ОТНОВО ЗА КРАЖБАТА НА КРЪСТА ОТ ГРОБИЩЕТО НА СЕЛО ГИНЦИ
Какво ли не ми се наложи да правя през живота си?Не съм си и помислял,че ще ми се наложи да „копая” на каменна плоча образа на Свети Иван Рилски.Това не влизаше в сценария.Аз построих минипараклиса,а съседът ми,който е любител иконописец и скулптор на светци - такъв дар Божиий притежава - трябваше да изработи плочата с образа на Светеца.Но си контузи едната ръка и само успя върху плочата да начертае това,което аз трябваше после да изкопая.Показа ми той някаква технология,но аз приложих друга.Чегъртах в началото с един стоманен пирон,вероятно както някога траките с кремък са дълбали култовите ниши,но се оказа много трудна работа.Помислих и усъвършенствах технологията.Вместо да натискам с ръка пирончето и да издрасквам по прашинка от камъка,нанасях върху него многобрайни леки удари с едно стъкларско чукче и го придвижвах по съответната черта върху образа.И работата тръгна.След като изчуках каквото трябваше,с по-голям стоманен пирон загладих микрограпавините и изпълних задачата така,че заявителят остана доволен.Следва неколкократно полагане на лак за камък и после нанасяне на боите.Това вече аз не мога да го сторя.
Работата по този камък ме върна в спомените ми за някогашната каменорезбарска школа,майсторите на която са се изявавала дълги години в с.Гинци.Тамошните майстори са направили всички кръстове,положени днес в планината Манастирще по местата,където е имало изгорени при турското нашествие манастири.Тези кръстове са грандозни,като някои от тях тежат може би по два тона.Всичките кръстове са различни като изработка,но пък имат едни характерни пъпки по хоризонталните части и на върха на кръста.Каменната резба по лицевата част на кръста също е различна,тя верятно е била поръчвана според случая.Много каменни кръстове има и по оброчищата по планината тук,но те не са така прецизно изработени.Предполагам,че съответното населено място е поръчвало най-евтината възможна изработка.Има два кръста на планината Чепън,които са толкова големи,че може би за транспортирането им до там и за изправянето са използвани технологии от строителите на пирамидите в Египет.Не вярвам тези кръстове да са правени в Гинци,по верятно е да са ползвани скали от района близо до мястото,където са били оформени като кръстове и изправени.
Кръстове има и по гробищата,но те с поръчвани целево и са правени по избор може би от каталог.В никое гробище няма два еднакви кръста.Страхотни образци кръстове има в гробището на с.Завидовци,като на някои гробове има при местото на краката на починалия по десетина кръста,поставяни в памет на преждепочиналите,в гробището на с.Манастирище има много красиви кръстове,в гробището на самото село Гинци- също.А в гробището на Гинци върхът на красотата на каменорезбата бяха два кръста,подобни,два щедьовъра,единият бе малко по-голям.И какво му се случи на този кръст?
Започнаха строеж на параклис и стена с надписите на убитите по време на тоталитаризма до НДК. И изведнаж пред параклиса изправят един шедьовър на камнорезбата,вдъхновяващ с хармонията и красотата си.Това се оказа кръстът от гробището в с.Гинци,като далаверата е уредена от Иван Костов.Той се съешил с кмета на с.Гинци,разбрали се по тъмни доби да се изкачи до гробището кран,с въже,да се изтегли от семейния гроб на хората кръста,да го натоварят и да го набучат още през нощта до НДК.При откриването обаче на комплекса представител на фамилията,който отлично познава кръста на семейния им гроб го разпознава и иска да му го върнат обратно.Въпросът стига до съда.Съдебните ни проститути обаче са независими като тези,които съдиха медицинските ни сестри в Либия.Искат доказателства,името на човека,който е направил кръста,документ,че им го е продал със снимка на кръста на него и т.н.Докато кръстът не бъде върнат на семейното гробище,грехът ще е върху съдебните ни проститути.Да проституират по казус с откраднат кръст,за такова съдебно падение не бях чувал.
Междувременно кметът на с.Гинци вече е положен в гроб,съседен на този,от който е откраднат кръста.
За моя параклис си бях харесал кръст от гробището на с.Завидовци,където има кръстове с всякакви размери,форми и теми.Попитах епископ,мога ли да сторя това.Отговърт бе,че това нещо е недопустимо.И аз сам си изрязах два кръста от мрамор.
А на времето,когато имах повече възможности и аз побих един кръст.Над с.Осеновлак високо в гората при аязмо под вр.Увеса е имало манастир,вероятно и той изгорен от турците.Останала е част от каменните му основи.Над него на най-видното място и аз поставих кръст.Изрязоха ми го в завода за монументално изкуство,издълбаха надписа.Организирах още трима души,откарахме го със служебния джип на Енергото и го побихме.Има го в блога ми.
Знам хиляди кръстове само тук по Софийско,знам още много по Кюстендилско до границатата със Сърбия,но не направих като Иван Костов.Но пък се поучих от него в друг акпект и вече все така правя:
Когато трябва да правя помен,вместо да правя аз питата,отивам на друг помен,открадвам им питата и после с тяхната пита аз си правя помена.Този метод мисля да патентовам и ще го нарека „Иван Костов”.
Т. Пр.
