ЧЕТИВО ЗА БАТЬ БОЙКО
След позорния за Бълария Ньойски договор, измислен от англичаните, райони с компактно българско население бяха присъединени към Кралство Сърбия, Хърватия и Словения за да бъдат те гарантирани срещу агресия от страна на България. На практика тези ,които спечелиха Първата световна война получиха като награда чужди територии,
а тези, които загубиха войната бяха наказани с отнемане на територии. Тази ужасна несправедливост след четвърт век доведе до Втора световна война.
Ние пропуснахме златния шанс при разпадането на Югославия да си поискаме териториите,които юридически не бяха придадени към Сърбия, а към тройното краство и които Сърбия присъедини към държавата си незаконно, но сега при евентуалното влизане на Сърбия в ЕС този въпрос може отново да бъде поставен.Но и дори да не бъде поставен, самото ни членство в ЕС ни предоставя големи възможности да общуваме по-пълнкръвно със сънародниците ни, населяващи т.н.Западни покрайнини и да им помагаме. Те са останали малцинство. Младите хора са сърбизирани и вече ползват сръбски език,но кръвта им е българска.Те се нуждаят от икономически връзки със страната ни поради географското си разположение.Преди Ньойския договор границата между България и Сърбия минаваше по билата на планините между тях. След отнемнето на територии от България те се явиха като анклави към Сърбия, защото естествената им връзка с България бе прекъсната, а за да осъществяват контакти със Сърбия трябваше да се преодоляват високи планински проходи. Давам за пример Босилеградско,чиято естествена връзка бе с Кюстендил, България.За да пътуват към Сърбия босилеградци трябва да избират за преодоляване Дукатската плнина или Бесна Кобила през високи планински проходи. Третата пранина,която ги загражда е Милевската, по която преместиха границата с България. Това е един типичен пример за анклав и ще се върна отново на тази тема. Сега обаче ще се спра на анклава по поречието на р. Височица. Тя извира от връх Ком и след с. Комщица навлиза в Сърбия. По поречието й има доста села, някога с компактно българско население, сега доста оредяло.Една от причините то да намалее е лошото географско разположение на тези села. Те са разположени по склоновете на Западна Стара плранина, по поречието на реката и една малка част - по склоновете на планината Видлич. Най-близкото голямо населено място е гр. Димитровград, но за да се достигне до него трябва да се прехвърли планината Видлич и после още една по-ниска, Пртопоповци.След присъъединяването на тези анклави към Сърбия това не бе възможно с волските каруци, сега отново не е възможно заради скъпия бензин. Естествената връзка на тези хора, за да продават селскостопанската си продукция е българският град Годеч. Тук са идвали тези хора, тук са продавали стоката си и са купували каквото им е необходимо за бита. Днес ако бать Бойко и Борислав Таджич се разберат, те ще започнат да идват тук отново.
Аз знам,че бать Бойко е умен,но и аз не съм глупав и ще му подскажа как да постъпи. Но трябва да го стори бързо!
Първата стъпка е да привика Таджич или да отиде при него и да го накара веднага да направят пътя между селата Смиловци и Славиня.Този десетина километров участък,не направен от 90 години и трябва да се завърши. Той е една от причините да си остава до днес прсъединената наша територия анклав на територята на Сърбия и да се обезсели. Не може този район да бъде изолиран повече и от България и Сърбия поради липса на инфраструктура! 90 години стигат!
Втората стъпка засяга само бать Бойко. Трябва да отиде в Годеч и да разбере кои крадат парите за ремонт на прътя от с. Губеш до с. Комщица вече 20 години и да ги тикне в затвора. А пътят да стане веднага.
Третата стъпка трябва да стане съвместно между бать Бойко и Б. Таджич. Тя е откривне на ГКПП при с. Смолча. Просто старото шосе трябва да се възстанови където е прекъснато и да се разшири.
Четвъртата стъпка е с какви документи сърбите, които не са в ЕС, да посещават България.Мисля, че трябва да получават безплатни визи само за България за определен период, които да бъдат подновявани.
С това прекъснатите връзки между българите от Западните покрайнни и България ще бъдат възстановени. От долината на р. Височица през селата Ропот или Губеш те ще достигат до пазара в Годеч, където да продават екологичнте си стоки. Те ще имат полза от това, но и ние, защото гр. Годеч е само на 50 км.от София.Вместо да пътуват хората през две планини до Димитровград, където има свръхпредлагане на селскостопански стоки, те ще започнат да идват тук.
Само една опастност има при тази разработка и това са нашите цигани.Ако стане така, че те безпрепятствено започат да правят набези из обезселените в значителна степен села по Западни покрайнини, има опастност останалите българи там да бъдат покосени от тях както ескимосите от бацилите на туберкулозата, срещу която те не са имали имунинет. Несвикналите да се борят и да преценяват степента на тази опастност наши сънародници ще бъдат изигарни, ограбени и довършени от тях. Що джици,що джелезо,бакър др.суровини има там за тях,че и ниви и градини,които хората не пазят,защото там цигани няма и не се краде.
Нашата полиция не може да се справи с циганите, а ако се справи, имаме корумпирана съдебна система,която обръща циганската престъпност в пари за тях. За целта има ромлидели и специализирани за „работа” с тях адвокати. Със сръбската полиция обаче не е така.Тя работи и тежко им на крадците, които спипа. Този въпрос пък откровено могат да обсъдят вътрешните министри на двете страни. Но те двамата, ако питат мен, ще ги подуча никакъв цигани от България да не навлиза в Сърбия. Защото ще направят същото в отношението между двете страни, заради което не ни щат в Шенгенската зона.
Във връзка с предложението ми в това четиво към двамата министър-предсдатели, по същество директори на държавите си и към министрите на вътрешните работи напомням една поговорка от с.Требич,Софийско:
Късмет в гъзо му вкарваш,оно си бега от късмето!
Господа държавници, обърнете най-после внимание на сънардодниците ни в Западните покрайнини! Пропуснахте 90 /деветдесет!/ години!
"Западните покрайнини след Втората световна война
.....
Хиляди българи са арестувани и изпратени в концлагерите Голи Оток и Св. Гъргур. По брой българите концлагеристи са на второ място след черногорците във ФНРЮ. Потискането на националното самосъзнание е системен и методично провеждан процес. Според официалните преброявания, през 1948 г. в Югославия има 61 140 българи; през 2002 г. те са едва 20 500. За да избегнат действаща сегрегация спрямо тях, хиляди българи постепенно се обявяват и регистрират като "сърби", "югославяни", а напоследък и "шопи" и "торлаци". Процесът на денационализация и насилствена асимилация е пряко свързан с умишлено поддържаната от всички режими на икономическа изостаналост на Западните покрайнини. През последните десетилетия в района не са правени никакви съществени инвестиции. В търсенето на препитание много млади българи са принудени да мигрират във вътрешността на Сърбия, където чрез смесени бракове губят националното си самосъзнание. Селата в Западните покрайнини се обезлюдяват. Променя се говорната и правописна норма на българския език. Сменят се българските имена на селища и местности. Имената на българките се преправят по сръбската именна система, като например Иванка Иванова се трансформира на Иванов Йованка. Родилните домове в Цариброд и Босилеград са закрити. Българките са принудени да раждат в Пирот, Сурдулица или Враня, където новородените се записват съгласно сръбската именна система,......"
http://www.vmro-varna.com/ZAPADNI-POKRAININI-index276.html
Поздрави за публикацията!
