Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.08.2011 16:40 - ЗАЩО БЕ ПРЕДПОЧЕТЕН ДЯВОЛСКИЯТ ГРАД ПРЕД БЕЛОГРАДЧИШКИТЕ СКАЛИ?
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 2362 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 20.08.2011 16:41


  ЗАЩО ХОРАТА ОПРЕДЕЛИХА КАТО ПО-ЗНАЧИТЕЛЕН ПРИРОДЕН ПАМЕТНИК        

                    ДЯВОЛСКИЯ ГРАД ВМЕСТО БЕЛОГРАДЧИШКИТЕ СКАЛИ?

 

      Състезанието е деяние благородно,при което в честна борба трябва да победи по-добрият.Понякога точно така става.Бягат няколко състезатели,един пристига пръв и печели.Не винаги обаче състезанията са толкова прости.Тогава заинтересованите  завъртат разни игри,”притискат” с пари и обещания.Напр.явяват се музиканти на конкурс.Вече го няма сина на Чаушеску,който винаги печелеше,затова пък сега неизменно печели руската мафия ако участва в конкурса.На конкурса „Шопен” нашият пианист Евгений Божанов бе най-добрият,някой „мотивира” обаче журито да изберат една рускиня.Не си направих и труда да й запомня името,защото тя не притежава никакви качества.Така протичат и конкурсите за мис България.Възмутителен за мен конкурс бе избора на одна распоретина от Перник,защото се бе забола по време на конкурса с руски милионер.Имаше едно прекрасно момиче от някакво село,журито избра този подправен със силикон кон.

     В последно време въведоха гласуване чрез СМС или чрез изпращане на имейл.Така се гласува дали хората искат АЕЦ-а или друго нещо,за което те не са въобще не са компетентни.По техните простотии проституиращи по казуса социолози анал_изират „нагласите” в обществото.Този тип гласуване активира предимно простите,неуки хора.Уточнявам понятието прост човек.Това е добродушен,необразован човек.Често за мутрите или крадците казват,че са прости хора.Не е така,те са лоши хора.Простият човек сбърква сам себе си,той не причинява лошо на другите хора.

    Такъв тип бе и състезанието чрез електронно гласуване да се предложи за чудо на света един от двата природни паметника,Дяволския град в Сърбия или Белоградчишките скали у нас.Аз не бях посещавал Дяволския град и намерих снимки от него в интернет.Имам голям опит в тази област и веднага прецених,че двата природни паметника са несравними един с друг,защото са съвсем различни.При нас става въпрос за скали,а при сърбите – за глинени пирамиди /конуси/ по подибие на Кътинските,но по-големи и върху по-голяма площ.Просто няма база за сравнение.Сетих пак за мъдрост,която съм запомнил от любимото ми село Требич.Там хората казват в такива случаи,все едно да сравняваш фалос с палец.Нема по какво да се равневат...

      Включих в дългосрочните си планове посещение на Дяволския град и го осъществих.Ще започна с това,как се достига до него,защото в последния момент може да се сбърка пътят.

      Пътува се до град Куршумлия,където има два изгорени от турците православни манастири,но църквите са огромни и има останки от тях.В самия град Куршумлия има такава красива църква,каквато рядко съм виждал.От нея се вижда църквата на изгорения манастир Свети Николай.

         В град Куршумлия,който е на 230 км.от София няма хотел.Може да се нощува в близкия курорт Куршумлийска Баня,сега наричан Пролом Баня,който е на десетина км.от гр.Куршумлия.Курортът е страхотен.В хотел една нощувка струва по 40-50 евро на човек,на квартира – по 10 лв.за легло.За да се достигне Пролом Баня се пътува обратно от гр.Куршумлия.В ляво при моста на реката започва стълба към монументална църква,астанка от манастира Свети Николай,отдалечен на 10 мин.от пътя.След около един км.по шосето в посока Пролом Баня от най-високата точка на пътя долу в дясно се виждат останките от църквата на втория изгорен манастир Света Богородица.Изгорена през 14 век,стените й не са мръднали до днес.Църквата е на 5 мин.под пътя.Завива се по шосето за Прищина и след около 5 км.са завива в ляво към Пролом Баня,отдалечен на около 10 км.отх разклонаДобре е да се нощува тук,иначе е доста изморително.За да се достигне Дяволския град се пътува обратно до разклона и се тръгва в посока към Прищина.След нови десетина км.в ляво има отклонение за с.Добри До.Още 3 км.и има разклонение пак в ляво за Дяволския град.След нови 3 км.изкачване по стръмен тесен асфалтов път се достига паркингът пред Дяволския град.Пътят е тесен,има остри завои          хората карат внимателно,но е добре преди навлизане в най-острите завои да се подсвирква с клаксона,защото по пътя преминават и автобуси с туристи.

     А сега за природния паметник Дяволския град.Първото,което казвам е евалла на сърбите.Доколкото възможностите им разрешават,те са благоустроили това интересно място.Направили са пътеки,дървени мостове,парапети,надписали са важните места,поставили са скамейки.Никаква щета не е нанесена на природата,като окрадени железни парапети за Отпадъци или посечени дървета,защото паркът с пирамидите се пази.

   Дяволският град по размери е една шушка в сравнение с Белоградчишиките скали.Пирамидите /конусите/ са глинени,като глината е примесена с камъни.Глината се размива,камъните изпадат,но върху повечето пирамиди е останал камък като шапка с чудновата форма.Пирамидите са в две долини,като лявата е с по-големите образувания.Вижда се един скат до нея,където също е имало пирамиди,но са се размилиОстанали само основите им.Там е и Дяволсксата река,водата на която е разредена киселина,не може да се преглътне.Като лице,познаващо добре нашите Белоградчишки скали от с.Граничак до с.Фалковец казвам,че площта на Дяволския град е не повече от един процент от площта на Белоградчишките скали.Пак се сещам за критерия за сравнение между несравними неща,който чух в с.Требич.Една група глинени пирамиди като нашите в с.Кътина,дори не като тези в Рожен,да се сравнява с уникалните скали,неправилно наричани Белоградчишки.Те са част от Свети Николската планина и са разположени във формата на буквата „Х”,като на пресечната й точка се намира град Белоградчик.Там скалните групи са двадесетина.Посочвам една група скали,тези до град Белоградчик,които са поне 100 пъти по-големи по площ от парка в Дяволския град.Не подценявам ни най-малко красотата на Дяволския град,там също е много е интересно,но за сравнение с Белоградчишките скали и дума не може да става.Иска ми се един селянин от Требич да посети тези два „конкурента” и да направи сравнение между тях.

    Гласувалите по интеренет обаче предпочетоха Дяволския град.Според мен за това си има основателна причина и съм склонен да я разбера.Прекрасно подържания парк на Дяволския град,рекламата за него,организирането на туристически посещения там и др.са допринесли за едно добро отношение на хората към това.Вероятно малко от тези хора са били и на Белоградчишките скали,но едва ли са запомнили посещенито си там с нещо добро.Ако не са ги окрали циганите на Белоградчик,то неприятната среща с тях и последствията от пагубната им дейност в парка и около него те със сигурност са забелязали.Прекрасната дъбова гора се посича за циганските печки и се вози демонстративно в каруци през града.Почти всичко,което е било изпълнено с джелезо покрай Белоградчишките скали като парапети,мостчета и др.е изчезнато и чрез пунктовете на Отпадъци е отишло в НАДИН.Някога там имаше открит театър и кино.То е превърнато в развалини след обезджелезяването,обезджичването и други пакости и сега е заключено.Табелите с надписите на туровете изчезнаха,защото са метални,стават за Отпадъци.Пътеките се размиха,защото никой вече не подържа парка,за него пари няма.Престана да личи и маркировката по скалите с боя,цветът на която води по определен тур.Това подтиска и отблъсква.Давам пример със себе си.Ходеше ми се това лято на Хайдушкия камък,но как да стане това,като в Чупрене вече са само цигани.Като слеза от планината,ще намеря ли колата си изобщо,или пък ще я разбият и ограбят.И вместо към Чупрене,отидох на Източни Родопи.Там живеят турци,които не понасят цигани в общността си.Пак се сещам за скоропоговорка от с.Требич.Когато някой селянин трябва да отиде някъде,но има риск за него,той отказва и се мотивира така: Да не ме е ебал луд,та да ходя там!

     А на Хайдушкия камък ще отида,но ще му се кача изотзад,от Сърбия през селото Равно Буче.Там хората са потомствени животновъди, и при тях циганин за цяр не можеш намери,а какво остава да те окраде.

     Самият град Белоградчик също се е променил много.Някога имаше големи хотели,днес те се рушат.Никой не инвестира там,защото при толкоз цигани в града туристи натам няма да отидат.Аз съм бил много пъти в Белоградчик,защото той за мен е кръстопът към любимата ми Светиниколска планина,но впечатленията ми са ужасни.Цигански семейства с деца по улиците,които ядат нещо и разхвърлят хартии и найлони след себе си,влизат всичките в магазини,продавачите ги гонят,защото се страхуват,че ще откраднат нещо.Няма къде да седнеш да изядеш една баничка след неколкодневното изморително посещение на планината,защото навсякъде има насядали цигани и така са замърсили наоколо,че се отказваш и от баничките и от града и всичко и духваш извън града.А прокрай широките пътеки към скалите,по които може да премина каруца – вековните дъбове посечени – все едно убити хора натръшкани,та чак до връх Ведерник.Клоните разхвърляни безразборно,пътеките вече не личат.Но пък гущери – колко сакаш!

      А Дяволският град е като кукличка.Камбаната в църквата Света Петка няма кой да я открадне,арматурните железа поне №32,набити в земята,за да крепят дървените стъпала няма кой да ги извади и занесе в НАДИН.Има кошчета да отпадъци,скамейки,които си стоят,вместо да бъдат изтръгнати и изгорени.И още нещо няма тук: нито един циганин - нито в парка,нито в околността.

     Мисля,че това е основната причина,хората да предпочетат Дяволския град.А Белоградчишките скали същите тези хора или не са посетили или лош спомен от тях ги е предизвикал да дадат „отрицателен вот” за тях.На паркинга пред Дяволския град никой няма да ти окраде колата,но оставена за няколко часа в Белоградчик дори да не бъде окрадена,то през цялото време на разходката ще се притесняваш за нея.

      И България пак загуби.Мисля,наказаха ни.Напълно съзнателно!Не само защото не ценим природните ни красоти,но и защото ги съсипваме.От една шушка в сравнение с нашия природен паметник Сърбия ще печели от туризъм в него,ние не!

 

                                                                                                                   Тов.     Пр.

          

   

 

 

  ЗАЩО ХОРАТА ОПРЕДЕЛИХА КАТО ПО-ЗНАЧИТЕЛЕН ПРИРОДЕН ПАМЕТНИК        

                    ДЯВОЛСКИЯ ГРАД ВМЕСТО БЕЛОГРАДЧИШКИТЕ СКАЛИ?

 

      Състезанието е деяние благородно,при което в честна борба трябва да победи по-добрият.Понякога точно така става.Бягат няколко състезатели,един пристига пръв и печели.Не винаги обаче състезанията са толкова прости.Тогава заинтересованите  завъртат разни игри,”притискат” с пари и обещания.Напр.явяват се музиканти на конкурс.Вече го няма сина на Чаушеску,който винаги печелеше,затова пък сега неизменно печели руската мафия ако участва в конкурса.На конкурса „Шопен” нашият пианист Евгений Божанов бе най-добрият,някой „мотивира” обаче журито да изберат една рускиня.Не си направих и труда да й запомня името,защото тя не притежава никакви качества.Така протичат и конкурсите за мис България.Възмутителен за мен конкурс бе избора на одна распоретина от Перник,защото се бе забола по време на конкурса с руски милионер.Имаше едно прекрасно момиче от някакво село,журито избра този подправен със силикон кон.

     В последно време въведоха гласуване чрез СМС или чрез изпращане на имейл.Така се гласува дали хората искат АЕЦ-а или друго нещо,за което те не са въобще не са компетентни.По техните простотии проституиращи по казуса социолози анал_изират „нагласите” в обществото.Този тип гласуване активира предимно простите,неуки хора.Уточнявам понятието прост човек.Това е добродушен,необразован човек.Често за мутрите или крадците казват,че са прости хора.Не е така,те са лоши хора.Простият човек сбърква сам себе си,той не причинява лошо на другите хора.

    Такъв тип бе и състезанието чрез електронно гласуване да се предложи за чудо на света един от двата природни паметника,Дяволския град в Сърбия или Белоградчишките скали у нас.Аз не бях посещавал Дяволския град и намерих снимки от него в интернет.Имам голям опит в тази област и веднага прецених,че двата природни паметника са несравними един с друг,защото са съвсем различни.При нас става въпрос за скали,а при сърбите – за глинени пирамиди /конуси/ по подибие на Кътинските,но по-големи и върху по-голяма площ.Просто няма база за сравнение.Сетих пак за мъдрост,която съм запомнил от любимото ми село Требич.Там хората казват в такива случаи,все едно да сравняваш фалос с палец.Нема по какво да се равневат...

      Включих в дългосрочните си планове посещение на Дяволския град и го осъществих.Ще започна с това,как се достига до него,защото в последния момент може да се сбърка пътят.

      Пътува се до град Куршумлия,където има два изгорени от турците православни манастири,но църквите са огромни и има останки от тях.В самия град Куршумлия има такава красива църква,каквато рядко съм виждал.От нея се вижда църквата на изгорения манастир Свети Николай.

         В град Куршумлия,който е на 230 км.от София няма хотел.Може да се нощува в близкия курорт Куршумлийска Баня,сега наричан Пролом Баня,който е на десетина км.от гр.Куршумлия.Курортът е страхотен.В хотел една нощувка струва по 40-50 евро на човек,на квартира – по 10 лв.за легло.За да се достигне Пролом Баня се пътува обратно от гр.Куршумлия.В ляво при моста на реката започва стълба към монументална църква,астанка от манастира Свети Николай,отдалечен на 10 мин.от пътя.След около един км.по шосето в посока Пролом Баня от най-високата точка на пътя долу в дясно се виждат останките от църквата на втория изгорен манастир Света Богородица.Изгорена през 14 век,стените й не са мръднали до днес.Църквата е на 5 мин.под пътя.Завива се по шосето за Прищина и след около 5 км.са завива в ляво към Пролом Баня,отдалечен на около 10 км.отх разклонаДобре е да се нощува тук,иначе е доста изморително.За да се достигне Дяволския град се пътува обратно до разклона и се тръгва в посока към Прищина.След нови десетина км.в ляво има отклонение за с.Добри До.Още 3 км.и има разклонение пак в ляво за Дяволския град.След нови 3 км.изкачване по стръмен тесен асфалтов път се достига паркингът пред Дяволския град.Пътят е тесен,има остри завои          хората карат внимателно,но е добре преди навлизане в най-острите завои да се подсвирква с клаксона,защото по пътя преминават и автобуси с туристи.

     А сега за природния паметник Дяволския град.Първото,което казвам е евалла на сърбите.Доколкото възможностите им разрешават,те са благоустроили това интересно място.Направили са пътеки,дървени мостове,парапети,надписали са важните места,поставили са скамейки.Никаква щета не е нанесена на природата,като окрадени железни парапети за Отпадъци или посечени дървета,защото паркът с пирамидите се пази.

   Дяволският град по размери е една шушка в сравнение с Белоградчишиките скали.Пирамидите /конусите/ са глинени,като глината е примесена с камъни.Глината се размива,камъните изпадат,но върху повечето пирамиди е останал камък като шапка с чудновата форма.Пирамидите са в две долини,като лявата е с по-големите образувания.Вижда се един скат до нея,където също е имало пирамиди,но са се размилиОстанали само основите им.Там е и Дяволсксата река,водата на която е разредена киселина,не може да се преглътне.Като лице,познаващо добре нашите Белоградчишки скали от с.Граничак до с.Фалковец казвам,че площта на Дяволския град е не повече от един процент от площта на Белоградчишките скали.Пак се сещам за критерия за сравнение между несравними неща,който чух в с.Требич.Една група глинени пирамиди като нашите в с.Кътина,дори не като тези в Рожен,да се сравнява с уникалните скали,неправилно наричани Белоградчишки.Те са част от Свети Николската планина и са разположени във формата на буквата „Х”,като на пресечната й точка се намира град Белоградчик.Там скалните групи са двадесетина.Посочвам една група скали,тези до град Белоградчик,които са поне 100 пъти по-големи по площ от парка в Дяволския град.Не подценявам ни най-малко красотата на Дяволския град,там също е много е интересно,но за сравнение с Белоградчишките скали и дума не може да става.Иска ми се един селянин от Требич да посети тези два „конкурента” и да направи сравнение между тях.

    Гласувалите по интеренет обаче предпочетоха Дяволския град.Според мен за това си има основателна причина и съм склонен да я разбера.Прекрасно подържания парк на Дяволския град,рекламата за него,организирането на туристически посещения там и др.са допринесли за едно добро отношение на хората към това.Вероятно малко от тези хора са били и на Белоградчишките скали,но едва ли са запомнили посещенито си там с нещо добро.Ако не са ги окрали циганите на Белоградчик,то неприятната среща с тях и последствията от пагубната им дейност в парка и около него те със сигурност са забелязали.Прекрасната дъбова гора се посича за циганските печки и се вози демонстративно в каруци през града.Почти всичко,което е било изпълнено с джелезо покрай Белоградчишките скали като парапети,мостчета и др.е изчезнато и чрез пунктовете на Отпадъци е отишло в НАДИН.Някога там имаше открит театър и кино.То е превърнато в развалини след обезджелезяването,обезджичването и други пакости и сега е заключено.Табелите с надписите на туровете изчезнаха,защото са метални,стават за Отпадъци.Пътеките се размиха,защото никой вече не подържа парка,за него пари няма.Престана да личи и маркировката по скалите с боя,цветът на която води по определен тур.Това подтиска и отблъсква.Давам пример със себе си.Ходеше ми се това лято на Хайдушкия камък,но как да стане това,като в Чупрене вече са само цигани.Като слеза от планината,ще намеря ли колата си изобщо,или пък ще я разбият и ограбят.И вместо към Чупрене,отидох на Източни Родопи.Там живеят турци,които не понасят цигани в общността си.Пак се сещам за скоропоговорка от с.Требич.Когато някой селянин трябва да отиде някъде,но има риск за него,той отказва и се мотивира така: Да не ме е ебал луд,та да ходя там!

     А на Хайдушкия камък ще отида,но ще му се кача изотзад,от Сърбия през селото Равно Буче.Там хората са потомствени животновъди, и при тях циганин за цяр не можеш намери,а какво остава да те окраде.

     Самият град Белоградчик също се е променил много.Някога имаше големи хотели,днес те се рушат.Никой не инвестира там,защото при толкоз цигани в града туристи натам няма да отидат.Аз съм бил много пъти в Белоградчик,защото той за мен е кръстопът към любимата ми Светиниколска планина,но впечатленията ми са ужасни.Цигански семейства с деца по улиците,които ядат нещо и разхвърлят хартии и найлони след себе си,влизат всичките в магазини,продавачите ги гонят,защото се страхуват,че ще откраднат нещо.Няма къде да седнеш да изядеш една баничка след неколкодневното изморително посещение на планината,защото навсякъде има насядали цигани и така са замърсили наоколо,че се отказваш и от баничките и от града и всичко и духваш извън града.А прокрай широките пътеки към скалите,по които може да премина каруца – вековните дъбове посечени – все едно убити хора натръшкани,та чак до връх Ведерник.Клоните разхвърляни безразборно,пътеките вече не личат.Но пък гущери – колко сакаш!

      А Дяволският град е като кукличка.Камбаната в църквата Света Петка няма кой да я открадне,арматурните железа поне №32,набити в земята,за да крепят дървените стъпала няма кой да ги извади и занесе в НАДИН.Има кошчета да отпадъци,скамейки,които си стоят,вместо да бъдат изтръгнати и изгорени.И още нещо няма тук: нито един циганин - нито в парка,нито в околността.

     Мисля,че това е основната причина,хората да предпочетат Дяволския град.А Белоградчишките скали същите тези хора или не са посетили или лош спомен от тях ги е предизвикал да дадат „отрицателен вот” за тях.На паркинга пред Дяволския град никой няма да ти окраде колата,но оставена за няколко часа в Белоградчик дори да не бъде окрадена,то през цялото време на разходката ще се притесняваш за нея.

      И България пак загуби.Мисля,наказаха ни.Напълно съзнателно!Не само защото не ценим природните ни красоти,но и защото ги съсипваме.От една шушка в сравнение с нашия природен паметник Сърбия ще печели от туризъм в него,ние не!

 

                                                                                                                   Тов.     Пр.

          

   

 

 

 

      

 

      

 

 

      

 

      




Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 7308099
Постинги: 3138
Коментари: 8372
Гласове: 15362
Архив
Календар
«  Юли, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031