Я – ВОЙНСТВУЮЩИМ  ЭКОЛОГОМ?

       Рано или късно човек упознава себе си.Аз съм войнстващ еколог и това е едно от моите лица.Да разнасям и разсаждам дръвчета не е мое хоби,а призвание,вкарано ми в чипа.Не е много удобно да носиш дръвчета,да ги разсаждаш,но пък това ми носи радост и никак не ми тежи.Не мога като видя в двора си поникнало дръвче да го унищожа.Местя го някъде наблизо или по-далеч.Дори в Германия в Лангенхеннерсдорф,в двора на църквата има едно посадено от мен дърво,липа,което хората кръстиха на мен.Това е най-отдалеченото дърво,което съм посадил,но ако ходя пак до L.A.то може да се окаже даже близо.Ето и историята на моята липа в Германия.

      През 1987 г.пътувахме до ГДР,като там извършихме посещения с една Шкода 100С на всички населени места,където е живял Бах и църквите,в които той е служил като кантор.За жалост до Любек нямаше как да се отиде.Тези,които ни организираха екскурзията бяха мои приятели от Лангенхеннерсдорф.Това е едно село до Дрезден,но съвсем различно от нашите.Жената,която познавам плевеше градинката с цветята до църквата,а  стеблата им събираше в един голям съд.В него тя поставяше и останките от зеленчуци,гниещи отпадъци от храни,листата от дърветата и по малко пръст.Дори поливаше сместа с вода за да се ускори гниенето.Тя с гордост казваше,че в този голям съд прави компост.След като компостът е готов,тя в късна есен го разнася по градинките с цветята.Ако той е много,разхвъля го и по тревата.Възпитали са я така жената в училище или в къщи и тя подържа екологическата връзка между семейството си и природата.Ще предаде това качество и на децата си.При извадените бурени обаче аз забелязах,че е отделила една липичка,като се колебаеше какво да прави с нея.Настоях да я посадя в двора около църквата и така стана.Още на следващата година получих писмо,че липичката расте като пощуряла.След години обаче са наложило да направят промени в двора на църквата поради разширяване на гробището и поради това бяха преместили липата на друго място,на края на една алея.От двете й страни – гробове.Дошли доста хора,копали здраво,извадили липата с корените,а това било през лятото,когато тя е разлистена.Засадили я в новата дупка,като всеки ден идвали и я поливали,за да не изсъхне.Липата оцеляла,следващата година се възстановила от преместването и пак пощуряла.При цялата тази акция по преместване на липата името й, /б.м.моето име/,окончанелно се утвърдило в селото.Тя се казва,липата на Коста,макар хората там да се ме виждали колкото Елизе,за която Бетовен пише детската си пиеска Тангото на Елизе.

     Липата видях през 2004 г.Беше станала едно голямо и красиво дърво,но в момента нямаше листа.

     Друг спомен от това пътуване ни остана от запознаването с къщата-музей на Шуман в Цвикау.Като духът на Шуман тогава да обзе нас,това преживяване никога няма да забравя.Този романтик,най-обаятелният от всички,е един от моите идоли в музиката.

     На вилата си екологичната ми нагласа се изявавя с пълна сила.Няма гниещи органически останки,които да напускат предела на местото ни.Всичките листа се събират,закопават,стеблата от малини и бурени също,окосената с косачката трева се оставя на място.Клонките и грубите стебла се закопават по-дълбоко.За отпадъците от храната също има ред.Те отиват за храна на кучетата,на птиците,на мравките или на дърветата.Пепелта от печките се разнася там,където почвата е най-гладна.

    Този принцип спазвам навсякъде.Не късам цвета от планината,ако от там си донеса дръвче за посев някъде,засаждам го на деня.Маршрутите ми по планината са такива,че ако срещам хора,те са по най-отдалечените места.Там живеят най-бедните и отрудени хора,петимни да поговорят човек.В момента се сещам за с.Парил.Ако съм с кола спирам и ги каня да се качат,за да им спестя малко усилие.

    Казвам това,защото ще направя сравнение между мен и една дама,доста издигната в обществото,а също и съпруга й.Тя е войнстващ антиеколог.И те имат вила,но работата по двора върши предимно тя.Напр.събира падналата шума и веднага я изнася в контейнерите пред дома им.На опита ми да й кажа,че това е органично вещество,произведено в нейния двор и че тя трябва да го връща в почвата,получавам гневен отговор.А за компост от кори на разни плодове и др,това ще й прозвучи като опит за разяряване.Същото става и с пепелта от печките,чиста дървесна пепел,която директно отива в контейнера,защото боклуци по двора не искала.Още един пример.Забърсва госпожата масата след вечерята,събраните трохи и парчета хляб от лопатката изтърсва в печката.А на прозореца стои гладна котка.Не знам някой да е останал невъзмутим,като чува как гори и пука хляб,хвърен в огъня.А в същия този огън се хвърлят и кори от портокали и останки от други зеленчуци,които вместо да станат на компост,гасяг отъня,задръстват тръбите и комина.

     Разказвах веднаж,че когато пътувам през с.Гинци натоварвам всички буркани от къщи,които събирам с тази цел и ги оставям на хората там да ги ползват,а също, че от там си купувам овче кисело мляко.Тя казва,остави ги тези мошенички,колежките ми казват,че бабите купували мед от Илиенци и го продавали за свой.Аз съм бил стотици пъти в Гинци,тя не го знае изобщо къде е,но това,че там са мошеници го знае,пропагандира и налага.От къде тая омраза срещу тези бедни хора,живеещи при толкова сурови условия?Друг път купих мляко от една помакиня в Родопите,но ми направи впечатление,че от работата й ръката е груба като копито и голяма колкото моята.Споделих това,като казах,че съм купил млякото и поради това,да не остане непродадено и жената да се наложи да го връща обратно в планината.Получих поразяваща критика,че съм бил заблуден,че тези хора няма какво да ги мисля.Те били завладяли улици,по които си продават млякото,сиренето и др.Да са учили! - беше заключението.О в очите й – омраза към тях.Сигурно ако бяха учили тези жени вместо с животните,без почивен ден от задължения и тежка работа,щяха да кесят по цял ден над чаши с кафе и да изпушват по кутия или две на ден.На времето имаше такъв лаф,учи за да не работиш.Резултати има,не че няма...

     Дългогодишният ми контакт с тези отрудени и скромни хора ме е привързал силно към тях и ако някой ми говори против тях,аз възприемам приказките им все едно срещу самия мен.На времето Хайтов говореше на срещите с читателите си за тези проблеми и казваше,че ако градът не получава свежа кръв за смесване от селото,отдавна хората в него да са се изродили.Казваше,че някой на село ако изпуснел хляба веднага го вдигал и му се извинявал.Имало и поговорка,да не си по-голям от хляба,а по времето на публицистичния му труд „Бодливата роза” хората вече тъпчат хляб в кофите за смет.Днес – в печките.

    За мен хлябът е част от живота,от тялото Христово и който не осъзнава това е сбъркан или недоправен.Спестявам по-силни думи.

     С напредване на годините ми,някои мои възгледи за живота вече за мен са непоклатими,но понеже не съм агресивно налагащ се човек към опонентите ми съм възприел линия на запазване на компетенто мълчание.И последващо избягване на контакти с тях.Не разбиранто на екологическите връзки на човека с природата,възмутителното и злобно отношение към труда на бедните хора,които ни хранят,пушенето на цигара от цигара и изтъкване на себевеличието си,това за мен  е неприемливо и с такива хора не само интимен,но и всякакав друг контакт избягвам.Някои искат да ги водя по планината.Как да им обясня,че мястото им не е там?

                                                                                                                                     Т.   Пр.