Тоя живот,дето го живеем,хич не ми се живее.Отивам си със кеф!
/Последните думи на Николай Хайтов/
„ПОРЯЗОВСКИЯТ ТЮМБЕЛЕК”
Ще започна с едно въведение за понятията чанове и тюмбелеци.Чан е турска дума и означава камбана.Малки камбанки се окачват чрез каишки по вратовете на домашните животни за да бъдат те по-лесно откривани и връщани при стадото ако се отлъчат от него или се изгубят в гората.Чановете се правят от месинг,който се отлива в специални за целта калъпи,а по-големите – в леярски форми.В сплавта на месинга,състояща се от мед и цинк се добавяло и сребро,когато овчарите хвърляли в разтопения метал сребърни дюкмета за късмет.Сплавта всеки път се получава различна и поради това звукът на чановете е различен.Обикновено чановете се състоят от една голяма камбанка,вързана за каишката към врата на животното и една малка в нея,закачена на кука към основата на вътрешната й част,която виси и се удря в голямата.Така се получават две честоти,като майсторите на чановете чрез изпилване на периферията на едната камбанка „ешват” честотата й да бъде съзвучна на другата камбанка,с която се удря.Това си е изкуство.Понеже съм музикално образован предполагам,че съзвучията са били напр.октави,квинти,сексти,терци и др,но не и дисонанси от малка или голяма секунда.Без да са запознати с това,явно майсторите са се стремели към него.Има и чанове с три камбанки.Други пък са доста големи,предназначени за еркичи,които водят стадото.Константин Канев споменава за един такъв чан на неговия герой Дрохо,който бил любимият му чан в стадото.В някакво село обаче хората си направили църква,но нямали камбана и поискали чана му за камбана.Без да се замисли,той отвързал чана и го дал на хората.
Чанът е плътен,тежък,поради което звукът му,предизвикан от вибрациите след удара в метала му не заглъхва веднага.Колкото е по-голям той по обем,толкова по-дълго продължава звученето му и се наслагва със звука от следващия удар на езичето му.Известно е,че звукът на най-голямата камбана,напр.на катедралата Св.Александър Невски заглъхва последен.
Тюмбелекът е изкован от медна ламарина,дебела според големината му.Където се срещат ръбовете му те се спояват с месингов припой,за да преминават вибрациите след удара по ламарината по метала.Тюмбелеците се провят поединично,няма два еднакви по форма или с еднакъв звук.Формата му е определена от майсторите по начин да резонира максимално,както напр.формата на цигулките,която трябва да осигурява резонанс в четири октави.В горната си част тюмбелекът е разширен и сплескан,в долната си част представлява кръг,доста по тесен.Ударът по медната ламарина се предизвиква от висяща желязна пръчка.Името на тюмбелека произлиза от това,че той издава еднократен звек „тум”,който веднага затихва.Той се прави много по-лесно от чана и е много по-лек от него.Има обаче и големи тюмбелеци,предназначени за говедата,чиито размери са с обем до пет литра.Колкото по-голям е тюмбелекът,толкова по-нисък е звукът му /тумкането му/.
Песента на чановете и тюмбелеците е била различна за всяко стадо и хората са познавали на кого е стадото от далеч.Песента на чановете и тюмбелеците е ставала част от живота на овчарите и на стари години те са вземали при себе си любимите си звънци,покрай чиито звън е преминала младостта им.Напомням как е починал Дрохо в разказа на Константин Канев,който искал да умре след като чуе чановете на стадата,идваши от зимните паши.По-дълбочина този разказ е съизмзерим с разказа на Вазов дядо Йоцо гледа.
Аз притежавах един исторически тюмбелек,който ми бе подарен от Николай Хайтов.Този тюмбелек имаше написана дата и когато ми бе подарен през 1984 г.той бе на 250 години.Бил е притежание на рода Порязови от с.Яврово,родното село на Николай.Той ми каза,че тюмбелекът е много ценен и ми заръча да го пазя.Порязовци са го връзвали на един от воловете си,когато ги пускали да пасат,за да ги намират лесно когато им потрябват.Мислех да го подаря в някой музей,но не се решавах да се разделя с него.След като почина Николай този тюмбелек ми беше като някаква връзка с него.
Причината да ми подари Николай този тюмбелек бяха разговорите ни по неговата книга за Яврово и тази за с.Манастир,която той написа съвместно с учителя от с.Манастир,Дичев.Аз изпитвам силна любов към района на Манастир и съм го посещавал десетки пъти.Любимото ми място там е долината,където някога бе селото Хамбардере.Това село бе единственото с помаци в район на турците и те се различаваха от тях само по езика.Разказвал съм на Николай доста случки от там,включително и такива,когато изселваха хората от там принудително,защото включиха землището му в разширения район на ловния резерват Кормисош.Надявах се някоя от тези мои срещи с тамошни хора и разговорите ми с тях да му послужи като тема да напише разказ или да изпрати кореспондент на списанието на „гореща” точка.Ще дам и пример,макар и не точно от този район.За да минава първия секретар на Смолян В.Караджов до една ловна вила с колата си,бетнираха и рзшириха известния Кемеров мост над Девинскта река,един от двата символа на Родопите,другият е връх Турлата.После със секачи и чукове,за да не съборят тази красота,възстановиха моста.Това стана лед няколкото статии в списанието по този въпрос.
Пет години след като Николай ми подари този тюмбелек направих лятната си къща,която кръстих Хамбардере.В нея предвидих специално място за тюмбелека,където стоеше до вчера.
Имах и чан.Купих го от една бедна стара жена от с.Мугла,която го предлагаше за 5 лв.Дадох й десет.Него закачих по диагонал на тавана на Хамбардере на място,приготвено специално за него.На останалите два диагонала измислих друга окраса от дърво.
Тези чанове,които ми носеха толкова радост и представляваха емоция за мен ми ги откраднаха цигани.Влезли са в парцела ми,разбили са вратата и са взели всичко,което е от цветен метал.Съвсем скоро под вилната ни зона,където пък живее синът на Николай,Сашко Хайтов,стана дума,че сега преди изборите циганите се чувстват безнаказани,защото са се спазарили за гласовете си и сноват навсякъде,поради което не е желателно да остават къщите без хора.Помислих си да прибера тези две ценни вещи,но реших,че ще ми се размине.Сега са сигурно в някоя цганска топилня за цветни метали,след което ще отидат в НАДИН и после в Пирдоп.Където вероятно е отишъл и металът от паметника на Вазов от местността Залъмово кладенече,където той разговаря с овчари-очевидци на бягството на хората от Сопот към местността Зли пролез.Схемата на кражбите на бронзовите плочи от паметниците по Централен Балкан е ясна.Качват се цигани с коне уж да берат боровинки,откъртват бронзовите плочи или барелефи на Вазов,на Левски и др,начупват ги,натоварват ги на конете и - в Отпадъци.Заличават историческото минало на страната ни,поругават честта на тези велики българи.Тези мои вещи бяха за мен безценни,а за циганина са една ракия или не знам какво.И тези хора благодарение на това,че държавата ни се скапа се немесват и наместват навсякъде и вече дават тон на живота на хората.Сега на местните избори ще турнат доста мутри на кметските столове с ромскте си гласове,които после ще им се отблагодаряват,като ги прикириват кражбите им в кметствата.А те крадат и крадат все повече с оправданието,че били безработни и имали много деца.А когато тези деца порастнат и също започнат да крадат и никой не ги спира,няма ли да се стигне до положенето на България в края на кърджалийското време,когато вече от хората нямало какво да се открадне?Къде е полицията,къде е държавата?Цигански налет имах около Коледа.Казахме на полициаите номера на колата и квартала,където тя отиде,до днес извършителите са неизвестни за полицията.Дали пък няма нещо общо между полицаите,които трябва да ни пазят от тях и престъпниците,загатнато в разказа на Николой Хайтов за кучето Катерин?Не само,че не се бори държавата срещу тези хора,но и ги издържа.А броят им расте в геометрична прогресия,докато тези,от които вземат помощите за тях стават все по-малко.От ЕС говорят за интеграция на ромите и аз ще дам два примера за интеграцията им.Единият е от квартал Бенквски в Ямбол.Там построиха блок предимно за ромите,известния блок №20,но го разпределиха по етажи за българи и за роми.Блокът струваше 2500000 лв.Хората избягаха.Циганите си окрадоха блока за суровини за отпадъци и той бе съборен,за да не падне сам.Сега още блокове в този квартал се оказват в същото положение.Квартал Бенковски се циганизира,ако това е желаното интегриране,при което циганите трябваше да работят, не да крадат.
Втори пример:
В село Михайлово магазинерка дава на гладни циганета по вафла или нещо друго без пари.Те обаче решават да я ограбят,защото имала златно колие.Първо я удавили в мръсната селска бара,после й стегнали врата с връзка от обувките си да не би да оживее и да ги издаде и я завлекли в изоставена сграда.Ето благодарността им и нагласата,с която те мислят да живеят.Но този случай не е единствен.
Как се чувствам след тази намеса в живота ми от тези изроди,не мога да опиша.Ще мина по Женския пазар,където няколко павилиона се захранват с откраднати предмети и инструменти,за да потърся моите,но вероятността да ги намеря е малка.Сега цветните метали са хит на кражбите.На мен,културния чвек,в живота ми се намесиха за кой ли път изроди, „по мерзки-уродливи от смъртта,по-долни в безнаказания пъкъл,непреродени в дух на светлина”,както написа едсна гениална наша поетеса,сътворила неръкотворен паметник на зверски убитата от непълнолетните циганета жена в с.Михайлово.Завършвам писанието си с това стихотворение.Към него не може да се прибави и една дума,то е гениално:
ОТ СЕНКИТЕ
/Дела Раи/
От сенките прокрадна се в тъмата
човешки безнаказана злина,
притули съвестта,приспа луната,
нападна беззащитната жена,
която в своя сън спойна беше,
че в този свят е дала доброта.
Но злото в този нощен час не спеше.
Животът беше пукната пара.
Очи отвори – взря се в своя свършек,
по вълчи я раниха две очи,
по цигански миришеше на мърша,
по дяволски убиха я души
по-черни от нощта на тази мъка,
по-мерзки-уродливи от смъртта,
по-долни в безнаказания пъкъл,
непреподени в дух от светлина.
И в този миг небето се разкъса.
Гръмовно заваля и просветля.
Жената тръгна боса и послушна
поведена от ангелска ръка,
към онзи свят отвъден и спокоен,
където всеки сън е цял живот.
Разсъмваше се вън и ден нехаен
орисваше с житейския хомот.
Прощавай,Николай,прощавай приятелю,не спазих обещанието си да опазя тази ценна вещ.Но пък нейният цветен метал е възможно да бъде смесен в някоя циганска топилня с метал от паметник на Ботев,на Левски,на Владмир Димиторв – Майстора.От мъка,че страната си отива Ти се разболя и си отиде.Сега страната върви още по-бързо към края си,ако виждаш от горе.Президентът ползва тези изроди като инструменти за обслужване на организираната престъпност,на която той дърпа конците,а на директора на държавата,бать Бойко и на министъра на полицията,Цветанов,им е през една част от организма,че и оттатак,но няма да кажа коя.
Тов. Пр.
ФИРМАТА MODERNA ПРИЗНА: НИЕ НЕ ВАКСИНИРА...
Напълно ваксинирана Европа продължава як...
30.05.2011 21:04
