Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.03.2011 23:14 - РИЛА - ПИРИН - АЛИБОТУШ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 4067 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 30.03.2011 23:16


                                                            Пак идете вий,образи красиви,

                                                            що някога съгледах аз.

                                                            Да ви прегърна ли отново?

                                                            Сърцето още помни онзи миг блажен!

                                                                                                     Гьоте

 

 

                                      РИЛА – ПИРИН - АЛИБОТУШ

                                 /по билата им с две отклонения от тях/

 

                       Писанието посвещавам на гениалната ни поетеса Дела Рай.

                       Красотата в нейните стихотворения ме вдъхнови да опиша  

                       тези планински красоти.

                       На нея – за слава! На четящите блога ми – да изминат прехода,

                                   но да прочетат и те някое нейно стихотворение.            

   

       

       В последните години все замислям да отида по Рила и Пирин,но така и не успявям да ги включа в програмата си.Тези планини познавам отлично,а доста други – значително по-слабо,поради което те ме „засмукват” към тях.На Пирин ходех някога през цялата година.През зимата ползвах ски с колани за придвижването си нагоре по снега.Да забравя тези планини?Не е възможно!Те все някак ми напомнят за себе си,било то в сънища,в спомени или по други начини.За мен те останаха красиви образи,навлезли и останали в мен.Съвсем неочаквно те отново идват като образи и звуци в съзнанието ми.Освен образа,аз дочувам и бученето на реките и други звуци,когато се замисля за някой силен в емоционално отношение момент,както с вътрешния си слух дочувам музиката на добре познато от мен произведение.

     Тези три планини за мен имат дялове с най-висша красота,която считам за техните сърца.За Рила сърцето й е ридът между реките Илийна и Рилска,за Пирин – Тевното езеро,а за Алиботуш – изворната гънка на Калиманската река между върховете Гоцев и Царев с черномуровата гора под нея.

       Рила и Пирин са описвани достатъчно.Посочвам три добри труда за тях: На Живко Радучев,съставил Пътеводител Геогрофски речник на Рила,на Добри Душков,съставил Географски речник на Пирин и пътеводителят за Пирин на Никола Миронски.Миронски ни е оставил и карта с билата на Пирин,най-ценното в тази област.Такава карта за Рила пък е оставил Павел Делирадев.Това са картите на тези две планини,които са полезни на туристите.Всички останали карти,които се издават са неточни и са предназначени за чалгари.Миронски е направил и най-вдъхновените снимки на Пирин.За да направи снимките при изгрев през зимата човекът си премръзва едната ръка и остава почти инвалид с нея.Обичта към планината е приела и този риск.Има и една кратка история на БАК от проф.Владимир Топенчаров.Доста са се потрудили тези ентусиасти и са оставили добра основа за образоване на интелигентните туристи,които посещават тези планини.По техните пътеводители много туристи са проходили по тези дивни планини,близки по природа,но с различна красота и са ги обикнали завинаги.

      В настоящото ми писание ще опиша един от моите преходи,който не влиза в описаните в пътеводителите.Той е труден,нестандартен,какъвто съм и аз,но пък не додявам с препоръки на никой.Ето,избрал съм формата Blog.Bg.Никой не е задължен да го чете.Но тези,които имат интерес по повдигнатите теми: туризъм,екология,краеведчество,музика,ще намерят в него интересни неща.

      Този преход обхваща цялата верига на Рило-Пиринския масив по главните била на планините от Боровец до вр.Гоцев.По красота този преход аз поставям на второ място в България след прехода от Тимок до Черно море.Преходът по билото на Балкана е дълъг около 1000 км,като при изминаването му се преодолява денивелация  /качване и слизане/ от около 18 км.Рило-пиринският преход е съвсем различен.Надморската височина е доста по-голяма,природата – съвсем различна.Дължината на прехода е около 250 км.а денивелациите общо – около 10 км.Не знам някой описвал ли е този факт,че Рила и Пирин имат общо главно било,условно разделено на две планини и да ги е описал  с по-важните им разклонентия.Аз сега ще се опитам да сторя това.В първата част на писанието ми ще опиша само билото на тези три планини от Боровец до вр.Гоцев,а във втората част ще предложа по какъв ачин да се извърши преход по него.Всеки обаче според възможностите и стремежите си може да стори така,както му се харесва.

    Рило-Родопският масив не е понятието,което изразява точно обхвата на този планински район.Трябва да казваме Рило-Пирино-Родопския масив.Той започва от реката Места и свършва с постепенно снижаване чак до река Марица.Рила и Пирин са една планина,разделена от превала Предел,а планината Алиботуш,преименована  неподходящо при социализма на Славянка,тя е продължението на Пирин.След върха,сега наричан Гоцев,дано да не произлиза името му от агент Гоце,планината Алиботуш /б.м.Славянка/ се дели на две части и достига до Бялото море.В тези граници,от Предела до Бялото море,площта на Пирин надвишава значително тази на Рила.

     Каква е последователността на главното било на този планински масив,който обхваща един планински масив,разделен условно на три планини?

     Главното било на Рила започва от самия Боровец и се издига стръмно до връх Ястребец,находящ се на около 2300 м.н.в.След това то продължава в посока към връх Мусала.В дясно е дълбоката долина на река Бели Искър,в ляво от билото започват разклонения.Ето го и първото от връх Мусала,с най-висок връх Малка Мусала,после Иречек,Дено,Студения чал,Шатър.То се спуска между десния бряг на река Мусаленска Бистрица и левия бряг на река Марица.Огромно разклонение!

   От връх Мусала билото продължава,като се спуска поне 300 м.по вертикала до седловината Преслапа,след което започва да се издига към два алпийски върха,Близнаците.Лека денивелация на билото и следва нова връх,Овчарец.Той е висок почти 2800 м.н.в.Тук и пак в ляво започва ново отклонение на рид,наречен Манчо.Този рид разделя реките на Рила източно от Мусала на течащи на север и течащи на юг.Ридът е огромен,нарича се Чалтъка.Свършва чак при границата между Рила и Родопи.Последният рилски рид се казва Балабаница,след който следва долината на р.Яденица.Тази долина е приета за граница между Рила и Родопи.И аз я възприемам на основата на запознаването ми с релефа на масива там.Преходът е много плавен.

    Централното било на Рила продължава на юг,височината му е доста голяма.В ляво се вижда един висок колкото Овчарец чал,Суха Вапа.Билото става по-широко и започва да слиза към седловната Джанка.Тази седловина е превал,висок около 2300 м.свързвал някога Самоков и Разлог.

    След тази седловина билото се успокоява,но не и аз,като си го спомням сега.Това било ми прилича на гърба на гигантски кон.Има връх наблизо,по-скоро чал,наречен Грънчар,под който е езерото,после нов,много характерен,прерязан чал от едната страна - Ковач и вече се върви по заобления гръб на коня.Той е извит,като от вътрешната страна на извивката му са изворите на река Бели Искър.По билото следват още два чала,Вапа и Реджепица и се вижда един значителен връх,една гигантска скала,която се явява връх,най-възловият връх в Рила въобще,връх Канарата.Има още един възлов връх,дотолкова възлов,че е наречен Възелът,но той е производен на този.Ще стане дума и за него,защото разклоненията му формират 1/3 от площта на Рила.

    При връх Канарата главното било продължаво наляво,а направо продължава най-великият за мен рид в Рила,Бричебор,който наричам Сърцето на Рила.Така съм го кръстил за себе си.Надясно могъщо било се отправя за разпределяне по направления при връх Възела.

    След превала Мермерски,който е от западната стрна на вр.Канарата билото на Рила става много диво.На места се преодоляват тесни ридове като пиринските „кончета”.Тази местност за мен е една от най-красивите в Рила.Тя е доста рядко посещавана от туристи.Първият връх,доста чепат,е Павлевият.Тясното му като „конче” било е осеяно със скали и камъни,между които има и змии,а от двете му страни има езера.Синьото езеро в дясно е по-красивото.Постепенно билото се успокоява,природата е приказна така вероятно е само в рая.Аз мисля така,защото долината на р.Илийна ми е любимата в Рила.Първият връх е Черна поляна,след него идва Аладжаслап.След него започва спускане около 400 м.до красивата седловина Кадиин гроб.От тук е преминавала пътека от Рилския манастир за Разлог.Днес пътеката прилича на мома над 50,въобще не „посещавана” от мъж.

    След седловината билото отново се възвишава,за да достигне едно голямо разклонения в дясно,рид между реките Благоевградска Бистрица и Илийна/Рилска,достигащо до с.Стоб.Разклонението започва от вр.Голям Мечи връх.Следва спускане до нова седловина,наречена Мечият проход,взел името си от това,че е между двата Мечи върхове.Тук е построена хижа Македония.

          От тук до седловината Предела главното било става меко и спокойно.То е гигантско пасище,наричано чалтък.Такъв чалтък има в района на Белмекен и по рида от Мечия връх в посока към с.Стоб.

          Първият голям връх по това тревисто и широко било е Малък Мечи връх,типичен чал,после без големи денивелации се преминава през още доста :Юмерджик,Езерник Равник,Скачковец и започва спускането към Предела.Последният виден чал е Капатник,а след него до Предела трябват здрави колене.

        На Предела Рила свършва.Зад гърба ни са малко над 100 км.Надморската височна е под 1200 м.След получената аклиматизация в алпийския пояс,тук изглежда като в Сахара.

        Билото,започнало от Боровец продължава отново на юг с малко извиване на изток.Първият връх на Пирин е със същото име,ПиринПосле ще описвам как се стига до него,сега описвам само билото,по което минава този приказен преход.

       Връх Пирин е първият от трите върха,които са почти еднакво високи – Пирин,Плешки /Безименният/,Даутов.И следващият,Каменишки връх е по-близък като природа до тези върхове,които влизат в резервата за бяла мура, Джинджирица,отколкото до върховете от резервата Боюви дупки.Билото тук е покрито с трева и клекове,които не пречат на придвижването.Връх Пирин е известен с гръмотевиците,които падат върху него.Тези върхове са с по-стръмни скатове на североизток.Денивелацията между първите два не е голяма.Вторият връх е доста тесен на едно място, няма и клекове да се държат туристите за тях.Аз заобикалям това място.Най-красивият от тези три върха е Даутов,с 2600 м.н.в.,с която той се извисява стотина метра над другите два.Той е на един завой на билото в посока към Разложкото поле и е най-обгледен,защото е изнесен напред.Във вътрешната гънка,пак от северо-изток има езеро,Конярскто.Красотата тук трябва да се види.Само ще спомена,че тук има беотточно езеро с променлив обем като Сухото езеро над Кирова поляна в Рила,като Синанишкото в Пирин и още доста.Безотточните езера са изключения,както безглаголните стихотворения.

     Следващият връх е Каменишки и от него билото започва да се променя много бързо.В този участък на Пирин варовикът над гранита /под него/ още не е разтворен от водата и го покрива.Планината става карстова с всичките си причудливи форми.Билото след вр.Каменишки пак се извива и оформя един ръб над Кресна,характеризиращ се със срутени скали по заоблената му част.Планината след този връх дава заявка за величие,чиито особености другаде в България нямат аналог.От вътрешната страна на гънката извира реката Бяла.В долината й варовикът се е поразстворил и са останали пластовете от него,допиращи се до гранита,поради което там има много мрамор.

       След вр.Албитин започва карстовият дял на Пирин,който свършва при връх Хвойнати.След като се пресече седловина с архаичен път за животновъдите от Разлог до Кресна се достига вр.Разложки Суходол.След него следва втори чисто карстов връх,Каменитица.Пътеката минава от западната страна на тези върхове.Отново има превал,втори от Кресна за Разлог,наричан Каменитишки.Ще опиша защо е имало нужда от толкоз много превали когато описвам подробно преходите.Следва първият бял великан,Банският Суходол.От Разложкия Суходол до тук по късите северизточните ридове,които се отделят от главното било и по долинитие между тях природата е неповторима.Варовити прланини има и другаде,но тези са с много голяма надморска височина и поради това тук всичко е бисер.И еделвайсите са тук,горе по високото.На билото има заслон,наречен Кончето.А продължението на билото носи същото име,Кончето,защото има тесен скален ръб,обезопасен с въже.Конкурираши се мутри от х.Яворов и х.Бъндерица срязоха въжето,за да не могат да преминават туристите и те да ги дерат с високите цени по хижите си,но въжето бе възстановено бързо.В ляво остава връх Кутело,висок почти колкото Вихрен.Между тях е седлвината Премката,под тях – циркуса Казана.Към Вихрен се отива трудно според мен пак поради съзнателно неподържна пътека към него.Ако се слиза от Вихрен към Премката е доста напрегнато.Вихрен пуска на север много мощно късо стръмно разклонение.Някои туристи се качват по него на Вихрен,аз – не.

     На Вихрен варовикът свършва.Вижда се,че го има отсреща след връх Георгийца,в дела Синаница,където има и безотточно езеро.Ще се появи и по-късно варовик отново по билото след местността Тодорова поляна.

     Билото се спуска след Вихрен на югоизток и ето първият заформен връх,по-точно чал,Хвойнатият връх.Той е с равно теме.След него билото става все по-строго,редуват се морени и клек,от двете страни – пасища.Стигаме един възлов връх,Муратов.Педераси са преименували върха на Гранитен.Един възрастен турист ги критикуваше за пренаименованието на върха и казваше: Да им го набутам на тия!Махат хубавите мена на планината,свързани с историята й,тургат тъпи имена!От вр.Муртов на юг се отделят два рида,Гредаро и Георгийца.Гредаро е къс рид,но Георгийца слиза чак до р.Струма.

     За момент се отклонявам,защото преименоването на Пирин,което започна в началото на т.н.възродителен процес се извърши от простаци.Те измислиха високия чал Мангъртепе да се казва Полежан,да ги полегнат манафите дано,те смениха името на дивния връх Даутов с Гърбец.Да ги нагърбят и тук манафите.И няма кой да оправи топонимията.Единственото подходящо преименоване бе на вр.Елтепе,което означава Връх на бурите,който получи име Вихрен.Но то бе извършено много отдавна,не от възродителите.

    След Муратовия връх следва Муратовата порта,през която минава пътека от Банско за Сандански.Билото пак настръхва,но не е страшно,само на края малко,но има от къде да се мине под опасните скали.Участъкът се нарича Дончовите караули.Набира се височина и се достига Бърдеришкият чукар.В дясно от него друг чукар не му отстъпва,Атмегдана.Вр.Атмегдан от едната страна е мек чал,но от другата е скална страхотевица.

    След Бъндеришкия чукар се слиза на Бъндеришката порта.Тъпни-възродители размениха имената на портите,но тази е Бъндеришката,защото за да се стигне до нея се минава покрай двете Бърдеришки езера и се върви все покрай река Бъндерица.Следва възлов връх,малък,покрит с клек,наречен Възела.От него на север се отделя забележителния рид Тодорките.Пак се върви между клекове по трева и по морени.От ляво има едно доста гляма езеро с каменен острв по средата,Голямото Типицко езеро.Не мога да опиша красотата му!Тук билото се нарича Типиците и по него има дори едно „конче”,но е доста късо.Минава се и по него или от двете му страни.Къси рекички и езерца има от северната страна на Типиците,от юг са безкрайни пасища.Следва превал,най-ниският по билото на Северен Пирин,2350 м.н.в.наречен Превала.Това е превалската порта,която свързва отново Банско със Сандански.И пак безпросветност!Набучили табелки долу по река Валявица,че това горе е Винарската порта.Това е все едно вместо в кабинета на Цветанов да те насочат в кабинета на Трактора или обратно.

      След Превала билото се изкачва все повече и се устремява към един бисер,Мозговишкият чукар.От него започва доста глям рид на юг.Той е доста висок,2600 м.н.в.От север има десетина езерца по циркуса на река Чаирска.От север циркусът се казва Превалски.В него има само три езерца.

     Да се премине от Мозговишкия чукар на Винарската порта не става,трябва да се измине известно разстояние обратно и да се тръгне по пътеката за Винарската порта.Тя е доста висока.Наречена е така,защото се е ползвла при пренос на грозде с коне от Мелник за Банско.

    В ляво от Винарскта порта е връх Момин двор,от който започва огромно отклонение на север на огромен рид,слизащ между Банско и Добринище,наричан Юленски.След Момин двор следва друг връх,Кралев двор,от който на юг се отделя ридът Каменица,най-големият от всички странични ридове на Пирин и най-красивата част на Пирин въобще.

     След вр.Кралев двор билото до портата Демиркапия е преодолимо само от алпинисти.През портата са преминавали товари от Мелник за Добринище.

     От тази порта чак до гръцката граница проблеми с ходенето по билото няма.Първият връх се казва Джано.От него на запад започват две разклониния,едно страховито между циркусите на езерата Папазгоьол и Кременски и едно в посока към с.Брезница с име Човека.Следват върховете Ченгелчал,Демирчал и Хлевен.На запад се виждат езера в началото на реките Брезнишка и Корнишка.Интересен е циркусът Брезнишки,интересни са също каменните образувания горе по билото.Преобладават формите на птици.

      След вр.Хлевен билото се спуска в посока към вр.Черновръх,наречен така заради това,че е покрит с тъмен клек.След него започва гора,която стига допревала /местността/ Тодорови поляни.Преди нея има невисок връх за оглеждане,защото пътеките вече изчезват.Къде хубав път,къде пътеки,по билото,което тук вече е под 2000 м.н.в.се върви лесно.Има и сигурен ориентир,кулата на връх Орелек.От този връх до седловната Папазчаир има и шосе.

        И сега – най-трудната за преодоляване част на билото от Боровец до тук,защото придвижването става в гора и ориентрането е много затрудненено.Пътека няма,да не казвам,маркирана.Височината е под 2000 м.вода има,но сигурност,че се придвижваш към Парилската седловина – никаква!Дивотията е абсолютна,но докато дивотията напр.от вр.Павлев до вр.Голям Мечи бе предвидима – във всеки момент знаеш къде си! - тук буквално се придвижваш като сляп.Никакъв репер,освен това билото се скъсва да си променя посоките.Надолу,на изток и на запад пътища има много.Остава и този вариант,ако не се излезе от лабиринта с гори,от които нищо не виждаш,да се спуснеш на някъде.Дори и двата изявени върха тук,Свещник и Муторог са окосмени с гори,та и от тях да не можеш да се ориентриаш.Аз веднаж слязох в с.Тешово и от там се изкачих до с.Парил,където нощувах и продължих на другия ден към Царев връх в Алиботуш.На всичкото отгоре този маршрут е към 30 км.Пътеки има все пак,но да се избере вярната е трудна задача.Който успее,ще достигне Парилската седловина,който не успее,ще се повърти горе,ще пренощува ако се наложи,ако се наложи ще слезе до някое село и на следващияя ден ще продължи.Да се слезе от невисоката тук планина не е лесно,защото селата са доста ниско разположени и денивелацията става доста голяма.Само като крайна мярка става това.

    На Парилската седловна сме.Пирин свърши.Изминати са над 130 км,от Предела до тук,само последния ден – 30.Едни скали,подобни на Глухите камъни в Родопите и на тези при Рижкия проход маркират седловината.За да няма отклонение и повтаряемост препоръчвам изкачване на Царев връх,след това придвижване по връзката му с връх Гоцев и изкачването му.Връх Гоцев е възлов връх.От нег Пирин преминава в Гърция,но се вижда как се разделя на два рида.Сенгелската планина,днес в Гърция, също се отделя от този връх.Планината е изцяло варовита,но от някакъв сив варовик,подбен на камъка миргел по Врачанската планина.Огромно суходолие започва от самия връх и отива на юг в Гърция.Скали-алпийски обекти се виждат навсякъде.По тях гнездят някакви птици,които цвъркат и се мушкат по скалните дупки.

     От Парилската седлвина до тук е не повече от 15 км.Има страхотен маршрут за връщането,към с.Голешево.Слиза се в долината на р.Калиманска,като по левия й бряг минава изоставен път от грачирарите.Така се влиза в долната част на черномуровия резерват.Може да се тръгне и директно по пътека,която преминава през черномуровата гора.И двете пътеки отвеждат в с.Голешево.А от него накъде,към с.Катунци или с.Парил,което е най-близо и високо,всеки си решава сам.От Боровец до тук се изминават над 250 км,това казвам с точност до 10%.Колко е денивлацията,мога да гадая.Във всеки случай не е под 10 км.изкачване и слизане.

     Тоя преход бие по височина прехода от Тимок до Черно море.Има обаче още един значителен преход,от вр.Безбожка тумба до Ивайловград.Не мога да преценя кой е по-красив.Това е все едно да кажа Искра Фидосва ли е по-тежка или бургаската прокурорка Жанет Красимирова.Затова казвам,че си имам любим преход,този от Тимок до Черно море.Той е възпят и в песен на Филип Аврамов”,Прекрасна си мила Родино,от Тимок до Черно море!”А не от Боровец до Голешево.Но и този маршрут е велик!

      Описах маршрута за да го има човек в главата си в цялост,но сега ще го опиша по-подробно по преходи и ще предложа отклонения от местата,които нарекох сърца на плранините.Ще го разделя на 12 прехода.

 

    Преди да разпределя преходите по централното било на Рила – няколко думи и за страничните й била и ридове.Те са пет на брой и някои то тях са огромни,като този с вр.Мальовица.

     Главното било на Рила има формата на двойна буква „Г”.

     Първото разклонение по него,когато се тръгва от Самоков започва от вр.Мусала.Най-високият му връх е Малка Мусала,като между двата върха има опасен скален ръб.Преминава се под него по морената от към страната на Леденото езеро.Само който има отлично чувство за равновесие може да мине от горе,но е голямо изпитание.Аз обикновено пътувам сам и такова „конче” не яхвам.Следва още един връх,доста остър,Иречек,след който билото става по-безопасно.Големината му е такава,че подтиска.Слиза се над един „сфинкс”,където има изявен връх,от който на север извира Студената река.Покрай нея пътека слиза долу на голямата пътека от Боровец за х.Заврачица.По все по-разширяващото се било,идващо от Мусала има огромен равен връх,не казвам чал,защото е покрит с камъни,наречен Дено.Дено се разделя в посока север на три рида.Най-красивият от тях е този с връх Чадъртепе /Шатър/,в околностите на който през 1936 г.бушува огромният рилски пожар.В ляво от върха тече Соленото дере,а в дясно – Саръгьолската река.Този страничен рид достига Самоковското поле чак при с.Шипочане.

    Второто разклонение от главното било започва от Маришки чал.То е още по-огромно от първото.Има един връх,удобен за репер на туриста,казва се Манчо.От едната страна на този рид текат големите рилски реки на север,между които и Марица,а от другата – на юг,между които и Места.Тук са едни от най-големите пасища на Рила,наречени Чалтъка.Върховете са огромни пасища,заоблени,с бавни рекички между тях.Те са високи окло 2600 м.,като по-изразени от тях са Белмекен,Равни чал,Сивричал,Каменити чал,Ортачал и още други,между които и вр.Ибър.Върхът Ибър носи тракийското име на р.Марица.От тук тя извира от две места.Едното е пред върха,където има малко езеро и второто – далеч зад върха.Това е най-дългият приток на Марица и поради това аз го считам за нейния извор.Наблизо до този извор също има малко езеро.След победата над монархо-фашизъма и изгряването на свободата,социалистическото ни наукознание но топонимия преименова Мусаленските езерца в Маричини и премести извора на Марица там.Този страничен дял,Чалтъка,е по-различен от природата на Рила и не привлича много-много туриститие.Мисля,че той е подценяван от тях,което считам за грешка.Той е уникален от към Марица и от към Места!На мен ми прилича на хиперпасищата по Балкана над Карлово/Калофер и над с.Тъжа.

     Третото голямо отклонение,най-голямо от всички в Рила,започва от връх Канарата в южна посока.Много скромно започва то,с един рид Венеца и с много изявен алпийски връх на него,Йосифица.За компенсация на тази острота следва огромен заоблен връх,Шишковица и след него разделящия билата връх Възела.От този Възел на север започват три реки,като любимата ми от тях е Пряката река /Прекорешката река/.Изворът й е каптиран за да пият от него вода овцете и хората.Едно разклонение продължава на юг от вр.Възела,това е ридът Скакавец,който се спуска към с.Мала църква.На изток продължава друго разклонение,наречено Водния чал.Така се нарича то заради изобилието на водоизточници по него.Разклонението достига седловината Кобилино бранище,където засреща нов огромен рид,идващ от с.Мала Църква.Това е най-богатият с езера рид,с най-много алпийски обекти,огромен по площ,най-посещаваният дял на Рила.В него е езерната група Седемте рилски езера и Мальовишкия дял.Отбелязвам,че освен тези Седем езера,има още доста групи с по седем езера,но не са толкова големи.А красиви – сигурно!

      Четвъртото разклонение,не най-голямото,но според мен най-красивото е това,което започва от вр.Канарата и продължава между реките Илийна и Маринковица/Рилска до мястото,където те се събират.Това е един умален вид на Мальовишкия дял,точно срещу него,пълен с езерни групи,скали и неизсечени гори.В гънка между този рид и Мальовишкия е построен Рилският манастир.

     Петото голямо разклонение е това,което започва на изток от Голям Мечи връх.Това е рид-великан,спокоен,без скали по него,само чалове с пасища,който се издига над реките Илийна/Рилска и Благоевградска Бистрица.Върховете му са високи около 2400 м.Тук е историческият връх Царев,свързан с опита на цар Петър да се срещне със Свети Иван Рилски.Комунистическото име на върха бе Желю Демиревски,но по времето но идиотизЪма култ към личността върнаха историческото му име.Този рид е дълъг поне 30 км.и се спуска чак при пирамидите над село Стоб.

   Сложна е Рила,години са необходими на туриста за да я упознае.Ще започне ли той упознаването й по дялове,по реки,по ридове,по езерни групи,нека бъде така,както му се харесва.Аз не влизам в стандарта,гледам и на Рила по нестандартен начин.Тя ми прилича на сърце.Левият му лоб достига долината на р.Струма,десният – долината на р.Места.Артериите и вените са му от горната страна,а долната част на сърцето достига Предела.За да упозная Рила ползвах нестандартни средства и сега ще кажа едно от тях: Заснемах участъците от планината преди да ги посетя през следващата година.През зимата разглеждах снимките,картите и пътеводителите.Това е мой метод при предстоящи посещения.Не където съм бил,а където ще бъда,това проучвам.А където съм бил,в това отношение имам добра памет.Ползвам доста и различни опознавателни методи,но знам,че не стават за повечето хора и не ги споделям.

 

    Първият преход по билото на Рила започва от Боровец.Най-красив маршрут за мен е този,който преминава покрай р.Мусаленска Бистрица,достигайки разклона за х.Ястребец.Тук има чешма,почива се.Пътят към Ястребец е доста стръмен,минава се през беломурова гора.Отбелязвам,че беломуровата гора по височина е винаги над смърчовата и в нея климатът е най-благоприятен за дивите животни.Царо,педерасът непочистен,изсече голяма част от беломуровата гора,която не е сечена никога,защото спада към защитените дървесни видове и я изнесе за мебели в Гърция.Единственият човек с беломурова дограма с дървета от Пирин в дома си у нас е Александър Лилов.Беломуровата гора свършва,следва клек над нея,показва се и хижа Ястребец.На метри над хижата има скала /връх/,със същото име.Изгледът от това място няма аналог в Рила.Ако друга хижа може да се мери по красота на местоположението си,това е хижа Беговица в Пирин или хижа Плевен в Балкана.Трите са недостижими по красота за останалите хижи,но красотата на всяка от тях е различна.

   Тук височината е около 2300 м.н.в. и е желателно следващият ден да се остане тук.

 

    Вторият преход е доста по-сериозен.Върви се по билото на Маркуджиците,достига се един връх,не знам защо наречен Алеко,заобикаля се циркуса на Леденото езеро и се достига връх Мусала.Ходи се предимно по морени.Да описвам какво се вижда от върха,това вече са сторили доста други.Който има очи,да гледа.Но този,който не е тук за първи път и който се е подготвил за това пътуване,ще види доста повече.Насочвам вниманието  на туристите към Скакавишкия дял.Добре да го разгледат от тук,защото ще предложа от х.Рибни езера един маршрут по него.От тук се вижда къде има клекове по рида му,къде може да се премине по билото му от Голям до Малък Скакевец,че и до слеващия връх Пчелино,ако има време и сили за такъв преход от х.Рибни езера.

    От вр.Мусала /преведено от турски език означава масто за молитва/ се слиза към седловината Преслапа.На ляво започва пътека към х.Заврачица покрай т.н.Маричини езера.От Преслапа започва изкачване към Маричиния чал,от който се разделя в ляво чуден рид с остър връх,Манчо.

 



Гласувай:
5
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 7165177
Постинги: 3083
Коментари: 8203
Гласове: 15142
Архив
Календар
«  Април, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930