Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.09.2011 23:13 - РИМСКИ ПЪТИЩА ОТ БЪЛГАРИЯ ЗА СЪРБИЯ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 2891 Коментари: 2 Гласове:
8


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 ИНТЕРЕС КЪМ   РИМСКИТЕ  ПЪТИЩА, КОИТО ПРЕМИНАВАТ ПО ПЛАНИНИТЕ      

         – МОЕ  ХОБИ  СЛЕД  ПЪРВОТО  МИ  ПОСЕЩЕНЕ  НА ХИЖА  ПЕРСЕНК

                                                    /от преди 100 години/

      В моите писания за планините ни често съм се спирал на тази тема.Блогът ми е място за изразяване на лично мнение и не разбирам защо получавам такива остри и обидни критики,когато пиша за тях.Нито съм професор,нито имам някакво образование в тази област,просто описвам видяното от мен – а то не е малко.За себе си се опитвам да търся причините за строежа на тази гигантска за времето си инфраструктура в някои части на България.Най-гъстата концентрация на римски пътища в България е тази във Врачанската планина.Мостове пък са строени само по Родопите.Може би другаде вече те са паднали или пък са били разрушени от варварите или турците след тях.Най-широкият римски път,който съм виждал е до с.Биволяне в Източни Родопи.Трасето му е широко три метра и има напълно запазен участък с дължина около два км.Сега намерих още един такъв път в Сърбия,ще стане дума и за него.Още една цел имам за да описвам тези пътища.Изнасям конкретни данни къде има останки или трасета,дълги километри,прехвърлящи планините,моята любов.Те могат да послужат за основа на някакво изследване в един неопределен период и дори за допълване на това,което се знае за тях.Има и други римски пътища,строени на съвсем изолирани от всякакви пътища места,които са тесни,просечени в монолитни скали и водещи до никъде.Краят на пътчетата се вижда,но защо са били те строени до някъде или пък строежът им е бил изоставен не ми е ясно.Трябвали са да се достигне да някакъв обект,може би,после са станали излишни.Началото на тези пътчета не се вижда,на него може да се попадне само случайно.Тези пътища не са по-широки от един метър.Подобни са пътищата на траките за обслужване на светилищата им,но разликата в технологиите е очевидна.По това строителство траките не могат да се мерят с шедьоврите на римляните.Те са силни в друг тип каменотворчество,каменорезбата с помощта на алпийска техника.

       На тези,които злобно ме критикуват за изводите,които правя от това мое хоби ще кажа,че съм много наясно с тази тема.Скалите,разбивани от робите за да се направи трасе за път имат следи по тях с някакви инструменти,а не следи от взрив,оставяни при новото строителство.Подпорните стени на пътищата също са уникални,правени са с огромни камъни.Технологията на пътищата се вижда там,където те са разрушени от порои или са пресечени поради строителство на друг път.Тя зависи от камъните,които е имало в района на строителството им.Най- долният ред камъни са най-големи и трасето им е по-широко от това на пътното платно.След това със сечение на пресечена пирамида над него се редят по дребни камъни,които се полагат така,че да остават вградени по височина,като от външата страна се редят най-едрите камъни.Така не могат да се изваждат камъни от пътя.Тази технология принуждава камъните да се самонатискат подобно на камъните в сводовете на римските мостове,но в по-слаба степен.Където пътят пресича наклонена местност,оставайки хоризонтален,той се строи така,че от високата си страна да има подпорна стена с наклон към него,за да го притиска и подпира едновременно.Такова стротелство-шедьовър знам в участък от южната страна на седловината при Трите чуки.Почти е невъзможно да се „приватизират” камъните от такъв пътен зид без пътят някъде да се пресече и тогава да се напредва към камъните,като се копае под тях.Иначе не могат да се извадят нагоре,те са като заклещени един в друг.Такава технология е ползвана при строителството от сръбските пленниици когато са строили Кайзервега.Който е преминавал от х.Заврачица до х.Грънчар не може да не се е удивил на това уникално,непоклатимо от природните стихии на 2500 м.н.в.строителство по типа суха зидария.

     На много места по трасето на римските пътища после пътят е разширяван,но следите остават.Каквото и да правят майсторите,разширявали пътя,включително и соцмакадаммайсторите,които са имали на разположение валяци,положените от двете страни пътя настилки за разширяването му пропадат под нивото на римския път и той се очертава,стърчейки над разширенията от двете му страни.И последното нещо,което ще кажа е,че тук и там по римските пътища са положени много големи камъни,по четвърт или дори по половин кубик,които от никакви други майстори не могат да бъдат довлечени и поставени.Само робите под ножа и бича на римляните са сторвали това.Тези големи камъни са нещо като печат,кои са строили пътя.За когото не съм убедителен,нека да отиде в с.Челопек.Да тръгне малко в дясно по старото шосе за Паволче и да поеме по десния от двата римски пътя към вр.Околчица.Големинта на камъните,положени в това строителство и оформянето на скалите за път и начините да бъде пътят обезопасен срещу подхлъзване над шеметните пропасти що го смая.

    Тази старина,римските пътища не се цени.Камъните от тях са обект на разграбване.Колко огради на овчарници,колко сгради са направени с тези камъни.Давам за пример два строежа: една тъпа сграда под Трите чуки над Чипровци и един огромен пост на границата ни със Сърбия.Той е построен не само с камъни от пътя,но и върху пътя.Сещам се за свинята на един селянин,която след като бе изяла храната от каменното корито се бе изакала в него.И той й сипа там отново храна без да го почисти,защото това било обичайно за нея.Колкото свинята опазва чистотата на кортото си,в което се храни,толкова и ние пазим старините си.Какви разкопки и ужаси оставят след себе си иманярите...

     Сега ще се спра на няколко пътя,които прехвърлят Балкана от север на юг в участъка от Петрохан до Миджур.За някои от тях съм писал,но това,което ще напиша сега ще има по-конкретни данни.

    Първият от тях идва от Бързия и се изкачва на Петрохан в дясно от прохода,но трасето му е запазено.Ако трасето е в гора,то си стои,но ако е на открита ливада,то е покрито вече с хумус.Къде започва този път не ми е ясно,но от Петрохан той завива нагоре към вр.Зелената глава,където е кулата.Строителите на пътя за кулата са ползвали част от трасето му до завоя,където кулата остава в дясно.Римският път – 100% запазен, продължава направо около километър и завива към долината на р.Нишава.От там той продължава покрай нея и излиза до моста,който е преди с.Гинци.Този път е продължавал по реката,но към София,към Ниш или и към двата града,не е ясно.Новото трасе на шосето за Петрохан минава през блата,но технологиите днес позвляват да се правят водостоци,а римляните са избягвали да стоят пътища през такива места и са търсили сухи трасета.

      Следващият римски път започва от долината на р.Берковска.При Хайдушките водопади той е напълно запазен.Трасето продължава с извивки нагоре и се изкачва по рида между селата Черешовица и Дълги дел до поляната при вр.Сребрен.Там то се слива с друг римски път,идващ от с.Дълги дел.За жалост трасето на пътя от с.Дълги дел е ползвано за соцпът до сребърния рудник горе под върха и после за път за граничарите с бази в меснтостта Здравченица и е едвам различимо.Обединни в един,тези пътища слизат в с.Комщица.Не е възможно да не е продължавал този път по долината на р.Височица.Вероятно този път се е сливал с пътя,преминаващ през Балкана от Чипровци за с.Топли дол,където се вливат реките Височица и Темщица и продължават към р.Нишава.С още по-голяма вероятност този път пуска и разклонение към с.Губеш,което се изкачва горе в Губешкия понор и слиза в Годеч.В Годеч има римска чешма,а в центъра на квартала му Трап има остаък от пътя с неоткрднати от местните шопи камъни.Много трудно се вадят...

      Следващият сериозен римски път е между днешните села Дива Слатина и сръбското село Йеловица.От Дива Слатина Горското е строило път за сечища по високата планина върху трасето на римския път,но той си личи.Достигайки билото,пътят завива в дясно и се спуска в непроходима днес букова гора,където се губи.На километри по-долу той се появява вече като много сериозен път в буковата гора,който достига до с.Йеловица.От с.Йеловица до местното Шумско /Горско/ пътят е покрит със соцмакадам,но си личи.

   Най-сероизноият от всички пътища в района е този от с.Копиловци до с.Дойкинци в Сърбия.Римската чешма в с.Копиловци,която се ползва до днес е била строена от строителите на пътя.Този път може да се открие по долината на реката,която идва след водопада Големия скок.Около 2 км,до самия водопад,пътят е напълно запазен.След това се устремява в букова гора,която расте върху него.Малко по-нагоре той се появава отново,като трасето му е ползвано за път на граничарите от времето на Брежнев.За да бъдат с по-голям радиус завоите,трасето на новия път е кориграно.Този най-важен път измежду всички римски пътища,пресичащи Западната Стара планина се качва на една седловина между Трите чуки и се спуска към с.Дойкинци.Пътят в алпийската част днес е останал под хвойната,но се появява отново в долината на една от реките,които дават началото на р.Дойкинска.Интерсното е,че този път има на едно място две трасета.Едното е по-тясно и стръмно,другото е по-широко и дълго.Вероятно от ДНСК тогава не са одобрили трасето и са направили негов вариант.Този път е много стабилен.Колкото повече слиза,толкова по-широк става той.Поне за къмъни не са мислели проектантите му,те просто са били местени от реката по пътя.При с.Дойкинци пътят е вече с триметрово трасе,колкото това при с.Биволяне.Това трябва да е било мигистрала за времето си.

     Друг път в района е този от с.Чипровци към с.Топли дол в Сърбия.Който е наблюдателен сигурно е видял,че соцмостът преди Чипровци е направен над римското мостче,което е останало непокътнато под него.Това мостче е много характерно,защото се състои от камъни с трапецовидно сечение,дълги около метър и половина.При прииждане на реката тук става здръстване и дано да не решат да го премахнат.Този път отново се появава след с.Мартиново,като трасето му остава по левия бряг на реката,неизвестно за мен защо,след като е било много по-удобно да се построи той по рида на Язовата планина.Този път излиза горе между Мартиновата чука и Голямата чука и се спуска в Сърбия.Тъй като преминава през ливади,трасето му тук,в тези /бивши!!!/ алпийски пасища е неразличимо.Останки от него обаче има покрай долината на р.Топлидолска и по-надолу по реката Темщица.При разширяването на пътя при с.Темщица по-долу,който на места е вкопан в отвесни скали както нашия път при Триград,без всякакво съмнение е ползвано  улеснението от строителите на римския път.За да се основе това село,причина според мен е бил точно този път.Иначе натам няма как да премине по отвесните  скали стоката на хората.

     В село Топли дол има още три загадъчни римски пътя.Единият,широк един метър, движи по ректа и достига една малка рекичка,по чиито каменно корито завива и продължава по долината й.Долината на тази рекичка е монолитна скала,а горският пояс над нея е съвсем малък.Пътят завива към едно ребро,спускащо се от Миджур и се губи.В горната част на селото обаче той е напълно запазен.Изпод скалните цепки блика вода и има поилки за животните.

    Втори загадъчен път,и той еднометров,движи по другата река в селото,Темщица.За него са просечени скалите и той се отправя по същия рид,но от другата му страна.Не съм видял,но съм сигурен,че тези два пътя се събират горе на рида.Защо обаче са им били необходими два?Или пък са глухи пътища?

     Третият загадъчен път е също толкова тесен.Той започва  в една гора,просечен е в скали и има подпорни стени над пропасти,за да свърши след около две км.без причина.Да е бил това трети път,водещ от с.Топли дол в посока към вр.Миджур?При социализЪма строиха т.н.прикириващи пътища,които да не могат да бъдат видяни от ваговете ни,Югославия,Гърция и Турция.Дали и това не са били някакви стратегически пътища за маневри на легионите,които са били базирани по долината на р.Огоста от другата страна на планината?

    Имам съмнение,че по долината на река Темщица е преминавал класически римски път,но през седемдестте години е строен там голям път и не съм убеден напълно в съществуването му.Убеден съм много над 50%.

     От Миджур до Салашкия проход остават още три пътя,които прехвърлят планината,за тях ще има друго писание.Ще има и постинг със снимки от римските пътища в Сърбия,явяващи се продължение на тези,които започват от България,прехвърлят планината и слизат в селата,които споменах.

     Настоящото писание посвещавам на злобните си критикари по темата за римските пътища с пожелание да си размърдат гъзъ,да си изкарат от полицията разрешителни и да прехвърлят по римския път Балкана между селата Копиловци и Темщица.Ще бъде добре за тях...

     




Гласувай:
8
0



1. kasnaprolet9999 - Тук в блога винаги има недоволни, ...
21.09.2011 23:40
Тук в блога винаги има недоволни, които се правят и на големи умници, но хич да не ти пука. Добре си го казал накрая-на злобните си критикари по темата за римските пътища с пожелание да си размърдат гъзъ,да си изкарат от полицията разрешителни и да прехвърлят по римския път Балкана между селата Копиловци и Темщица.Ще бъде добре за тях... Иначе за римските пътища е добре, но някак трудно се чете. Ако поместваш снимки между писанията си ще бъде някак по-ясно, както си го правил в други постинги. При теб или има много снимки и малко текст или само текст, трябва да помислиш за начина на оформление на постингите си. Не е лошо и да оставяш след запетайките си разстояние от един интервал до следващата дума. Тук сякаш си писал съобщение на мобилен телефон, така си пестил от интервали и знаци.Поздрави!!
цитирай
2. marknatan - споменавал съм го и пак ще го повторя ...
22.09.2011 23:43
споменавал съм го и пак ще го повторя в блога ти и описаното от теб има повече история,отколкото в блога на двама съмнително мургави братоци съдържащ служебното понятие наука
имаш един единствен нелеп критикар с безсъдържателен коментар,"1. анонимен - До един заблуден откривтел на римски пътища.....
01.07.2010 07:07 "
за сметка на това фен ти е къснатапролет,която те нарича Женомразец.
Но това ут Жина видяла първият образ на Кирил Константин в ед.ч. и то в цял ръст ,може и да мине за комплимент.
Писаното от тебя е изключително ценно. Има не само мемоарна интелектуална стойност,но и научно историческа.
Като завършек ,за да не бъдеме по някога еднозначни в оценките си следва да добавя,че това на което днес се възхищаваме ,като моста на Колщо Фичето край бяла,стъоеше като една хубава бяла крепост,която шопите решиха да направят на мост за да мине рушняшката армия с цел усвобождаването на балканците от задбалканската им губерния.
Или посочвайки един верен факт разрушаването на една крепост за направат на мост можеме да си плещиме квито си искаме "доказ".
Ето защо не може да се засягаме от маймуняшки хвалби,на лица видели Киро и Мето в цял ръст.
Какво величие за България.
Апостолите на Славяните за Пръв път в България да им дадат абецедето на тъпите българи да пишат славят за славяните направили църквите у Влашко (не за поляците славяни,за тех не ги бело еня,хеле па моравците и чехите ,които не оценили славянската им саможертва)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5912469
Постинги: 2618
Коментари: 6324
Гласове: 13633
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031