На красивата Г/ца Гамина:
ПО ДЯСНАТА МИРКОВСКА РЕКА
За да бъде по-ясно писанието ми за тази река ще започна с едно встъпление.Село Буново е точно под вр.Баба,като дори от едно място в селото се вижда самият връх.Съседното село Мирково се явява под един много широк връх - алпийско пасище,наречено Говедарника.От вр.Баба започва рид към село Буново,от двете срани на който текат две реки.Характерното за този рид е,че в посока на с.Буново той се разширява много по площ.Дясната река спрямо този рид има водосборна зона в буковата гора и се влива в Буновската река.В Буново тази река е известна под името Бабска.Лявата река има много голяма водосборна зона с форма на фуния.Тя извира от алпийските пасища в този район,характерни със стотиците си извори по тях.Обединена от няколко изворчета водата тече в поточета,които образуват рекички и се устремяват към изхода на долината,като постепенно се събират в една обща река.Това е някаква висши форма на красотата.Реката тече към Мирково и се нарича Мирковска река.По дебит тази река е доста по-малка от Буновската,която има водосборна зона от Балкана и от Средна гора едновременно.Тази Мирковска река се намира на около 1,5 км.от ж.п.гарата в западна посока от нея.Аз я нарекох Лявата.
От Говедарника малко след вр.Баба в посока към с.Мирково се спуска друг рид,който във високата си част е тесен,а надолу се разширява.Това означава,че в долините на реките покрай тези ридове положението е точно обратното.В алпийската част на планината те са широки,а преди да достигнат равнината те стават все по-тесни.Поради тази особеност паищата тук по Говедарника са огромни по площ.Те представляват едни обърнати на юг наклонени ливади със стотици изворчета и възможности да се избира подходящо място за паша на животните според метеорологичните условия.
От Говдарника обаче започва и още един рид,известен под името Червеният къмък.Покрай него отново текат две реки,като дясната отива към Мирково,а лявата излиза на полето малко след Мирково.Долината между рида Червения къмък и рида в посока към вр.Баба също е много голяма.Изворите ми се струва че са по-малко на брой от тези,които захранват лявата Мирковска река,но пък долчинките са повече и са с подчертано алпийски характер.Почти във всяка долчинка има по едно минипръскало.Такова благодатно място за отглеждане на говеда в ниската част и на овце по високата част на планината има много рядко в страната.Такива хубави пасища дори в Родопите няма.За да идват каракачаните чак от Гърция до тук през лятото със стадата си,това за мен е доказателство за стойността на тези пасища.Днес по тях не е останала нито една овца!Както при тъмрашлите,преди да ги запалят за втори път...
За да се изкачи планината по долината на дясната Мирковска река трябва да се върви по ж.п.линията около километър на изток до преминаването й по моста над реката.В началото се ползва шосе за язовира към комбината в Мирково,като шосето се изоставя и се ползва трасе на път,направено вероятно от ловците и мутрите,които един ден биха имали интерес от него ако си уредят документите да изсекат разкошните букови гори над Мирково.Рекичката е малка.Пътят е „пробит” покрай нея и следва в началото долината й,но скоро я изоставя.Буковият пояс тук не е много висок,както над с.Буново или при лявата Мирковска река.Много бързо се излиза на алпийската част на планината.Изглед има към равнината,към Средна гора,към алпийската част на Балкана – Говедарника,но вр.Баба остава закрит.Тясната долчинка на реката тук се превръща в нещо много обширно.На мен ми прилича,както вече казах,по форма на фуния с широката си част опираща по централното било на Балкана.Долчинки на рекички започват още от алпийската част и продължават в буковата гора.На границата на гората и пасищата до рекичките има останали къщички на животновъдите или само техни руини.Колкото и да е голям Балканът,все пак природата в него е подобна.Това място ми прилича на пасищата в Пенчовската планина,но още не е така завладяно от пасищния бурен,хвойната.Но и тук хвойната яко е подбрала пасищата и ще ги унищожи.Тя вече няма врагове - животновъдите и превзема всичко,подготвяйки условята за възвърщане на гората по местата си,където е била изсечена и която после ще задуши и унищожи хвайната.Хранителната верига важи и за растенията.
Ползва се новото трасе на пътя,направено против всякаква логика.То се изкачва към билото на рида Червения камък и дори е „пробито” по самия рид,та този природен феномен е обезобразен в накаква степен.Мястото е кръстопътно и ако има вероятност да падне мъгла при връщането,човек трябва да го маркира някак,но не както кучетата територията си,а напр.с камъни или стрелки по пътя,защото то е кръстопътно и в мъглата орентирите се губят.От тук започва път към долината в дясно на Червения къмък и глух път към обект на Водоснабдяване в ляво от рида.Има достатъчно пътеки към Мирково,вече изоставени и пообрасли,но изгубване тук за човек,който не познава местността не е желателно.А в „кръстовището” няма никаква логика.Такива места радомирци наричат купкапани.
От това място вече се върви по билото на рида Червения къмък.Масивът му донякъде прилича на Червената стена над Бачковския манастир и на скалите при Белоградчик.Простаци са взривявали в тези природни скални феномени за мутропът за моторите,офроутите и атеветата им.Нямаме държава,това го чувстват всички,но нямаме и елементарна екологична култура.Тръгват мутрите,разбиват природата,на кмета му дреме едно нещо,но няма да уточнявам кое.
Пътят заизвива под скалите и между тях,предлагайки приказни гледки към прекрасната алпийска долина с многото долчинки из нея и към другите ридове на юг.След като се преминат скалите от дясната страна на Червения рид се чува доста буйна рекичка в буковата гора.По бреговете й има причудливи скални образувания.Те ми напомнят за бреговете на рекичките по Източни Родопи,устремили се към реката- майка,Арда.
Пътят изкачва заравнената част на билото и предлага много опции,да се изразя и аз на американски език.Едната възможност е да се тръгне в ляво по хоризонтала и лек наклон и да се достигне до долината на Лявата Мирковска река.Не мога да опиша тази красота.Пътеки има останали,но могат да се ползват и хоризонталните пътеките на животните,пасли тук вероятно хиляди години.Има нещо като централна пътека,бих я нарекъл Магистралата на бать Бойко,която минава над горския пояс с отклонения към билото на Балкана.Друга възможност е да се продължи по пътя в дясно и да се излезе на билото при една една седловина.Там има някаква ловна хижа и вероятно на нея дължим този път.Ако се продължи по този път може да се слезе в Челопеч или да се достигне х.Мургана.Трета възможност има да се продължи към централтото било на Балкана и да се върви по него в посока към вр.Баба и х.Чавдар.
Аз не посочвам точни маршрути,по които да се мине,а описвам местности.Туристът е творец,той си избира от къде да мине.Тук след горския пояс навсякъде е проходимо и навсякъде е неповторимо красиво.Всеки според силите и времето може да си избере преход.Аз напр.обичам да минавам покрай изворите на реките.
Ако някой реши от тук да се спуска обратно към Мирково има две възможности.Едната е да се спусне от поляната с разклоненията на пътя по реката,минаваща в ляво от рида Червения камък.Така пътят до ж.п.гарата ще се удължи с 2 км.Друга възможност има да се пресече изворната област на дясната Мирковска река и да се слезе по рида между лявата и дясната реки.Там - пътища много.А има и летни къщи,така,че има останали подържани пътеки към тях.
Вече описах долината на лявата Мирковска река,която все пак се посещава,заради соцпътя по долината й.Но долината на дясната Мирковска река бе станала направо непроходима поради изоставянето на пътеките за животните до алпийските пасища.”Пробиването„ на мутропътя по нея е голяма придобивка за туристите.Долините и на двете Мирковски реки са много красиви и ги препоръчвам на турсти,които са по-фърст.А за тези туристи,които си устройват лагер в планината,тук е прекрасно и спокойно - кьорав циганин не се качва до тук,защото няма какво да открадне.Само туристите ходят толкоз много и нищо не краднат,оти са глупави,не стават за крадци.
На добър път по дясната Мирковска река!
Тов. Пр.
