ДОБРОТО,КОЕТО НЕ ИЗВЪРШИХ ОЩЕ МЕ ГЛОЖДИ…
При моите пътувания винаги помагам на жени и момичета да си пренесат куфарите или чантите,като вземам по-тежките от тях да ги нося аз,а когато съм с кола по най-затънтените краища на страна им предлагам да ги закарам по-близо до градините,където те отиват да работят привечер след работа.Един път само избягах от това си „призвание”,но ще го помня...
Пътувам до с.Антон,за да търся останки от римски път по дълбоката долина на реката в дясно от селото,който води в посока към билото на Балкана и след това се спуска към Рибарица покрай х.Бенковски.От северната страна на Балкана има път към този висок превал,може би трети по височина след Русалийския и Клисурския,не може да няма и от юг.
Пътуването и преходите ми винаги са по минути,но циганите ми изядоха голяма част от времето.Предният ден те откраднали сигнален кабел в района на бившата гара Горна Малина и така се задействала защитата при аварии,при която всички семафори за влаковете светват червено.Движението на влаковете секва,те остават при семафорите и чакат сигнал за да продължат.Престоят на влаковете е бил много дълъг докато дойде аварийна група и възстанови връзките между гарите.Явно не всичко е било оправено и ремонтът на участъка с окрадените от циганите /д/жици продължаваше и следващия ден.Спряха влака ни на Мирково,чакахме много дълго.Аз побеснях от възмущение,как така може да се допусне от някакви си цигани,захранващи НАДИН със суровина да зависи сигурността на хората,които ползват влак,като пътниците по влаковете биват превръщани в техни заложници по гарите.Сигналните кабели са с много тънки влакна и след като бъдат обгорени,за да се извади от тях само медта,почти нищо не остава.Заради един кг.мед,за който НАДИН им плаща 12 лв,цигани спират движението на влаковете по подбалканската линия!А колко струва на БДЖ да отстрани повредата в резултат на тази кражба?Може ли това да бъде държава?Някой може и да съди БДЖ,че не е превозен до където трябва по разписание и поради това има пропуснати ползи.
Стигнахме до с.Антон с голямо закъснение.Аз се спрях да погледна за промени в разписанието заради зачестилите налети на цигани-гастрольоли от Пирдоп за извличане на суровини от този ж.п.участък.Споделих възмущенито си и с други хора,които казаха,че тези набези тук са ежедневие и не засягат само влака.От тях страдат всички,но никой не взема мерки срещу крадците.
Бесен,поех към реката,покрай която минава преправеният от трудоваците след Освобожденето римски път към Балкана,ползван от каракачаните някога,после още веднаж преправян от трудоваците на царя в годините 1932/38 и накрая по соцвремето,когато по този път е трябвало да се изкачват малки автомобили,а трактори да извличат нагоре фургони за животновъдите.Не тръгнах веднага и затова застигнах по пътя възрастна жена,претоварена с тежки чанти.Пътят след гарата е стръмен,макар да е асфалтиран,а жената е явно много бедна,защото нямаше дори кой да я посрещне с тези тежки чанти.Върви няколко метра жената,спре да си почине,а жегата е страшна.Ами сега?Ако не й помогна - лошо,ще ми тежи на съвестта.Макар и вече доста „голям”,все още сили имам за двамина.Ако й помогна,готов съм всичките чанти да й взема – пак лошо.Защото тя едвам върви,дебела беше и ще ме забави поне с още половин час.А аз все бързам и така е било цял живот.Влакът вече ми отне един час от времето.Какво да направя?И преминах покрай жената като автомобил покрай пътен знак,поздравих я,разбира се и с най-бързия си ход се отправих към набелязаната цел.
Това нещо сторих за първи път в живота си.Направих си сметка за времето,с което разполагам.Трябваше да бързам и да не си почивам,но като за наказание за доброто,което не сторих,сметките с времето ми объркаха овчари.Те не срещат хора в планината и им се говори,говори.Двама ме спряха,общо половин час отиде с тях.Не ми стигнаха само 15 минути до билото и още толкова за обратно.Часовникът ми цъкаше като биологичен часовник на момиче,което не успявя да се включи във времето.
Заради тези 15 мин.ще се върна отново при възможност,това може да се поправи.Но това,че не сторих хаир на старата жена ще ме гложди винаги,когато идвам насам.То няма как де си поправи!
А може би пък трябва да дойда тук още веднаж!Аз ходя по планини и красиви места при всяка възможност,но не съм убеден,че идеята къде да отида е моя...
Тов. Пр.
:) Докато четях си помислих - каква ли тайна или легенда, или нещо такова щеше да му разкаже тази жена, ако беше повървял с нея... нещо което да му помогне в работата... :)
