ПЪТЯТ НА ОКРАДЕНОТО
Кражбите - това днес е широко разпространен начин на препитание на много хора у нас,формиращи т.н.битова престъпност.Колко пъти вече ме крадат и мен?Първият път бе през 1990 г,когато ми разбиха мазето.Откраднаха ми разни инструменти.Полицията ги хвана на следващия ден и ме уведомиха: Хванахме крадците на мазетата ви,не могат да ви върнат нищо,защото всичко са продали.Можете да ги съдите!
Били са малолетни циганета,които са се пробвали да започнат с такъв бизнес.
Прескачам другите кражби спрямо мен,спирам се на последните две.Бяха разбили през зимата гаража ми,като ми откраднаха маслото за колата.Съседи ги бяха засекли,пак цигани.Обадили са се на полоцията за номера на колата с крадците,казали са в кой квартал тя се е отеглила.До днес те остават неизвестни извършители.Радвах се тогава,че къщата ми не е ограбена,но преди дни извършиха втори налет и сега отвориха къщата,а отвореният през зимата гараж – не.Без всякакво колебание,това са същите крадци.Предният път са „напазарували” достатъчно,затова не са навлезли и в къщата ми,сега са се върнали отново.Откраднаха ми малко неща,всичките от мед,но между тях един много скъп спомен от Николай Хайтов,тюмбелек на 276 години в деня на кражбата.Той бе огромен,с обем 5 литра и имаше божествен звук.Но преди всичко той ми беше спомен от този велик българин,с когото бяхме приятели.
Обидата за мен от този акт е много голяма.Притежавам подарък от скъп човек,стои на специално място,влиза в къщата ми един циганин и започва да се празпорежда с моите вещи.Решава,че на мен не ми трябва,но на него ще му донесе почелба ако го даде в пункт за Отпадъци на НАДИН или пък го продаде на някаква минимална цена.И го отнася.
Знам пътя на окраденото и тръгнах да си търся тюмбелека.Константин Канев има един такъв разказ,Дрохо,комуто откраднаха любмия чан.Той обаче знаеше кои са крадците и те от страх му го върнаха.Аз ще си го върна само ако го открия,защото на него има гравирана година,1734-а.И ако се обърне обратно и напълни с вода,събира точно 5 литра.Доста е голям,закачали са го на воловете.
Търсенето започнах от Женския пазар,където е гъмжилник на крадци,продавачи на откраднато и контрабандисти на акцизни стоки.Пунктовете за инструменти втора употреба се зареждат с крадени инструменти.Чанове и тюмбелеци са навързани и висят като гроздове,като на всеки има турната цена.Лозарски пръскачки от мед по 120 лв,лозарски ножици,храсторези,флексове,дърворезачки,менгемета с всякакъв размер,зарядни устройства за акумулатори на коли,всичко има и всичко това е било откраднато от някой и доставено тук на препродавача,който има помещение под наем,взето от управата на пазара.
Първият такъв магазин за крадени неща е още на ул.”Св.Св.Кирил и Методий”,където има изложени всякакви електромотори,изпръскани със сребърен феролит за маскировка,прекъсвачи,крадени елементи от оборудване на трафопостове и ел-табла.На втория магазин веднага в дясно видях предложители на стока.Едно наркоманче с приятелката си,целите в пъпки, вадеха от раничките си чукове с различан големина,но от един тип и с еднотипно направени дръжки.Чуковете бяха бижу и вероятно наркоманите са обрали колекцията на някой,който ги е събирал,почиствал и направил толкова красиви дръжки.Продавачът от магазина се държеше много високомерно и каза,че повече от 1 лв.за чук не дава.После ще ги продаде сигурно по 5-10 лв.Прибра им чуковете,от раничката си момичето започна да вади други неща.Точно до този магазин има още един такъв.И на двата имаше наързани десетки чанове и тюмбилеци с различна големина.Големите тюмбелеци бяха по 15 лв,но много по-малки от моя,чановете – доста по-скъпи.
Преминах на другия тротоар,където също има продавачи на инструменти втора употреба /крадени!/ и на чанове и тюмбелеци.Като да имаха продавачите картелно споразумение,защото цените на чановете бяха същите.От тук чак до бул.Сливница се продават крадени инструменти.
Пак се върнах на предишния тротоар и минах покрай още два магазина за крадени неща.На първия имаше сделка.Набавячът на стока за дядото,един циганин,предлагаше дръжки за брави,но не бяха в комплект,а в кутии и то само декоративните елементи.Това нещо не е крадено от дом,а от работилница или склад.Старецът разглеждаше какво му носи циганина днес и се пазаряха за цената.До циганина имаше още една торба.От тук си купих преди години плевенска помпа бибо само за 30 лв,чисто нова,но изгоря веднага.Освен този старец до него имаше още 3 такива „магазина”,че и още един на ул.Вашингтон.Циганки непрекъснато ми предлагаха да купя дамски или мъжки цигари.
Беше вече късен следобед.Стотици тюмбелеци разгледах,моят не бе измежду тях.Започна обаче ново раздвижване на циганите по пазара.Взеха да прииждат още и да поставят по тротоара пред градинката от западната страна на училище Св.Св.Кирил и Методий разни „стоки”.Там става т.н.цигански битак,а ако ги подгонят полицаите го правят между улиците Симеон и Екзарх Йосиф.Гледах за тюмбелеци – нямаше.Имаше предложители на мобилни телефони по десетина лева,на лаптопи по 100 лв,на аудио и видео уредби,прахосмукачки,печки,инструменти,домакински потреби.А също и летература.Един циганин предлагаше руска медицинска енциклопедия в много томове,но някои липсваха и кандидатът да я купи се отказа.
Тези крадци считам за по-съвършени от категорията,която краде и продава на препродавачи.Тези директно реализират „плодовете на труда си” и не могат да бъдат ограбвани.Каквото се пазарят – за тях си е.
Попитах се,имаме ли държава,а тя има ли полиция,която да се бори с престъпността.В другите държави се извършва превенция на престъпността,а тук откраднатото се продава свободно.
Тръгнах по ул.Симеон,където трябваше да посетя една стара жена.От дясната страна в посока към бул.Хр.Бтев – само цигански заселища.Едни огромни дворове с порутени къщи по тях,простряни пранета,на входовете – по една желязна врата.Където тя бе отворена,виждах такива картини.И си казах: Отвъд тази желязна врата заграденият микроквартал вече не е към България.И прехвърлих тази своя мисъл към стотиците гета,опасващи села и градове,които виждам из страната и които нарастват върху нови площи и се създават ново и нови.Накъде Българио?Още 50 години ти давам и вече няма да те има.В Сливен на 10 раждания едно било на Българче,но не само там е така.
Т. Пр.
Много добре си ги описал циганите. Чудя се сама след 50 г. дали ще има от кого да крадат и какво ще стане с горките хора. За българите е ясно, старите ще си идат по реда, а младите ще забегнат в чужбина.
