ОТНОВО ЗА СЕЛО ТОМПСЪН
Преди време писах за това село.Селото съм обикнал много отдавна заради това,че то представлява изходен туристически център с много лъчове към прекрасни места по Искърския пролом.Сега само ще напомня,че от двете му страни се спускат две прекрасни реки,Дълбочица и Градечница.А над р.Дълбочица е преминавал един от най-красивите ж.п.мостове на България,зазидан при удвояването на ж.п.линията през 1969 г.от двете му страни със соцмостове.От западния бряг на селото започват мегамахалите Церецел,осеяни върху две планини,Малата и Косматица.На източния бряг на селото пък има един рид между реките Кръстешка и Градечница,наричан Реброто,дал име на село Реброво и още един между реките Градечница и Лесковдолска,наричан Рединска китка.Той започва чак от главното било на Балкана и е връх на красотата с двата си върха Плато и Високата чука.Възможните изходни туристически лъчове от гара Томпсън са десетки.
Писах и за трагичното настояще на селото.Едно време имаше соцмедал,на който освен петолъчки,сърпочукове и други свастики имаше и цифри: 681 – 1944.Награждаваха с него.Според мен надписът фиксираше времето,когато е имало България.Посочих,че село Томпсън също има такива граници във времето.Те са 1876 – 1989 г.След Освобождението на България такова село няма,защото долу в тази теснина на Искъра няма поминък - паша за животните,ниви за обработване.След започване на строителството на пътя през Пролома и последвалото пет годишно строителство на железницата,там се основава днешното село.А след влизане в експлоатация на железницата и от двете страни на Искра от махалите Редина и Церецел тук се заселват хора,които обслужват железницата.След Деветото селото се разраства,защото тук се развива сериозна промишленост.Добиват се антрацитни въглища в района,предимно от мина Чибаовци.Има обаче още няколко галерии за добив на въглища по долината на р.Дълбочица,като последната е до мястото на вливането на реката в Искъра.За преработката на тези въглища се строи т.н.антрацитна фабрика до самата гара.Наименованието е неправилно както това на т.н.базалтов завод на гара Владо Тричков.В антрацитната ф/ка въглищата се мелят и си изпращат като суровина за коксохимическия завод в МК Кремиковци.Има възможности да се правят и брикети,но не са правени.Във фабриката и по мините са работели доста хора и това е бил основният им поминък тук.Хората си спомнят,как са работили там,получавали са заплати,направили са си къщи,купувли са си с намаление в цената въглища за отопление през зимата.Една баба каза,че покрай тези въглища хората там не познавали студ през зимата,а сега хем дървата били много скъпи,хем крадци бастисали горите.Вместо да пази по горите,горският ходел по домовете и питал от кого са купени дървата или предупраждавал да не се купуват дърва,а разбойниците сечали по горите необезпокоявани и смъквали непрестанно камиони с дЪрва.
След Десетото мините бяха купени от енергийни мутри и веднага затворени,същото важи за антрацитния завод,който бе изоставен и ограбен от циганите за скрап.Защо бяха затворени почти всички мини в страната от енергийните мутри съм обаснявал доста пъти.Гарата бе закрита,линиите извадени,останаха само два коловоза.Твърди се,че Никито Василев ги продал в чужбина,защото там скрапът на този тип стомана бил много скъп.
Кепенците на селото започнаха да се затврят.Останали без работа,хората се отправиха предимно към София да търсят такава.Половината село призори се качва на влака за София.Имаше работа в строителството по време на втория банков обир,наречен строителен бум,но изгорелите в него и ограбени от банките отказаха новите кандидати за попълването на тази пирамида.Банкерите днес берат плодовете от тази своя разработка,като продават жилищата на „изгорелите” и ги задължават да доплащат дълга си,защото имотите станали по-евтини.Днес добре в селото са само пенсионерите,които вземат по 200 – 300 лв.пенсия и по този начин имат сигурен доход.Допълват го с няколко кокошчици или гъски.Здравеопазване – какво е това,биха попитали те.
Така стоят нещата.Старая се когато пиша за някое населено място,написаното да представлява една негова моментална снимка.На снимката може да се появи ефект,наречен преходен процес,когато изражението на лицето на човека не е основното му, а преминава от едно изражение в друго поради емоция или друго изживявяане,отразено в хилядната от секундата,когато то е заснето.Бях разкритикуван от анонимен,че нещата,изнесени от мен са 40% верни и че аз съм тъпо парче.Това ме предизвика да допълна писанието си,което острият е чел,като ще поместя и снимки към него.
Ако имам пропуск в написаното той се състои в това,че не описах трите махали на селото.Две от тях са на западния бряг на р.Искър,една – на източния.Първата е Томпсън-център,където е и гарата.Писах,че мостът над ж.п.линиите е пред разруха,днес мостът е затворен за преминаване,защото наистина ще падне.Тук е сградата на местния паарламент на селото с оригинален паметник на майор Томпсън,нова църква и грозни като смъртта соцблоци.На метри са ужасите на някогашната антрацитна фабрика и останките от пиячници и други обществени сгради от времето,когато тук имаше работа.
Извън темата напомням нещо.Преди три години писах,че окръг Видин умира,днес това го показа и преброяването.И по-опасно нещо предсказах,че Видинско,Воеводина и Тимишуара ще основат след 15 години автономна област върху три държави с изцяло цигански етнос.Ще ги храни новата магистрала от Стара Европа за Турция.
В с.Томпсън има сладкарски цех под гарата,където жените са подложени на безмилостна експлоатация от „бизнесмена”,кйто бил купил и затворил антрацитната фабрика.Втората махала на с.Томпсън е Прокопаник.Тя е зад едно ребро,което я разделя от Томпсън - център.Тук има училище.Има и една сграда,предвидена за спирка на влака,която е архитектурен паметник.Изцяло е изградена от червени камъни,с оформени от каменарите „лица”,но като да не е строена от зидари,а от поети.Тя е изоставена и се руши.Третата махала е най-импровизационна,наричат я Бензиностанцията.Възникнала е в близост до шосето на източния бряг на Искъра.Инфрастуктурата в нея е на ниво 3000 години преди маймуните.В нея има няколко къщи горе до пътя и доста стари къщи надолу чак до брега на Искъра.Селото има два въжени моста над Искъра,единият до гарата и другият от махала Прокопаник в посока към шосето.Вторият е в много красива местност и е изпълен добре.
Тъга,безизходност,това излъчване прехващам,когато съм в селото.То има две кръчми до гарата,пардон,магазини,където се пие като за световно,като едната е свързана с един от кметовете на селото.И още нещо има,за което не писах – в селото се заселват цигани.Това е най-сигурният признак за неговия край.Циганите усещат къде се заформя леш,с която те се хранят,заселват се близо до нея,усвояват я и после изчезват да търсят друга.Двадесетте години преход непрекъснато произвеждащ леш е основната причина за експлозивната популация на циганите.А също и нуждата от гласове,с които мутри да поемват местната власт.Без да съм пророк ще кажа,че тук циганите ще направят база,подобна на тази в Елисейна,която усвои остатъците от МОК Елаците – ЕАД.
Дано анонимецът,нарекъл ме тъпо парче,да намери допълнителото ми писание за с.Томпсън.Аз не се считам за тъп и не приемам тази квалификация към мен.Аз съм свободен човек.Ако квалификаторът ми не се обади анонимно пак,ще считам,че съм го убедил в това.Ако желае,нека той помести някакво негово писание за с.Томпсън,ще го прочета с интерес.Считам се за просветен любител – краевед с интереси върху цялата страна.
Т. Пр.
