НА  КОМ

                                                          Отселе я вижу потоков рожденье
                                                          И грозное первых обвалов движенье.
                                                                                                            Пушкин 

                                      Оставих ви без горест,о,весели долини,
                                      ливади миризливи и сенчести градини:
                                      високо,към небето стреми се моят кон.
                                      Аз чувствам се близко до светлий небосклон.
                                      А ямите бездънни ми зеят под краката
                                      и буките столетни шумтят в дълбочината.
                                      На пътя ми въз върха висок,пустинен,див,
                                      бял облак се изпречва кат призрак странен,жив
                                      и движи се,и мърда над стръмнините крути,
                                      кат кораб въздушен с платната си надути.

                                      Зад мен,пред мен се дигат плешивите глави
                                      на ридове,покрити със папър и треви;
                                      ветрищата играят и конят ми послушни
                                      по стръмнината пъпли с извивки лъкатушни.
                                      Пред взора ми омаян,от север и от юг,
                                      на всяка минута изпъква изглед друг
                                      и нови хоризонти,и небеса по ясни,
                                      и видове чудесни,един от друг по-красни,
                                      гори,поля,долини,се сливат в чуден цвет,
                                      хармония и хубост,и тишина навред!

                                      Но ето ме на върха и вихърът мъгляви
                                      пред  мен кат сън премина,простора ми остави.
                                      О,чудо!О,картина!Кацнал на тез скали - 
                                      на тоз престол грамаден на бури и орли - 
                                      аз гледам в далний север,през степите сънливи,
                                      примрежения призрак на Дунава светливи;
                                      на юг се очъртава сред океан злато
                                      на Витоша гигантска сърдитото чело;
                                      зад нея снежна Рила огромни дига плещи,
                                      а по-далеч се мяркат Родопите зловещи.

                                      А още по-нататак аз жадно впивам взор
                                      и фъркам със душата през синия простор
                                      в оназ страна печална и сродна,и прекрасна,
                                      де мойте братя пъшкат в неволя най-ужасна.
                                      Забравени от нази,от бога,от светът,
                                      на мстителния варвар те падат под гневът.
                                      И виждам там при Вардар,шумливи и кристални,
                                      окови и тъмници,и образи страдални,
                                      очи,ръце,напразно обърнати към нас!
                                      О,братя македонци,поклон горещ на вас!

                                      Един сред тез прстранства,избегнал от светът,
                                      на тез пустини неми понятен мий гласът.
                                      Свидетели безсмъртни на векове минали
                                      аз в тях чета,разбирам кат в някои скрижали,
                                      на мирови преврати дълбоките следи
                                      и славата геройска на нашите деди.
                                      И в облаците,дето на върха там се трупат,
                                      кат ято сиви орли,накацали въз трупът,
                                      аз видя сенки сродни и духове безчет,
                                      слезнали от небето за тоя долен свет.

                                      Пред мойте очи будни,пред моят ум крилат
                                      от призраци и мисли минува рой познат;
                                      миналите епохи с сегашната се срещат,
                                      събитйя стари нови в едно се кадро смещат,
                                      на робството при стона ехти победний звук,
                                      юнаци,мъченици ведно възкъсват тук;
                                      при Крума стои Ботев,при слепия Иваца
                                      е Левски,герой разпнат;при Симеона каца
                                      орелът руски;Гурко със Самуила там
                                      ведно летят и водят дружините насам...

                                      Оттук окото волно прегради не намира.
                                      Вселената пред мене покорно се простира.
                                      Душата гордо диша.От тия планини
                                      умът към нещо светло,голямо се стреми;
                                      и,както тез могили без тръне и без храсти
                                      душата ми е чиста от зависти и страсти,
                                      и пълна с упоенье забравя за светът,
                                      при туй величье нямо утихнува ядът,
                                      и само ветровете - въздушни буйни орди,
                                      от върх на върх пренасят напевите си горди.

                                      Приветствам ви сладко,далечни висини - 
                                      Амбарице,Купено,в лазурни глъбини
                                      челата си забили безгласни великани,
                                      мен радствени и близки,със облаци венчани.
                                      Картините ви дивни,познати са на мен,
                                      те спомени възбуждат свещени тоя ден
                                      за дни фъркати,красни,кога с другари млади,
                                      като сърни летяхме над бездни,водопади
                                      и от хълмите голи ветрищата със вой 
                                      отнасяха кат плячка далеч калпака мой.

                                      Минаха веч години от туй щастливо време;
                                      Ала  днес духът ми,кат фърля всяко бреме,
                                      крилат лети,играе в лазура и светлика
                                      над твоите обятья,о,планино велика!
                                      Аз жадно се опивам с безкрайния ти шир,
                                      с живителний ти въздух,с дълбокия ти мир,
                                      със твоят вид чудесни,със твойта дива хубост,
                                      и кат орела диви - твой домакин крилат,
                                      аз гордо поглед фърлям над всичкий долен свят.

                                                                                          Берковица,1880 г.  
                                                                                


  Ком не е най-посещаваният Старопланински връх,но пък е много удобен за изкачване по четири лъча: три започват от Петрохан по долината на р.Нишава,по билото и по пътя за Старата и Нова хижа Ком.Четвъртият е от хижите Ком,те функционират и двете.Хиперкрасив преход започва от с.Гинци,като достига Губешките говедарници по р.Височица.От с.Дълги дел се идва тук,от с.Комщица,никога не съм имал предпочитание да кажа кой от преходите е по-красив.Ком не е най-високият връх на Западна Стара планина.Най-високият е вр.Миджур,а най-красивият е връх Копрен.Ком се състои от три върха,Копрен - от пет,но за да се достигнат те и преминат трябват дупце,даян и други качества.Много пъти съм бил на Ком,но тук радостта от красивата природа отстъпва на радостта,че тук е бил един от духовните ме отци,Дядо Вазов.Помествам откъс от стихотворението му НА КОМ,който ми допада най-много,защото съм роден в съседен на Вазов град.

                                         Приветствам ви сладко,далечни висини - 
                                         Амбарице,Купено,в лазурни глъбини
                                         челата си забили безгласни великани,
                                         мен родствени и близки,със облаци венчани.

        На този велик човек по барелефа се е изстреляла мутра,цигани пък отнесоха бронзовата част на паметника на Вазов за отпадъци от местността Залъмово кладенче над Сопот.Там Дядо Вазов е говорел с очевидци на бягството на сопотчани от турците и в негова чест имаше паметник.В блога си съм поместил снимка на скелета от паметника.
         Как можахме да стигнем до тук?            



                         Баралефът на Вазов на връх Ком



Върху паметника се е изстреляла мутра,улучвайки Вазов в долната челюст.



                              Поглед от Големия Ком към другите два.



         Рид от Среден Ком разделя притоците на реките Бързия и Берковска.



                                               От тук извира река Берковска.



                         Първо изкачване на Ком.



                                                               Две туристки на Ком



Първо предложение за надстройка на паметника на Дядо Вазов.



                    Второ предложение за надстройка на паметника на Дядо Вазов.



От тази долина извира река Нишава.В дясно от нея пък извира река  Височица,в Сърбия наричана Темщица.Ридът със смърчовете е висок почти колкото Ком.



                            Към Големия Ком.Есента тук вече е дошла.



         Пасищният бурен - в настъпление.Сега противникът му остана само смърчът.



                 Едва различима е седловината между Малък и Среден Ком.



След десетина години в това изоставено пасище ще могат да навлизат само диви свини.



            Ако не от север,от юг може да удари /дъжд/.Или пък от другаде.



                На Балкана 2000 м.н.в.са равни на 2600 на Рила и Пирин



Към малък Ком.Пасищният бурен /хвойната/ ли ще надделее или смърча в борба за завземане площта на изоставеното огромно пасище.



                                                В ляво е Средният Ком.



Самотно борче като това,което в мъгла насочва туристите към Видимската пътека.



                              На Ком има клекове както по Рила и Пирин.



                  Малък Ком.Те са три върха,като Средният е най-нисък.



Конски клозет.Когато един кон реши да ака,всички останали коне отиват там и свършват същата работа.Ако не им се налага за да спазят ритуала отиват и само се напъват.По същия начин и пикат.Тяхната урина е много силна и гъста и тревата на това място изсъхва.На мястото без трева пониква първо коприва или див лапад.



                                                Красива северна природа



                                        Билото на Балкана от север



                            Берковица,погледната от билото на Балкана.



От северната страна на Ком-овците има гора от естествен смърч.Сериозна е зимата тук и бурите,за да могат да им устоят буките.Но смърчът може.



      Връх Голата глава.Следва Зелената глава с ретранслатора и прохода Петрохан.



    За страната това е факт,но около Берковица костенурките са изядени до крак! След тях идва редът на таралежите,а после на едрите смокове.Това си е парче мЕсо.Интересно,туристите на хижа Ком ли кандърдисват да не ядат костенурки.,защото плакатът е залепен там.Има го и по Берковица,но това просто не прави смисъл.Вместо търсещи храна мили животинчета,за да презимуват през зимния си сън,от тях са останали само счупените им къщички...

Редуваш хубаво с тъжно - дано се изтегли равновесието само към хубаво.
Поздрави и лека вечер!:)

И аз бях на Ком благодарение на Вас!!!
Благодаря!!!

Изключително е красиво тук . Обетована земя. Това е точно средата на България и не е случайно,че само тук е запазено и автентичното име на планината Ком.
Напълно споделям страстта ти към този дял на Отечеството.
Този западен дял,на Стара Планина ( на турски е Коджа Балкан Коджа/стар/ и Балкан/планина/; Стара Планина на съвременен български),е запазил автентичното име на палнината Ком, Куманица,както е наричана преди настаняването на турците
от devnenetz е тази стара военна австрийска карта .дава пътищата към берковица,точно през комския предел и по билото към сребърна. би трябвало точно тук да минават рисмките пътища които търсиш.така са дадени.

http://lazarus.elte.hu/hun/digkonyv/topo/200e/41-43.jpg

ето тук качих друга по ясна стара военна карта на коджа балкан със селищата и пътищата(римски?) през него

http://imageshack.us/photo/my-images/828/4143g.jpg/