КРАЯТ НА ЕДНА ОТ НАЙ-КРАСИВИТЕ Ж.П.ГАРИ ПО ИСКЪРСКИЯ ПРОЛОМ

      И ж.п.гара Бов до лятото няма да я има!

      Причината е програмата за съкращаване на разходите в БДЖ.Този гара струвала на компанията около 6000 лв.месечно заради петте си работни места и другите разходи за подръжка на системите за управление на стрелките,покритата база за една мотриса,която участва в ремонт по участъка на ж.п.пътя в района и за дребни консумативи.Следва сценарият,известен от последната закрита ж.п.гара Томпсън.Без да съм пророк,ще го опиша,защото познавам тази схема на източване,която позволява на властимащите да се обогатят от нея:

    Идват от БДЖ и пломбирват сградата.Веднага след това идва съответно техника и вадят релсите от коловозите,които определят това,дали е мястото е гара или спирка.Спирка е,когато няма коловози за маневри,значи ще оставят и тук само два,като в Томпсън.На останалите четири коловоза ще извадят линиите и стрелките и директно ще ги изчезнат в чужбина,където този тип скрап,еластична релсова стомана,се изкупува много скъпо.На коловозите с извадени релси няма да извадят траверсите,защото това е излишно бреме:много работа,от тях нищо не може да се спечели.И ще стане лунен пейзаж,но ексри, със стърчащи болтове.А за планките,на които стъпват релсите,има кой да ги извади,циганите,които ще ги откарат в базите на Отпадъци в квартала Зли дол на Своге,където те и живеят.

      Този етап е първият,но следва и втори,много продължителен.Ще дойдат по нощите пак цигани,за да усвоят всички кабели,силови и сигнални,жици,железа,напр.парапетите по моста над р.Трескавец.Така изрязоха и изкъртиха парапетите на мостовете в Томпсън.После ще разбият прозорци или врати в бившата сграда на гарата,ще проникнат в нея и ще я разбият от вътре в стремажа си да вадят нови суровини за Отпадъци.Така сториха в Томпсън,където счупиха дори гипсовия паметник на майор Томпсън за да проверят дали не е от бронз.

      Гара Бов има история.Тя е открита като спирка през 1897 г.После с основаването на населеното място Гара Томпсън се правят два допълнителни коловози и спирката се превръща в гара.Докато ж.п.линията е единична,тук са се разминавали влакове,спирали са товарни композиции.Значението на гарата нараства още повече след удвояването на ж.п линията през 1969 г.и работата на рудниците над с.Бов и на флотационната фабрика.Част от тази история стои на една табела на гарата,дано да не е от бронз.След Деветото с пускането на туристически влак до Лакатник слизащите на тази гара са най-много.И до днес се говори за един кебапчия от гарата,който правил най-вкусната кайма на света и заради него слизали там пиянищата.Районът обаче е особено привлекателен за туристите.Наблизо в махала Данговци е отсядъл Вазов,написал тук стихосбирката си Скитнишки песни.Покрай тази махала продължава нагоре прекрасната река Трескавец,обявена по-късно за резерват.Неин приток извира изпод двете езера в района на Тръстеная.Срещу гарата е прекраснта долина на река Скакля с едноименното село и водопад,пред който Вазов,едон от духовните ни отци,пише покъртителния си разказ Дядо Йоцо гледа.

     Гарата е близо до вливането на река Трескавец в Искър на прекрасно място.Самата сграда е направена с вкус и е архитектурен паметник.

     Служитерите от гарата са огрижени,какво ще правят след като изгубят работните си места.Тук работни места няма,хората пътуват до София.По къщите няма дори градинки.Площите за сградите са отвювани чрез подпорни стени.Грижа – това е излъчването на хората,които живеят тук и пътуват 65 минути до София до незавидното си и несигурно работно място.А пътниците по влака ще се таксуват от кондукторите и от сега казвам,че нападения над тези хора,с доста пари в чантата си от ромове от Елисейна или Зли дол са възможни.За две монети по 50 стотинки в Михайлово прохождащи в занята 16 годишни ромове затриха млада жена,а като видят кондукторска чанта с пари,всякакви пердета ще им паднат.

      Пазарният реализъм изхвърли вече в небитието село Бов,намиращо се на 5 км.по-нагоре в планината.От тук държавата абдикира тотално.Останаха само хората,които имат сигурни доходи,-пенсионерите с по двеста лева заплата от работата им по рудника над селото им до 1990 г.когато мутри го купиха и закриха.Единственият богат в село Бов е местната мутра с прякор Американеца,която купила не само най-атрактивното от това село,но и от съседното,Бовско Луково.Искам да почертая мнението на хората от Пролома-това правя винаги,когато то съвпада с моето-че в Бов живеят най-добрите и честни хора покрай Искъра,а в Своге – най-големите мошеници.

     Гара Бов е една от възлюбените ми изходни точки за туризъм.Ако завърша прехода си на нея не мога да не седна за минути,ако такива имам,защото живея „на педал” и да не погледна скалите срещу гарата.На огромна скала има антени на телевизията и М-тел,над още по-огромна от нея в дясно пък има махали на село Церово.Следва самотна скала,наречена Палецът,както тази под връх Мусала.След нея са скалите на долината на река Скакля,като се вижда Злата скала,където е бил овчарникът на дядо Йоцо и скалата под него,от която той е махал с шапката си на преминаващите влакове,символ на освободеното му отчество,което той не може да види.Под тази скала има ж.п.тунел.Следва едно обло възвишение с къщите на Заноге.

     Днес тези красоти могат да се възприемат от хора като мен.Повечето пътуват и не се интересуват от заобикалящата ги красота,а някои докато пътуват не си губят времето да гледат през прозорците на влака,а вадят лаптопите си и засърфирват или гледат предварително свалени филми или пък играят игри.

     Причината според мен за тези тежки дни за БДЖ са грабежите по компанията,извършени по времето на Иван Костов,на Царо и от циганите.По времето на Иван Костов за да открадне Краус ж.п.линии и да ги продаде в чужбина закри линията Червен брят – Оряхово.Стари служители разказват,че веднага след закриването са поставили постове да не се откраднат релсите от бъкащите в района цигани докато те се демонтират и са били демонтирани така,че да могат да се извозват.А също и железните /стоманените/ мостове.Не само това е било обаче откраднатото от БДЖ.После с кражбите на релси на БДЖ е продължил Никито Василев,но вече били останали малко и той почнал врътки с вагоните,които доставяло БДЖ.Купи Никито някакъв рециклиран боклук на 100 години,пет пъти по скъп от един нов вагон,парите над действителната му стойност си разделят с продавача,пък хората да горят по влаковете или вагоните да се розглобяват по време на път.Говорят,че Никито за малко да не бутне Централна гара София и да започнат да строят нова,защото строителството,това е комисионни и пране на пари.Твърди се,че от БДЖ до сега са откраднати 5 000 000 000 лева и това е причивата за днешното му състояние.Доълнително се утежнявало положението му от циганскиге кражби на желязо от подвижния му състав,от релсовия път,сигналните и захранващи кабели,които изисквали доста средства за възсановяване.За състоянието на подвижния състав на ж.п.и релсовия му път днес съм писал в едно друго мое писание,Каквато държавата,такъв и влакът й.

      Ако аз бях министър на транпорта не само нямаше да предоставя гара Бов за хранилка на циганите,но и щях да направя тук един паметник на Вазов,който привлечен от красотата на района е отсядал наблизо през лятото на почивка.Само че девизът сега е друг: Не красотата или пък културата ще спасят света.Светът що го спаси Пазарът!Той всичко ще регулира,ще оправи.Това очкакваме от него.А не да ни превърне в пазарни просититути,пазрани боклуци или пълни боклуци,дето да не можеме да измислиме дори що да сторим с това,което наследяваме. 

                                                                                 Товарищ    Пропойцев