Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.02.2011 23:49 - СПОМЕН ОТ ТЕВНОТО ЕЗЕРО
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 2945 Коментари: 3 Гласове:
5



                                                    На светлата памет на Христо Сомлев,турист,роден в с.Голата глава,

                                                                                  Софийско през 1934 г,починал през 1994 в София.

 

                                      СПОМЕН  ОТ  ТЕВНОТО  ЕЗЕРО

 

     През 1970 – 1975 г.посещавах преобладаващо Пирин планина.Посещавах я и през зимата,като ползвах ските за придвижване по заснежения Пирин.Ще публикам черно-бели снимки от този период.Един спомен,свързан с тази планина обаче никога няма да забравя.Мисля,че и тогава Бог ми помогна да се спася:

     Беше началото на декември 1972 г.Времето бе като през пролетта из цялата страна,в Пирин – също.Аз имах някаква отпуска,която трябваше да използвам.Решението бе еднозначно-теснолинейката и на Пирин!Тогава само на Вихрен и Кутела не ходих.От Попина лъка се прехвърлих през билото през Муратовата порта и слязох в хижа Вихрен.От х.Вихрен през портата до връх Възела отидох на х.Беговица.От нея през портата Превала слязох на Демяница.Маршрутите си правех така,че да се включа в късия ден и да не замръкна някъде.Беше приказно красиво.През деня бе топло,но вечер ставаше студено.Затоплената от лятото земя дишаше вечерта и изпаренията от нея обаразуваха красиви ледени фигури по туфите с трева.Небето бе тъмносиньо,слънцето грееше през целия къс ден.Последният хубав ден бе от Демяница до Тевното езеро.Там току що бе построен заслон.На Демяница се разминах с майсторите,които слизаха от него.Казаха,че горе са оставили хляб,дърва,печката е изправна,има легла.Поех към новопостроения заслон за да го видя.Планът ми бе да продължа до х.Пирин,но го промених.Красотата на Каменица,на Каменишката кукла,на Беговишкия рид,това ме задържа още на Портата,а като достигнах Тевното езеро с тъмната вода поради черните водорасли по дъното му,там си и останах.Казах си,няма да слизам към Мелник.В заслона имаше всичко за храна и нощуване.Остатъка от дена използвах за да се изкача от Малката Каменица до голямата,после до Беговишката порта и обратно.

      На сутринта се събуждам,но още е тъмно.Гледам си часовника и виждам,че е минало 8 часа,значи,трябва да е светло.Отворих вратата и видях,че вън има буря,мъгла и вали сняг.Немислимо бе да мръдна от тук!А вътре в заслона,понеже е изолиран спрямо шум и студ,въобще не съм усетил промяната на времето.Върнах се обратно и започнах да мисля как да се измъкна.Аз съм едва ли не с летните си дрехи,до вчера бе топло както през ранната есен.

      Първото нещо,което измислих в плана бе,да се храня колкото мога,за да имам сили да се преборя със снега и да слеза.След това започнах да си правя нещо като ски за ходене от дъските,останали от майсторите.Дъски имаше всякакви,имаше пирони и тесла.Издялах си две еднакви дъски по около 70 см.забих прирони така,че да излизат под тях и да не се плъзгат по снега.После забих други пирони така,че да минат през тях резервните ми връзки и да превържа чрез тях обувките си към тези дъски.Направих всичко,пробвах,бе много добре.От вълнение какво ще стане нататък почти не спах.Дочаках утрото и видях,че положението е подобно като вчера.Мъглата я нямаше,но пък снегът бе станал доста дълбок.Към трите порти/ те са дори четири/,които обграждат района на Тевното езеро не межеше да се мине поради дълбокия снят.Можеше само надолу по река Мозговица!Така и напарвих.Който е слизал надолу,знае,че там има няколко малки езерца.Ледът на едното изпука,но ми се размина отново.Това бе моментът,при който осъзнах тежестта на плоложението си,но бях толкова издърржлив и трениран,че исках само да има от къде да мина.Нищо друго не можеше да ме уплаши.Движех се надолу по десния бряг на реката и достигнах някакви поляни с тънък сняг.Казах си,измъкнах се,и си оставих „ските” там.Тръгнах надолу,но слизайки,навлизах във все по дълбок снят,който обаче не бе опасен за ходене.Но се ходеше много трудно.Съжалявах,че оставих ските,но вече не можех да се върна обратно за тях.Снегът започна да изтънява и се озовах на горски път по билото на рида Мозговица.Снегът свърши!Аз се успокоих и тръгнах по-бавно.Не бях ял нищо целия ден.Пътят обаче започна да ме върти без да ме спуска и се притесних отново,защото вече ставаше тъмно.Започвах да виждам под мен летовището Попина лъка и хижата,казвам си,ще слеза направо в тази посока,ако врътките на пътя продължат.Пътят обаче заслиза надолу,видях,че слиза на асфалта при площадчето и се успокоих.Заслизах и аз,но по-спокойно,макар вече почти да се мръкна.Не бе възможно да изтубя пътя.При почти пълна тъмнина,значи е било след 17 ч.достигнах хижа Попина лъка.В раницата си имах храна,но не ми се яде нищо.Хижарят ми предложи и той,приех само чай.След това той излезе и каза,че си купил крава с теле и отива да я дои.Донесе една кофа с топло още мляко с пяна отгоре и ми сипа.Млякото изчезна.Сипа ми пак – същата работа.Платих му на човека три литра мляко,толкова събираха съдовете ми и до час млякото вече го бях изпил.Разтоварих се психически,възстанових се физически.На сутринта трябваше да стана рано за автобуса,в противен случай до Сандански се ходи над 20 км.пеша.Включих се и в това време.

      Днес,38 години след този случай,аз си спомням за него как го изминах по метри и благодаря на Бога.Ето,сега пред очите ми се появават две тераски с малки езрца на тях,ледът на едното от които изпука.Стръмнината от едната тераска до другата е ужасна.След това – малки тиаци,покрити със сняг,рекичката се забива после надолу,а аз тръгвам по ската,където има бяла мура и после смърчове.

      Някололко пъти после посетих този район отново.Ридът Мозговица за мен е един от най-красиви в Пирин въобще.С неговите сиво-сини камъни в горната част,после с красивите му гори,които слизат до обширни пасища във водсборния район на река Санданска Бистрица,това е приказка.Дано днешните момчета и момичета да могат да си оставят компютрите и да посетят този красив,обърнат на юг огромен дял на Пирин.Ридът започва от Винарската порта,по-късно прекръстена на Мозговишка.Аз обичам целия Пирин,но за мен върхът на красотата му е Тевното езеро с Камениците,Кралев и Момин двор и рида Мозговица с Мозговишкия чукар.Горе на височина вероятно между 2300 и 2500 м.н.в.между камъните му гъмжи от змии усойници.Такива на Пирин има много.Те са по всички скалисти места с натрупани камъни.

       По река Мозговица се изкачихме от х.Каменица по време на едно екскурзионо летуване с жена ми специално,за да види къде съм се въртял една зима,борейки се за живота си.Смерч бе съборил доста дървета,но се изкачихме до Тевното езеро и после до Беговишката порта,от където пък изкачихме Каменица.Групата се бе изгубила и вместо на тази порта,бе се изкачила на портата при Голена.Този ден падна град за кратко време,та щеше да ни потроши главите.

     Тези спомени ми навяха и спомена за Христо,който освен Пирин не признаваше друга планина.По-малко ходеше на Рила,защото тук си го влечеше.По онова време имаше много туристи.И понеже този спомен посвещавам на паметта му,две думи и за него.

      Роден е в срашна беднотия и дивотия,в планината,семейството му издържа там до колективизацията,когато им отнемат имотите и ги оставят без поминък.Родът на Сомлев се е занимавал и с улов на риба по Искъра.При високи води на реката след дъждове дънната риба сом започва да се задушава и излиза да си поеме въздух.В тези мътни води тя се лови съвсем лесно.Умениието на дядовците на Христо вероятно са дали и фамилното им име.

         Изоставяйки всичко на село,те със спестените си пари купуват къща в Дразмахала,ул.Цар Симеон.Бащата се преквалифицира на майстор на моникси.Христо заживява по законите на социалистическия реализъм.Тук работи,там работи,беше се специализирал по проектиране на нестандартни инстументи.Беше много добър човек,но правеше само глупости.Имаше прекрасна приятелка,съсипа й живота.Вкара в бели доста от приятелите си.Бедите му започнаха след като купи един боклук,кола Фиат,от някакви туристи на морето.Спукаха го от писане в полицията,каква информация им е дал,за да му я продадат.Това продължи с години.

      Този объркан живот завърши поради болест на сърцето му,която се отстранява чрез сърдечна операция.Христо отказа,престана да ходи по планините,започна да кара велосипед,стана жълт като боядисан и почина.

      Доста мои познати вече починаха,но измежду туристите от тях,за този ми е най-мъчно.

Един прокуден от жизнената си среда човек,който,не можа да си немери място където го захвърли социалистическия реализъм.Заплати за това с живота си,обърка живота и на свои близки.Ако не бяха взели имотите на баща му,сигурно още щеше да си живее в Голата глава.А не да прави моникси,глупости и да го спукват от дознания в милицията....

     Днес навърших 67 и вироятно това е причината,да обръщам поглед назад...

 

                                                                                             Т. Пр.

 

      

 



Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - ....Елица
23.02.2011 00:06
жив и здрав бъди-и още дълги,дълги години да
катериш планините и да ни показваш великолепието
на българската природа
цитирай
2. bichkinja - Честит рожден ден!
23.02.2011 00:50
Прочетох с удоволствие и си спомних красотите на Пирин, моята любима планина. На Тевното езеро съм ходила два пъти с един изключителен планинар и поет Христо Банковски. Вечна му памет! Той добре познаваше Пирин и казваше, че най-подходящото време за туризам на Пирин е месец септември. Благодарение на него видях много от красотите на Пирин. И на Вихрен бях, и по Кончето минах. Даже имам един дълъг пътепис за нашето планинарстване. Вашето декемврийско приключение ме смая. Поздравявам ви за любовта към планините! Бъдете здрав и продължавайте своите пътешествия! Вечна памет и на вашия приятел Христо Сомлев!
цитирай
3. toninabog - Честит Рожден Ден!
23.02.2011 19:41
Бъди здрав ,радвай се на хубавата музика и си прави разходки в планините , за да ни разказваш. Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12191668
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18322
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031