити,изветрени скали.Природните условия тук са много сурови.



                Тези скали се виждат от с.Стакевци.



                   Виртуална фигура на дух с нимб.



            Сръбски граничен знак на вр.Хайдушки хкамък.



                          Геодезическа маркировка на вр.Хайдушки камък.



Започна времето на дългите сенки,билото трябва вече да се напуска.



Виждат се двете Турли над с.Върбово.На името на тези върхове сърбите наричат тамошните хора не българи,а турлаци.Турлите наподобяват женски гърди,а зад тях е възвишението,под което е гр.Белоградчик.В дясно се вижда долината на р.Чупренска и част от селото.



                             Връх Хайдушки камък



                                      Един от изворите на река Стакевска.



              Този скален улей слиза в с.Стакевци.



                    Скали от вр.Хайдушки камък



        Тази китка смърчове се пази съвместно от бурите.Поединчино са загинали.



                                             Букът се предава,смърчовете - не!



                      Скалите са опазили тези смърчове от бурите.



Доказателство,че Балканът е климатична граница.Бурите отнасят всичко по билото.



Тук височината е около 1750 м.н.в,но условията са като на Пирин на 2750.



                      Зад тези морени се намира вр.Хайдушки камък.



                      Сега красиво,но как ли изглежда тук през зимата?



         Морени и смърчове,това означава много лоши климатични условия.



                             Този рид завършва с вр.Хайдушки камък.



                                     От обратната страна на с.Стакевци



                                     На път към вр.Хайдушки камък



                   В ляво се вижда първият от четирите върха с име Орлова чука.
                                 Това е магистралата към него,за козите.



      Морена по скатовете на вр.Орлов камък,доста различна от тези по Пирин.



                                   Една от скалите на вр.Орлов камък.



Изненада:От някъде се появи сръбско семейство туристи,които ходят по билото на Балкана.Както аз.



          Граничната пирамида на връх Орлов камък.



           Сръбската маркировка на едната част от върха /Орлов камък/.



Една от десетките морени към Орловия камък.Не тръгнеш ли по някия от тях към върха,не можеш да се пребориш с хвойната по скатовете му.



Останка от хобито на офицерите да ловят диви свини.Останала е само дупката,но се е заоблила.Разсеян от красотата турист може да пропадне в нея и да стане пакост.



          Лишеи,мъхове,прах,почва,трева,храсти,дърво.И камъните вече ги няма.

Ходих по Светиниколска планина на 09-10.09.2011 г. Тръгнах от Дивечовъдното стопанство "Миджур" над с. Стакевци. вр. Галаш заобиколих по пътя през Сърбия, а вр. Орлов камък изкачих по полосата. Между Орлов и Хайдушки камък се върви сравнително лесно през гората откъм България. По-труден е участъка от Св.Николски проход към Острата чука. Снимките ми са тука: http://chapkanov.snimka.bg/mountain/svetinikolska-planina-s-stakevci-vr-hayidushki-kam-k-h-gorski-rayi-10-11-09-2011-g.620517.24993175