Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.04.2011 07:45 - ЗА ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ /Статия на Иван Николов/
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 1435 Коментари: 0 Гласове:
5



        Въведение:

        Помествам в блога си статията на г/н Николов,който наскоро бе в България за пресконференция в БТА.Имам статия по този въпрос,където с няколко изреченя съм го представил и него.Той е изключително честен човек,родолюбив българин,роден и живеещ в Западните покпайнини,а също и поет.Главен редактор е на сп.БЮЛЕТИН,което се издава от Културно-информационния център в Босилеград,находящ се на ул.”Маршал Тито” №15.Статията му е много важна за положението на сънародниците ни,оставащи до днес в Сърбия.С този акт,отнемане на нейни тепитории и население,България е наказана заради участието си в Първата световна война,а след разпадането на Версайската система България просто не си поиска тези територии.Иван Николов казва за българите там така: „Става дума за историческо обособено малцинство на собствена територия и особени нужди свързани с необходимостта от ежедневни културни,стопански и комуникационни връзки с България.”

     Г/н Николов описва в статията си как кандидатите да представят българското малцинство в Сърбия си играят на комунисти и демократи,а те всичките са продукт на службите,как службите поднасят информацията тенденциозно,за да подлъжат хората да гласуват уж за опозиционери,а те – продукт на службите.Този номер го знаем и ние чрез така наречия ход с царя.За пари царо се продаде на службите,те се скриха зад него,после от негово име назначиха юпитата,които ограбиха България.На предателя български дадоха гори,дворци,но за предателството му Господ го наказа.

     В статията има разочарование от позицията на България спрямо българското малцинство в Западните покрайнини.И как да няма като политиката спрямо сънардниците ни пак е съвместен продукт на службите на България и Сърбия.Филип Димитров започна  кариерата си с отричането на България от сънародниците ни,после това сториха всичките ни външни министри.Имахме една външна министърка,която трябваше да прибере навреме медицинските ни сестри от Либия,да постави въпроса при разпадането на Югославия за Западните покрайнини,които юридически не са придадени към Сърбия,но в политиката тя попадна поради уменията си в една друга област.Какво да очакваш сънародниците ни от Западните покрайнини от такъв човек или пък от следващия външен министър,назначен директно от службите.Докараха сънародниците ни в Покрайнините до положението,”да нямат на кого да се опрат” според думите на г/н Николов.В Сърбия,да им казват,че са българи,в България,да им казват,че са сърби.

    Статията е много интересна.Авторът разглежда проблема в европейски аспект и предлага решение ако Сърбя тръгне по пътя на демокрацията.Позовава се на подобни процеси,които протичат в сърцето на Европа,Белгия.

     Това лято имам планове да посетя Западна Стара планина на територията на Сърбия и това е част от подготовката за посещението ми там.  

 

 

 

КАКЪВ  Е  ЕВРОПЕЙСКИЯ  ПЪТ  НА  БЪЛГАРИТЕ  В  ЗАПАДНИТЕ  ПОКРАЙНИНИ

 

       Белгия се намира на културната граница между германска и романска Европа.Географски и културно Белгия е на кръстопътя на Европа и в продължение на последните 2000 години е била свидетел на непрестанни приливи и отливи на различни раси и култури.В нея се говорят два основни езика – холандски /често наричан фламандски/ във Фландрия на север и френски във Валония на юг.В източните райони има официално признато малцинство,говорещо немски,а столицата,столичен регион Брюксел,официално е двуезична.Това езиково разнобразие,което често води до политически конфликти,е оставило своя отпечатък в сложните институции и политическата история на Белгия.

       Белгия е разделена на три региона: Брюксел /предимно холандско и френско-говорещи,с население 1000000 души/,Фландрия, /предимно холандско-говорещи,с население 6000000 души/ и Валония /предимно френско-говорещи,с население от 3300000 души/.

       Белгия често е наричана „сърцето на Европа”.Причина за това са не само географското й положение,но и множеството европейски и международни институции със седалище в Брюксел.Това,от своя страна се дължи на отличната транспортна система.Страната има съвременна и безплатна пътна система,свързана е с европейската железопътна мрежа,а Антверепен е второто по големина пристанище в Европа.Тук са разположени главните институции на Европейския съюз: Европейската комисия,Съвета на Европа,Еврапейския парламент /пленарните заседания се провеждат в Страсбург/ и щабквартирите на НАТО и на Западноевропейския съюз,седалище на множество международни организации.

      Точно заради това световната общественост бе изненадана,когато на изборите през юни в Белгия,сърцето на Европа и символ на Европейската демокрация,спечели сепаратисткия „Нов фламандски алианс”.Това е безпрецедентен резултат за партия,която се обявява за независимост от френскоговорящата част от страната Валония,който ще увеличи опасенията от разделяне на страната на две.Партията защитава идеята за превръщането на Белгия,на първо време в конфедерална държава,в която съществената част от властта и правомощията да бъдат поверени на районите.Лидерът на партията Барт Де Вевер настоява за по-голяма автономия на местните власти и в далечна перспектива създаването на независима  фламанска държава.За сега една трета от фламандците споделят идеята на Де Вевер.До сега здравеопазването,образованието и транспорта са от компетенциите на местната власт.Де Вевер настоява в бъдеще това да важи за данъчната система и социалното осигуряване.Според него,сега богата Фландрия издържа бедна Валония.Валонците пък са на друго мнение – те са доволни от социалната система и потвърдиха това чрез победата на социалистите,водени от 59 годишния Ели Ди Рупо,син на италиански емигранти.Фламандските националисти предлагат отделянето на Фландрия и в бъдеще влизането й в Европейския съюз.Безработицата във Фландрия е наполовината на тази във Валония,а доходът на глава от населението е с една четвърт повече.Тези парламентарни избори трябва да отговолят на един изключително важен въпрос – накъде в бъдеще ще тръгне Белгия като държава.Посоките са две – запазване на сегашната федерална структура или разцепването й и обособяване на две.

      Всъщност,в победата на „Нов фламандси алианс” няма нищо чудно.Точно това е същността на демокрацията.Глобализацията и евроинтеграцията не пречат на фламандците да разпознават националните си интереси и свободно да ги защитават на изборите.Именно в това се оглеждат европейските принцини и ценности.

     Въпреки общоразпространеното /но не и общоприето/ мнение,че през ХХ век е приключил процеса на създаването на национални държави и че ХХІ век ще бъде век на транснационалните интеграции,разпадането на блоковете и на двуполюсната система отприщи стремежите на десетки насила разделени и насила обединени държави и държавни формирования към национална свобода и независимост.Разпадането на Версайската система от договори,създадена върху произволното териториално деление на европейския континент не върху исторически,културни,стопански,национални,географски,комуникационни и др.принципи на самопраделение на народите,а в зависимост от това,кой на коя страна е воювал по време на Първата световна война и съответно е бил награждаван с чужди територии и народи или е наказван с отнемането на такива територии и народи.Например,с преминаването на страната на съюзниците Италия не само се е спасила от наказание,но е получила териториално разширение върху Южен Тирол и Истрия.Унгария пък е била наказана с отнемането на около 70% от тероторите си като съпартньор на Австроунгарската монархия и 3 милиона унгарци,които остават да живеят в съседните сържави.Първата световна война е една ужасна инвестиция в бъдещи военни конфликти и спорове.

      Неравномерното икономическо развитие също разпалва подтиснатите национални недоволства и подтиснатите чувства от неправдите на миналото.Отделните страни,международната общност,наукта и политиците не бяха готви да се изправят пред експанзията на етническите конфликти.

      На пръв поглед се разминаваха два противоречиви процеса: на глобализацията и размножаването на държавите.В началото на ХХ век само 50 държави създаваха ООН,днес те са над 180.Само от бившите съветска и югославска федерации настанаха 24 нови държави.

      Оказа се,че процеса на демократизация в Европа е пряко свързан с разпадането на Версайското наследство.Демократизацията неминовно поставя на девен ред както разпадането на държавите създадени с насилствено окупирани територии и народи,така и обединението на насилствено разделените държави и народи.

        Бъдещето на демократична,обединена Европа не може да почива върху разделението на роби и господари.

       В този контекст индивидуалните и колективните прва на малцинствата са във фокуса на теоретиците и международните оранизации.Научните теории,създадени и приспособени да обслужват държавно-политическите интереси на блоковото разделение на света просто бяха оправергани от практиката и от вечния,изначален човешки стремеж за свобода и независимост.Според либералата теория ако се уважават индивидуалните човешки права каквито са свобода на словото,свобода на вероизповеданията,свобода на сдруженията и пр.няма нужда да се устновяват и отделни колективни права.

      Но под влиянието на жестоките етнически конфликти,за само две десетилетия от 1975 до 1995 г. доктрината за човешките права значително се промени в частта за правата на малцинствата и освен класическите права с които са гарантира тяхната национална идентичност /право на език,култура и пр./ се стигна до признаването на колективни права  /право на автономия,право на съответно политическо предстатвителство в държавните институции и пр./ Под впечатлението от ужасите на последната война в бивша Югославия мнозина занемарително са отнасят към необходимостта от колективни права на малцинствата.Те искат да третират народите като индивиди,без оглед на тяхната национална принадлежност.По този начин те в национално смесените страни работят в полза на мнозинството.

        Не е спорно,че демократичните системи предполагат трайно решаване на националните въпроси.Но би било наивно да се смята,че проблемите на косовските албанци,на мюсюлманите и бошнаците в Саджак или проблемите на Босна биха могли да се решат като проблеми на индивидуалните права.От друга страна и признаването на колективните права не бива да бъде цел за постигане на авторитарни амбиции за сметка на индивидуалните права.Стълкновението и непоследователното прилагане на двата принципа за спазване на индивидуалните или колективните права на народите и малцинствата е в основата на югославската криза.Оказа се,че в случая с българското малцинство признаването на колективните права е предусловие за спазване и на индивидуалните права.

       И така стигаме до ключовия въпрос: как да се реши проблема със статуса и бъдещето на българите в Западните покрайнини в коренно променените обстоятелства,настанали след разпадането на последното югославско държавно формирование? Истрически погледнато,Западните покрайнини са създадени с Ньойския договор като част от Версайската система  от дотовори и окупирането на изконни български територии и народ.С разпадането на Версайскта система от договори и бивша Югославия изградена върху тях,статуса на Западните покрайнини следваше да се преразгледа и реши като част от Югославката криза.За съжаление,българските правителства не повдигнаха този въпрос,а българските организации от Западните покрайнини нямаше на кого да се опрат за да го поставят.

     Честно казано,нямаха и готовност.

     Първата българска организаця с политически претенции,Демократческия съюз на българите в Югославия отиваше към своя край.Той обаче не постави въпроса за промяна на политическия статус на малцинството,а само за подобрение на неговото положение и интегриране в системата,която безнадеждно се разпадаше.С тази цел ДСБЮ бе зорко наблюдаван, на моменти вероятно и направляван от югославските служби.Честите опити за вътрешни преврати,подозрителността и недоверието,организационните пропуски и най-много колебливата българска външна политика попречиха на българското национално движение в Западните покрайнини да си постави ясни цели в процеса на решаването на югославската криза.

      Падането на Милошевич,последвалия Закон за Националните съвети на малцинствата и новоформирания въз основа на този закон Национален съвет на българското малцинство,бяха поредния капан,в който държавата излови част от национално мислещата интелигенция  на българите и раздавайки скъпо платени синекурни длъжности,успя да я подчини да провежда държавната политика към малцинството,но не и да дефинира и защитава неговите права и интереси.След като досегашния състав на Националния съвет на българското малцинство,за двайсетина проведени заседания за осем години успя да похарчи около половин милион евро,битката за следващия мандат се превърна в битка на живот и смърт.Разбира се,не от патриотчни пориви а от ламтеж кой да пипне чувала с парите.Довчерашните дежурни патриоти и национални конформисти дълбоко загнездени в структурата на властта,изведнаж се превърнаха в изявени българи /точно по мярката на великосръбските национални интереси!/ и с подкрепата на държавата спечелиха изборите за Национален съвет на българското малцинство.Трите малцинствени партии нямаха никакъв шанс срещу управляващите сръбски партии разполагащи с добре разработени манипулативни изборджийски механизми.Избирателите пък,свикнали цял живот да крият националната си принадлежност като нещо опасно и мръсно, изведнаж  езпаднаха в недоумение да гласуват за някакви си „българи” за които сръбските медии и политици им бяха казали,че са опасни антидържавни елементи?!.Недорсли до тънкостите на сръбската политика,те от страх да не сбъркат и в зависимост от предпочитанията си,гласуваха за сегашните си управници или техните „опозиционни” зяпячи,които да вчера надуваха великосръбските фанфари.Резултатите приблизително отразяваха състава на общинските съвети.В Националния съвет влязоха уж две „противопоставени” групировки носещи със себе си партийните омрази от времето когато си играеха на „комунисти” и „демократи”,но еднакво индиферентни по националния въпрос.Още по-лошо,в Нацоналния съвет коварно бе залжен конфликта на интересите: за правата на българското малцинство ще решават ония които ги нарушават от позициите на изпълнителната власт?!.

       Самите Национални съвети нямат нито властта,нито средствата с които да поемат върху себе си решаването на многобрйните проблеми касаещи екзистенцията и националната идентичност на балгарското малцинство.

      Какво трябва да се направи от гледна точка на политическата теория и с оглед на европейската практика?

      Реално погледнато,можем да направим всичко останало,но не и това,което правим в момента – да си пилеем силите и да си губим врмето с Националния съвет на българското малцинство.Положението на българското малцинство в никкъв случай  не може да се приравни с някои разпръснати етнически общности в Сърбия.Става дума за исторически обособено малцинство на собствена територия и особени,стопански и комуникационни връзки с България.Това налага необходимостта от автономен политически статус и самостоятелна местна власт,която,освободена от белградската хватка  да отговори на нуждите на хората и да ни приближи до европейскте  представи за правата на човека и правата на малцинствата.Победата на „Нов фламандски алианс” в Белгия е демократчният път който трябва да изминем ако Сърбия тръгне по пътя на демокрацията.

 

                                                                                          Иван Николов

    

 

     




Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12184974
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031