Древен римски път е прехвърлял Балкана между селата Копиловци и Дойкинци, което е в Сърбия.При нас този път започва от долината на реката, идваща от водопада Големия скок. При водопада той се губи, но излиза на стотина метра по-високо на открит участък.Трасето на този път е разширявано и увредено при строителството на клеона. По него е трябвало да се изкачват товари за системата Сигнал 100,после да се обслужват граничарите,които ни пазеха от фашисткото куче Тито и неговите господари. Така разпореди Бражнев на Правешката Тиква.Пътят премнава през тераси - връх на красотата на Западния Балкан и пресича много реки.След като премине под скалния шедьвър Куклите, наричан Трите кукли, а те са десетки, пътят се изкачва на друго красиво място, между един безименен връх и Трите чуки.Преди да достигне тази седловина пътят се изкачва по алпийски ливади и строителството му е съобразено с терена така,че той до днес не е мръднал.Този,който не е бил там е пропуснал да види много от красотата на Балгария. Ще отбележа,че от тук започва пътека по Чуките и Копрените до седловината Кацакамък в източна посока,а в западна се отива на връх Вражата глава,друг шедьовър,после на Чуките над с.Мартиново и на Миджур.
     Камъните от пътя са приватизирани за строеж на пост,който поради наличето на тези камъни е най-голям от всички горе по билото.Срещу него малко по-високо има сръбски пост. Нашият пост е построен върху римския път! А той продължава и се уструмява към долината на р.Дойкинска в Сърбия, но много бързо се губи под хвойната и в смърчвата гора,за да се появи отново чак долу в обширна водосборна зона на потоци, които дават началота на р. Дойкинска.Днес там човешки крак не стъпва въобще.Това е развъдник за диви прасета и вълци,които преминават и у нас.Ще поместя постинг за този маршрут отделно.



Напълно запазен участък от римския път между селата
Копиловци и Дойкинци,който прехвърля Балкана.



 Римски път, чието трасе е разширено от двете му страни с две допълнителни ленти,за да могат да преминават по него автомоб ли. За опитното око на любознателния турист тук има три доказателства:
   - очертаната средна част на пътя,която е най-високата от платното,
   - наличието на едри камъни в нея,
   - потъването на страничните две ленти.



Само роби могат да домъкнат този голям камък,да му направят "лице" и да го положат в пътя редом с по-дребните камъни.Наличието на такива едри камъни е безспорно доказателство кой е строил пътя.



Запазен и доправян участък от римския път.Вижда се тясното трасе на оригиналния римски път в центъра на пътното платно,което е широко около 150 см.От двете му страни са положени ленти по технологията на инж.Макадам,които са с по-ниско ниво от това на оригиналния път,защото нямат толкова здрава подложка от едри камъни и са потънали малко от преминаващите авомобили.



                   Разрушен от наводнения участък на римския път.



Участък от римския път с приватизирани от него камъни.
Те са положени в бутобетона на мост над реката.
Простащината ходи по хората,независимо в коя държава са те.
Вместо да пазят - рушат, без да могат да направат вече такова нещо.



Първите камъни - много едри! - на пътното трасе на разрушен от водата римски път.Скалата под тях е хоризонтирана,за да не се приплъзват камоните по нея,но водата е объркала сметките на проектантите му.



Подпорна стена,изградена така,че да натиска с наклона си пътя,ред с много едри камъни,върху тях нов ред с изправени камъни,за да са устойчиви,между тях - набити по-дребни.Разрез на римски път,направен от буйната река.



                 Разрушен от реката при наводнения участък от римския път.



                 Подсечена от робите скала,за да мине римският път под нея.



За 2000 години реката е променила коритото си и вече тече по пътя.



    Разрушен от реката участък от пътя.Вижда се технологията на строежа му.

Наистина е красив Копиловския Балкан.Който в Копиловци е идвал той, два живота е живял.Добри и гостоприемни хора са Копиловчани.Господ ги е дарил с много красива природа, чист ваздух, и студена вода.Желаем живот и здраве на хората в това хубаво село.Да пазят Балкана,да почитат природата си както до сега.