Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.03.2011 23:19 - НА РУНЕВ ЧАРК
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 3445 Коментари: 0 Гласове:
3



                                                              НА  РУНЕВ  ЧАРК

 

       Освен Балкана,който много обичам,една от любимите ми планини е и Родопа.Тя е огромна.За нея казвам,Родопите са начин на мислене.Не съм писал за Родопа,защото тази планина е много посещавана,интересът към нея е голям и поради това,за нея има написани наколко пътеводители.Любимият ми пътеводител е доста стар,още не е бил построен яз.Батак.На блатистата местност,наречена Бташкото блато,една крава преминава през бавно течаща рекичка.Това е снимката на корицата на книгата.Снимката е върхът!

      В пътеводителите са указани предимно стандартни маршрути,голяма част от тях с маркировка или с указание да се ползват определени третокласни пътища през планината.Преди Десетото имаше тенденция в някои окръзи не само да се маркират туристическите пътеки,но на възлови места да се поставят и табелки с надписи.На тях пишеше името на местността,колко време се върви до следващото възлово място и др.информация.Напр.пишеше: ”Местност Глухите камъни”,”Вълчите дупки” и др.наименования.Добра бе инициативата,но след Десетото табелките изчезнаха,защото бяха от джелезо и ромове ги предадоха за скрап в Отпадъци.

      В пътеводителите по-голямо място е отделено на Западните Родопи.За летен туризъм те са по-подходящи поради по-голямата си надморска височина,а горите им предлагат придвижване по сенчести места.Но това е една част от Родопа,бих казал,географската.Източната част на Родопа пък е историческата.При добре планирато посещение,което да стане през пролетта,Източните Родопи са кътче от рая.По-късно през лятото пък може да се отиде в Западните.

      На Родопите дойде реда да ги упозная в подробности през годините 1975/1990 г.Преди това много съм ходил по тях,след тези години също.Сега като се замисля,аз не съм и преставал.Най-много от краеведческите книги,които съм чел,са за Родопа.След издаването на романа Време разделно на Антон Дончев се наложи да посетя отново някои части на планината,за да уточня понятията,които се разминаваха в книгата с моите.По това време,а и после до смъртта им бях приятел с Константин Канев и Николай Хайтов.

    Като се замисля за пътуванията си из България,смятам,че има доста преходи из Родопа,които не са описани в пътеводителите и заслужават да бъдат посочени на туристите.Не ми е известно някой да е изминавал прехода от Гоце Делчев до Ивайловград максимално близо до границата с Гърция и по самата нея освен мен.Това е велик преход,защото се прави „в дълбочина” на планината.Тя има едно надлъжно вододелно било,границата ни с Гърция и няколко огромни рида с посока юг-север,между които текат големите реки Чепинска,Девинска и Чепеларска.Преминава се напреко през долините на тези три големи реки в изворната им област,преминава се през махали,където не стъпва външен човек.Пътува се и по вододелното било на Родопа,което на изток се снижава постепенно и става скалисто.Скалите в Източни Родопи са съставна част от пейзажа.Траките са правили дворци и скални ниши,ние – кариери и мини.

    Този път съвсем накратко и импровизационно ще се спра на най-дивия и непосещаван дял на Родопите,високата част на Баташката планина.Тя е разположена между реките Девинска и Чепинска.Представлява почти цял кръг с център Баташкото блато,върху което днес лежи яз.Батак.Състои се от поддялове,всеки от които е бисер: Равногор,където има доста села,Каркария,който има посока на 90 градуса спрямо нормалната за Родопа,Алабак,характерен със скалите си и стръмните си ридове,Сюткя /точно ноименование Сюткая,Млечен камък/,вторят по височина рид в Родопа.Към тази планина причислявам и язовирите Голям  Беглик,Малък Беглик и Тошков чарк.Може би и Широка поляна,но там билото е разлато и само консултант като Догана може да каже кое къде свършва.Не претендирам,че с язовирите е така,но тези язовири спред мен са на северните скатове на Баташката планина и са към нея.А на яз Широка поляна водите са обърнати да текат не на юг,а на север.

      Най-дивите части на тази планина започнах да посещавам през 1985 г.Тогава нощувах над с.Ново село,до където можеше да ме изкачи и остави за преходите ми из планината тогавашната ми Шкода 100S.В двете Горски стопанства в райна,където също отсядах,Антон Иванов и Кьошка,ме познаваха и кучетата.По онова време на Родопите се гледаше като на нива за отглеждане на борови дървета.Днес горите на Родопа са обект на грабеж.На първо място по унищожаване поставям горите на Доспат.Някога мъжете сечаха,жените залесяваха след тях.Почти всички горски работници бяха помаци.Борчетата не идваха от разсадник,а се вземаха семеначета /подраст/ от мястото на отсечените гори.През лятото в планината кипеше живот.Имаше и много стада овце.Говорил съм с горски от тези стопанства и те са ми казвали нещо,което винаги ще помня.Че в Родопите винаги се е сякло,но трябва да се съблюдава брадвата да не надделее над мотиката.Тогава ще стане страшното с планината,казваха те,както в Източни Родопи.

      Сега ще се спра на едни част от Баташката планина,веригата с доста високи върхове от Сребрен до Голяма Сюткя.Любим изходен пункт ми беше горското стопанство Черновръх,до което на времето автобуси от Велинград към него пътуваха често както трамваите.Преходи от този пункт към яз.Голям Беглик има много,но два от тях се осъществяват по третокласни пътища.Горски пунктове,където при нужда може да пренощува също има много.Аз в това отношение съм много лесен,защото искам да спя в сеното,а на хората не им е удобно да ме оставят така.Носят ми дори храна,тогава пък аз се чувствам неудобно.Освен третокасните пътища има и много глухи,които водят до изоставено сечище или новозасадени участъци и никъде повече.Затова имам доверие на пътеките,ползвани от векове от животновъдите.Те извеждат горе на високите заравнени места,където горите са били превърнати в пасища за животните.От там си намирам друга пътека или си набелязвам гол рид за преминаване.Имам цял ден на разположение.

        От Черновръх има пътека,която пресича Баташката планина и слиза в местността Беглика при яз.Малък Беглик покрай река Суюсуз /Студената вода/.Тук има много пасища и някога е имало многобройни стада с овце.За тях хората са плащали на времето данък на турците,наричан БЕГЛИК,което означава данък овца.Това е дало името на местността,Бегликя.Любимият ми преход от тук е да посетя цялото това високо било на Родопите,което започва от връх Сребрен,после се изкачва до връх Малка Сюткя,за да завърши с Голямата и да започне спускане към долината на р.Лепеница.Има пътека и по рида между реките Лепеница и Чепинска,днес тя е изоставена.Районът е карстов.Тук има доста малки пещери и една голяма.

     Характерно за този район е гората,която никога не е сечена.Боровите игли по земята са с дебелина метър,ако не и повече.В буковите гори има един вид горски тор,мек,кафяво-жълт,тук горският тор е съвзем различен: набити игли,твърди,черно-кафяви,трудно размиващи се от пороите.А между тях се виждат доста дебели клони,може би и падналите дървета са покрити с тях.И летят едни огромни кълвачи,целите черни с червени глави.Дори да се изгуби пътеката,през гората пак може да се ходи,защото тя не е непроходима както новите гъсто насадени борови насаждения,а се състои от големи,отдалечени едно от друго дървета.Между тях живеят дивите животни.

     Доста съм се губил по плланините,все съм се оправял някак,но загубванията ми около Голямата Сюткя бяха доста сериозни.При едно от тях не знам защо,все ми се струваше,че вървя обратно,но не се подадах на заблудата,защото слизах.Добрах се до разклона на шосето покрай река Лепеница и се прибрах във Велинград.Второто изгубване стана заради едни диви свини.Бях с голямата си дъщеря на върха,но дойде стадо свини и я изплаши.Тя побягна без посока,като че ще надбяга свинетата,изгубихме се един от друг.Благодарение на много силната ми свирка тя ме чу и дойде при мен.Голям страх беше.Третото изгубване бе с екскурзионното летуване.Намерих върха безпогрешно,но явно съм объркал посоката за прибиране,та ни прибра един камион.Без него оставахме горе при върха.

      Най-удобният изходен пункт за посещение на дела Сюткя е Руневият чарк от района на Беглика.Той се намира в местността Семиза,където има и доста голяма река преди да се отклони водата й за язовира.Този район за мен е най-красивият от Баташката планина.Горите се редуват с пасища,има реки и потоци,дивеч се среща и през деня.Мисля,че сега този район е развъдник на диви животни за убиването им от мутри и политици-ловци ,като Параванката и Лютиф Местан.За навлизане в Беглика има път малко преди яз.Малък Беглик в дясно.С джип по него може да се стигне почти до връх Малка Сюткя.Може да се продължи и до други места като летовището Пашино бърдо,Бошковия чарк,Качаковия чарк.Най-удобното,централно място като отправна точка тук е Руневият чарк.За по-малко от час от него може да се достигне до седлото между двете Сютки и да се направи разкошна разходка горе по този рид,вторият по височина в Родопите след Переликския.

    Една късна есен,спомням си точно годината,1985-а,имах възможността да посетя този район за по-продължително време с колата си.Имах няколко дни,които напълних по минути.Разходките бяха от тъмно до тъмно,защото денят е къс.Къде ли не ходих,какви ли красоти не видях,какви ли не планове правих за следващото си идване в района.Времето бе много хубаво,топло,слънце грееше по цял ден.Не беше валяло доста време,та и ливдите бяха твърди,леко проходими.Не ми хареса мястото до Рунев чарк,та качих колата още по-виско на прекрасно място на ливадите на рида,спускащ се от Малката Сюткя.На другия ден трябваше да си тръгвам,но мислех това да направя чак вечерта,за да използвам и последната възможност,след което щях да пътувам по тъмно.През нощта се събудих от студ и видях,че по колата има сняг.Преди малко бе заваляло и ако не се измъкнех от поляната,колата си оставаше там до лятото.През ливадата на фарове слязох до път,а той един път!Бавно по него достигнах шосето,но там вече натрупа сняг.Изкачих се до местността Картала,след която заради гората снегът бе по-малко и се спуснах до яз.Батак с гумите-галоши.Останах там,като вкарах колата на заден ход в една рядка гора,защото със сигурност пътят там ще го разчистят.Така и стана.Цяла нощ бе валяло,камиони от към Доспат идваха с вериги.

      Беше неделя.Цигов чарк тогава беше любимо място на снобите,днес там се сбират мутри.Днешният ресторант с лодките пред острова го нямаше.Банкерите още не бяха окрали спестяванията на хората.После започна голямото строителство,върхът на което бе преди 3 години.И изведнаж замря.Видя,се че от това бетонирване на природните ни красоти не се печели,а вложените пари се губят.Остават само главниците,вноските по кредита и накрая -  всичко на банките.Банкерите изиграха „бизнесмените” и ги обраха.

    Доста преходи има по Баташката планина,но този,с изходен пункт Рунев чарк,никога няма да го забравя.За мен това е най-красивото място в планините около Велинград.Горещо препоръчвам на туристите,които имат съответната нагласа,да упознаят този район.Не предписвам точни маршрути,защото пътищата в него са като мрежа.Всеки може да си избере направление към местност,която го влече.Днес една,утре – друга.Планината е непребродима,толкова е голяма.Сега си спомням,че имах маршрут и до скалистия връх Картала /Орловец/,от където слязох на Горския дом и там си заредих раницата с доста сладки неща от смесения магазин.

     Доста се разпрострях и завършвам предложението си за този преход в резюме:

     С кола се пътува от яз.Батак в посока към язовирите Голям и Малък Беглик.Преди Малкия Беглик има разклон в дясно за местността Беглика /Бегликя/.След достигне на горския дом Беглика има разклонене в дясно,почти достигащо връх Малка Сюткя.Покрай рекичката Суюсуз друг път води до още един чарк,над който е връх Сребрен.След Горски дом Беглика се достига обширна поляна,където се вливат две реки,Семиза и Големия дол.В ляво покрай р.Семиза се достига друг Горски дом,Рунев чарк,а покрай другата река,Големи дол се достига летовище Пашино Бърдо,един от превалите на Баташката планина.Наблизо има останки от крепост.Къде да остане туристът,накъде да тръгне,това си е негова работа.Аз най-трудно от всичко вземам това решение,когато попадна на такова райско място.Но за прибирането винаги си правя сметката.

      На туристите,обичащи Родопа горещо препоръчвам запознаване с района на Бегликя.Ще се смаят от красота!

 

                                                                                        Т.    Пр.

                  

 

    

      

         

 



Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12188931
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18322
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031