ВЪЗМОЖНОСТИТЕ,КОИТО НИ ДАВА ЕС ДА ПОСЕЩАВАМЕ
ПЛАНИНИТЕ НА СЪСЕДНИТЕ НИ ДЪРЖАВИ
За тези,които са упознали България,това е следващата им стъпка.Като държава към ЕС нямаме вече трудности да ни допускат в съседните държави.Аз започвам от Сърбия,където вече извърших от билото на Балкана оглед на местата,които ще посетя.Задачата ми ще бъде да намеря продължението на римските пътища,които започват от селата Дива Слатина,Копиловци,Мартиново,Чупрене и Стакевци.Отбелязвам,че само малка част от Западна Стара планина е на българска територия,подчертано алпийската.В Сърбия територията й е много по-голяма.От връх Копрен /маркираните върхове са пет!/ започва долина на река,заградена от два рида,като левият е по-висок дори от самия връх Копрен.Реката слиза в село Дойкино,където хората явно са българи,защото говорят някакъв диалект на нашия език,напълно разбираем за мен.Виждал съм говедари от селото горе по огромните пасища в тяхна територя.Говорих с тях,попитах ги и дали си имат цигани в селото,нямали.Значи може човек да си остави там колата.Друг интересен обект там е един много дълъг язовир,Завойският,през който има мост както през нашите язовири Кърджали и Студен кладенец.След двата рида,които започват от Копрен към сръбска територия,следва още един огромен,започващ от връх Миджур.Тези ридове-планини се разделят от река Темщица,път покрай която е прехвърлял планината и е слизал в село Мартиново.Най-високото село,където може да се остави кола е село Топли дол.Пътят през него вероятно е разширено трасе на римския път,идващ от Мартиново,но вероятно в него се влива и този от Копиловци.Десният бряг е към алпийския дял на планината,който завършва горе при Трите Чуки.Между Трите Чуки и връх Вражата глава към Сърбия се спускат ливади с наклон под 30 градуса спрямо вертикалата.По тях стърчат скални кукли както над Чипровци.Левият бряг е полегат.От нас се вижда,че местността е карстова.За туристите има останал строен път по хоризонтала от западната страна на билото за сръбските граничари,който се подържа.При нас всичко е занемарено,сърбите обаче си подържат инфраструктурата.Да премина по този път от седловината Кацакамък до изворите на река Темщица е моя мечта.Дано да стане.
Следващият римски път,идващ от Чупрене прсто не може да минава другаде,освен през селото Равно буче /в Сърбия/.Прекрасният връх Хайдушки камък има рид към Сърбия,достижим от тяхното село Габровница.Ако ми остане време ще намеря и пътя от с.Стакевци след като той прехвърли билото на Балкана.Като гледам долината,към която той се устремява,вероятно слиза в село Репушница,през което минава извиращата изпод билото река.
Интересен маршрут може да се направи по долината на река Височица в посока към България.Там живеят българи и селата са с имена като нашите,напр.Комщица,Височка.Да имаше един ГКПП през с.Бърля!
Друг интересен маршрут може да се осъществи през ГКПП Стрезимировци с направление към Власинското езеро,най-интересното в района и после в посока към изворната област на река Драговищица.Там,под Милевската планина е и град Босилеград,населен с българи.Тя извира от връх Бясна Кобила,който се вижда от връх Руй.Разпознава се по голямата кула на телевизията на него.Тук ми е доста далеч от погледа за да разгледам района в подробности и не мога да се ориентирам в това море от разлати върхове,които ми приличат на родопските.Това няма да ми попречи обаче при първата възможност да се потопя в него.
Да се достигне от София до Копрен при Копиловци се пътува около 200 км,а да са достигне от София до Копрен при Дойкино е два пъти по-близо.Много места из България посетих и упознах,сприятелих се с хората там.Ще се получи ли същото и в Сърбия,където се разпростира част от любимата ми планина,Балкана?Дано!
Товарищ Пропойцев
